Дженифър Уайнър
Нищо общо (8)

7

В понеделник сутринта Маги скочи от автобуса, намести раницата на едното си рамо и се отправи към изхода на автобусната гара „Порт Оторити“. Беше девет и половина, а началният час на прослушването беше обявен за девет. Добре беше да се яви там по-рано, но така и не можа да реши дали да обуе боти с цвят на карамел „Найн Уест Бутс“, които се връзваха с джинси до прасеца, или обувките „Стюарт Вайцман Мери Джеймс“ (с пола, дълга една педя, и мрежести чорапи).

Зави на ъгъла на Четиридесет и втора и сърцето й спря. Очакваше да види пред вратите на студиото на MTV хилядно множество от кандидати, които да са заели всеки сантиметър не само от тротоара, но и от малката зелена площадка в центъра на Бродуей.

Маги спря едно момиче с каубойска шапка.

— За прослушването ли сте?

— Бях — нацупи устни непознатата. — Пуснаха вътре първите три хиляди и казаха на останалите, че са свободни.

Сърцето на Маги съвсем замря. Не, нямаше да стане! За нищо на света. Тя забърза през тълпата колкото й позволяваха високите токове и спря пред жена с вид на вещица недалеч от вратата на студиото, забила съсредоточен поглед в клипборда пред себе си. На ухото й беше закачена слушалка за радиотелефон, а по яркожълтата й връхна дреха се виждаше логото на MTV. Спокойно и уверено, повтори си Маги и потупа рамото на жената с ръка.

— Идвам за прослушването — съобщи тя.

— Съжалявам, скъпа — промърмори служителката, без дори да вдига очи от листовете на клипборда. — Вече затвориха вратите.

С бързо движение Маги измъкна от раницата бурканче с надпис „мидол“, скри етикета в шепата си и го размаха пред лицето на жената.

— Имах здравословен проблем — обяви тя.

Жената вдигна лице, веждите й подскочиха нагоре. Маги не беше обърнала етикета достатъчно бързо.

— Мидол ли?

— Нямах сили да мръдна, такива болки бяха. Положително сте запознати със Закона за хора в неравностойно положение.

Сега вече в очите на жената проблесна интерес.

— Нямате право да се държите с мен различно, само защото имам проблеми с матката.

— Сериозно ли говориш? — промърмори жената, но Маги забеляза, че тя по-скоро се забавлява, а не се ядосва.

— Дайте ми само шанс — удари го на молба Маги. — Идвам чак от Филаделфия.

— Тук има хора чак от Айдахо.

— Айдахо ли? — завъртя Маги очи. — Че стига ли до тях кабелната телевизия? Вижте — не спираше тя, — минала съм през изключителна подготовка, за да дойда.

Жената повдигна за пореден път вежди.

— Ако ви интересува, мога да ви кажа, че дадох да татуират на едно специално място от анатомията ми логото на MTV.

За части от секундата Маги се изплаши, че служителката може да поиска да види. Но жената се засмя, надраска нещо на листа пред себе си и кимна.

— Аз съм Робин. Последвай ме.

Маги едва изчака да й види гърба и подскочи възторжено, удряйки токовете на обувките си във въздуха. Беше успяла! Поне отчасти, мислеше си тя, докато бързаше да не загуби Робин по коридорите. Оставаше само да вземе ума на съдиите и щеше да е свободна.

 

 

В сградата беше още по-претъпкано, отколкото на улицата. Виждаха се младежи с вдигнати и слепени с гел прически, други с цветни облекла и джинси, мнозина седяха по земята и леко си тактуваха, разкошни момичета по миниполи и дълбоко изрязани деколтета оправяха грима си. Маги прецени, че повечето кандидати бяха на около двайсетина години, ето защо извади пет години от своите, когато трябваше да попълни формуляра, който Робин й връчи.

— Откъде сте? — попита момичето на опашката пред нея, което очевидно бе търсило прилика с Джинджър Спайс, готвейки се за този ден.

— От Филаделфия — отвърна Маги, преценявайки бързо, че няма какво да губи, ако се държи любезно с конкуренцията. — Името ми е Маги.

— Аз съм Кристи. Нервна ли си?

Маги се подписа със замах на определеното място.

— Не много. Дори не знам какво ще се иска от нас.

— Да говорим пред камера за не повече от трийсет секунди — въздъхна Кристи. — Предпочитам да танцувам или да изпълня нещо. Взимам уроци по танци от четиригодишна. Танцувала съм и степ, и джаз. Пея. Научих и един монолог…

Маги преглътна. Тя също беше ходила на танци — близо петнайсет години, но не се беше занимавала с актьорство. Единственото, което беше запомнила за случая, беше адресът на Роуз, за да има къде от MTV да изпратят цветята, след като я обявят за победител в конкурса. Кристи прокара пръсти през косата си и я задържа вдигната. След миг я пусна надолу.

