Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (74)

ЕПИЛОГ

ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО

Екстравагантната премиера на „Гангстери“ на Алекс Уудс беше голямо събитие дори за Холивуд. Всеки, който беше някой, бе поканен, а пък ако не — напускаше града или се преструваше, че го напуска.

Събитието беше в Китайския театър на Ман на булевард „Холивуд“. Червен килим беше постлан чак до бордюра — луксозно удоволствие за всички очаквани гости, за да могат да дефилират по него. Стратегически разположени прожектори осветяваха небето на километри наоколо.

Въодушевени тълпи заобикаляха театъра, полицейски барикади ги задържаха да не се хвърлят върху звездите, когато те пристигнеха.

Дълга редица лимузини се беше проточила до най-малко десет преки от сградата. Имаше телевизионни екипи — жадни, готови и на линия, — както и папараци. Разпоредители маниаци хващаха звездите, докато те слизаха от колите си, и ги превеждаха през насъбралите се хора от медията.

Беше голямо събитие.

* * *

Ейб Пантър, удобно разположил се на задната седалка на колата, намигна на Инга Ървинг.

— За първи път от години излизам от дома си — каза той, докато издухваше дима от дебелата си пура.

— Ще направиш всичко за Лъки — безпощадно отбеляза Инга. — Тя се обажда и ти тичаш.

— Лъки е като внучката, която никога не съм имал — промърмори Ейб. — Много широко е скроена — от този тип, каквито имахме в Холивуд в добрите стари времена. Това ми харесва в жените.

Инга кимна — най-сетне беше пораснала достатъчно, за да приеме факта, че Ейб харесва Лъки.

Инга беше подходящо облечена за случая. Лъки й бе платила щедро за акциите й и тя беше инвестирала в няколко ценни бижута, за които каза на Ейб, че са фалшиви. Мъжът беше на деветдесет, а все още си пазеше парите като проститутка след лоша нощ.

Ейб се облегна напред и изхъхри.

— Имам нещо за тебе — каза дрезгаво и бръкна в джоба на смокинга си — моделът беше от 1945 година, но все още му стоеше отлично. — Откакто се оженихме преди година-две, започнах да си мисля, че от тебе няма отърване — и той отново изхъхри и й подаде кръгла кожена кутийка.

Тя я отвори и затаи дъх. В нея блестеше прекрасен осемкаратов диамантен пръстен.

— Не, Ейб — обичайното й безизразно лице се разля в широка усмивка. — Определено от мене няма отърване.

Ейб изкряка весело.

— Точно това си и помислих.

* * *

Абигейл и Мики Столи — заедно с Табита и нейния приятел Риск Мейс — дългокос, силно татуиран рокер — седяха в лимузината зад Ейб.

Неконтролируема пънкарка, Табита се беше превърнала в холивудска принцеса. Бе зарязала скъпия си швейцарски пансион, за да осведоми баща си, че иска да стане актриса. Мики й беше намерил агент, който преди време я бе ангажирал за проба на малка роля в телевизионен сериал. За всеобща изненада тя получи ролята, публиката си падна по нея и след шест месеца Табита стана голяма телевизионна звезда.

Мики беше горд. Кой би си помислил, че дъщеря му щеше да се превърне с ролята си в пример за подражание на тийнейджърките из цяла Америка?

Той пушеше пура и си мислеше: „Хмм… Не съм свършил толкова лоша работа с възпитанието на детето си. Поне сама може да си печели парите.“

Абигейл седеше отзад и също си мислеше. Защо Табита си губеше времето с този странно изглеждащ рокер? Защо не си намереше някой благоприличен студиен продуцент, който има шанса да се издигне до върха и да печели много пари?

Абигейл не бе запозната с факта, че Риск вече няколко пъти беше прехвърлял милиона. Ако знаеше, може би щеше да го разглежда в друга светлина.

На Табита й беше скучно. Не можеше да разбере защо се бе съгласила да дойде на тази премиера с родителите си. Беше толкова тъпо. Риск сигурно си мислеше, че е пълна глупачка. Баща й беше настоял — искаше да го видят как пристига на премиерата под ръка с известната си дъщеря. Мики трябваше да присъства поради това, че Джони Романо беше започнал в неговия първи независим филм. Да, Мики Столи — бивш студиен шеф — бавно пътуваше към страната на провалилите се изпълнителни продуценти.

