Дженифър Уайнър
Нищо общо (20)

19

Маги реши да се обзаложи сама със себе си, че ще успее да си намери работа, преди Роуз да се върне от Чикаго. В мислите й наличието на работа щеше да зарадва сестра й и да я подтикне да се заеме със СИБ — случая с изчезналата баба. Ето защо тя се отказа от барманството и тръгна да изпълни мисията си с топче листа със своята напечатана автобиография. На следващия ден вече имаше работа в „Красиви лапички“, пошло натруфен салон за домашни любимци в близост до апартамента на Роуз, на една оживена улица с две френски бистра, бар, в който се предлагаха цигари и пури, дамски бутик и магазинче за козметика с име „Целувка и грим“.

— Обичаш ли кучета? — попита управителката Беа през дима на цигара „Марлборо“ без филтър, която висеше в ъгъла на устата й. Беше облечена в анцуг, а ръцете й бяха заети със сешоара, издухващ бухналата прическа на малък шицу.

— Умирам си за кучета! — заяви Маги.

— Виждам, че държиш на външния вид — отбеляза Беа, като фиксира с поглед тесните джинси и още по-тясното пуловерче. — Ще се справиш. Къпеш кучетата, режеш им ноктите и бакенбардите, оформяш козината, после я подсушаваш със сешоара. Осем долара на час — добави тя, като вдигна кучето за опашката и каишката и го остави в специалната пластмасова кошница.

— Чудесно — отвърна Маги.

Беа й подаде престилка, шише бебешки шампоан „Джонсънс“ и посочи с глава малък мърляв пудел.

— За аналните жлези знаеш, нали?

Маги я зяпна с надеждата, че нещо не е чула правилно.

— Моля?

— Аналните жлези — повтори Беа с усмивка. — Чакай да ти покажа.

Маги с отвращение я изгледа как вдига опашката на кучето.

— Виждаш ли тук? — посочи тя съответното място. — Изстискваш.

Последва бърза демонстрация, придружена с отвратителна воня. Маги за малко да повърне. Дори кучето май я погледна засрамено.

— На всяко куче ли се прави? — попита Маги.

— Само ако се налага — отвърна Беа.

Няма що, голяма утеха.

— А как да позная на кое се налага?

— Проверяваш дали са подути — отново се засмя Беа.

Маги потръпна погнусено, но преглътна събралата се в устата й слюнка и плахо приближи към своя първи клиент, който очакваше процедурата с не по-малко опасение от нея самата.

Осем часа по-късно Маги бе измила шестнайсет кучета, а по пуловера й бяха полепнали косми от всичките шестнайсет пухкави кожухчета.

— Добра работа — похвали я Беа, докато връзваше раирано фишу около каишката на едно шелти. — Другия път ела с по-подходящи обувки. Ниски някакви или маратонки. Имаш ли?

Тя точно нямаше, но сестра й сигурно притежаваше и такива в колекцията си. С натежали крака Маги излезе на улицата, пъхна ръце в джобовете си, доволна, че поне има къде да преспи тази нощ. Щеше да си направи пуканки, да си налее питие, а сестра й нямаше да й натяква, че пуска музиката твърде силно или че си слага прекалено много парфюм, нито щеше да й досажда с въпроси къде е била и какво е правила.

Маги примижа и погледна към мястото, където същия този ден бе стояла колата на Роуз… В момента там имаше замръзнала локва с няколко мъртви листа.

Добре де, може и да не е точно това място, помисли си Маги, за да се успокои, макар че сърцето й вече блъскаше в гърдите. Пайн Стрийт. В това поне нямаше грешка. Тя приближи табелата на спирката пред едно от бистрата, пресече и измина обратно цялата улица покрай бара за пушачи и „Целувка и грим“, които бяха затворени. Притичваше от една лампа до следващата, забързваше в тъмните участъци, докато отново попадне в светъл кръг, но от колата нямаше и следа.

Стигна до ъгъла, пак се върна под златните гирлянди на коледните венци, украсили лампите, а студът вече щипеше шията й. Пайн Стрийт, поне за улицата нямаше съмнение, освен ако… Ами ако се беше объркала? Това ще прелее чашата, осъзна Маги, като си представи как сестра й се връща от Чикаго и научава, че колата й е изчезнала. Щеше да изгони Маги, да я прати обратно при Сидел, и то без да я остави да обясни дори. Нима можеше да очаква нещо по-различно от съдбата? Цял живот така я караше. Една крачка напред, две назад. Успешно прослушване в MTV, а после онова идиотско ауто кю. Намери си нова работа, а ето че някой бе откраднал колата. Пъхаш крак в процепа на вратата и някой тутакси ти премазва пръстите.

По дяволите, изруга тя и се завъртя в кръг. По дяволите, по дяволите, по дяволите!

