Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (80) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

LXXIX

През тая година, петдесет и осмата от столетието, Катлин отиде при Зуткин и каза:

— Нощес, след като се намазах с балсам, аз бях отнесена върху камбанарията на катедралата и видях първичните духове, които предаваха човешките молитви на ангелите, а те литваха към небесните висини и ги отнасяха до божия престол. Цялото небе беше осеяно с лъчисти звезди. Изведнъж от една клада се отдели някаква сянка, която ми се стори черна, и се изкачи на камбанарията до мене. Познах Клаас, такъв, какъвто си беше приживе, във въглищарските си дрехи. „Какво правиш тук върху камбанарията на катедралата^[1]?“ — каза ми той. „Ами ти? — отговорих аз. — Накъде летиш така като птица из въздуха?“ — „Отивам — рече той — на съд; не чуваш ли, «ангелската тръба»?“ Аз бях току до него и чувствувах, че тялото му на дух не беше твърдо както телата на живите, а толкова въздушно, че като се приближих, проникнах в него като в топла пара. Долу, по цялата земя на Фландрия, блестяха светлинки и аз си казах: „Ония, които стават рано и работят до късно, са благословени от бога.“

И чувах как непрекъснато звучи в нощта ангелската тръба. И видях тогава друга сянка, която идеше откъм Испания; тя беше старческа и грохнала, с издадена като пантофка брадичка и със сладко от дюли по устните. Тя носеше наметка от червено кадифе, подплатена с хермелин, на главата императорска корона, в едната ръка — аншуа, от която отгризваше, а в другата потир, пълен с бира.

Навярно поради умора тя дойде и седна върху камбанарията на катедралата. Аз коленичих и й казах: „Ваше увенчано величество, покланям ви се, но не ви познавам. Отде идете и какво правите в тоя свят?“ — „Ида — каза сянката — от Сан Хусто в Естрамадура и бях император Карл V.“ — „Но — рекох аз — де отивате сега в тая студена нощ, през тия облаци, натежали от градушка?“ „Отивам — рече тя — на съд.“ Императорът щеше да доизяде аншуата и да изпие бирата си, но прозвуча ангелската тръба и той полетя, като мърмореше, че са прекъснали закуската му. Аз тръгнах подир негово величество. Той се носеше из пространството, като хълцукаше от умора, пъшкаше от астма и от време на време повръщаше, защото смъртта го бе сварила, когато страдаше от лошо храносмилане. Ние се издигахме безспир като стрели, пуснати от дрянов лък. Звездите се плъзгаха край нас и чертаеха огнени резки по небето; някои от тях се откъсваха и падаха. Ангелската тръба тръбеше. Какво бучене, какъв силен шум! Всеки звук раздираше въздушните пари, те се разтваряха, сякаш някакъв ураган духаше срещу тях. И така се очертаваше нашият път. След като се издигнахме на повече от хиляда левги, видяхме Христос с ореол, седнал на звезден престол, и вдясно от него бе ангелът, който записва на бронзова плоча човешките дела, а отляво Мария, майка му, която непрекъснато го молеше за снизхождение към грешниците.

Клаас и император Карл коленичиха пред престола.

Ангелът взе короната от главата му, хвърли я и рече: „Тук има само един император — Христос.“

Негово свето величество като че се ядоса; ала все пак каза смирено:

„Мога ли да си запазя аншуата и потира с бира, защото от дългото пътешествие огладнях?“

„Както беше гладен през целия си живот — продължи ангелът; — добре де, яж и пий.“

Императорът изпразни потира с бира и гризна от аншуата.

Тогава Христос му каза:

„С чиста душа ли се изправяш пред съда?“

„Мисля, че да, всеблаги господи, защото се изповядвах“ — отговори император Карл.

„Ами ти, Клаас? — рече Христос. — Ти не треперещ като тоя император.“

„Господи Исусе Христе — отговори Клаас, — няма човешка душа, която да е съвсем чиста, затова и аз нямам никакъв страх от тебе, който си върховното добро и върховната справедливост; но все пак се боя, защото имах много грехове.“

„Говори, мършо“ — каза ангелът на императора.

