Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (25)

ГЛАВА 24

Сутрините винаги бяха натоварено време в дома на Винъс. Антъни, красивият й рус асистент, пристигаше рано. Свен идваше да я вземе за джогинг и тренировка. Няколко прислужнички чистеха къщата, а телефонът никога не спираше да звъни.

Тя започна да чете сценария на „Гангстери“ веднага щом се събуди. Лола беше толкова сложен характер — смела, секси, тъжна — Винъс беше сигурна, че може да влезе в ролята и ще успее да предаде отчаянието и сърдечната болка на тази жена.

Не можеше да реши какво да носи на срещата с Алекс Уудс. Да се облече ли както обикновено? Или да използва случая и да се появи като Лола? Докато се колебаеше, се обади на Фреди.

— Ти как мислиш? — попита тя. — Мога да бъда себе си — провокираща, чувствена, всичко. — Тя спря за момент. — Въпреки че той вероятно ме е гледал във видеоклиповете ми… Искам да кажа, че знае коя съм аз, нали?

— Защо си мислиш, че съм загубил толкова време да ти уредя среща с него? — заяви Фреди.

Понякога от Фреди й писваше.

— Е, хубаво. Със сигурност знаеш как да накараш някого да се чувства уверен.

— Не беше лесно, Винъс. Трябваше да премахна бариерата, създадена от външните впечатления, да разбия предварителното му мнение за тебе.

— Продължавай, Фреди, наистина гъделичкаш самочувствието ми.

— Ела като Лола. Ако познавам Алекс, това ще го впечатли.

Следващо решение. Какво трябваше да облече? Тя прегледа гардероба си, отхвърли всичко, което видя, и се ядоса на себе си, че не беше помислила за това вчера. Трябваше да отиде до някой от онези шикозни магазини на Мелроуз и да си купи нещо наистина сензационно.

Какво ли би носило момиче от доброто старо време на петдесетте години? Хм… Помисли за Мерилин или дори за Джейн Мансфийлд.

Ровейки дълбоко в гардероба си, тя откри роклята, която й трябваше — копринена, с изрязано деколте, дълга точно до над коленете. Тя разкриваше много от тялото й, лепваше към формите й. Имаше малки бухнали ръкави, които обгръщаха прекрасно оформените й рамене. Към нея добави обувки на много високи токчета, златни халки и събра косата си на върха на главата си в нещо като гнездо. След като се облече, хукна из къщата, за да събере мнения.

— Харесва ли ти това? — попита тя Свен, който още беше в гимнастическия салон и уреждаше да докарат оборудване за нови мъчения.

— Много е хубаво — отговори той, едва забелязвайки я.

Тя се изправи пред асистента си англичанин.

— Какво мислиш, Антъни?

Антъни имаше дълга до раменете бяло-руса коса, мускулесто тяло и красива усмивка.

— Божествена! — възкликна той.

Защо мъжете, които изглеждат най-добре, са обратни? Това беше такава загуба. Отбеляза си наум да го представи на Рон. Може би Антъни с прецизния си английски акцент и изключително дълги мигли можеше да откъсне Рон от големия магнат и, в края на краищата, те всички щяха да заживеят щастливо.

— Това беше на стъпалата пред вратата тази сутрин — каза Антъни и й подаде плик, адресиран лично до нея.

Тя скъса плика и извади писмото — беше кратко и по същество.

Здрасти, Винъс,

Ти си пламенна, секси и перверзна. Знам всичко за тебе. Големите ти цици и рошавата ти катеричка ме подлудяват. Не се безпокой — никога няма да позволя някой да ти навреди, защото ти си моя. Винаги ще те обичам, дори и след като се оженим. Ти по-добре ме чакай — няма да е още дълго.

Обожател

P.S. Не преставам да мисля за тебе всеки ден — не правя секс с никоя освен с тебе. Надявам се ти да се чувстваш по същия начин.

— О, Господи! — каза тя и отвратена хвърли писмото. — Поредният побъркан сексманиак. Как успяват тези кретени да открият адреса ми?

Антъни сви рамене.

— Беше тук, когато пристигнах тази сутрин.

— Ама той какво е направил, да не се е покатерил през вратите? Къде е била охраната ми?

Антъни отново сви рамене.

— Нямам представа.

— Мразя това! — каза тя и се почувства уязвима. — Нервира ме. Последния път, когато това се случи, някакъв ентусиаст влязъл в спалнята ми — за щастие, по това време бях в Ню Йорк.

— И какво стана с него? — попита Антъни, присвивайки очи.

— Не знам, защото не повдигнах обвинение. Не мога да понасям съдилищата.

— Може би пак е той — реши Антъни драматично. — Опасен ли е?

— Направихме голям проблем от това — каза тя сериозно, без да харесва този тон. — Обади се на хората от сигурността — нека да изследват писмото. А ти винаги внимавай кого пускаш вътре.

— Да, Винъс — съгласи се той раболепно.

Родригес се появи на вратата точно когато тя тръгваше за срещата си. Той носеше букет бели рози и беше облечен за случая с тъмнокафява копринена риза, невероятно къси бежови панталони, колан от кожа на алигатор, който подчертаваше тънката му талия, и с два тона по-тъмни кожени обувки.

— Принцесата ми! — възкликна той.

Да оставим цветята настрани, но тя никак не беше доволна, че той се чувстваше свободен да се появява непоканен.

— Какво искаш? — попита тя не особено учтиво.

Той й подаде розите.

— Тук съм, защото сърцето ми не спира да тупти и при всеки негов удар аз мисля за тебе.

— Родригес, наистина ще трябва да пробваш и някоя друга реплика — намръщи се тя.

— Какво искаш да кажеш, сладка моя?

