Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- La légende et les aventures héroiques, joyeuses et gloriesuses d’Ulenspiegel et de Lamme Goedzak au pays de Flandre et Ailleurs, 1867 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Константин Константинов, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 9 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Шарл дьо Костер. Тил Уленшпигел
Белгийска. Второ издание
ДИ „Народна култура“, София, 1976
Редактор: Иван Колев
Коректор: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
История
- — Добавяне
XXXII
Един ден момичето дойде цяло обляно в сълзи и каза на Ламме и Уленшпигел.
— В Мьолестее Спелле пуска от затвора срещу пари убийците и крадците. А изпраща на смърт невинни. Между тях е и моят брат Михиелкин! Ах, чуйте какво ще ви кажа; вие сте мъже и трябва да отмъстите за него. Един мръсен и подъл развратник, известен съблазнител на деца и девойчета, Питер дьо Роозе, е причина за цялото зло. Ах! Една вечер брат ми Михиелкин и Питер дьо Роозе били по едно и също време, но не на една маса, в кръчмата „Сокола“, дето всеки бяга от него като от чума.
Брат ми, който не искал да бъде с него в едно помещение, го нарекъл мръсен развратник и му заповядал да се маха оттам.
Питер дьо Роозе му отвърнал:
— Братът на една публична жена не бива да си вири толкова носа.
Той лъже: аз не съм публична, а любя само оня, когото си харесам.
Тогава Михиелкин запратил в лицето му каната си с бира, казал му, че лъже като гаден безпътник, какъвто е в действителност, и му се заканил, че ако не се пръждоса, ще завре юмрука си, чак до лакътя, в устата му.
Оня пак се опитал да приказва, но Михиелкин изпълнил, което рекъл: ударил го здравата два пъти в челюстта, хванал го за зъбите, с които той хапел, и го извлякъл на улицата, дето го оставил безмилостно, съвсем пребит.
След като оздравял, Питер дьо Роозе отишъл — тъй като не могъл да търпи самотията — в „int Vagevuur“ — същинско чистилище и жалка кръчма, дето ходят само сиромаси. Но и там дори дрипльовците не отивали при него. И никой не му говорел освен някои селяни, които не го познавали, и неколцина нехранимайковци — скитници или дезертьори от войската. Но и там много пъти го били, защото той беше драка.
Когато началникът Спелле дойде с двамата си палачи в Мьолестее, Питер дьо Роозе вървеше навсякъде като куче подире им, черпеше ги до пресищане с вино, месо и им плащаше всички удоволствия, които могат да се купят с пари. Така той стана техен сътрапезник и другар и започна да проявява цялата си злоба, за да измъчва ония, които мразеше — а те бяха всички жители на Мьолестее, и особено моя нещастен брат.
Започна с Михиелкин. Лъжесвидетели, вагабонти, лакоми за флорини, заявиха, че Михиелкин бил еретик, че приказвал мръсотии за Богородица и много пъти в кръчмата „Сокола“ хулил бога и светците и че освен това имал в един сандък не по-малко от триста флорина.
Макар че свидетелите не бяха почтени хора, Михиелкин бе арестуван и тъй като Спелле заедно с агентите си заяви, че доказателствата са достатъчни за подлагане обвиняемия на мъчение, Михиелкин бе провесен за ръцете на един скрипец, закован на тавана, като закачиха на краката му по една тежест от петдесет ливри.
Той отрече обвинението и каза, че ако в Мьолестее има някой негодник, мръсник, богохулник и развратник — това е тъкмо Питер дьо Роозе, а не той.
Но Спелле не искаше да чуе нищо и каза на агентите си да дигнат Михиелкин до тавана и оттам да го пуснат с все сила заедно с тежестите на краката. Те направиха това, и то тъй жестоко, че кожата и мускулите на глезените му се разкъсаха и долните части на краката едва се държаха.
Михиелкин настояваше, че е невинен и Спелле заповяда да почнат пак да го мъчат, като му подхвърли, че ако му брои сто флорина, той ще го освободи и няма да го безпокои.
Михиелкин каза, че би предпочел да умре.
