Дженифър Уайнър
Нищо общо (48)

47

Ела отиде до оградата на плувния басейн и допря лице в нея.

— Ето — рече тя. В тази единствена дума тя събра тъгата и разочарованието си. — Ето я.

Луис се приближи до нея, а госпожа Лефковиц пристигна на новата си моторизирана количка. Тримата стояха и гледаха през ромбоидните фигури на оградата. Гледаха Маги.

Внучката лежеше на шезлонг до дълбоката част на басейна, облечена в чисто нови розови бикини, със сребърна верижка, тънка като конец, която висеше до корема й. По кожата й блестеше крем за добиване на тен. Къдриците й бяха хванати на върха на главата, а очите й се криеха зад малки кръгли очила. Около нея стояха четирима души, стара жена с плувна шапка в избеляло розово, и трима стари мъже с шорти. Докато Ела наблюдаваше, единият от мъжете се наклони към Маги. Сигурно я питаше нещо. Внучка й се надигна на лакът със замислено изражение. Щом проговори, насъбралото се множество избухна в смях.

— О — рече Луис, — изглежда си е намерила нови приятели.

Ела усети как сърцето й болезнено се сви, докато Маги продължаваше да забавлява новите си познати. Ела не я беше виждала толкова спокойна и непринудена. Междувременно класът по аеробика „Водните гаджета“ се плацикаха енергично на фона на песента „Скитницата Сю“. Всеки ден през последната седмица, всеки ден, откакто Ела се беше опитала да разкаже на Маги за майка й, внучка й прекарваше деня по този начин. Маги се връщаше от работа у дома, втурваше се в спалнята отзад, сменяше униформата си, обличаше банския костюм и шортите и идваше тук.

— Отивам да плувам — съобщаваше тя.

Никога не канеше Ела. Но тя виждаше накъде отиват нещата. Маги щеше да се изнесе, щеше да се премести в свой апартамент или при някой от новите си приятели, някоя приятна стара жена, която щеше да й предложи всички облаги, които една баба може да даде, без неприятните усложнения или болезнените разкази. А, помисли си, не беше честно! Беше чакала толкова дълго, беше се надявала толкова много, а ето, Маги й се изплъзваше просто така!

— Какво да правя? — прошепна тя.

Госпожа Лефковиц обърна моторизираната си количка и пое с пълна скорост към входа на басейна.

— Почакай! — извика Ела. — Къде отиваш?

Госпожа Лефковиц не се обърна, не спря, нито отговори. Ела безпомощно погледна Луис.

— Аз ще тръгвам… — започна той.

— По-добре… — каза тя.

Ела усещаше пулса си в гърлото, докато бързаше след госпожа Лефковиц, която мина през вратата в оградата и се насочи право към Маги. Изглежда, нямаше намерение да намали скоростта.

— Здравейте! — извика един от старците, когато госпожа Лефковиц изсвистя покрай него и се блъсна в масата, където той бе разположил тесте карти. Тя не му обърна внимание и насочи количката към шезлонга на Маги.

Младата жена свали леко очилата си и се вторачи. Като дишаха тежко, Ела и Луис бързаха след госпожа Лефковиц и за части от секундата Ела си представи десетките сапунени уестърни с онази типична сцена, когато добрите герои заставаха лице в лице с врага на някаква услужливо пуста улица или в средата на празно ограждение за животни. Единственото нещо, което липсваше на сцената, бяха глухарчетата, които се разпиляват покрай количката на госпожа Лефковиц. Дори „Водните гаджета“ бяха спрели да пляскат във водата и стояха тихо в плитката част на басейна, за да наблюдават какво ще се случи, а водата се стичаше по загорелите им, сбръчкани ръце.

Маги се вторачи в госпожа Лефковиц, а новите й приятели впериха поглед в Ела и Луис. Ела огледа пропукания бетон под нозете си и й се прииска да има каубойска шапка, а още по-отчайващо бе желанието й за сценарий. Тя добрият или лошият герой беше в случая? Или героят, дошъл да спаси отчаяната дама, или може би злодеят, който ще я блъсне под колелата на влака?

Реши, че е героят, точно когато госпожа Лефковиц приближи количката с още метър и половина и побутна ръба на шезлонга на Маги. Ела си представи кученце, което бута с нос затворена врата.

— Маги, скъпа — каза госпожа Лефковиц, — има нещо, което би могла да направиш за мен.

Маги вдигна вежди, докато единият от старците погледна госпожа Лефковиц с яростен поглед.

— Тя е уморена — войнствено рече той и стисна бастуна си с две ръце. — Денят й беше дълъг. И тъкмо се канеше да ни разкаже как за малко не е получила работа в MTV.

Госпожа Лефковиц не помръдна.

— Продължавай, разказвай.

Маги премести поглед над главата на госпожа Лефковиц и се обърна към Ела.

— Какво искаш?

