Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (180) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

VIII

По него време господата от Генералните щати се събраха в Хага, за да съдят Филип^[1], крал на Испания, граф на Фландрия, на Холандия и т.н., според хартите на свободата и привилегиите, които той бе утвърдил.

И секретарят каза следното:

— Известно е на всекиго, че владетелят на една страна е установен от бога като господар и водач на своите поданици, за да ги защищава и предпазва от всякакви неправди, гнет и насилие, тъй както на овчаря е възложено да брани и пази своите овци. Известно е също така, че поданиците не са създадени от бога, за да бъдат използувани от владетеля и да му бъдат подчинени във всичко, което той заповядва, благочестиво или нечестиво, справедливо или несправедливо, нито пък да му служат като роби. Ала владетелят е владетел за своите поданици, без които той не може да съществува, но трябва да ги управлява според правото и разума; да ги подкрепя и обича като баща — децата си, както пастирът — овцете си, излагайки дори живота си, за да ги защити; ако не прави това, той не бива да бъде смятан за владетел, а за тиранин. Крал Филип изпрати срещу нас четири чужди армии, като събираше войници и издаваше були за кръстоносни походи и за отлъчване от църквата. Какво трябва да бъде наказанието му според законите и обичаите на страната?

— Да бъде свален — отговориха господата от Генералните щати.

— Филип наруши клетвата си: той забрави услугите, които сме му правили, победите, които спечели с наша помощ. Като видя, че сме богати, той остави да вземат от нас откупи и да ни плячкосват хората от неговия испански съвет.

— Да бъде свален като неблагодарник и разбойник — отговор и ха господата от Генералните щати.

— Филип — продължи секретарят — постави в най-цъфтящите градове на страната нови епископи, като им подари имотите на най-големите манастири; с тяхна помощ той въведе тук Испанската инквизиция.

— Да бъде свален като палач и разсипник на чуждите имоти — отговориха господата от Генералните щат.

— Когато благородниците в страната видяха тая тирания, те връчиха през 1566 година молба на владетеля да смекчи суровите си наредби и особено ония, които се отнасяха до Инквизицията: той решително отказа.

— Да бъде свален като тигър, упорит в своята жестокост — отговориха господата от Генералните щати.

Секретарят продължи:

— Има силни подозрения срещу Филип, че чрез своя Испански съвет тайно е подбуждал да се трошат свещените статуи и да се ограбват църквите, за да може, под предлог, че сме извършили престъпление и смутове, да изпрати срещу нас чужди войски.

— Да бъде свален като оръдие на смъртта — отговориха господата от Генералните щати.

— В Анверс Филип заповяда да се избиват жителите, разори фламандските търговци, както и чуждестранните. Той и неговият Испански съвет чрез тайни нареждания дадоха на някой си Рода, известен негодник, правото да се обяви за главатар на грабителите, да събира плячката, да си служи с неговото, на крал Филип, име, за да фалшифицира кралските големи и малки печати и да се държи като негов управител и наместник. Заловените кралски писма, които са в наши ръце, доказват тоя факт. Всичко е станало с негово съгласие и след обсъждане в Испанския съвет. Прочетете писмата; в тях той възхвалява стореното в Анверс, признава, че му е направена забележителна услуга, обещава да го възнагради и кани Рода и другите испанци да вървят из тоя славен път.

— Да бъде свален като крадец, разбойник и убиец — отговориха господата от Генералните щати.

— Ние искаме само да бъдат запазени нашите привилегии, почтен и сигурен мир, умерена свобода, и то специално — за вярата, която засяга главно бога и съвестта; а получихме от Филип само лъжливи договори, с които сееше раздори между отделните области, за да може да ги покорява една след друга и да се отнася към тях както към Индия, служейки си с ограбване, конфискации, смъртни наказания и с инквизицията.

— Да бъде свален като убиец, който подготвя гибелта на страната — отговориха господата от Генералните щати.

— Той окървави страната чрез херцог Алба и неговите оръдия, чрез Медина Сели, Рекесенс, чрез предателите в държавните и областни съвети; на дон Хуан и на пармския принц Александър Фарнезе той препоръча да действуват с много строга и кървава жестокост, както се вижда от заловените негови писма; той обяви за изгонен от империята господин принц Орански, изпрати трима платени убийци, а утре може да изпрати и четвърти; заповяда да се съградят у нас замъци и крепости; заповяда да изгарят живи мъжете, да заравят живи жените и девойките и наследяваше имотите им: удуши Монтиньи, дьо Берг и други благородници въпреки кралската си дума; уби сина си Карлос; отрови принц Асколи, когото бе накарал да се ожени за дона Ефразиа, бременна от него, за да обогати бъдещото незаконородено с неговите имоти; издаде срещу нас указ, в който обявяваше всички ни за предатели, лишени от живот и имот, и по тоя начин извърши нечуваното досега в една християнска страна престъпление — да смесва невинни с виновни.

— Въз основа на всички закони, права и привилегии да бъде свален — отговориха господата от Генералните щати.

И печатите на краля бяха разчупени.

И слънцето блестеше по земята и морето, позлатяваше узрелите класове, наливаше зърната на гроздето и пръскаше върху всяка вълна бисери, накит за годеницата на нидерландците — Свободата.

После принц Орански^[2] бе застрелян в Делфит с три куршума в гърдите от четвърти убиец. И тоя умря, верен на своя девиз: „Спокоен сред яростните вълни“.

Враговете му казваха, че за да си отмъсти на крал Филип и тъй като не се надявал да се възцари в южна католическа Нидерландия, той с таен договор я бил предложил на негова светлост Анжуйския херцог. Ала нему не бе дадено да създаде детето Белгия, като се съчетае със Свободата, защото Свободата не обича неестествената любов.

И Уленшпигел и Нел напуснаха флотата.

И белгийската родина стенеше под ярема, окована от предателите.