Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, 1867 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Константин Константинов, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел
Белгийска. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1976
Редактор: Иван Колев
Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
История
- — Добавяне
XV
Под колана на Зуткин личеше, че тя пак ще става майка. И Катлин също така беше бременна, но от страх не се решаваше да излиза от дома си.
Когато Зуткин я навестяваше, Катлин, натъжена и натежняла, й казваше:
— Ах, какво ще правя с клетия плод на утробата си? Да го удуша ли? По-добре да умра. Ако общинските стражари ме хванат, задето имам дете, без да съм омъжена, ще постъпят с мене като с безпътница — ще ме глобят двадесет флорина и ще ме бият публично на Пазарния площад.
Зуткин й казваше по някоя утешителна дума и си отиваше в къщи замислена. И един ден каза на Клаас:
— Мъжо, ако вместо едно дете родя две, ще ме биеш ли?
— Не знам — отговори Клаас.
— Но — добави тя — ако второто не съм го родила аз, а както детето на Катлин — е от някой непознат или пък от дявола?
— Дяволите — отговори Клаас — произвеждат огън, смърт и дим, но не и деца. За мене детето на Катлин ще бъде като мое дете.
— Право ли казваш? — рече тя.
— Нали ти казах вече — отвърна Клаас.
Зуткин отиде да съобщи на Катлин новината.
Когато Катлин я чу, не можа да сдържи радостта си и възкликна от възторг:
— Той е добър човек и затова ти е казал така, за да ме спаси. Бог ще го благослови и дяволът ще го благослови — каза тя разтреперана, — ако дяволът те е създал, клето мое дете, което мърдаш под сърцето ми.
Зуткин и Катлин родиха, едната момче, другата — момиче. И двете деца бяха кръстени като син и дъщеря на Клаас. Синът на Клаас бе наречен Ханс и скоро умря, дъщерята на Катлин бе наречена Нел и растеше добре.
Тя пиеше питието на живота от четири бутилки, двете на Катлин и другите две — на Зуткин. И двете жени се препираха кротко коя да даде на детето да бозае. Ала въпреки желанието си Катлин трябваше да остави млякото й да престане, за да не би някой да я попита отде има мляко, като не е раждала.
Когато отбиха малката Нел, тя я прибра в своя дом и почна да я пуска при Зуткин само когато малката свикна да й казва „мамо“.
Съседите казваха, че Катлин, която бе състоятелна, е сторила добре, като е взела да отгледа детето на Клаасови, които винаги караха сиромашки своя тежък живот.