Думите се надигнаха в устата на Ела неочаквано и заплашиха да се излеят. „Искам да ме обичаш. Искам да ме харесваш. Искам да спреш да бягаш.“

— Аз… — успя да каже тя.

— Заета е — каза ниският, закръглен и тантурест мъж и пристъпи пред шезлонга на Маги покровителствено.

— Да не сте бабата на Маги? — попита жената с розовата плувна шапка. — О, сигурно сте много горда с нея! Тя е толкова красиво момиче и толкова професионална.

Маги прехапа устна. Старият мъж с бастуна издаде неприятен звук, когато Луис мълчаливо придърпа два стола към обкръжението на Маги и направи знак на Ела да седне.

— MTV? — попита госпожа Лефковиц и кимна с разбиране, сякаш тя беше създала програмата. — Да не се каните да участвате в някое тяхно състезание?

— Таланти в ефир — измърмори Маги.

— Като Карсън Дейли — рече госпожа Лефковиц, скръсти ръце на закръглената си талия и обърна четвъртитите си слънчеви очила към слънцето. — Толкова е красив.

Двете групи застанаха неловко в полукръг около шезлонга на Маги. Ела, Луис и госпожа Лефковиц бяха от едната страна, а новите приятели на Маги — от другата. Маги местеше поглед ту към едната група, ту към другата. После едва доловимо вдигна рамене, посегна към раницата си и извади бележник. Ела усети съвсем леко облекчение. Не беше кой знае какъв напредък, но поне Маги не си тръгна безцеремонно, нито ги помоли те да си тръгнат.

— Вие сте Джак, нали? — Луис попита мъжа с бастуна. Джак изсумтя нещо в потвърждение. Луис протегна ръка за поздрав. Приказливата жена започна да разпитва госпожа Лефковиц за моторизираната количка. Другите двама възобновиха играта на карти. Ела затвори очи, затаила дъх с надежда.

На шезлонга Маги също бе затворила очи. Мислеше си какво да прави, как да оправи нещата дори когато част от нея протестираше, че това не беше нейна работа. Освен това никой във Флорида не знаеше кое е нейна работа и кое не е. Никой тук не знаеше каква каша беше животът й. Никой тук не познаваше Роуз и не знаеше, че именно тя се грижеше за всичко. Те не знаеха и това, че Маги беше тази, която винаги трябваше да бъде спасявана, на която винаги трябваше да се помогне. Тя имаше работа, свой дом, хора, които я обичаха. Сега настана моментът да поправи грешките си, като започне с човека, когото най-много беше наранила — Роуз.

Маги присви очи и ги затвори — усещаше страх. Част от нея искаше да скочи на крака, да се втурне през вратата, да се метне зад волана на дългата кола на Луис и да отпътува нанякъде, където никой не я познава, никой не знае коя е и какво е направила или откъде идва. Но нали вече бе избягала в Принстън, а после тук. Не, повече не желаеше да бяга никъде.

В плитката част на басейна „Водните гаджета“ започнаха загрявка. На стола до нея баба й се изкашля.

— Обзалагам се, че ти липсват хора на твоята възраст — каза Ела. — Сигурно ти е трудно, че си единственият млад човек тук.

— Добре съм — отвърна Маги.

— Тя е добре — изръмжа Джак.

Маги отвори очи, а после и бележника си. „Скъпа Роуз“, написа тя. Ела погледна към страницата, а после бързо отмести поглед. Дора, жената с розовата плувна шапка, не страдаше от такива скрупули.

— Коя е Роуз? — попита тя.

— Сестра ми — рече Маги.

— Вие имате сестра? Каква е тя? — Джак остави картите, а Хърман сложи настрана книгата си „Майка Джоунс“. — Тя има сестра!

— Адвокат е във Филаделфия — обясни Ела, но млъкна и с поглед потърси помощ от Маги. Младата жена не й обърна внимание, затвори бележника, стана и мина покрай шпалира от възрастни граждани, насочвайки се към края на басейна, където потопи нозе във водата.

— Омъжена ли е? — попита Дора.

— Какво право? — попита Джак. — Случайно да се занимава със завещания?

— А ще дойде ли на гости? — попита Хърман. — На вас ли прилича? Има ли татуировки?

— Не е омъжена — отговори Маги. — Има си приятел… — Или поне имаше едно време, преди да разваля работата и там. Маги нещастно наблюдаваше наситените с хлор дълбини на водата в дълбокия край.

— Разкажете ни повече! — подкани я Дора.

— Има ли някакви пиърсинги? — попита Хърман.

Маги се усмихна и поклати глава.

— Тя не прилича на мен. Е, може би малко. Очите и косите ни имат еднакъв цвят, но е по-голяма от мен. И няма татуировки. Много е консервативна. Винаги носи косата си на тила.

— Като теб! — каза Ела.

Маги понечи да протестира, после докосна опашката си и осъзна, че е истина. Тя скочи във водата, обърна се по гръб и заплува.

