Дженифър Уайнър
Нищо общо (58)

57

С първия проблем при търсенето на булчинска рокля за сестра си Маги се сблъска още рано на следващия ден — в обикновените магазини получаваха рокли само с два размера, а нито един от тях не беше размерът на Роуз.

— Получаваме само мостри — отегчено обясни продавачката, когато Маги поиска да види някой модел, който да не е осми или десети размер. — Пробвате ги, решавате дали ги харесвате и ние поръчваме вашия размер.

— Ами ако не нося нито осми, нито десети размер? — поиска да знае Маги.

— Стесняваме ги, ако са широки.

— А ако са по-тесни? — Маги опипваше плата, съзнавайки, че в тези модели Роуз за нищо на света не би се напъхала.

Жената вече пишеше нещо на един лист, който подаде на Маги.

— Ето на този адрес имат по-големи номера.

Така се и оказа. Маги се озова в магазин от голяма верига, предлагаща предимно сватбени облекла — по-големите номера рокли висяха в отделен сектор.

— Доставят ги с всичките аксесоари, така ли? — попита Ела.

Това не беше ясно. Ясно беше само, че са отвратителни.

— Какво ще кажеш за тази? — въздъхна Ела и показа на внучка си поредния от безбройните еднообразни модели — богато разкроена пола, тясна в кръста и с цветя от плата на гърдите.

— Не знам какво да кажа. Нищо й няма на роклята, но ми се иска да избера за Роуз нещо специално, нещо съвършено и не съм убедена, че ще го намерим точно тук. — Маги въздъхна и се облегна изморено на стъклото на щанд с преоценени булчински жартиери. — Знам, че видя ли този модел, непременно ще го позная, но все повече си мисля, че никога няма да го срещна сред готовите рокли.

— Разбра ли какво харесва Роуз? — попита Ела.

— Тя самата не е наясно какво харесва. Любимата й дреха е син суичър с качулка с цип отпред. — От гърдите й се отрони поредна въздишка. — Дали да не поговоря с някоя кроячка на дрехи? Може да имаме по-голям късмет. — Тя се огледа. — Това обаче не е нашето място. Къде е Луис?

Оказа се, че той е отзад при пробните и предлага компетентни съвети на бъдещите младоженки.

— Не знам — мърмореше дребничка червенокоса жена с пухкава като целувчена торта рокля. — Имам чувството, че цялата съм потънала в тази рокля.

Луис я огледа внимателно.

— Все пак облечете отново третата, онази с дълбоко изрязания гръб. Според мен тя е най-подходяща за вас.

Чернокожо момиче, в чиито множество плитчици бяха вплетени миди и охлювчета, го потупа по рамото и го обърна към себе си.

Той я обгърна с поглед и отсече.

— Това е моделът за вас.

— Луис — провикна се Маги, — тръгваме.

Хор от възмутени гласове посрещна репликата й.

— Не! Почакайте малко. Само още един модел!

Луис се усмихна.

— Излиза, че имам талант; Маги, защо не ме наемеш за консултант във фирмата?

— Дадено — отвърна тя. — Но разполагаме само с два дни до отпътуването на Роуз, а не сме се спрели на нито един модел. Така че да вървим.

Късно вечерта Маги и Ела се прибираха към „Голдън Ейкърс“ с колата на Ела. Въздухът тежеше от влага и от писъците на цикадите. Баба и внучка бяха тъжни и разочаровани. Роклята, която отидоха да гледат, никак не им хареса. Изкуствена, прекалено лъскава коприна, извивката около врата беше крива, мънистата по ръба на полата едва се крепяха и още докато вдигнаха роклята, няколко перли изтрополиха по линолеума в кухнята на бъдещото светило на модата. Маги обяви, че не са си представяли точно такава рокля, но жената ги помоли просто да я вземат.

— За себе си ли я шихте? — досети се Маги.

— Да, но се оказа, че напразно съм я шила — беше тъжният отговор.

И така двете се връщаха у дома с полюшваща се като привидение над задната седалка рокля.

Маги беше направо съкрушена и искрено изплашена.

— Какво ще правя? — питаше се тя на глас.

За нейна изненада Ела даде напълно неочакван отговор:

— В тези неща според мен важното е намерението.

— Не виждам как ще си облече някое намерение, за да мине по пътеката в синагогата — отбеляза Маги.

— Няма да може естествено, но начинът, по който го правиш, и усилията, които полагаш, показват колко я обичаш.

— Само че тя не знае, че го правя. От друга страна, наистина държа да й намеря подходящ тоалет. Важно е. Наистина е важно.

— Не е задължително да го направиш, преди Роуз да си е заминала. Имаш още цели пет месеца. Достатъчно време да измислиш нещо или да го поръчаш. А може и сама да ушиеш рокля.

— Не умея да шия — мрачно отсече Маги.

