Дженифър Уайнър
Нищо общо (56)

55

Два дни по-късно Маги наблюдаваше Роуз, докато спеше на шезлонга до нея.

— Уморена е — отбеляза Дора.

— Поразително прозорлива си — гласеше коментарът на Джак.

— Струва ми се много приятна — обади се и Хърман, като никога решил да се впусне в коментар, не свързан с татуировките.

— Тя е приятна — отсече Ела.

Маги въздъхна тежко.

— Мисля, че ще си тръгва скоро. — Беше подслушала разговор на Роуз по телефона тази сутрин. Тъкмо излизаше от банята, когато чу, че сестра й говори с някого тихичко, най-вероятно със Саймън. Извиняваше се и го молеше да провери какви са полетите до Филаделфия.

Роуз не можеше да си тръгне просто така. Не и преди Маги да я е убедила, че действително се е променила, че ще започне да се държи по-отговорно и че наистина съжалява за случилото се преди. Претърколи се на едната си страна. Роуз действително се нуждаеше от почивка и Маги се стараеше да организира нещата така, че всеки ден сестра й да си поспива следобед край басейна, да се разхождат вечер след вечеря. Казваше на Ела кои са любимите храни на Роуз, включително соленки със сирене и сладолед, който Роуз тайно обичаше. Оставяше дистанционното на разположение на сестра си, когато седнеха пред телевизора, и изобщо не се оплакваше, когато тя ровеше в книгите й, за да търси стихотворенията, които помнеше от колежа. Очевидно бе, че нищо не помагаше. Роуз се държеше плътно до Ела, разпитваше за майка им, гледаше снимки, придружаваше я при изпълнение на ангажиментите й. Двете бяха като дупе и гащи. Съвършената двойка. Ясно бе, че Роуз няма да направи място на Маги и че Маги ще си остане без прошка, освен ако направо не се извини. Сигурно имаше нещо, което можеше да даде на Роуз, да направи нещо, с което да я убеди, че се е разкаяла и че оттук нататък ще бъде друг човек.

Добре де, мислеше си тя, докато лягаше по корем. Роуз поне си има нов приятел. И ще се жени за него. Ще има и сватба, която тя сигурно беше организирала със същата онази безмилостна решителност, с която се бе заела и със следването, и с кариерата си. Можеше да си представи как изглежда списъкът с поканените, планът за разпределението на гостите, направен на компютър, цветята, които сигурно вече се отглеждаха, за да бъде букетът безупречен. Ами сватбената рокля? Маги седна така рязко, че разплиска шишето си с вода, от което Дора се разписка, Джак й се скара, а Ела й подаде хавлиената си кърпа, за да попие мокрото петно.

— Ей, Роуз! — провикна се тя и сестра й се събуди и ококори изненадано очи. — Имаш ли си булчинска рокля?

Роуз притвори очи.

— Все още търся — призна тя.

— Заспивай — рече Маги. Нещата се подреждаха чудесно. Ако успее да намери подходящата рокля за Роуз… Това нямаше да оправи нещата, но все пак щеше да е някакво начало. Повече от начало дори — сигурен знак, че намеренията на Маги са съвсем сериозни.

Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че намирането на съвършената рокля за сестра й щеше да е много символично. Помнеше го от часовете по литература в Принстън, наричаха го Създаване на мит. Когато професорът говореше за походите в търсене на нещо свято, споменаваше, че героят трябва да тръгне по белия свят и да се върне с някакъв предмет: меч, бокал, или вълшебно бобено зърно, стъклена пантофка — Гауейн и Зеления рицар, Джак и бобеното стъбло, Властелинът на пръстените. „А какво символизират предметите?“, бе попитал професорът. Познанието. Веднъж постигнал това познание, героят може да живее спокойно до края на дните си.

Маги не беше герой, а и не разбираше много какво ще рече това „себепознание“ и символ, но чудесно знаеше, че страшно я бива в пазаруването. Разбираше от стил и, което беше най-важно, познаваше сестра си, ето защо нямаше начин да не намери рокля за Роуз.

Започна да разлиства бележника си с ангажименти. Беше доста заета. Петдесетата годишнина на семейство Либерман, госпожа Ганц се беше записала за пътешествие по море, но Маги щеше да смести нещата. Откъде ли трябваше да започне? Булчинския отдел на „Сакс“, за да набере идеи и вдъхновение. Едва ли щяха да имат нещо с размерите на Роуз, но поне щеше да види какво предлагат. Веднъж да се оформи идеята в главата й и тя щеше да обиколи любимите си заложни къщи. Беше виждала булчински рокли във всички от тях, подминавала ги беше, защото я интересуваха други неща, но чудесно знаеше, че са там.

— Ей, Роуз — провикна се тя отново. Постара се да придаде небрежен тон на въпроса си: — Колко време смяташ да останеш?

— До понеделник — отвърна сестра й, стана, отиде до басейна и скочи във водата.

Това бяха цели четири дни. Щеше ли да успее за това време да открие подходящата рокля? Никак не беше сигурна. Значи трябваше да започне веднага.

— Коя е най-любимата ти дреха? — попита Маги. — Онова, което носиш с най-голямо удоволствие?

Роуз доплува до ръба на басейна и се хвана за бетонения парапет.

— Тъмносиният суичър с качулката, нали го помниш?

Маги кимна, но сърцето й се сви. Много добре помнеше този суичър, защото Роуз го носи през цялата година на шести клас и когато баща й се опита да го вземе, за да го изпере, тя твърдо заяви: „И така си го харесвам“.

— Ти го носи, докато не се разпадна на гърба ти — отбеляза Маги.

— Моят добър приятел, суичърът — промълви Роуз така замечтано и с толкова обич, сякаш говореше за куче или човек.

Сърцето на Маги се сви още по-силно. Как щеше да намери рокля, която да напомня по нещо или да възпроизведе усещането, което има човек, когато носи мишо синьо памучно яке с цип отпред.

Щеше да се наложи да започне от нула. А ако трябваше да се вмести в четири дни, щеше да й е нужна помощ. Докато Роуз беше в басейна, тя помаха на Дора, Луис и Ела да се приближат.

— Ще имам нужда от помощта ви за изпълнението на един план — прошепна им тя.

Дора тутакси примъкна шезлонга си с блеснал поглед.

— На това му викам чудесна новина!

— Не искаш ли поне да чуеш какъв е планът?

Дора погледна Луис, той — Ела, а тримата обърнаха взор към Маги.

— Скучно ни е — призна Дора. — Измисли ни някаква работа.

— Готови сме за действие — врече се и Ела.

— Добре. — Маги разлисти нова страница в бележника си и започна да прави план за действие. — Ето какво предлагам.