Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (71) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

LXX

Камбаната, на която казваха borgstorm (градска буря), призова съдиите в съдилището и те се събраха във Vierschare в четири часа около липата на правосъдието.

Заведоха Клаас пред тях и той видя, насядали под балдахин, съдията на Дамме и от двете му страни и срещу него — кмета, помощник-кметовете и писаря.

Когато заби камбаната, събра се много народ.

Мнозина казваха:

— Съдиите не са дошли тук да раздават правосъдие, а да слугуват на императора.

Писарят обяви, че в предварителното си заседание във Vierschare около липата съдът е решил въз основа на доносите и на свидетелските показания да се арестува Клаас, въглищар, родом от Дамме, съпруг на Зуткин, дъщеря на Жустен. „Сега — добави той — ще се пристъпи към разпита на свидетелите.“

Пръв бе разпитан съседът на Клаас Ханс Барбие. След като положи клетва, той каза:

— Заклевам се в спасението на душата си и твърдя положително, че от седемнадесет години познавам изправения пред съда Клаас; че той винаги е живял честно и съобразно с повеленията на нашата майка светата църква; че никога не е приказвал оскърбително за нея; че доколкото зная, никога не е давал подслон на никой еретик, нито е укривал книгата на Лютер, нито е споменавал за същата книга, нито е сторил каквото и да е, за което може да бъде заподозрян, че е нарушил законите и наредбите на империята. Бог и всички светци да ми бъдат на помощ!

След него бе разпитан Ян ван Роозбеке, който каза, че през време на отсъствието на Зуткин, жената на Клаас, няколко пъти му се сторило, че чува в къщата на обвиняемия два мъжки гласа и често пъти вечер след часа за прибиране виждал в една таванска стаичка светлина и двама души, които си приказвали, единият от които бил Клаас. Той не могъл да каже дали другият човек е бил еретик, или не, тъй като той бил надалеч. „Колкото за Клаас — добави той, — ще кажа, без да си кривя душата, че откак го познавам, той винаги най-редовно се причестява както на Великден, така и по големите празнини, ходеше на литургиите всяка неделя освен в деня на кръвта господня и следните. Бог и всички светии да ми бъдат на помощ!“

Запитан, дали не е видял Клаас в странноприемницата „Синята кула“ да продава индулгенции и да се подиграва с чистилището, Ян ван Роозбеке отговори, че наистина Клаас е продавал индулгенции, но без пренебрежение и подигравки и че самият той, Ян ван Роозбеке, бил купил от него индулгенции. Същото искал да стори и Йос Грипстюивер, старейшината на рибарите, който бил там между другите посетители.

Тогава съдията каза, че ще бъдат обявени фактите и деянията на Клаас, за който той е изправен пред съда на Vierschare.

„Доносчикът — каза той, — който случайно бил останал в Дамме, вместо да отиде в Брюге да изхарчи парите си във веселби и гуляи, както често става през тия религиозни празненства, бил излязъл на портата си, като порядъчен човек да подиша малко чист въздух. И там той видял един човек, който вървял по улица Херон. Щом съзрял тоя човек, Клаас го пресрещнал и поздравил. Бил облечен в дрехи от черен плат. Той влязъл в къщата на Клаас и вратата останала полуотворена. Като искал да разбере кой е тоя човек, доносчикът влязъл в преддверието и чул, че Клаас приказвал в кухнята с чужденеца за някой си Йос, негов брат, който бил между пленените протестантски войски и заради това бил осъден близо до Екс на смърт върху колело. Чужденецът казал на Клаас, че парите, които е получил от брат си, са пари, спечелени от простотията на бедния народ, и затова трябва да ги употреби за възпитаване на сина си в протестантска вяра. Той придумвал също Клаас да напусне лоното на нашата майка светата църква и изрекъл други нечестиви слова, на което Клаас отговорил само с думите: Жестоки палачи! Клетият ми брат!“ По тоя начин обвиняемият е похулил светия отец папата и негово кралско величество, като ги обвинил в жестокост, задето са наказали справедливо ереста като престъпление срещу небесните и земни владетели. Когато човекът се нахранил, доносчикът чул, че Клаас извикал: „Клети Йос, нека господ те приеме сред своето сияние, те бяха жестоки към тебе.“ Така той е обвинил дори бог в нечестивост, смятайки, че той може да приеме еретици в своето небе. А Клаас не преставал да повтаря: „Клетият ми брат!“ Тогава чужденецът се разярил като протестантски проповедник и извикал: „Ще загине великият Вавилон, римската блудница^[1], и ще стане убежище за дяволите и скривалище за всички гадни птици!“ Клаас повтарял: „Жестоки палачи! Клетият ми брат!“ А чужденецът продължил и казал: И ангелът ще вдигне камък, голям като воденичен хромел. И ще го хвърли в морето и ще каже: „Тъй ще бъде хвърлен великият Вавилон и никой не ще го намери.“