Тя бутна розите в ръцете на Антъни.

— Не одобрявам появата ти тук, без първо да се обадиш. Отивам на важна среща.

— Помислих си, че можем да обядваме заедно.

— Не и днес. Много съм заета.

— Обади ли се на агента си? С такова нетърпение очаквам да се включа във видеоклипа ти.

Хм… Значи, това била причината за ентусиазма му. Всеки иска да бъде звезда.

— Ще накарам Антъни да го направи — каза рязко тя. — Върви си в къщи и чакай да ти се обадят.

Лицето му изрази разочарование.

Толкова по-зле за него. Ако той се надяваше да се премести при нея, щеше да му е необходимо отново да премисли нещата.

* * *

Бриджит беше пълна с енергия. Беше толкова гот да се разхожда и да има какво да очаква. Нямаше търпение да се обади на Лъки в Лос Анджелис, въпреки че все още беше твърде рано. Вместо това се втурна в кухнята, където Анна седеше на масата и пишеше.

— Познай какво стана — каза тя въодушевено.

— Какво? — попита Анна и остави писалката си.

— За мене всичко започва. Нали ти казах, че ще стане така! Толкова съм щастлива!

— Предполагам, че миналата нощ е била успешна?

— Брилянтна! Мишел Ги ме помоли да отида днес в офиса му, а следващата седмица имам сеанс с Люк. Не е ли фантастично?

— Заслужаваш го — рече Анна.

— Да, нали? — отвърна Бриджит и се засмя — още не можеше съвсем да повярва.

По-късно се срещна с Нона, която й представи план за действие. Първо отиват да видят Мишел Ги, след това ще посетят Аурора, ще й кажат за джинсите „Рок-енд-рол“ и ще я попитат дали иска първа да лансира Бриджит на корицата на „Мондо“.

— Звучи ми добре — произнесе Бриджит.

— Слушай — каза Нона. — Зан и аз смятаме да заживеем заедно. Баща му има дяволски много пари, така че наемът няма да е проблем, а аз нямам търпение да се изнеса от дома на родителите ми. Чудехме се дали ще искаш да живееш в един апартамент с нас.

Бриджит се изкиска.

— Ще бъде много забавно — рече тя. — Зан и ти — а аз да се мотая наоколо. Не мисля така.

— Идеята е страхотна — настоя Нона. — В края на краищата ние ще работим заедно, а тогава какво може да е по-добро от това, да живеем заедно.

— Е… — беше доста интересна мисъл. — Може би ще го спомена на Шарлот.

— Ти си на деветнадесет, Бриджит, и нямаш нужда от ничие разрешение.

— Добре, тогава направо ще кажа на Шарлот.

— Хубаво. Защото виждам пред себе си само диви времена!

— Напълно съм за тях — каза Бриджит и си помисли, че вече е време да започне отново да се наслаждава на живота. — Кога се местя?

* * *

Алекс караше обратно към града объркан. Не можеше да повярва, че Лъки е заминала без него. Жените никога не го изоставяха — винаги беше обратното. Колко пъти беше инструктирал телефонната служба да му се обадят в еди-колко си часа и да му съобщят, че е спешно.

— Извинявай, но трябва да вървя — беше казвал със съжаление, а приятелката му раболепно ставаше и си отиваше в къщи.

По дяволите! Това просто не му се беше случвало. Тя трябваше да има извинение, при това добро извинение.

Опита се да се обади в студиото от колата. Киоко го информира, че госпожица Сантейнджело още не е пристигнала. Той се почувства като глупак, защото нямаше домашния й телефон, а нямаше намерение да пита асистента й. Разбира се, вероятно можеше да го вземе от Фреди.

— О, хей… Фреди, аз съм, Алекс. Снощи чуках Лъки Сантейнджело, но нямам домашния й телефон, а пък тя ме заряза. Така че би ли ми го дал?

По никой начин.

Свърза се със собствения си офис.

— Къде си, Алекс? — попита Лили с обичайното си неодобрително подсмъркване. — Всички се безпокоим. Майка ти се обажда три пъти.

— Майка ми се е загрижила за мене? — отвърна той с въпрос, без дори за момент да повярва.

— Всъщност Тин Лий се паникьосала, когато снощи не си се явил на срещата ви. Чакала в апартамента ти три часа, след това се обадила на Доминик. Сега те са се съюзили. Представили си, че си отвлечен, убит — нещо такова.

— Просто бях мръднал другаде.

— В компанията на бутилка скоч?

— Не е твоя работа, Лили.

В гласа й се усети отровна нотка.

— Добре, Алекс. Ако очакваш да ръководя продуцентската ти къща и да ти намирам извинения, ще съм ти благодарна, ако ме посветиш в тайните си.

Не обичаше Лили да става досадна.

— Трябваше да отида в Палм Спрингс и да се срещна с Джино Сантейнджело във връзка със сценария — обясни той.

— Можеше да ми кажеш.

— Започваш да звучиш като съпруга, Лили, а аз дори нямам намерение да те чукам!

Тя никак не беше доволна.

— Мога ли да ти напомня, Алекс, че пропусна две срещи тази сутрин. А Винъс Мария ще бъде тук по обяд. Също така ще ходиш до Вегас този следобед, за да огледате местата за снимки. Самолетът ти излита в петнадесет часа.

— За какво ще идва Винъс?

— Чете ролята на Лола. Обеща на Фреди да се срещнеш с нея.

— Трябва ли? — изръмжа той без никакво желание.

— Срещата е уредена. Не е професионално да я отменяш толкова късно.

— Добре, Лили, спри да се безпокоиш. Ще съм там.

— Какво да кажа на майка ти?

— Всъщност — нищо.