Щом научиха, че брат ми е арестуван и подложен на мъчения, жителите на Мьолестее се явиха да свидетелствуват масово, с други думи — свидетелствуване на всички добри граждани в една община. Михиелкин, казаха те единодушно, ни най-малко не е еретик; всеки неделен ден той ходи на черква, а по големите празници се причестява, споменувал е името на Богородица само когато я е молил да му помогне при трудни случаи; тъй като никога не е приказвал лошо дори за земна жена, той още по-малко би посмял да направи това за небесната божия майка. Колкото пък за богохулствата, които лъжесвидетелите твърдели, че са чули от него в кръчмата „Сокола“ — всичко това отначало докрай е стъкмено и лъжливо.
Михиелкин бе освободен, лъжесвидетелите наказани и Спелле призова на съд Питер дьо Роозе, но срещу сто флорина, платени веднага, го пусна, без да го подложи на разпит или мъчения.
От страх, че парите, които му оставаха, може наново да привлекат вниманието на Спелле, Питер дьо Роозе избяга от Мьолестее, а моят злочест брат Михиелкин беше на смъртно легло от гангрена на нозете.
Той, който дотогава не искаше да ме види, ме повика, за да ми каже да се пазя от огъня на тялото си, който щял да ме закара в огъня на ада. А аз не можех да сторя нищо, освен да плача, защото наистина в мен гори огън. И той издъхна в ръцете ми.
— О! — добави тя. — Оня, който би отмъстил на Спелле за смъртта на обичния ми и мил Михиелкин, ще стане мой господар завинаги и аз ще му се подчинявам като кучка.
Докато тя говореше, пепелта на Клаас удряше гърдите на Уленшпигел. И той реши да окачи убиеца Спелле на бесилото.
Булкин — тъй се казваше момичето — се върна в Мьолестее, сигурно, че Питер дьо Роозе няма да й отмъщава, защото един говедар, който мина през Дестелберг, й съобщи, че свещеникът и гражданите заявили, че ако Спелле рече да стори нещо на Михиелкината сестра, те ще го закарат при херцога.
Уленшпигел отиде заедно с нея в Мьолестее и когато влезе в една ниска стая в къщата на Михиелкин, видя портрета на някакъв сладкар и предположи, че това е портретът на покойника.
И Булкин му каза:
— Това е портретът на брат ми.
Уленшпигел взе портрета и на излизане каза:
— Спелле ще бъде обесен!
— Как ще го направиш? — рече тя.
— Ако знаеше как — каза тон, — не би изпитала никакво удоволствие да видиш как ще стане.
Булкин поклати глава и рече тъжно:
— Ти нямаш никакво доверие в мене.
— Та не е ли — рече той — извънредно доверие това, дето ти казвам „Спелле ще бъде обесен!“, тъй като само за тия думи ти можеш да ме пратиш на бесилото преди него.
— Право е — каза тя.
— И тъй — отвърна Уленшпигел — иди ми намери хубава глина, двойна кана бира, чиста вода и няколко къса говеждо месо. Всичко поотделно. Говеждото — за мене, бирата — за говеждото, водата — за глината, а глината — за портрета.
Докато ядеше и пиеше, Уленшпигел умесваше глината и от време на време глътваше по някое късче и отнел, но не забелязваше това, тъй като разглеждаше много внимателно портрета на Михиелкин. Когато умеси глината, той направи от нея маска с нос, уста, очи и уши, която толкова приличаше на портрета на покойния, че Булкин се смая.
Сетне той сложи маската в печката и когато тя изсъхна, боядиса я в мъртвешки цвят и изрисува ужасените очи, измъченото лице и гърчовете на умиращ човек. Момичето вече не се изумяваше, а гледаше маската и не можеше да откъсне очи от нея; побледня цялото, закри лице и треперещо рече:
— Това е той, моят клет Михиелкин!
Той направи също и два кървави крака.
Тя надви уплахата си и каза:
— Благословен да бъде убиецът на убиеца!
Уленшпигел взе маската и краката и рече:
— Трябва ми един помощник.
Булкин отговори:
— Иди в кръчмата „Синята гъска“ при съдържателя Йоос Нанеамот Ипр. Той беше най-добрият другар и приятел на брат ми. Кажи му, че си изпратен от Булкин.
Уленшпигел направи това, което му каза тя.
Свършеше ли кървавите си дела, началникът на полицията Спелле отиваше в „Сокола“ да пие топла смес dobbele clauwaert с канела и вино от Мадейра. Поради страх от бесило тук не смееха да му откажат нищо.
