Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (78) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

LXXVII

Рибарят трябваше да плати само половината от покупната цена; другата половина щеше да бъде възнаграждението му за доноса, докато се намерят седемстотинте жълтици, които го бяха подтикнали към тая низост.

Нощем Зуткин плачеше, а през деня вършеше къщната си работа. Уленшпигел често я чуваше да си приказва:

— Наследи ли ни — аз ще се убия.

Като видяха, че тя ще стори това, което казва, Нел и Уленшпигел направиха всичко възможно, за да накарат Зуткин да отиде във Валхерен, дето имаше роднини. Зуткин не искаше, като казваше, че не й е необходимо да се отдалечава от червеите, които скоро ще заглождят нейните вдовишки кости.

През това време рибарят отново отиде при съдията и му каза, че само преди няколко месеца покойният е получил седемстотин жълтици, че той бил стиснат човек, скромно живеел и следователно не е похарчил тая голяма сума, а без друго я е скрил някъде.

Съдията го попита какво зло са му сторили Уленшпигел и Зуткин, та след като е отнел на единия бащата, на другата мъжа, той бе намислил още и да ги преследва жестоко.

Рибарят отговори, че като виден гражданин на Дамме искал да накара другите да уважават законите на империята и по тоя начин да заслужи милостта на негово величество.

След като каза това, той даде на съдията едно писмено обвинение и посочи свидетели, които казаха чистата истина и удостовериха въпреки желанието си, че рибарят не лъжеше.

Господа съдиите, след като чуха техните показания, обявиха, че белезите за виновност са достатъчни за подлагане на мъчения. Заради това те наредиха къщата да бъде отново претърсена от полицаи, които бяха натоварени да отведат в градската тъмница майката и сина; те щяха да стоят там, докато дойде от Брюге повиканият незабавно палач.

Когато Уленшпигел и Зуткин минаха през улиците с вързани на гърба ръце, рибарят бе пред портата на къщата си и ги гледаше.

Гражданите и гражданките на Дамме също бяха излезли на портите си. Матисен, най-близкият съсед на рибаря, чу когато Уленшпигел каза на доносчика:

— Господ ще те прокълне, палачо на вдовици!

А Зуткин добави:

— Ще умреш от страхотна смърт, мъчителю на сираци!

Когато узнаха, че поради нов донос на Грипстюивер водят вдовицата и сирака в затвора, жителите на Дамме започнаха да дюдюкат подир рибаря, а вечерта хвърлиха камъни по прозорците на къщата му. А портата му изцапаха с нечистотии.

И той не посмя вече да излезе от дома си.