— И теб ли са спипали? — извика някакъв мъж с кожено яке и тръгна към нея. Вдигна палец да й посочи табелата, която Маги изобщо не бе забелязала. — Прочистване на улиците — обясни човекът и поклати глава. — Омръзна им да оставят талони за глоба, които бездруго никой не плаща, та миналата седмица почнаха да вдигат колите.

— И къде ги карат?

— На паркинга за нарушители — отвърна мъжът, като сви рамене. — Бих те закарал, но… — и той така скръбно погледна към мястото, където бе оставил колата си, че Маги се разсмя. — Ела с мен.

Този път тя се опита да разгледа чертите на лицето му, но й попречи мракът, а и нахлупената качулка на якето му.

— Ще глътна една бърза бира, докато дойде приятелят ми, който ще ни закара и двамата. Носиш ли си чековата книжка?

— Ами аз… С кредитна карта няма ли да може?

— На място ще разберем — сви рамене непознатият.

Мъжът се казваше Грант, очакваният приятел — Тим. Бързата бира се умножи по три, а към поръчката се добави и ирландско кафе, което Маги отпиваше бавно, докато поклащаше рамене в такт с музиката и се стараеше да не гледа часовника, хем и да се държи, както се очаква. Кръстосай крака, навлажни устните, усучи кичур коса около пръста си. Прави се на очарована, но и някак загадъчна. Припърхай с мигли, все едно по-интересен мъж не си срещала, все едно за пръв път чуваш да се говорят тъй удивителни премъдрости. Издуй устнички като онова момиче от рекламата на чорапогащи или пък другото, от вълшебните сутиени. Поиграй си с бъркалката. Престори се, че неволно си го зяпнала в топките, после свенливо сведи очи. Маги владееше номера до съвършенство. А мъжете идея си нямаха. Ама никаква.

— Ей, Моник, искаш ли да те водим на парти, като приберем колите?

Тя кимна механично, сви рамене и прекръстоса крака. Грант сложи ръка на коляното й, плъзна я нагоре по бедрото.

— Толкова си нежна — промърмори той.

Тя се наклони към него за секунда, после се отдръпна. Накланяне, отдръпване.

— Първо да приберем колите. После ще видим — каза тя с пълното съзнание, че вземе ли си колата, веднага ще се прибере. Чувстваше се изморена, искаше си само колата, един бърз душ, след което да се мушне в леглото на сестра си.

Минаваше десет, когато най-сетне станаха, за да намъкнат палтата си. Грант протегна ръка с галантен жест. Маги тихичко въздъхна от облекчение, усмихна му се, позволи му да я свали от високото столче и да я настани в колата на Тим. Излязоха на магистралата, отклониха се по някакво шосе, после пак на магистралата. Трябва да сме някъде в Южна Филаделфия, каза си Маги. В далечината й се привидяха проблясващите води на Делауер. Най-сетне Тим сви по някакъв криволичещ път без знаци и табели. Ледена тръпка прободе Маги, когато мъжете запяха заедно с радиото и почнаха да си прехвърлят бутилката над главата й. Тая работа не е на хубаво, каза си тя. Къде се намираха всъщност?

Кои бяха тия двамата? Как можа да се хване на тъпия им номер?

Тъкмо съчиняваше план за действие, когато Тим направи рязък завой надясно и ето че се озоваха пред пълен паркинг, надлежно опасан с ограда.

— Пристигнахме — обяви шофьорът.

Маги напрегнато се взря в тъмното. Виждаха се безброй коли, самите редици нямаха чет. Таратайки и чисто нови лъскави модели… А, ето я и малката сребриста хонда на Роуз. В далечния край обаче се очертаха силуетите на кучетата пазачи — немски овчарки, каза си Маги — които бавно обикаляха край оградата.

Тим отвори вратата, която прихруска като цяла шепа кръц-кръц, която си налапал набързо.

— Ей там е офисът. — Тим посочи панелната къщичка със светещ прозорец. — Идвате ли?

Маги отново огледа обстановката. Вратата бе отворена. Можеше просто да прекрачи вътре, да се качи в колата и да я изкара по същия път. Тя се приплъзна от седалката на джипа и стъпи на земята.

— Ще си взема колата — заяви решително.

— Как иначе. Нали затова те докарахме — отвърна Тим.

Маги прехапа устна. В интерес на истината книжката й бе изтекла преди половин година и оттогава тя все се канеше да я поднови и после забравяше. Естествено, колата бе регистрирана на името на Роуз. Дори да приемеха да плати с кредитната карта, като нищо можеха да откажат да й дадат колата. Налагаше се да измисли нещо друго.

Тя люшна бедра, все едно да се разтъпче. От студа я боляха бузите, носа си усещаше като висулка, цялото й тяло бе настръхнало. Накрая се реши и тръгна, все едно вървеше по горещи въглени. Нито много бавно, нито много бързо.

— Ей! — подвикна Грант.