Питер дьо Роозе си бе възвърнал смелостта и бе дошъл отново в Мьолестее. Той вървеше навсякъде подир Спелле и неговите агенти, за да бъде закрилян от тях. Понякога Спелле черпеше. И те изпиваха заедно и весело парите на жертвите.
Сега кръчмата „Сокола“ не се посещаваше тъй, както в предишните хубави времена, когато селището живееше радостно, когато служеше на бога по католически и не беше измъчвано заради вярата. Сега то бе сякаш в траур, както личеше от многобройните празни или заключени къщи, от пустите улици, дето бродеха няколко измършавели кучета, които търсеха из боклуците гнили неща за храна.
Само за двамата злодейци имаше още място в Мьолестее. Наплашените жители на селцето ги виждаха денем, като отбелязваха безочливо къщите на бъдещите жертви и съставяха списъци на смъртници, а вечер, когато се връщаха от „Сокола“, пеейки мръсни песни, а двама агенти, пияни като тях, вървяха подире им въоръжени до зъби, за да ги пазят.
Уленшпигел отиде в „Синята гъска“, при Йоос Лансам, който беше зад тезгяха си.
Уленшпигел извади от джоба си малко шишенца ракия и му каза:
— Булкин продава от същата две бъчви.
— Ела в готварницата — рече съдържателят.
Когато отидоха там, съдържателят затвори вратата и го погледна втренчено:
— Ти не си никакъв търговец на ракия; какво значат твоите смигания? Кой си ти?
Уленшпигел отговори:
— Аз съм синът на Клаас, който бе изгорен в Дамме! Пепелта на покойния удря гърдите ми: искам да убия Спелле, убиеца.
— Булкин ли те праща? — попита съдържателят.
— Булкин ме праща — отговори Уленшпигел. — Аз ще убия Спелле, а ти ще ми помагаш.
— Готов съм. Какво трябва да правя?
Уленшпигел отговори:
— Иди при свещеника, добрия пастир, враг на Спелле. Събери приятелите си и утре вечер, като удари камбаната за прибиране в къщи, бъди заедно с тях по пътя за Евергем, оттатък къщата на Спелле — между нея и „Сокола“. Застанете всички в сянка и не идвайте с бели дрехи. Точно в десет часа ще видиш как Спелле излиза от кръчмата и как от срещуположната страна иде една кола. Тая вечер не казвай нищо на приятелите си; те спят прекалено близо до ушите на жените си. Намери ги утре. Елате, слушайте хубаво всичко и го запомнете добре.
— Ще го запомним — рече Йоос. И дигна канчето си:
— Пия за въжето на Спелле.
— За въжето — отговори Уленшпигел.
После се върна със съдържателя в кръчмата там пиеха неколцина жители на Ганд, които се връщаха от съботния пазар в Брюге, дето бяха продали скъпо куртки, наметки от златна и сребърна сърма, купени за няколко петака от разорени благородници, които искаха да подражават с блясъка си на испанците.
И ядяха и пиеха по случай голямата си печалба.
Седнали в един ъгъл, Уленшпигел и Йоос Лансам пиеха и се уговориха, без да чуе някой — Йоос да отиде първо при свещеника на църквата, добрия пастир, кой го негодува срещу Спелле, убиеца на невинни, а след това — у приятелите си.
На следния ден, щом удари камбаната за прибиране, Йоос Лансам и приятелите на Михиелкин, вече предизвестени, излязоха от „Синята гъска“, дето пиеха обикновено, и за да не събудят никакво подозрение, отидоха по различни пътища на шосето за Евергем. Бяха седемнадесет души.
В десет часа Спелле излезе от „Сокола“, последвал от двамата агенти и от Питер дьо Роозе. Лансам и неговите хора се бяха скрили в плевнята на Самсон Боен, приятел на Михиелкин. Вратата на плевнята беше отворена. Спелле не ги видя.
Те го чуха, когато минаваше, олюлявайки се от пиене, както и двамата агенти и Питер дьо Роозе, и как казваше завалено и с хълцукане:
— Началници на полицията! Началници на полицията! Хубав е животът на тоя свят; подкрепете ме, обесници, които се храните от моите огризки!
Изведнъж по шосето откъм равнината се чу рев на магаре и плющене на камшик.
— Ето едно опако магаре — каза Спелле, — което не ще да върви въпреки предупреждението.
Изведнъж се чу силен шум от колела и една подскачаща каруца, която се спускаше по шосето.
— Спрете я — извика Спелле.
