Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (17) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

XVI

Една заран Уленшпигел остана сам в къщи и от нямане какво да прави, разряза една обувка на баща си и се опита да стъкми от нея корабче. Той бе вече забучил в подметката главната мачта и пробил горната част на носа, за да постави предната мачта, когато видя, че през вратата се провря горната част на тялото на един конник и главата на коня.

— Има ли някой тука? — попита конникът.

— Има — отговори Уленшпигел, — един човек и половина и една конска глава.

— Как така? — попита конникът.

— Ами така: целият човек — това съм аз, половината човек е горната част на твоето тяло, а конската глава е главата на твоето добиче.

— Де са баща ти и майка ти? — попита човекът.

Уленшпигел отговори:

— Баща ми отиде да върши от лошо по-лошо, а майка ми — да ни опозори или да ни ощети.

— Говори по-ясно — рече конникът.

Уленшпигел отговори:

— Баща ми копае сега в нивата много дълбоки дупки, та ловците, които тъпчат житото, да падат в тях. Майка ми отиде да вземе пари в заем; ако върне по-малко, отколкото е взела — тя ще ни опозори, а ако върне повече — ще ни ощети.

Тогава човекът го попита през къде да мине.

— През там, дето са гъските — отговори Уленшпигел.

Човекът си отиде, но пак се върна, когато Уленшпигел правеше от втората обувка на Клаас едно корабче с весла.

— Ти ме излъга — каза конникът, — там, дето са гъските, има само кал и локви, в които те цапат.

Уленшпигел отговори:

— Не съм ти казвал да вървиш, дето цапат гъските, а през където минават те.

— Поне покажи ми пътя, който върви към Хейст — каза човекът.

— Във Фландрия вървят пешеходците, а не пътищата — отговори Уленшпигел.