— Затова пък аз умея. Едно от малкото неща, които мога да правя. Наистина мина много време оттогава, но шиех най-различни неща. Покривки за маси, пердета, роклите на майка ти, когато беше мъничка.

— Но булчинската рокля е много сложно нещо.

— Така е — съгласи се Ела. — Но можем да я изработим заедно, стига ти да стигнеш до подходящия модел.

— Мисля, че вече съм го измислила. — Истината бе, че след дълги обиколки и оглеждането на най-малко стотина модела и снимките на още поне петстотин, в главата й бе започнала да се оформя идея за това кое щеше да стои най-добре на Роуз. Нещо подобно на бална рокля. Роуз имаше съвсем прилично оформена фигура и тънък кръст. Щеше да бъде с деколте, не прекалено, но достатъчно дълбоко, за да може да има на врата или по ръба на деколтето наниз перли. Нищо прекалено блестящо, нито прекалено фрапиращо. Три четвъртият ръкав й се струваше най-подходящ. Нито къс, което бе по-скоро като за възрастна жена, нито без ръкави, защото Роуз нямаше да облече такава рокля. Полата щеше да е разкроена и богата, така че Роуз щеше да прилича на Глинда, добрата фея от „Вълшебникът от Оз“, но по-истинска. Щеше да има и шлейф, естествено, но съвсем пестелив. — Освен това Роуз ми има доверие. — Това не беше, съвсем така, но се надяваше да е вярно.

Маги шофираше и размишляваше.

— Когато шиеш, не ти ли трябват кройки? — попита по едно време тя.

— Обикновено така се прави.

— Ами ако искаш да промениш кройката, трябва ли на всяка цена да имаш нова?

Ела замислено потупваше с пръст долната си устна.

— Ще се опитам да съчетая различни кройки. Няма да е лесно, става и по-скъпо. Особено ако вече си съединил парчетата.

— Колко би струвало, към няколкостотин долара? — боязливо попита Маги.

— И повече според мен — отговори Ела. — Но аз също имам малко пари.

— Не — отсече Маги категорично. — Искам да платя всичко. Държа да е от мен.

Нощта ставаше все по-тъмна. Само в далечината се чуваха гръмотевици, предвестници на обичайния нощен дъжд над Флорида. В душата и мислите на Маги се надигнаха всички стари опасения, усещането за неувереност, които я съпътстваха още от училище, критичните коментари на учители, на шефове при изгонването й от работа, на разделящи се с нея гаджета: „Не се справяш, тъпа си, никога няма да успееш да разбереш“.

Пръстите й стиснаха по-здраво волана. Не е вярно! Мога да се справя! — помисли тя упорито. Спомни си как в деня, в който разлепи малките листчета с обява за новата фирма: „Вашите любими неща“ и „Маги Фелър — личен дизайнер и доставчик“, на която бе нарисуван силует на рокля на закачалка, телефонът започна да звъни и не спря цели две седмици, така че се наложи да си прокара отделна линия. Двамата с Джак бяха говорили как ще се формира бюджетът й. Той с удивително търпение беше повтарял отново и отново, че за да спести пари за свой магазин, трябва да си представи, че парите, които получава, са като кръгла питка. Ще се наложи да изяжда по-голямата част от нея, за да преживява: за наем, за покупки, издръжка и храна, но на всяка цена всеки месец трябва да отделя по едно малко, съвсем тънко парче от питката. Тези пари, няма да е скоро, беше я предупредил той, ще са в основата на големите неща, към които се стреми. Щеше да се наложи да огледа отново финансовото си положение, за да види какво може да отдели за роклята на Роуз.

Мислеше си и за онова малко помещение, което вече трети месец стоеше празно съвсем близо до магазина, в който работеше. Над витрината с доста петна от мухи по стъклото беше опънат много симпатичен сенник на бели и зелени райета. Представяше си как по време на почивката си отива да измие стъклата, да боядиса в млечни цветове стените, в дъното ще постави малки прегради, които ще служат за пробни, а пред входовете им ще висят цветни леки материи. Във всяко от тези сепарета ще има тапицирана пейчица, за да могат посетителките да си почиват, както и полици, където да поставят чантите си. Ще намери огледала в старовремски рамки от заложните къщи. Всяка от цените в магазина й ще бъде кръгла, включваща и ДДС. Може да не е като в Холивуд, но непременно щеше да е нещо добро. Биваше я за такива неща. Знаеше го. И щом първата стъпка беше направена, нямаше основание да се бои, че и вторият й замисъл няма да успее. Никога повече нямаше да се налага да идват и да я спасяват. Вече тя ще е тази, която ще се притичва на помощ.

— Да опитаме все пак, а?

Роклята над задната седалка се полюшваше, все едно танцуваше.

— Разбира се — подкрепи я Ела. — На всяка цена ще опитаме.