Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (50)

ГЛАВА 49

Седнала в поршето на Алекс на път за „Шато Мармон“, Лъки започна да говори и установи, че не може да спре.

— Не знам защо ти разказвам това — каза тя. — Това е семейната история.

— Значи, ти твърдиш, че семейство Бонати винаги са имали зъб на Сантейнджело и че Дона продължава традицията? — попита Алекс.

Тя кимна.

— Историята започва от Джино и Енцо Бонати през двадесетте години. В началото те били бизнес партньори — контрабанда на алкохол, нелегални заведения — и направили много пари. След това Енцо се втурнал да се занимава с проституция и наркотици, а Джино не бил съгласен и те развалили партньорството. Джино отишъл във Вегас, където строил хотели. Енцо поел по друг път — тя спря за момент, за да си запали цигара. — Енцо беше мой кръстник. През цялото време стоях у тях. В известен смисъл бях по-близка с Енцо, отколкото с Джино. Докато един ден открих истината. Енцо беше отговорен за убийството на майка ми, за смъртта на Марко и на брат ми. Беше разтърсващо откритие.

— Исусе!

— Бях отчаяна. Но нямаше абсолютно никакво съмнение, че трябва да направя нещо.

— Защо ти? — попита Алекс; очите му не се откъсваха от пътя.

— Джино беше получил инфаркт и беше в болница — тя отметна назад дългата си тъмна коса и си припомни всичко много живо. — Отидох в дома на Енцо, примамих го на горния етаж и… го застрелях — тя дълго и дълбоко си пое дъх. — Всички си помислиха, че е било при самозащита. Казах на ченгетата, че се е опитал да ме изнасили. — Пак си пое дъх. — Не беше самозащита, Алекс. Беше си чисто отмъщение.

— И никога не те арестуваха?

— Не. Джино имаше връзки. Плюс това го направих да изглежда, като че ли се бях защитавала.

Алекс помълча известно време, преди да отговори.

— Ето това е история — изрече той най-сетне.

— Знаеш ли, Алекс — замисли се тя, — ако чакаш законно да се предприемат някакви действия, нищо няма да стане. Ако някой твой близък е бил убит, ще седиш ли в съдебната зала и да ги наблюдаваш как се мотаят година или две? Или ще се оправиш сам и ще получиш истинско правосъдие?

Той спря на червено и я погледна.

— Не знам какво бих направил, Лъки.

— Арабите са го казали най-добре: око за око.

— Може би… — произнесе той бавно.

— Хей, да не би да искаш убиецът да е заключен в затвора и да работи за освобождението си, докато ние плащаме сметките?

— Не и аз.

— А какво ще кажеш да чуеш как е открил Бога, колко се е променил — всичките тези глупости? Защото и двамата знаем, че точно това става. Повярвай ми, Алекс, ако някой направи нещо на мене или на семейството ми, ще му го върна, без да си поплювам.

— Съгласен съм, че смъртната присъда може да възпре някого и затова трябва да се прилага много по-често. Но да вземеш правосъдието в собствените си ръце…

— Защо не? — ядоса се тя. — Да не би законът да е толкова шибано умен? Не мисля така.

Продължиха в мълчание, докато стигнаха до хотела. Лъки хвърли фаса си и излезе от колата. „Шато Мармон“ беше свързан с холивудските скандали и беше толкова обичан от актьорите и артистичното общество.

— Луда съм по това място — призна тя, докато минаваха през входните врати. — Винаги очаквам да видя Ерол Флин или Кларк Гейбъл във фоайето.

— Не знаех, че си падаш по старите филми — изненада се той.

— Обичам старите филми. Това е единственото, което гледам по телевизията. Старите филми и соул-музиката са двете ми страсти.

— Обичаш соул-музика?

— Луда съм по нея. Марвин Гей, Смоуки Робинсън…

— Дейвид Ръфин, Отис Рединг…

— Хей, ама и ти си падаш по нея — усмихна се тя.

— Имам голяма колекция от оригинални грамофонни плочи.

— И аз!

— Е — каза Алекс. — Какво се опитваме да открием тази вечер?

— Това момче Рико е отговаряло за статистите. Дженифър каза, че блондинката от снимките е била една от тях. Вероятно се е ангажирала само за да вкара Лени в капан.

— И ти мислиш, че Рико може да ти помогне?

— Той е ангажирал всички. С всичките тези съюзи и лични състави не е чак толкова лесно да попаднеш във филм.

