Дженифър Уайнър
Нищо общо (14)

13

— Прибра ли се? — провикна се Маги.

Роуз влезе в апартамента с уморени стъпки. Денят беше минал ужасно. Беше работила тринадесет часа, а вратата към кабинета на Джим през цялото това време бе останала затворена, така че нямаше никакво настроение за глупостите на сестра си.

В малката дневна всички осветителни тела бяха включени. От кухнята се носеше мирис на изгоряло. Облечена в червена хавлиена пижама — къси панталонки и фланелка със сребърен надпис „Секс коте“ — Маги беше свила крака на канапето и сменяше каналите. Купа с прегорели пуканки беше оставена в центъра на масичката до размразена царевица, две стръкчета целина и буркан с фъстъчено масло. Това по стандартите на Маги минаваше за балансирана храна.

— Как върви търсенето на работа? — попита Роуз, докато закачаше палтото си. След това се запъти към спалнята, където за свое изумление видя цялото съдържание на гардероба си изсипано на земята. — Какво е това? Случило ли се е нещо?

Миг по-късно Маги вече беше в стаята и се друсна върху купчината.

— Реших да направя чистка на дрехите ти.

Роуз гледаше невярващо камарата от блузи, сака и панталони, които удивително напомняха бъркотията, която цареше в дневната, където се беше разположила сестра й.

— Не разбирам, защо го правиш? — попита тя изумено. — Мразя да пипаш нещата ми!

— Роуз, опитвам се да ти помогна. — Маги беше обидена. — Мислех си, че това е най-малкото, което мога да направя, след като ти си толкова щедра към мен. Много съжалявам, че така те разстроих. — Тя заби очи в пода. — Имах най-добри намерения.

Роуз отвори уста, след което я затвори. Познаваше добре номерата на Маги — тъкмо когато си готов да я убиеш, да я изхвърлиш на улицата, да поискаш да ти върне парите, които си й дал, да остави дрехите и обувките ти, тя изтърсва нещо, с което те стисва за сърцето и те обезоръжава напълно.

— Добре де, разбрах — въздъхна тя. — Но искам да прибереш всичко на мястото му.

— Нормално е да правиш преглед на дрехите си всеки шест месеца — обади се Маги. — Прочетох го във „Воуг“. Очевидно си поизостанала с проверката. Открих например джинси, избелени с киселина. — Тя цялата потрепери от възмущение. — Но ти не се тревожи, изхвърлих ги.

— Трябваше да ги занесеш в пункта „Добро сърце“.

— Това че някой е беден — категорична беше Маги, — не означава, че е сляп за модните дрехи. — След това протегна купата с размразена царевица. — Хапни си.

Роуз грабна една лъжица и започна да яде.

— Откъде знаеш какво нося и какво ми е необходимо?

— Някои неща са очевидни. Например онези панталони дванадесети размер на Ан Тейлър.

Роуз много добре знаеше за кои панталони става дума. Беше ги купила на разпродажба и беше успяла да се натъпче в тях само веднъж преди четири години, и то след едноседмична диета на кафе и Слимфаст. Оттогава висяха в гардероба й като мълчаливо обвинение. Напомняха й какво би могла да носи, ако престане да нагъва пържени картофи и пица… всичко онова, което обичаше и от което не се отказваше.

— Вземи ги.

— Огромни са за мен. Но може да ги стесня — отвърна Маги и отново насочи вниманието си към телевизионния екран.

— Кога ще прибереш нещата обратно? — попита сестра й, която вече си представяше, че ще се наложи да си легне сред огромната купчина.

— Шшшт! — вдигна пръст Маги, след което го насочи към телевизора, където дребен търкалящ се предмет, боядисан в червено, се движеше заплашително към друг, син обект, от чийто център стърчеше дълго острие.

— Какво е това?

— Телевизор — отвърна Маги, докато протягаше единия си крак напред и въртеше стъпалото си така, че да огледа добре глезена си. — Кутия с мърдащи се картинки, които разказват интересни истории.

Роуз си помисли дали да не извади от портфейла си чек и да го покаже на сестра си с думите, че това е чек за заплата, който получаваш, когато ходиш на работа. В това време сестра й вече надигаше бутилката с шампанско, която стоеше до нея. Тъкмо щеше да попита откъде е взела това шампанско, когато си спомни, че това е бутилката, която отдавна стоеше на шкафа за напитки, донесена незнайно от кого.

— Как е шампанското? — попита тя.

Сестра й наля малко от течността в гърлото си.

— Вълшебно е — отговори тя. — А сега внимавай. Гледай и се учи. В това предаване „Бетълботс“ има няколко души, които изработват роботи…

— Хубаво хоби — отбеляза Роуз, която при всеки случай окуражаваше Маги да насочва вниманието си към положителни мъже.

