Шарл дьо Костер
Тил Уленшпигел (61) (Легенда за героичните, весели и славни приключения на Уленшпигел и на Ламме Гудзак във Фландрия и другаде)

LX

А през това време Уленшпигел, възседнал Иеф, пътешествуваше през земите и блатата на люнебургския херцог. Фламандците наричаха тоя херцог Water Signorke (Водния господар), тъй като във владенията му беше винаги влажно.

Иеф слушаше като куче Уленшпигел, пиеше бира, танцуваше по-хубаво от някой унгарец — майстор на танците и акробатството, преструваше се на умрял и лягаше по гръб при най-малкия знак.

Уленшпигел знаеше, че люнебургският херцог, който бе недоволен и ядосан, задето Уленшпигел се беше подиграл с него в Дармщат в присъствието на хесенския ландграф, му бе забранил под страх на обесване да влиза във владенията му.

Но неочаквано той видя, че насреща му иде лично негова херцогска светлост и тъй като знаеше, че той е лют човек, обхвана го страх. И почна да приказва на магарето си.

— Иеф — рече той, — насреща ни иде люнебургският владетел. Усещам сърбеж по врата си, дано не ме начеше палачът! Иеф, иска ми се да ме начешат, но не и да ме обесят. Спомни си, че ние сме побратими по сиромашия и по дълги уши и помисли от какъв голям приятел би се лишил, ако ме загубиш.

И Уленшпигел избърса очите си, а Иеф започна да реве.

Уленшпигел продължи да му приказва:

— Ние двамата с тебе живеем весело или тъжно, както се случи, нали, Иеф? — Магарето продължаваше да реве, защото беше гладно. — И ти никога не можеш ме забрави — продължи господарят му, — защото няма по-голямо приятелство от онова, когато се смееш над едни и същи радости и плачеш над едни и същи мъки! Иеф, лягай по гръб.

Кроткото магаре се подчини и херцогът го видя така — с четирите копита, вирнати нагоре. Уленшпигел бързо седна на корема му. Херцогът се приближи до него.

— Какво търсиш тук? — рече той. — Забрави ли, че с последната си заповед ти забраних, под страх на обесване, да стъпваш с прашните си крака в моите владения?

Уленшпигел отговори:

— Милостиви господарю, съжалете се над мене!

И като посочи магарето си, добави:

— Вие знаете, че по право и закон всеки, който пребивава между четирите стълба на жилището си, е свободен.

Херцогът отговори:

— Напусни страната ми или ще умреш.

— Господарю — отговори Уленшпигел, — ще я напусна по-бързо, ако препусна върху един-два флорина!

— Нехранимайко — рече херцогът, — не стига, че не се подчиняваш, ами отгоре на всичко искаш и пари!

— Трябва да искам, господарю, щом не мога сам да си ги взема…

Херцогът му даде един флорин.

Уленшпигел се обърна към магарето си и рече:

— Иеф, стани и поздрави господаря!

Магарето стана и зарева. Сетне и двамата си отидоха.