Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, 1867 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Константин Константинов, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел
Белгийска. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1976
Редактор: Иван Колев
Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
История
- — Добавяне
XXXIII
Когато минаваше през Брюге, той видя на пазара, който става всяка сряда, една жена, развеждана от палача и от слугите му и придружена от голяма тълпа жени, които викаха около нея и изричаха с вой хиляди мръсни хули.
Щом видя, че по горната част на роклята й бяха накачени червени парцали, а на шията й висеше камъкът на правосъдието с неговите железни вериги, Уленшпигел разбра, че тая жена, за да печели, е продавала младите и свежи тела на своите дъщери. Казаха му, че тя се нарича Барбара, че е омъжена за Ясон Дарю и че щяла да бъде развеждана в това облекло от площад на площад, докато я върнат пак на Големия пазар, дето ще я качат на лобното място, вече издигнато за нея. Уленшпигел тръгна подире й заедно с множеството, което крещеше. Когато се върнаха на Големия пазар, качиха я на мястото, вързаха я за един стълб и палачът сложи пред нея снопче трева и буца пръст, което означаваше гроб.
Казаха също така на Уленшпигел, че преди това в тъмницата тя е била бита с камшик.
По-нататък той срещна из пътя си Анри Маришал, нехранимайко-скитник, когото бяха бесили веднъж във владенията на замъка Вест Ипр и още сочеше по шията си белезите от въжето. Спасил се — разправяше той — с това, че когато увиснал във въздуха, прочел една хубава молитва към халската Богородица, така че по някакво истинско чудо, след като съдиите и чиновниците си отишли, въжето, което вече не го стягало, се скъсало, той паднал на земята и така останал жив и здрав.
Но по-късно Уленшпигел узна, че тоя нехранимайко, спасен от бесилото, не бил Анри Маришал и че са го оставили да ходи да пръска лъжата, защото носел грамота, подписана от старшия свещеник на халската катедрала, който виждал, че от тия приказки на Анри Маришал се стичат в църквата му тълпи богомолци и че ония, които рано или късно щяха да отидат на бесилото, му плащат добре. И дълго време още халската катедрала бе наричана „Катедрала на обесените“.