— Истински фокусници са — махна с ръка Маги. — Строят тези роботи, които да се избиват помежду си, като победителят взима… Взима нещо. Не съм сигурна какво точно. Ето виж, този ми е любимият. — Тя посочи с пръст миниатюрно подобие на камион, от чийто център стърчеше спица. — Името му е Филиминатор — поясни тя.

— Така ли?

— Човекът, който го е конструирал, се казва Фил и затова роботът е Филиминатор — и наистина, на екрана показаха бледото лице на някакъв хилав младеж, на чиято шапка се виждаше надпис „Филиминатор“. — Вече три рунда никой не може да го победи — обясняваше Маги, когато в кадър се появи още един робот. Той беше лъскав, зелен и приличаше на говореща прахосмукачка. Грендел, обяви дикторският глас.

— Значи ти залагаш на Грендел — каза Маги.

— Че защо? — опита се да възрази Роуз, но мачът вече беше започнал. Двата робота се гледаха втренчено, след което започнаха да се стрелкат в кръг и удивително приличаха на две малки обезумели кученца.

— Давай, Филиминатор! — викаше Маги, размахала развълнувано бутилката с шампанско. В следващия миг погледна към сестра си.

— Хайде, Грендел! — подкани Роуз своя играч. Роботът на Маги се стрелна напред. Спицата от средата на гърба му се издигаше все по-високо, докато в един миг се стрелна надолу като нож на гилотина и прониза Грендел през средата.

Маги пляскаше и викаше възторжено.

— Ухуу! Размина се на косъм!

Роботите се стрелнаха встрани, за да се срещнат отново лице в лице.

— Хайде, Филиминатор, разбий го! — крещеше Маги.

Сестра й изпадна във възторг, когато от центъра на Грендел се появи колело с режещи перки.

— Охоо! Я гледай само! Атака!

Грендел потегли към противника си. Филиминатор вдигна острието си и го заби във врага.

— Йеее! — виеше Маги.

Роботите се бяха заклещили един в друг. Грендел се въртеше ту насам, ту натам, за да се измъкне.

— Давай… Давай… — мърмореше под нос Роуз. Колелото на Грендел се въртеше, но заострените му перки биеха в пода. В този момент Филиминатор вдигна острието си за последен съкрушителен удар, но пък Грендел се изскубна и избяга.

— Бягай, Грендел! — окуражително подвикна Роуз и скочи на крака. — Да! Да!

Маги се нацупи, щом кадрите показаха как Грендел се спуска към опонента си, пъхва нос под далеч по-високия Филиминатор и успява да го преобърне по гръб.

— Неее! — изхленчи тя при следващата атака на робота на Роуз. Само след още няколко удара нейният любимец беше разпарчетосан на пода.

— Да! Хип-хип-ура! — викаше Роуз и юмрукът й се стрелкаше високо във въздуха. — Ето за това говоря! — повтаряше тя думите, които беше чула мъжете да крещят на стадиона по време на мачовете на „Ийгълс“ след някой особено успешен тъчдаун. Обърна се към сестра си, очаквайки тя да й се изсмее за нелепата проява на чувства. Но Маги не само нямаше намерение да й се подиграва, но я гледаше с щастлива усмивка и пламнали бузи. Едната й длан беше протегната за поздрав, а другата подаваше започната бутилка шампанско.

— Да поръчаме пица — предложи Роуз. Тя вече виждаше как ще премине останалата част от вечерта — пица по пижами и нова порция прясно приготвени пуканки, а те двете на канапето под одеялото ще гледат телевизия.

Сега вече на лицето на Маги се изписа известна ирония, но едва забележима. Тонът обаче беше съвсем добронамерен.

— Видя ли, не си загубила способността си да чувстваш. Трябва да излизаш по-често.

— Достатъчно излизам — възрази сестра й. — Ти си тази, която трябва да си стои повече вкъщи.

— Напротив. Стоя вкъщи твърде много — и тя зашляпа с боси крака към спалнята. Върна се облечена с прилепнали джинси и червен блузон, чиято кройка оставяше едното й рамо напълно оголено. Беше обула кожените каубойски ботуши на сестра си с бродериите отстрани, купени по време на едноседмичния престой на Роуз в Ню Мексико, където беше отишла на семинар по застрахователно право.

— Надявам се, нямаш нищо против, че ги взех за тази вечер? — попита Маги, докато търсеше чантата и ключовете си. — Намерих ги в гардероба ти. Видяха ми се много самотни.

— Добре де — промълви Роуз. Докато наблюдаваше сестра си, тя се питаше как ли се чувства човек, когато е толкова тънък и толкова хубав и в погледите на мъжете чете единствено безусловно възхищение и неприкрито желание. — Забавлявай се.

— Не ме мисли — подхвърли Маги, докато се носеше към вратата, оставяйки сестра си с пуканките, изветрялото шампанско и купчините дрехи наоколо.

Роуз намали звука на телевизора и се залови да пооправи малко бъркотията в къщата.