Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (50) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XLIX

През времето, когато Катлин биваше у някои добри съседи, които я пазеха добре, Нел отиваше сама далеч, много далеч, до Анверс, покрай Еско или другаде, търсейки непрекъснато да зърне в лодките по реката и по прашните пътища своя приятел Уленшпигел.

А Уленшпигел, който беше по това време в Хамбург, отиде един ден на панаира; там той видя, че е пълно с търговци, между тях няколко стари евреи, които живееха от лихварство и вехтошарство.

И Уленшпигел пожела да почне търговия и затова събра от земята конски лайна и ги занесе в жилището си, което беше някаква издатина от крепостната стена. Там той ги изсуши. След това купи червена и зелена коприна, направи малки торбички, сложи вътре лайната и ги завърза отгоре с панделки, като че бяха пълни с мускус. После скова от няколко дъски сандъче, окачи го със стари въжета за врата си и отиде на пазара, като носеше пред себе си сандъчето, пълно с торбички. Вечер той запалваше сред тях една свещица, за да се виждат.

Когато някой го попиташе какво продава, той отговаряше загадъчно:

— Ще ви кажа, само че говорете тихо.

— Но какво е това? — питаха купувачите.

— Това са — отговаряше Уленшпигел — зърна, по които се предсказва бъдещето, донесени направо от Арабия във Фландрия и приготвени най-изкусно от известния Абдул Медил, потомък на великия Мохамед.

Някои купувачи си приказваха:

— Турчин е.

Други:

— Поклонник е, дошъл от Фландрия; не го ли познавате по изговора му?

И бедняците, окаяни и дрипави, идваха при Уленшпигел и му казваха:

— Дай ни от тия зърна, които предсказват.

— Ако имате да платите по един флорин — отговаряше Уленшпигел.

И бедняците, окаяни и дрипави, си отиваха тъжни и думаха:

— Радостите на тоя свит са само за богатите.

Мълвата, че се продават такива зърна, скоро се пръсна из пазара. Гражданите си казваха:

— Там някакъв фламандец има зърна, по които се предсказва бъдещето, осветени в Ерусалим, на гроба на нашия спасител Исус; но казват, че не искал да ги продава.

И всички граждани отиваха при Уленшпигел и искаха да купят от зърната.

Но Уленшпигел, който търсеше големи печалби, отговаряше, че те не са още достатъчно узрели и окото му гледаше към двама богати евреи, които се разхождаха из пазара.

— Много бих искал да зная — рече един гражданин — какво ще стане с моя кораб, който е сега по морето.

— Ще се издигне до небето, ако вълните са много високи — отговори Уленшпигел.

Друг един му посочи своята хубавичка, цяла поруменяла щерка и му каза:

— Тя ще върви добре, нали?

— Всичко върви нататък, където природата иска — отговори Уленшпигел, защото бе видял как девойчето даде ключ на един момък, а той, надул се от доволство, каза на Уленшпигел:

— Господин търговецо, дайте ми една от вашите предсказващи торбички, за да видя сам ли ще спя тая нощ.

— Писано е — отговори Уленшпигел, — че който сее ръжта на съблазънта, пожънва рогатината^[1] на рогоносците.

Младежът се ядоса:

— За кого подмяташ? — рече гой.

— Зрънцата казват, че ти пожелават щастлив брак и съпруга, която да не те премени с шапката на Вулкан. Ти знаеш ли тая шапка?

И добави проповеднически:

— Защото жена, която дава капаро още при пазарлъка за женитба, по-късно раздава на безценица на другите цялата стока.

А девойчето, което искаше да се представи за самоуверено, рече:

— Всичко това вижда ли се в предсказващите торбички?

— Там се вижда и един ключ — пошепна й на ухото Уленшпигел.

Но момъкът си беше отишъл вече заедно с ключа.

Неочаквано Уленшпигел забеляза как един крадец измъкна от сергията на един саламджия наденица, дълга около аршин, и я пъхна над наметката си. Продавачът не го видя. Крадецът се приближи много весело до Уленшпигел и му каза:

— Какво продаваш, пророче на злочестини?

— Торбички, в които ще видиш, че ще бъдеш обесен, защото много си обичал надениците — отговори Уленшпигел.

При тия хуми крадецът избяга бързо, а окраденият продавач се развика:

— Крадец! Дръжте крадеца!

Но беше вече много късно.

Докато Уленшпигел приказваше, двамината богати евреи, които слушаха много внимателно, се приближиха до него и му казаха:

— Какво продаваш, фламандецо?

— Торбички — отговори Уленшпигел.

— Какво се вижда — попитаха те — с твоите предсказващи зрънца?

— Бъдещето, щом човек ги посмуче — отвърна Уленшпигел.

Двамата евреи си поговориха и по-възрастният каза на другия:

— Така ще можем да видим кога ще дойде нашият месия; това ще бъде голяма утеха за нас. Хайде да купим една торбичка. По колко ги продаваш?

— По петдесет флорина — отговори Уленшпигел. — Ако не ви отърва, пръждосвайте се. Който не купува нива, няма нужда да пренася тор.

Като видяха, че Уленшпигел е неотстъпчив, те му броиха парите, взеха една торбичка и тръгнаха към мястото, дето се събираха и дето скоро се струпаха всички евреи, научили, че един от двамата старци бе купил някаква тайна, с която можеха да узнаят и да разгадаят за дохождането на месия.

Тъй като знаеха цялата работа, те пожелаха да посмучат торбичката, без да плащат, но най-старият Йеху, който я бе купил, заяви, че той ще опита.

— Синове на Израел — рече той, като държеше в ръка торбичката, — християните се подиграват с нас, гонят ни и викат подире ни като след крадци. Филистимляните искат да ни превият по-ниско от земята; те плюят в лицата ни, защото бог отслаби тетивата на нашите лъкове и вдигна ръката си от нас. Дълго ли още, боже, господ на Аврам, на Исак и на Яков, когато чакаме добро, ще ни връхлита зло, а когато се надяваме на светлина, ще идва мрак? Ще се явиш ли скоро на земята, божествен местя? Кога християните ще се изпокрият в пещерите и дупките на земята от страх пред тебе и пред твоята величава слава, ако ти се вдигнеш, за да ги накажеш?

И евреите възкликнаха:

— Ела, месия! Смукни, Йеху.

Йеху смукна, повърна и извика жаловито:

— Истина ви казвам, това са само лайна, а фландърският поклонник е мошеник.

Тогава всички евреи се спуснаха към него, отвориха торбичката, видяха какво съдържа тя и хукнаха яростно към панаира, за да търсят Уленшпигел, но той беше офейкал.