Табита се надяваше, че тук можеше да се намери роля и за нея — наистина искаше да пробие в киното.

* * *

Лесли Кейн излезе пред театъра от дълга бяла лимузина и тълпите полудяха. След като приятелят й се появи след нея и всички видяха кой е той, виковете и въодушевлението станаха френетични.

Папараците и телевизионните екипи се втурнаха в трескаво действие, когато тримата разпоредители се приближиха, за да придружат звездите надолу по пътеката.

Лесли Кейн и Чарли Долар — доброто момиче и пакостникът — каква взривоопасна комбинация!?

И двамата поддържаха обичайния си имидж. Чарли — с тъмните очила и маниашката гримаса — негова запазена марка. Лесли — загрижена фотографите да хванат само хубавите й рамене. Не че по нея имаше нещо лошо, но тя отрано се бе научила да не им позволява да снимат дали полата й се е вдигнала или не е, докато слиза от колата.

Хвана Чарли под ръка и се усмихна.

Той махна на тълпите, които закрещяха одобрително.

Лесли Кейн и Чарли Долар — новата сензация на първите страници.

* * *

Рон Мачио беше въодушевен заради най-добрата си приятелка — беше гледал предварително копие на „Гангстери“ и знаеше колко сензационна е Винъс — определено ролята на живота й.

Антъни — в новия си смокинг — свали тъмното странично стъкло.

— Недей — изсъска Рон. — Феновете започват да надничат.

— Искам всички да ме видят в колата — гордо каза Антъни. — Можеш ли да си представиш — ако има телевизионен екип и от Лондон, ще разберат, че и аз съм звезда.

— Ти обаче не си — отбеляза Рон. — Все още си само асистентът на Винъс.

— Живея с тебе — натърти Антъни. — Това ме прави звезда.

По лицето на Рон бавно се плъзна усмивка.

— Назова най-хубавото нещо.

Срещу тях се прозяваше Емилио. Защо трябваше да бъде натъпкан в една кола с хомодружинката?

Предполагаше, че все пак така е по-добре, отколкото изобщо да не е поканен. И все пак… Не заслужаваше ли своя собствена лимузина?

Откакто беше заловил нахълталия в собствеността на Винъс луд, тя беше почти мила с него. За да й върне жеста, беше престанал да продава историите й и работеше като неин хоноруван асистент. Слава Богу, беше хванал Санто първия път — ако не беше, Винъс нямаше да се обади на Джони Романо и да заеме кучетата му. А без кучетата в двора си онази нощ тя можеше днес и да не е тук…

Значи наистина — всичко беше благодарение на него. Не че някой му беше благодарил.

Всъщност когато Винъс и Купър го бяха завели на вечеря в „Хамбъргър хемлит“, те се държаха така, сякаш му правеха голяма услуга. Това го ядоса — не беше ли достатъчно добър да ги придружи до някой от скъпите ресторанти, където често ходеха?

Щом Винъс го покани на премиерата, той беше казал:

— А с какво ще отида там?

— С Антъни и Рон — бе отговорила тя. — Те ще се погрижат да се държиш добре.

— Но, сестричке — беше възразил той. — Мислех си, че мога да взема приятелка в собствената си лимузина!

— Не, Емилио — твърдо бе заявила тя. — Не ти вярвам. Ще отидеш с тях.

И това все пак беше нещо.

* * *

Бриджит погледна през прозореца.

— Хвърли едно око на тълпите — възкликна тя. — Ау! Страхотно!

— Стой спокойна — каза Нона. — Помни — ти също си звезда.

Зандино засия и кимна в съгласие. Бяха се оженили преди половин година. Сега Нона беше бременна в петия месец и двамата бяха невероятно щастливи.

Бриджит не можеше да стои мирно.

— Наистина се радвам, че Лъки и Лени ни поканиха — произнесе тя. — Тооолкова е гооот.

— Може би ще срещнеш мъжа на мечтите си — заяви Нона. — В Холивуд има много хубави момчета.

— Мъжът на мечтите ми не съществува — печално рече Бриджит. — Особено в Холивуд. Всъщност започвам да си мисля, че изобщо не съществува.

— Ти си звезда, Бриджит — супермодел — и никога не знаеш кой ще се втурне подире ти, полудял по прекрасното ти младо тяло. Шон Пен. Емилио Естебес. Кого би предпочела?

