Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (111) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

V

По него време Мълчаливия събра цяла армия и нахлу от три страни в Нидерландия.

И на едно събрание на дивите Голтаци от Маранхут Уленшпигел каза:

— По съвета на инквизиторите Филип, кралят, обяви всички жители на Нидерландия и всеки поотделно за виновен в оскърбление на величеството, било, че се е присъединил към еретиците, било, че не им се е противил, и поради това отвратително престъпление осъжда всички без оглед на пол и възраст, с изключение на поименно изброените, на наказанията, предвидени за подобни злодеяния, и то без всякаква надежда за помилване. Кралят наследява.

Смъртта коси богатата и просторна страна, която граничи със Северно море, с графството Емден, с реката Амиз, с Вестфалия, с Клев, с Юлих и Лиеж, с Кьолнската и Трирската епископии, с Лотарингия и с Франция. Смъртта коси върху едно пространство от триста и четиридесет левги, в двеста укрепени градове, в петдесет села, с права на градове, в нивята, селищата и равнините. Кралят наследява.

За такава работа единадесет хиляди палачи не са много. Алба ги нарича войници. И земята на нашите бащи стана костница, отдето изкуствата бягат, занаятчиите я напускат, а промишлениците изоставят, за да отиват и обогатяват чужденеца, който им позволява да почитат бога на свободната съвест. Смъртта и унищожението косят. Кралят наследява.

Страната бе спечелила привилегиите си срещу пари, които плати на нуждаещите се владетели: тия привилегии са отнети. Съгласно договорите между нея и владетелите тя се надяваше, че ще се радва на богатствата, плод на нейния труд. Тя се излъга: зидарят гради за пожар, работникът работи за крадеца. Кралят наследява.

Кръв и сълзи! Смъртта коси по кладите; по дърветата, които служат за бесилки край широките пътища; в зиналите ями, дето хвърлят живи нещастните девойки; в тъмниците, дето давят затворниците, в купищата от пламнали дърва, сред които мъчениците горят на слаб огън; в запалените сламени колиби, дето жертвите умират сред пламъка и дима. Кралят наследява.

Тъй пожела римският папа.

Градовете гъмжат от шпиони, които очакват своя дял от имота на жертвата. Колкото си по-богат, толкова по си виновен. Кралят наследява.

Но храбрите хора в страната няма да се оставят да бъдат заклани като агнета. Между ония, които бягат, има въоръжени и те се оттеглят в горите. Калугерите ги издадоха, за да бъдат убити и да им вземат имотите. И затуй нощем и денем на групи като зверове те нападат манастирите, вземат обратно оттам парите, ограбени от бедния народ под формата на светилници, златни и сребърни дарохранителници, потири за причастие, дискоси и скъпи чаши. Така ли е, добри хора? Те пият в тях виното, което калугерите са пазели за себе си. Съдовете ще бъдат претопени или заложени и ще послужат за свещената война. Да живее Голтака!

Те непрекъснато нападат кралските войници, убиват ги, обират ги, а сетне бягат в бърлогите си. В горите денем и нощем пламват и угасват огньове, които постоянно менят местата си. Това са огньовете на нашите пиршества. Наш е дивечът — четириног и двуног. Ние сме господарите. Когато поискаме, селяните ни дават хляб и сланина. Ламме, виж ги: дрипави, диви, решителни, с горд поглед те бродят из гората с брадви, алебарди, дълги саби, мечове, пики, арбалети, аркебузи, защото за тях всяко оръжие е добро и те не искат да вървят наредени под знамена. Да живее Голтака!

И Уленшпигел запя:

Slaet op den trommele van dirre dom deyne,

Slaet op den trommele van dirre doum,

doum, van dirre dom deyne.

 

Бийте барабана!

Бийте бойния барабан!

Изтръгнете червата на херцога

и го шибайте с тях по лицето!

 

Slaet op den trommele, бийте барабана.

 

Проклет да е херцогът! Смърт на убиеца!

Хвърлете го на псетата! Смърт на палача!

                                Да живее Голтака!

Обесете го за езика

и за ръката; за езика, който заповядва,

за ръката, която подписва смъртните заповеди,

Slaet op den trommele.

Бийте бойния барабан. Да живее Голтака!

 

Затворете херцога с труповете на жертвите!

Нека в смрад се задуши,

нека умре от смъртоносна чума!

Бийте бойния барабан. Да живее Голтака!

 

Погледни от небето, Исусе, своите воини храбри —

зарад твоето слово те приемат смъртта

от меч, от бесило и клада.

 

Те се борят за свободата на родния край.

Slaet op den trommele van dirre deyne.

Бийте бойния барабан. Да живее Голтака!

Всички пиха и извикаха:

— Да живее Голтака!

А Уленшпигел, който пиеше със златния потир на един калугер, гледаше с гордост смелите лица на дивите Голтаци.

— Диви хора — рече той. — Вие сте вълци, лъвове и тигри. Изяжте кучетата на кървавия крал.

— Да живее Голтака! — казаха те и запиха:

Siaet op den trommele van dirre dom deyne.

Slaet op den trommele van dirre dom dom.

 

Бийте бойния барабан. Да живее Голтака!