— Не мога да реша с вдигната или спусната коса да се явя.

Маги я огледа внимателно.

— Какво ще кажеш за френска плитка? Чакай малко. — Тя измъкна от раницата четката си за коса, лак, фиби, шноли и ластици. Опашката се помести с няколко стъпки. Когато три часа по-късно Маги стигна до вратата, през която кандидатите влизаха, тя бе успяла да направи прическата на Кристи, да поднови изцяло грима си, да положи златисти сенки около очите на осемнайсетгодишната Кара, да даде назаем на Латиша, момичето зад нея на опашката, ботите на Роуз „Найн Уест“.

— Следващият! — разнесе се гласът на отегчен младеж зад камерата.

Тя си пое дълбоко дъх. Не изпитваше никакво напрежение, дори напротив, бе невероятно уверена и искреше от щастие, когато пристъпи в покритата със син мокет кабинка, осветена от множество прожектори. Застанала зад оператора, Робин й се усмихваше, вдигнала палец.

— Кажете ни името си, ако обичате — високо се обади Робин.

— Маги Мей Фелър — произнесе тя усмихната тихо, но ясно. Господи, виждаше се на монитора, който висеше от тавана! Намигна леко и се видя как намига! По телевизията! Изглеждаше страхотно!

— Маги Мей ли? — попита Робин.

— Майка ми страшно харесвала известната песен и ме е кръстила на героинята — поясни Маги. — Предчувствала е, изглежда, че съм родена да успявам в света на музиката.

Погледът на Робин пробяга по формуляра на Маги.

— Пише, че си работила като сервитьорка.

— Точно така. — Маги навлажни устни с върха на езика си. — И тази работа ми даде чудесна възможност да видя как се работи с рок звезди.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако някога си се справил с братя, които се бият за последната палачинка, можеш да се справиш с всичко. А една сервитьорка среща най-различни хора. Момичета на диета, които са фрашкани с алергии. — Тоновете в гласа й достигнаха сопрановия регистър. — „Има ли фъстъци в това тук?“ В това няма нищо лошо, но те питат каквото им хрумне. Дори и за студения чай. Работиш за вманиачени вегетарианци, за умерени вегетарианци, хора, които спазват диетата на Зоната, диабетици, луди на тема екологични макробиотици, макробиотични зонови диабетици с високо кръвно налягане, които пък не бива да ядат сол…

Тя вече беше във вихъра си. Не обръщаше внимание на светлините, забрави за състезанието, не се интересуваше дори от реакцията на Робин и на човека с бейзболната шапка. Съществуваха единствено камерата и тя.

— И ако веднъж само си изляла изстиналото кафе в скута на някой тъпанар, който се опитва да пъхне бакшиша в деколтето ти, и Кид Рок не може да ти направи впечатление.

— Каква музика харесваш? — попита Робин.

— Всякаква. Мадона е моят идол. — Маги облиза устни и отметна косата си назад. — С изключение на частта, свързана с йога. Не е по силите ми такова нещо. Пяла съм и в група, разбира се. Казва се „Уискърд Бискит“…

Мъжът зад камерата започна да се смее.

— Може би сте чували бъдещия ни хит „Близни ме, където обичам“? — поинтересува се Маги.

— Може ли да ни изпееш част от това парче? — попита операторът.

Лицето на Маги грейна. Точно този момент очакваше тя. Измъкна с една ръка четката си за коса от раницата и я сложи пред устата си като микрофон. Разлюля коса и заизвива:

„Близни ме, където обичам,

но не мисли, че по задника ти ще тичам.

Ще ти дам да си налееш уиски,

не си мисли, че ще си станем близки“.

Докато нижеше звуците, се запита дали е редно да изпее и частта, в която има ругатни, но така или иначе връщане назад нямаше.

— Има ли още нещо, което би искала да знаем за теб, Маги? — прекъсна я Робин.

— Само това, че съм свободна за предаванията ви в най-гледаното време — веднага изстреля Маги. — Освен това, ако Карсън Дейли отново остане без приятелка, знаете телефонния ми номер. — Тя изпрати въздушна целувка на камерата и изплези за част от секундата език, на чийто връх лъщеше малка перла.

— Мина! — шепнеше развълнувана Кристи.

Латиша ръкопляскаше, а Кара мълчаливо бе вдигнала палец в знак на поздрав. Към нея с бързи стъпки вървеше Робин. Потупа Маги с усмивка по гърба и я повлече по коридора към някаква група.

— Поздравления! — прошепна тя. — Издържа първия тур.

 

 

— Къде казваш, че си?

