Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (91) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

V

Мрачният крал Филип непрекъснато, цял ден, а дори и нощем, прехвърляше разни книжа и драскаше хартии и пергаменти. Там поверяваше той тайните на своего жестоко сърце. Тъй като не обичаше никого в тоя свят и знаеше, че и него никой не обича, той искаше сам да носи тежестта на своята безпределна империя и като тъжен Атлас^[1] се прегъваше под това бреме. Студен и меланхоличен, прекалената работа съсипваше слабото му тяло. Той мразеше всяко радостно лице и тъй като нашата страна е весела, той я възненавидя; възненавидя нашите търговци заради техния разкош и богатство; възненавидя нашите благородници заради откровения им език, заради тяхната независимост и заради пламенната им буйност и мъжественото им веселие. Бяха му казали и той знаеше, че още преди кардинал дьо Куза да бе отбелязал към 1380 година злоупотребленията на църквата и да бе проповядвал, че са нужни реформи, възмущението срещу папата и срещу римската църква се бе появило у нас под фермата на различни секти и се таеше във всички глави като кипяща вода в затворен котел.

Упорит като магаре, той мислеше, че неговата воля трябва да тежи над целия свят както божията воля, той искаше нашата, отвикнала да се подчинява страна да се превие под старото иго, без да получи никакви нови реформи. Той искаше неговата света майка, католическата, апостолическа и римска църква, да бъде една, единна, неразделна, вселенска, без промени и преобразования, нямаше никакво друго основание да желае това освен собственото си желание, постъпваше като неразумна жена и тъй като непрестанно бе измъчван от мислите си, нощем се въртеше в леглото като върху постеля от тръни.

— Да, свети Филип, да, господи боже, ако трябва да превърна Нидерландия в общ гроб и да погреба в него всичките й жители, те ще се върнат при тебе, мой свети покровителю, при тебе, пресвета Богородице, и при вас, светии и светици, в рая.

И той се опита да стори това и така стана по римлянин от папата и по католик от църковните събори.

А на Уленшпигел и Ламме и на ужасените народи на Фландрия и Нидерландия се струваше, че виждат в далечината, в мрачните покои на Ескориал^[2], тоя коронован паяк с дълги крака и разтворени щипци да разстила мрежата си, за да ги оплете и да изсмуче най-чистата тяхна кръв.

Макар че през царуването на Карл папската инквизиция бе убила чрез огън, ями и бесило сто хиляди християни; макар че имотите на нещастните осъдени хора влизаха в хазната на императора и на краля, както дъждовната вода се излива в канала, Филип реши, че това не е достатъчно; той наложи нови епископи на страната и обяви, че ще въведе в нея испанската инквизиция.

И градските глашатаи четоха при звуците на тръби и барабани заповедите, които постановяваха смърт за всички еретици — мъже, жени и момичета; за ония, които не се отричат от заблужденията си — смърт чрез изгаряне, а за ония, които се отричаха — смърт чрез бесило. Жените и девойките да бъдат заравяни живи и палачът да танцува върху телата им.

И огънят на съпротивата запълзя из цялата страна.