Тя не се обърна, но усети движението, а намеренията му й просветнаха, все едно пред очите й прожектираха филм. Качват се в колите, връщат се в бара, поръчват по едно питие, после второ и трето, докато престанат да ги броят. После загрижено я уговарят, че в това състояние не може да шофира, защо да не се отбие у тях колкото да се съвземе, да изпие едно кафе? В апартамента мирише на мръсно пране и пот, навред се въргалят кутии от пица, умивалникът е пълен с мръсни чинии. Да й пуснат ли някой филм? — ще попитат те и ще се окаже някое порно с голотии, ще се появи бутилка, някой от двамата ще я погледне лъстиво. Ей, сладурче, ще й прошепне ухилен, с премрежени очи. Ей, сладурче, я се отпусни, ела да седнеш при мен.

В този момент Маги побягна.

— Ей! — повторно извика Грант, този път ядосан не на шега.

Тя чуваше как пухти зад нея, чуваше и собствените си стъпки като забързано стакато по замръзналата земя. И ето че си спомни историята за амазонката Аталанта, която отказвала да се омъжи, Аталанта, която по волята на боговете се спуснала към поредната златна ябълка, бързата като сърна Аталанта, която можела да надбяга всички мъже, но била измамена с хитрост. Е, тя, Маги, нямаше да се хване на тоя номер.

А-та-лан-та, А-та-лан-та, отмерваха стъпките й, а дъхът й излизаше на сребърни облачета. Още малко, още малко, имаше чувството, че ако протегне ръка, ще отвори вратата и… В този момент Грант я хвана през кръста и я вдигна във въздуха.

— Къде си хукнала? — изпръхтя той в ухото й, обгръщайки я с киселия си дъх. — Какво толкова си се разбързала? — и ето че пъхна ръка под пуловера й.

— Аууу! — писна тя и взе да рита във въздуха, а мъжът се ухили и я вдигна още по-високо. В далечината се разнесе кучешки вой.

— Пусни я бе, човек! — изрече дотичалият Тим.

— Пускай ме! — писна отново Маги.

— Още не! — заяви Грант, а ръката му не спираше да я опипва. — Не искаш ли да се позабавляваме, преди да си тръгнеш?

Господи, помисли си Маги. Този път няма да стане. Помнеше една отдавнашна подобна вечер, беше още в гимназията, на купон в нечий заден двор. Беше пийнала бира, беше пушила трева, а после някой тикна под носа й чаша лепкав тъмен ликьор, тя го изпи на един дъх и мъглата започна да се сгъстява. Без да усети, беше се усамотила с някакъв и ето че лежаха на тревата зад някакво дърво, той с разкопчан панталон, тя с пуловер, набран под брадичката й, а когато отвори очи, двама ги зяпаха и надигаха кутийки бира. От ясно по-ясно, чакаха си реда. В онзи момент Маги бе осъзнала колко хлъзгаво нещо е собствената й сила, колко бързо може да й се изплъзне, като насапунисан нож, който пада в мивката, а острието хлътва надълбоко. Макар и с усилие, беше се изправила, беше се престорила, че се кани да повърне. „Гади ми се“ — беше успяла да изрече, преди да побегне към къщата с ръка на устата. Беше се скрила в банята и стоя там чак до сутринта, когато другите бяха се разотишли или спяха в наркотичен унес. Какво да предприеме сега обаче? Тук нямаше баня, в която да се скрие, нямаше и тълпа, с която да се смеси, и надали някой щеше да се втурне да я спасява.

Маги ритна с все сила, усети как токът на обувката й влиза в досег с отпуснатия мускул някъде в бедрото на Грант. Той изохка от изненада и болка и тя се отскубна от хватката.

— Какво искаш бе, скапаняк?! — викна тя в опуленото лице на Грант. — Гаден скапаняк! — повтори, зърнала, че Тим гледа в земята.

— Лигавиш се, а не пускаш, а? — окопити се Грант.

— Скапаняк! — настояваше на своето Маги. Ръцете й трепереха толкова неудържимо, че на два пъти изпусна ключовете, преди най-сетне да успее да отключи колата.

— Ще трябва да платиш — рече Тим, като пристъпи към нея с разперени длани. — Записали са ти номера… Ще ти пратят квитанцията по пощата, куп глоби ще ти тръснат…

— Майната ти! — изсъска Маги. — Не смей да ме доближаваш. Сестра ми е адвокат. Като нищо ще те осъди за нападение.

— Виж сега… Съжалявам. Той много изпи.

— Майната ти! — не отстъпваше Маги. После запали колата и пусна дългите светлини.

Грант вдигна ръце към очите си. Маги форсира двигателя, за миг си представи с каква наслада би натиснала газта и би го премазала като катеричка. Не допусна да се поддаде на примамливата гледка, пое дълбоко дъх, стисна здраво волана, за да успокои треперенето на ръцете си, и се насочи към портата.