„Господине — казал Клаас, — вашата уста е изпълнена с гняв, но кажете ми, кога ще настъпи царството, в което кротките по сърце ще могат да живеят в мир на земята?“

„Никога — отговорил чужденецът, — докато царува антихристът — папата, който е враг на всяка истина.“ „Ах — казал Клаас, — вие говорите без уважение за нашия свети отец. Той сигурно не знае за жестоките мъчения, с които се наказват клетите протестанти.“ Чужденецът отговорил: „Той знае много добре, защото той разпраща заповедите си, той — чрез императора — нарежда да ги изпълняват, а сега чрез краля, който пък с удоволствие използува конфискацията, наследява покойните и на драго сърце създава процеси срещу богаташите, под предлог, че са еретици.“ Клаас отговорил: „Разправят се такива неща във Фландрия и аз трябва да ги вярвам; човешката плът е слаба, дори ако тая плът е кралска. Клети Йос.“ И с тия думи Клаас е дал да се разбере, че негово величество наказва поради отвратителното си користолюбие. Чужденецът поискал да го убеждава още, но Клаас му отговорил: „Моля, господине, да не ми приказвате подобни думи, защото, ако някой ги чуе, ще възбудят срещу мене тежък процес.“

Клаас станал, за да отиде в зимника и се върнал оттам с кана бира. „Ще затворя вратата“ — казал той и доносчикът не могъл да чуе вече нищо, тъй като трябвало да излезе бързо от къщата. Но вратата била наново отворена по мръкнало. Чужденецът излязъл, но скоро пак се върнал, почукал и казал: „Клаас, студено ми е; няма де да спя; подслони ме у вас; никой не ме видя, че съм дошъл, градът е пуст.“ Клаас го прибрал, запалил фенер и го видели как завел еретика по стълбата в малката таванска стая с прозорец към полето…

— Кой друг е могъл да донесе всичко това — извика Клаас, — ако не ти, зъл рибарю? Аз те видях в неделя на прага на твоята къща, изправен като върлина и загледан уж в летящите лястовици.

И посочи с пръст Йос Грипстюивер, старейшината на рибарите, чиято грозна муцуна личеше сред множеството.

Като видя, че Клаас се издаде по тоя начин, рибарят се усмихна злобно. Всички мъже, жени и девойки в тълпата си казаха:

— Клетият човечец, неговите собствени думи бездруго ще му докарат смъртта.

Но секретарят продължи:

— През нощта еретикът и Клаас разговаряли дълго, както и още шест нощи, като еретикът правел жестове на заплахи или благословии и вдигал ръце към небето, както правят еретиците. Изглеждало, че Клаас одобрява думите му.

„Сигурно през тия дни, вечери и нощи те са хулили литургията, изповедите, индулгенциите и негово кралско величество…“

— Никой не е чул това — рече Клаас — и не мога да бъда обвиняван без доказателства!

Секретарят продължи:

— Чули са друго нещо. На седмия ден в десет часа, когато било вече мръкнало, чужденецът излязъл от твоя дом и ти си го придружил до синора на Катлинината нива. Там той те е попитал какво си направил с твоите нечестиви идоли — при тия думи съдията се прекръсти — света Богородица, свети Николай и свети Мартин? Ти си отговорил, че си ги начупил и хвърлил в кладенеца. И наистина те бяха намерени миналата нощ в твоя кладенец и парчетата са в помещението за изтезаване.

При тия думи Клаас бе като поразен. Съдията го попита има ли да каже нещо, Клаас кимна отрицателно с глава.

Съдията го попита не се ли разкайва за престъпната мисъл да строши свещените статуи и за нечестивото заблуждение, което го е накарало да изрече хулни думи срещу негово небесно величество и за негово кралско величество.

Клаас отговори, че тялото му принадлежи на негово кралско величество, но съвестта му принадлежи на Христа, чийто закон той иска да изпълнява.

Съдията го попита дали тоя закон е законът на майката света църква.

Клаас отговори:

— Той е в светото евангелие.

Поканен да отговори на въпроса, дали паната е божи наместник на земята, Клаас каза:

— Не.

Когато го запитаха смята ли, че не трябва да се покланя на статуите на Богородица и светците, той отговори, че това е идолопоклонничество. А когато му зададоха въпрос, дали устното изповядване е нещо хубаво и спасително за душата, той рече:

— Христос е казал: изповядайте се един другиму.

Той отговаряше много смело на въпросите, макар че в дъното на душата си изглеждаше много отчаян и уплашен.

Когато удари осем часът и се спусна вечерта, господа съдиите се оттеглиха и отложиха произнасянето на присъдата за следния ден.