Бриджит направи гримаса.

— Не знам. Но ако го видя, бъди сигурна, че ще разбереш!

Лимузината им спря пред театъра.

— Навън! — каза Нона. — Бъди звезда!

— Голям си шеф.

— Ти щеше да си неконтролируема, ако не бях такава.

— Ха! На бас, че никой няма да знае коя съм.

— На десет долара. Давай.

Бриджит излезе от колата, пое си дълбоко въздух и застана с лице пред тълпите.

— БРИДЖИТ! БРИДЖИТ! БРИДЖИТ!

Скандираха името й. Тя се вцепени! Но беше и малко очарована.

Красив млад разпоредител я хвана за ръка, готов да я придружи между хората от медията.

— Дължиш ми десет долара — прошепна Нона някъде зад нея.

Тя се усмихна и се изправи пред пресата.

* * *

Джони Романо и съпругата му Даниела, женени вече от година, пристъпиха по червения килим с деветгодишната дъщеря на Даниела, вкопчила се в ръката на Джони. Семейството изглеждаше прекрасно. Джони — толкова мургав и секси. Даниела — толкова руса и красива. А малкото момиченце беше огледален образ на майка си.

Пресата смяташе историята за невероятно романтична. Даниела, френска журналистка, беше дошла в Лос Анджелис, за да интервюира Джони за някакво списание. Едно интервю и те се влюбили, той осиновил дъщеря й, оженил се за нея и сега те бяха перфектната холивудската двойка.

Даниела беше доволна. Джони беше щастлив.

Двамата чудесно си пасваха в любовта.

* * *

— Изглеждаш прекрасно — каза Купър.

— В никакъв случай — отговори Винъс с отвратена гримаса на лицето. — Дебела съм.

— Не си дебела, а бременна. Има голяма разлика.

— Трябваше да изглеждам лъскава и секси — загрижи се тя. — Почитателите ми го очакват. Трябваше да съм облечена в нещо изключително.

— Играта ти във филма е изключителна. Всеки, който го е гледал, казва, че номинацията ти е сигурна, включително и аз.

Тя го погледна с трепет.

— Наистина ли мислиш така, Куп? Нали не казваш това, само за да ме направиш щастлива?

Той се усмихна компетентно.

— Имам си други начини да те правя щастлива.

— Да, а това е свидетел — и тя печално се погали по изпъкналия корем.

Той постави ръка върху нейната.

— Толкова те обичам — рече той. — Никога не съм мислил, че това ще ме направи толкова щастлив.

— И като си помислиш, че едва не го провалихме — въздъхна тя.

— Е, все пак не го направихме.

— Знам. Една нощ с Вероника и ти дотича обратно при мене! Винаги трябва да съм благодарна на него или на нея.

— Ха-ха! Колко забавно!

— Казах ли ти, че тази вечер изглеждаш фантастично красив?

— Благодаря ти — и той се усмихна на обожаваната си бременна съпруга. Тя винаги знаеше как да го накара да се чувства като крал.

* * *

Алекс беше изморен, но това беше хубаво. Беше приключил с филма си шест седмици по-рано и оттогава бяха направили няколко пробни прожекции, които бяха надхвърлили всички очаквания. Филмът се въртеше от четири дена и отзивите бяха феноменални.

Знаеше, че с „Гангстери“ щеше да спечели „Оскар“. И двама от основните му актьори — Винъс и Джони — определено щяха да бъдат номинирани. Чувстваше се доволен и щастлив.

Беше очарован и от Лъки. Тя беше вярвала във филма и в него и сега те се отплащаха на „Пантър“.

За момент се замисли за Лъки — чувствата му към нея винаги бяха специални, но откакто Лени се бе върнал, той се беше отдръпнал, защото тя ясно му бе дала да разбере, че обича Лени и винаги ще го поставя на първо място. Хубавото беше, че тримата бяха станали добри приятели. Лени беше страхотен — Алекс не само го харесваше, но го и уважаваше.

Доминик седеше срещу сина си в лимузината със своя приятел — брокер, любител на тангата, когото тя беше срещнала в някакъв клуб на Уилшър. Беше приятен мъж, по-възрастен и доста подвижен.

Напоследък Доминик се беше променила — никаква критика повече. Чудеше се колко ли дълго щеше да продължи това.

Тази вечер придружаваше Лили и Франс. И двете бяха работили упорито за филма и заслужаваха такова отношение.

