Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (105) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ckitnik (2010)
Допълнителна корекция
moosehead (2010)

Издание:

Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел

Белгийска. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1976

Редактор: Иван Колев

Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

История

  1. — Добавяне

XIX

През следния месец някой си доктор Ажилеус даде два флорина на Уленшпигел и няколко писма, да ги занесе на Симон Праат[1], който щял да му каже какво да прави.

Уленшпигел намери у Праат храна и подслон. Той спеше хубаво, цъфтящото му от здраве лице също беше хубаво; Праат, напротив, беше хилав, жалък на вид, сякаш постоянно бе потънал в тъжни мисли. И Уленшпигел се чудеше, когато — събудил се нощем случайно — чуваше удари от чук.

А сутрин колкото и рано да станеше, Симон Праат беше вече на крак, но видът му беше още по-жалък, очите му още по-тъжни и блеснали като очи на човек, който се готви за смърт или сражение.

Праат често въздишаше, сключил ръце за молитва, и винаги беше сякаш изпълнен с негодувание. Пръстите му както ръцете до лактите и ризата бяха черни и омазани.

Уленшпигел реши да узнае отде идат тия удари от чук и защо Праат е тъжен, а ръцете му черни. Една вечер, след като беше ходил в кръчмата „Синята гъска“, заедно със Симон, който отиде въпреки волята си, Уленшпигел се престори, че е пиян и че главата му е толкова замаяна от пиенето, че трябва веднага да си легне.

И Праат го заведе тъжно в къщи.

Уленшпигел спеше на тавана, при котките; леглото на Симон беше долу, до зимника.

Продължавайки да се прави на пиян, Уленшпигел се изкачи с препъване по стълбата, преструваше се, че едва не пада, и се държеше за въжето, което служеше за перила. Симон му помагаше най-грижливо и нежно като брат. Той го нагласи да легне, съжали го за пиянството му, помоли бога да му прости, и слезе; и скоро Уленшпигел чу същите удари от чук, които го бяха събуждали често.

Той стана безшумно, слезе бос по тесните стъпала и на седемдесет и второто се озова пред ниска врата, която беше полуотворена и пропускаше ивичка светлина.

Симон печаташе някакви листове, като употребяваше старинни букви от времето на Лоран Костер[2], голям разпространител на благородното печатарско изкуство.

— Какво правиш тук? — попита Уленшпигел.

Симон му отговори уплашено:

— Ако си дяволско изчадие, издай ме, за да умра, ако си божие чадо, нека устата ти бъде затвор за езика.

— Божие чадо съм — отговори Уленшпигел — и не ти желая нищо лошо. Какво правиш тук?

— Печатам библията — отговори Симон. — Тъй като денем, за да мога да храня жена си и децата си, печатам жестоките и зли укази на негово величество, нощем сея истинското слово божие, та по тоя начин да поправям злото, което върша през деня.

— Ти си смел — рече Уленшпигел.

— Аз имам вяра — отговори Симон.

Действително от тая света печатница излезе библията на фламандски език, която се разпространи в Брабан, във Фландрия, в Холандия, в Зеландия, в Утрехт, в Северен Брабан, в Овер Исел, в Гелдерн чак до деня, когато Симон бе осъден и обезглавен и така завърши живота си, обречен на Христа и на справедливостта.

Бележки

[1] Праатфламандски печатар, привърженик на протестантите, печатал библията на фламандски език, което се считало за голямо престъпление.

[2] Лоренц — Янсон Костер — холандски печатар, живял в град Хаарлем (към 1370–1440). По предложенията на някои учени той именно, а не Гутенберг, е изнамерил книгопечатането.