„Господи — отговори Карл смутено, — тъй като съм миропомазан от пръстите на твоите свещеници, аз бях коронясан за крал на Кастилия^[2], император на Германия и крал на римляните. Аз имах постоянна грижа да запазя властта, която произтича от тебе, и заради това действувах с въже, с меч, с ями и с огън срещу всички протестанти.“

Но ангелът отговори:

„Чревоугоднико-лъжец, ти искаш да ни измамиш. В Германия ти търпя протестантите, защото се страхуваше от тях, а в Нидерландия заповядваше да ги обезглавяват, горят, бесят и заравят живи, защото ти се боеше само от едно — да не загубиш наследството от тия работливи пчели, богати с толкова мед. Ти си причина да загинат сто хиляди души, но не от обич към Христос, моя повелител, а защото беше самовластник, тиранин, кръвопиец и обичаше само себе си, а освен себе си — месото, рибата, виното и бирата, и защото беше ненаситен като куче и пияч като сюнгер.“

„Сега, Клаас, говори ти“ — рече Христос.

Ангелът стана и каза:

„Той няма какво да каже. Той беше добър, работлив като бедния народ на Фландрия, който драговолно се труди и драговолно се смее, като пази клетвата, която е дал на своите владетели, вярвайки, че и неговите владетели ще пазят клетвата си по отношение на него. Той имаше пари, беше обвинен и тъй като бе дал подслон на един протестант, беше жив изгорен.“

„Ах — рече Мария, — злочестият мъченик! Но на небето има прохладни извори с фонтани от мляко и чудесно вино, които ще те разхладят, и аз сама ще те заведа там, въглищарю.“

Отново екна ангелската тръба и аз видях как се издигна от дълбините на бездните един гол и хубав мъж с желязна корона. Върху кръга на короната бе написано: „Тъжен до деня на съда“.

Той се приближи до престола и каза на Христос:

„Аз съм твой роб, докато ти стана господар.“

„Сатана — каза Мария, — ще дойде ден, когато не ще има вече ни роби, ни господари и когато Христос, който е обич, и Сатаната, който е гордост, ще се казват: сила и знание.“

„Жено — рече Сатаната, — ти си добра и красива“.

Сетне той се обърна към Христос, посочи императора и каза:

„Какво да го правим тоя?“

Христос отговори:

„Ще туриш коронованото червейче в зала, дето ще събереш всички инструменти за измъчване, които са били употребявани през неговото царуване. Всеки път, когато някой невинен нещастник изтърпява мъчение с вода, което издува човека като мехур; или мъчение със свещи, които изгарят ходилата и подмишниците; или мъчение със скрипец, който троши крайниците; или разкъсване на четири части; всеки път, когато някоя свободна душа изпусне върху кладата сетния си дъх — той трябва да изтърпи едно след друго тия умирания, тия мъки, за да проумее какво зло може да стори един несправедлив човек на милиони хора, които той управлява: нека гние в тъмниците, да умира по лобните места, да пъшка в изгнание, далеч от родината; нека бъде опозорен, презрян, бит с камшик; нека бъде богат — а хазната да го разори; нека доноси го обвиняват и конфискация го съсипе. Преобрази го на магаре, кротко, но бито и недохранено, на бедняк, който да проси милостиня, но да бъде посрещан с хули; на работник, който работи прекомерно, а не може да се нахрани; сетне, след като е страдал много телом и духом, преобрази го на куче, за да бъде добър, а да получава удари; на роб в Индия, за да го продават на тържищата; на войник, за да се бие за чужди интереси и да бъде убит, без да знае защо. И след триста години, когато мине така през всички страдания и през всички злочестини, направи го свободен човек и ако тогава бъде добър като Клаас, ще дадеш вечен покой на неговото тяло в някое кътче на земята, сенчесто по пладне, огряно от слънцето сутрин, под някое хубаво дърво, върху свежа морава. И неговите приятели ще дойдат на гроба му да проронят горчиви сълзи и да посеят теменуги, цветя на спомена.“

„Милост, синко — каза Мария, — той не е знаел какво върши, защото властта прави сърцето жестоко.“

„Няма милост“ — каза Христос.

„Ах — рече негово свето величество, — да имах само една чаша андалуско вино!“

„Ела — каза Сатаната, — мина времето на виното, на месата и на птиците.“

И той отнесе в дъното на пъкъла душата на нещастния император, който още си гризваше от аншуата.

От съжаление Сатаната го остави да яде. След това видях как пресвета Дева Мария отвежда Клаас най-горе в небето, дето по купола висят само гроздове звезди. Там ангелите го изкъпаха и той стана хубав и млад. После му дадоха да яде мляко с ориз със сребърни лъжици. И небето се затвори.

— Той е при господ — рече вдовицата.

— Пепелта удря сърцето ми — каза Уленшпигел.