Замисли се за това, че след като „Гангстери“ вече е завършен и се върти, беше време да върне личния си живот в нормалното му русло. Кой знае какво има там, навън?

Смяташе да си вземе отпуска — да отиде до Италия и да разбере. Може би там имаше една диво красива, непредсказуема тъмнокоса жена, която го чакаше някъде…

Може би…

* * *

— Е, любов моя — черните очи на Лъки блестяха. — Това е то — премиерата на „Гангстери“. Доста съм развълнувана.

— Така и трябва — отговори Лени. — Ти отдели много време, за да може всичко да върви добре.

— Благодаря — каза тя и си помисли каква забележителна година беше отминала и какъв късмет беше за нея да си върне Лени обратно.

— Изглеждаш дяволски красива тази вечер — отбеляза той и й стисна ръката. — Понякога се събуждам сутрин и не мога да повярвам, че съм на сигурно място в къщи и в леглото до тебе.

— И аз не мога да го повярвам — тя се чудеше как се бяха обърнали нещата. — Изглежда невероятно.

— Как успяхме и двамата да минем през всичко това? — попита той и поклати глава.

— Някак си успяхме, а сега сме заедно и сме тук.

— Всеки момент, когато бях далече, мислех за тебе. Ти ме караше да продължавам да живея.

— И аз мислех за тебе — нежно каза тя. — Дори и когато не се обаждаше, нито пък пишеше.

— Жена ми — цяла актриса — иронично отбеляза той.

— Това беше твоята професия — посочи тя.

— О, не — рече той. — До гуша ми дойде от роли — повече няма да застана пред камерата.

Тя знаеше, че щеше да е трудно да го накара да възобнови кариерата си. Откакто се беше върнал, бе станал затворен, предпочиташе да си стои в къщи с децата, вместо да излиза в обществото. Това не я безпокоеше, но беше убедена, че за негово добро трябваше да направи нещо, за да го върне отново в реалния свят. Точно сега беше щастлив, като не правеше нищо. Но скоро сам щеше да разбере, че това не е достатъчно.

— Е, твоят приятел Алекс трябва да е щастлив тази вечер — забеляза Лени. — Знаеш ли, когато ни запозна, не бях сигурен за него.

— Наистина ли? — попита тя неопределено.

— Да, но той е свестен човек. Харесва ми.

— Радвам се, защото Алекс ми беше много добър приятел, докато те нямаше.

Той я погледна — зелените му очи се впиха в нейните.

— И това ли беше всичко?

Тя не се поколеба.

— Да, това беше всичко.

— Той много си пада по тебе.

— В никакъв случай.

— О, да.

За няколко минути потънаха в мълчание, докато лимузината им си пробиваше път към театъра.

— Ами Клаудия? — попита Лъки и наруши тишината. — Ти ми каза какво е направила тя за тебе… Беше ли ти само приятелка?

— Разбира се — бързо отговори той.

— Значи, може би някой ден ще отидем да я видим.

— Може би…

— Както и да е — каза Лъки. — Очаквам тази вечер и след това… Имам голяма изненада за тебе.

— Каква?

— Познай.

— С тебе никога не бих имал шанс. Ти придаваш съвсем ново значение на думата „непредсказуема“.

— Взимам си шест месеца отпуска от студиото.

Той се изпъна на седалката.

— Какво ще направиш?

— Чу ме. Ще си направим околосветско пътешествие… — ти, аз, децата. Никаква работа, само ще се забавляваме. Мисля, че го заслужаваме.

— Любима, не е необходимо да правиш такова нещо за мене…

— За нас е — прекъсна го тя и го загледа съсредоточено. — А когато се върнем, можеш да решиш какво искаш да правиш.

— Знаеш ли — бавно започна той. — Мислех си… Няма да имам нищо против да започна да режисирам…

— Тъкмо имам студио за тебе!

— Тази вечер си много забавна.

Тя направи гримаса, черните й очи блестяха.

— Всичко, което ще те направи щастлив.

— Ти ме правиш щастлив — винаги си го правила. Ти си най-специалната жена на света и аз те обичам повече, отколкото мога да изразя с думи.

— И аз те обичам, Лени — меко каза тя. — И винаги ще те обичам.

Усмихнаха се един на друг и си стиснаха ръцете, сякаш никога не се бяха разделяли.