— Роуз може да е забавна — каза тя. Ела се втурна към края на басейна, за да чува. Останалите приятели на Маги я последваха, като се бутаха кой да заеме първа позиция покрай ръба на дълбоката част на басейна. — Но понякога е дребнава. Като момичета живеехме в една стая. Спяхме в еднакви легла, между които имаше разстояние. Тя лягаше там и четеше, а аз скачах над нея. — Маги се усмихна при спомена. — Тя лежеше, а аз скачах ли скачах от едното легло на другото и казвах: „Бързата кафява лисица скочи над мързеливото куче“.

— Значи ти беше бързата кафява лисица — каза Ела.

Маги я изгледа глуповато. Джак, Дора и Хърман побързаха да я последват.

— Не спирах, докато не ме перне.

— Удряше ли те наистина? — попита Ела.

— Аз скачах в двете посоки и тя започваше да се дразни, но аз продължавах и в един миг тя протягаше нагоре ръка и ме перваше, докато скачах. — Маги кимна и излезе от водата. Имаше странно приятно изражение от спомена, че сестра й я удряла, докато скачала.

— Разкажете ни още за Роуз — помоли Дора.

Джак й подаде хавлия и тубичката й с „Бен дьо солей“.

— Тя не обръща особено внимание на външния си вид и другите неща — рече Маги и отново легна на шезлонга си. Спомни си как Роуз се взираше с присвити очи в образа си в огледалото. Или как Роуз си слагаше спирала на миглите, после излизаше с черни следи от туш по бузите.

— О, бих искала да се запозная с нея — въздъхна Дора.

— Поканете я да ви посети — рече Джак и погледна към Ела. — Сигурен съм, че баба ви ще се радва и двете да сте тук.

Маги знаеше, че той има право. Ела би се зарадвала да се запознае с Роуз. Ама каква баба! Умна и отлична внучка с диплом за адвокат. Но Маги не беше сигурна, че е готова да види Роуз отново, дори последната да имаше желание да й прости. Нещата се оправяха по-добре от всякога, откакто напусна Филаделфия в онази ужасна нощ. За първи път в живота си не беше в сянката на Роуз, не беше втората сестра, не толкова умна и успешна, но също толкова красива във време, когато красотата все по-малко и по-малко имаше значение. Корин и Чарлс не познаваха историята й, не знаеха за борбата й, догонващите занимания, всички места, където бе работила и напуснала, а от други я бяха уволнили, всички момичета, които й бяха приятелки. Дора и Джак мислеха, че тя не е нито глупава, нито повлекана. Те я харесваха. Те я обожаваха. Те се вслушваха думите й. А Роуз щеше да се появи и да развали всичко. Магазин за закуски? — щеше да попита тя с тон, който предполага, че Маги си мечтае само да е продавачка на закуски, за резервна спалня, кола назаем и любезността на непознатите.

Маги отново отвори бележника си.

„Скъпа Роуз, — написа тя отново и спря. Не знаеше как да продължи и какво да пише. — Пише ти Маги, в случай че не разпознаеш почерка. Аз съм във Флорида с нашата баба. Казва се Ела Хирш и беше…“

А! Толкова е трудно. Сигурно имаше дума, която й се искаше да използва именно тук. Маги почти я улавяше, едва ли не я усещаше на върха на езика си. Това усещане караше сърцето й да бие лудо, също като по време на заниманията в „Принстън“, когато седеше на задните чинове и чакаше правилният отговор да се изтръгне от устните й.

— Коя дума означава, че някой иска да е с някого другиго, но не са заедно поради някакво спречкване или нещо подобно?

— Еврейската дума ли? — попита Джак.

— На кого пише тя на иврит? — попита Хърман и насочи внимание към „Майка Джоунс“.

— Не на иврит — обясни Маги. — Става въпрос, когато има двама роднини, а другите във фамилията се сърдят един на друг за нещо си и никога не се срещат.

— Отчуждени — каза Луис.

Джак го погледна яростно. Маги не забеляза.

— Благодаря — отвърна тя.

— Радвам се, че мога да помогна в златните си години — рече Луис.

„Тя се казва Ела Хирш и се беше отчуждила от нас“, написа Маги и се втренчи в страницата. Наближаваше трудната част… но нали в „Принстън“ имаше занимания за думите, избираше най-подходящите така, както внимателният готвач избира най-добрите ябълки от кошницата и най-едрите пилета от щанда на месаря. „Съжалявам за случилото се миналата зима“, написа тя, след като реши, че това може би е най-добрият начин да подходи, директно и открито. „Съжалявам, че те нараних. Искам…“ Тя отново спря, осъзнавайки, че всички са се вторачили в нея, сякаш беше някакво рядко древно същество, което наскоро са освободили от плен, като някое животно в зоопарка, което току-що е научило интересен нов номер.

— Коя е думата, когато искаш да оправиш нещо?

— Одобряване — тихо рече Ела и й я каза буква по буква.

Маги я написа два пъти, за да е сигурна, че е разбрала правилно.