Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (144) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XXXVIII

В Белем, край канала, който води за Брюге, Уленшпигел и Ламме срещнаха един конник с три пера от петел на филцовата си шапка. Той препускаше лудешки към Ганд. Уленшпигел подсвирна като чучулига и конникът се спря и отговори с тръбния вик на петел.

— Носиш ли новини, буен ездачо? — рече Уленшпигел.

— Големи новини — каза конникът. — По света на господин дьо Шатийон, който е адмирал на Франция, принцът на свободата поръча да се приготвят бойни кораби освен ония, които бяха вече въоръжени в Емден и Източна Фрисландия. Храбрите мъже, които получиха тия поръчения, са Адриан дьо Берг, господин дьо Долен; брат му Людвиг дьо Хено; барон Монфокон; господин Луи дьо Бредероде; Албер д’Егмонт, син на обезглавения и не предател като брат си; Бертел Антанс дьо Ментеда, Фрисландеца; Адриан Менинг, Хамбийз, буен и горделив гандчанин, и Жан Брок.

Принцът дал цялото си състояние, повече от петдесет хиляди флорина.

— Аз му нося петстотин — каза Уленшпигел.

— Занеси ги при морето — рече конникът.

И пое в галоп.

— Той дава цялото си състояние — каза Уленшпигел. — А ние даваме само кожите си.

— Та това нищо ли е — рече Ламме — и веднъж поне няма ли да чуем за друго нещо освен за грабеж и убийство? Портокалът е паднал на земята.

— Да — каза Уленшпигел, — паднал като дъб; но корабите на свободата се строят от дъб!

— За негова полза — рече Ламме. — Но щом вече няма опасност, да купим пак магарета. Аз обичам да вървя седнал и без музиката на мехури по ходилата.

— Да купим магарета — каза Уленшпигел, — тия добичета лесно се продават отново.

Те отидоха на пазара; намериха и купиха две хубави магарета с такъмите им.