Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (49) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XLVIII

Нел постоянно оплакваше себе си и лудата си майка.

Уленшпигел се нае да работи при един шивач, който му каза:

— Когато шиеш, ший нагъсто, та да не се вижда нищо.

Уленшпигел седна в едно буре и започна да шие.

— Не ти казах това — извика шивачът.

— Аз се свих в бурето, може ли да се вижда така? — отговори Уленшпигел.

— Ела тук — рече шивачът, — седни върху масата и почвай да правиш гъсти, един до друг бодове и уший дрехата като тоя вълк (вълк наричаха дълга селска дреха).

Уленшпигел взе дрехата, разряза я на парчета и я уши по такъв начин, че заприлича на вълк.

Когато шивачът видя това, извика:

— Какво направи, дявол да те вземе?

— Вълк — отговори Уленшпигел.

— Зъл присмехулнико! — рече шивачът. — Вярно, аз ти казах вълк, но ти знаеш, че вълк значи дълга селска дреха.

След някое време той му каза:

— Калфа, преди да си легнеш, нахвърляй ръкавите на тая куртка („нахвърлям“ на шивашки език значи тропосвам).

Уленшпигел закачи куртката на един гвоздей и цялата нощ хвърля отгоре й ръкавите.

От дигнатия шум дойде шивачът:

— Нехранимайко — каза му той, — каква нова и лоша шега си измислил?

— Че това лоша шега ли е? — отвърна Уленшпигел. — Вижте тия ръкави: цяла нощ съм ги хвърлял върху куртката и пак не можаха да се задържат.

— То се знае — рече шивачът — и затуй аз ще те изхвърля на улицата; ще видиш дали ще можеш да се задържиш там.