— В Ню Йорк! — крещеше Маги в мобилния си телефон. — В MTV има прослушване за Ви Джей и познай кой мина първия тур.

Отсреща настъпи мълчание.

— Каза ми, че отиваш на интервю за работа — обади се най-накрая Роуз.

— А ти какво мислиш, че правя тук? — Лицето на Маги беше пламнало.

— Гониш вятъра — гласеше краткият отговор на сестра й.

— Не можеш ли поне да се зарадваш за мен? — Момичето, което стоеше наблизо, високо близо метър и осемдесет — амазонка с кожен костюм, й направи закачлива гримаса. Маги отвърна на гримасата, но нейната не беше толкова дружелюбна. Стана и се запъти към един по-усамотен ъгъл на залата.

— Много ще се радвам, ако си намериш работа.

— Ще получа тази.

— Откъде си сигурна, че MTV ще те наемат? И каква ще е заплатата ти?

— Голяма — намусено отвърна Маги. Истината бе, че нямаше и представа за какви пари ставаше дума, но бе сигурна, че са много. Това беше телевизия, а там знаят за какво работят! — Много по-голяма от твоята. И знаеш ли? Мисля, че завиждаш.

— Няма такова нещо — въздъхна Роуз. — Иска ми се само тази твоя лудост с търсене на слава да престане и да си намериш работа. А не да си пилееш парите в пътувания до Ню Йорк.

— И да съм точно като теб, нали? Не, благодаря. — Тя пусна малкия апарат в чантата си и заби гневен поглед в пода. Проклета да е Роуз! Как можа да хрумне на Маги, че сестра й ще се зарадва за нейния успех или че ще успее да й направи впечатление, като й разкаже как е минала през първия етап и какви овации е събрала. Няма значение, тя ще й покаже, че е способна на сериозни постижения. Ще бъде звездата на кандидатите, ще получи мястото и тогава Роуз ще може да я вижда само от екрана. Великолепна и неустоима.

— Маги Фелър?

Тя пое дълбоко дъх, коригира за последно червилото си и се отправи към следващата стъпка по пътя към своята мечта. Този път я заведоха в по-голяма стая, където ослепителна светлина струеше от нещо като никелирано скеле. Робин вдигна глава от своя клипборд и се усмихна на Маги. С глава й посочи да гледа в телевизионния екран.

— Чела ли си някога от ауто кю?

Маги поклати отрицателно глава.

— Не е нищо сложно — продължаваше жената и излезе напред, стъпи в центъра на очертания с жълти линии хикс и извърна лице към екрана. — След минути очаквайте — започна тя с ясен приповдигнат тон, — най-новия видеоклип на „Спайс Гърлс“! И не посягайте към дистанционното, защото само след минути ще видите самата Бритни Спиърс.

Маги гледаше като омагьосана как думите се нижат бързо на екрана. Толкова бързо, че тя не можеше да ги изчете докрай. Щеше да ги прочете. Сега поне щеше да се постарае да го направи толкова бързо, колкото и другите хора. Само че тези думи се движеха страшно бързо. Усети, че Робин я гледа втренчено.

— Разбра ме, нали?

— Да, естествено! — Маги се запъти с разтреперани колене към мястото, където двете жълти линии се кръстосваха. — След минути очаквайте… — шепнеше си тя наум. Тръсна коса и облиза устни.

Включиха светлините, които в същия миг загряха въздуха. Почувства как влага избива под косата й.

— Кажи, щом си готова — провикна се операторът.

— След минути очаквайте — започна тя с увереност, каквато изобщо не изпитваше. Думите потекоха за пореден път по екрана — най-новия видео… — Боже, защо думите не искаха да бъдат прочетени? Операторът вече се смееше, но това не беше добронамереният му смях отпреди малко. Тя се взираше в екрана и се молеше от все сърце да успее да прочете надбягващите се букви.

Всички очакваха да разберат какво става.

— Да не ти е зле? — попита Робин. — Добре ли виждаш екрана? Ако искаш, да опитаме пак.

— След минути очаквайте… — подхвана отново Маги с вече доста по-писклив от напрежението глас. Моля те, Господи, никога повече няма да поискам каквото и да било, нека се справя само този път. Взираше се в светлия екран, но буквите започнаха да се прескачат, да се сливат, а в очите на хората се четеше едно-единствено: съжаление.

— След минути очаквайте същите боклуци, които ви пуснахме и вчера — просъска Маги, завъртя се на тока на обувките си, на обувките на Роуз, и се спусна към вратата. Сълзи на безпомощност замъгляваха предметите. Претича през стаята, в която чакаха останалите, едва не събори амазонката с кожения костюм и пое по коридора. Някъде далеч зад нея проехтя гласът на Робин:

— Следващият! Моля ви, побързайте, остава ни да прослушаме още много кандидати.