Когато каруцата дойде наспоред тях, Спелле и двамата му агенти се втурнаха да хванат юздите на магарето.
— Каруцата е празна — рече един от агентите.
— Дръвнико — каза Спелле, — де си видял празни каруци да препускат нощем? В тая каруца има някой скрит; запалете фенерите, дигнете ги, за да видя.
Запалиха фенерите и Спелле се качи на каруцата с фенер в ръка; но щом погледна, падна възнак и изкрещя:
— Михиелкин! Михиелкин! Исусе, смили се над мене.
Тогава от дъното на каруцата се надигна един човек, който беше облечен в бяло като сладкар и държеше в ръцете си два кървави крака.
Като видя как човекът се изправи, осветен от фенерите, Питер дьо Роозе извика заедно с двамата палачи:
— Михиелкин! Михиелкин! Умрелият! Господи, смили се над нас!
Привлечени от шума, седемнадесетте дойдоха да видят зрелището и се ужасиха, когато съзряха при светлината на ясния месец колко много приличаше този образ на клетия покойник Михиелкин.
А призракът движеше кървавите си нозе.
Същото пълно и кръгло лице, но побледняло от смъртта, заплашително, с оловночер цвят и проядено от червеите под брадичката.
Призракът продължаваше да движи кървавите си крака и каза на легналия по гръб Спелле, който стенеше:
— Спелле, началнико на полицията Спелле, събуди се!
Но Спелле не помръдваше.
— Спелле — рече отново призракът, — началнико Спелле, събуди се или ще те накарам да слезеш заедно с мене в зиналата паст на ада.
Спелле се надигна и с щръкнали от страх коси извика жално:
— Михиелкин! Смили се, Михиелкин!
През това време гражданите се бяха приближили, но Спелле не виждаше нищо освен фенерите, които му се струваха като очи на дяволи. Той призна това по-късно.
— Спелле — рече призракът на Михиелкин, — готов ли си да умреш?
— Не — отговори началникът, — не, уважаеми господин Михиелкин, съвсем не съм готов и не искам да се явя пред бога с душа, цялата черна от грехове.
— Позна ли ме? — рече призракът.
— Бог да ми е на помощ — каза Спелле; — да, познах ви; вие сте призракът на Михиелкин, сладкаря, който умря невинен в леглото си вследствие на мъченията и тези два кървави крака са същите, на които накарах да вържат по петдесет ливри тежест. Ах! Михиелкин, простете ми, тоя Питер дьо Роозе е такъв изкусител; той ми предложи петдесет флорина, за да сложа името ви в списъка, и аз ги приех.
— Искаш ли да се изповядаш? — каза призракът.
— Да, уважаеми господине, искам да се изповядам, да разправя всичко и да се покая. Но благоволете да отстраните тия дяволи там, които се готвят да ме разкъсат. Ще кажа всичко. Махнете тия огнени очи! Аз сторих същото в Турне с петима граждани; същото в Брюге с четворица. Не помня вече имената им, но ако настоявате, ще ви ги кажа; и другаде също така съм съгрешавал, уважаеми господине, и аз съм причина да идат в гроба шестдесет и девет невинни души. Михиелкин, кралят имаше нужда от пари. Бяха ми съобщили това, но и на мене ми трябваха: парите са в Ганд, в зимника, под каменната настилка в къщата на старата Гровелс, моята истинска майка. Казах ви всичко, всичко, моля ви за милост и пощада. Махнете дяволите. Господи-боже, Дево Марийо, Исусе, застъпете се за мене; отдалечете от мене пламъците на ада; аз ще продам всичко, каквото имам, ще раздам всичко на бедните и ще се покая.
Уленшпигел видя, че гражданите бяха готови да му помогнат, скочи от каруцата, хвана Спелле за гушата и щеше да го удуши.
Но дойде свещеникът.
— Оставете го да живее — рече той. — По-добре да умре от въжето на палача, отколкото от пръстите на призрак.
— Какво ще го правите? — попита Уленшпигел.
— Ще го обвиня пред херцога и ще искам да го обесят — отговори свещеникът. — Но кой си ти?
— Аз съм — отговори Уленшпигел, — маската на Михиелкин, една клета фламандска лисица, която ще се върне в дупката си от страх пред испанските ловци.
В това време Питер дьо Роозе бе хукнал да бяга колкото му държат краката.
И Спелле бе обесен, а имотите му конфискувани.
И кралят ги наследи.