— Дори и в Корсика?

— Все пак продукцията беше американска.

— И ако откриеш, че Дона Ландсман е отговорна за това, после какво?

Тя го погледна дълго и насмешливо.

— Хайде сега, Алекс, да не искаш да й ставаш защитник?

Той се почувства така, сякаш преминаваше през сцена в някой от собствените си филми. Правилата на Лъки бяха различни от тези на всеки друг.

Дженифър чакаше във фоайето.

— Радвам се, че успя да дойдеш — каза тя и забърза насреща им.

— Запознай се с Алекс Уудс — представи го Лъки.

— Приятно ми е — хубавото й лице пламна. — Рико иска веднага да се качим в стаята му. Ще му се обадя и ще му кажа, че си тук — тя отиде до рецепцията и вдигна вътрешния телефон.

— Хубаво момиче — отбеляза Алекс.

— Твоят тип? — попита Лъки.

— Не, Лъки, ти си моят тип.

— Хмм… Не си падаш по калифорнийски блондинки, а? Това те прави различен.

Дженифър се върна и тримата влязоха в асансьора.

Лъки донякъде беше доволна, че Алекс е с нея. Беше й трудно да открие, че на Лени е бил заложен капан, а добрият й инстинкт й подсказваше, че това наистина е било капан. Не само че й бяха отнели Лени, ами я бяха накарали да си помисли, че той я е предал. Дона Ландсман беше студена и непочтена кучка.

Рико се втурна да отвори вратата на хотелската си стая. Той беше нисък, мургав испанец с оживено изражение и с тънки, като изрисувани мустачки. Говореше особено и бързо на английски — повтаряше думите по два пъти, докато ръкомахаше във въздуха.

— Дженифър, моя Дженифър — поздрави той и силно я прегърна. — Не е ли тя най-прекрасното момиче, което някога сте виждали?

Дженифър се обърка от комплимента.

— Рико, това са Лъки Сантейнджело и Алекс Уудс.

— Мисля, че може би съм умрял и съм отишъл в рая на кинаджиите — възкликна Рико и завъртя изразителните си очи. — Господин Уудс, за мене е чест да се запозная с вас. Обожавам всеки от вашите филми. Един ден може би ще ми позволите да работя в някой от тях. Госпожице Сантейнджело, вие направихте няколко хубави филма в „Пантър“.

— Благодаря — каза Лъки. — Предполагам, че Дженифър ти е казала за какво става въпрос.

— Точно, точно — заяви Рико. — Дженифър ми каза и аз си спомням… Да, спомням си блондинката наистина много добре, наистина много добре. Красавица. Идва при мене и казва: „Рико, включи ме във филма.“ Аз й казвам, че няма начин. Тя казва „добре, добре“. Не мога да разбера защо красива жена като нея иска да бъде статистка, но се съгласих.

— Къде мога да се свържа с нея? — попита Лъки.

— Да, да. Асистентът ми прегледа файловете и ще ви дадем един адрес в Париж. Ето го — той й подаде лист хартия.

— Оценявам това — каза Лъки.

— За вас, мадам, всичко.

Напуснаха стаята му.

— Помислих си, че за тебе е важно сама да говориш с него — обади се Дженифър.

Лъки кимна.

— Радвам се, че го направих.

— Изглежда така, сякаш някой е искал да си мислиш, че Лени те е разигравал — продължи Дженифър. — Въпреки че те не може да са знаели, че той ще претърпи ужасна катастрофа на следващия ден.

— Не бъди толкова сигурна в това.

— Какво искаш да кажеш?

— Имам предвид, че е било планирано — бавно изрече Лъки. — Мога да те уверя, Дженифър, че смъртта на Лени не е нещастен случай.

* * *

Тин Лий подкара направо към дома на семейство Столи. Когато пристигна, предаде колата си на пиколото на паркинга и влезе през входната врата. Икономът я огледа.

— Мога ли да ви помогна, мадам?

— Аз съм придружителката на господин Уудс — изрече тя и съобщи името си на мъжа.

Той погледна в списъка си.

— А, да… Моля, заповядайте.

Тя мина през огромното антре и влезе в дневната. Абигейл я видя да идва.

— Ти трябва да си с Алекс — каза тя. — Аз съм Абигейл Столи.

— Да, госпожо Столи — Тин Лий се чувстваше малко неудобно, че е пристигнала сама.

— Къде е Алекс? — попита Абигейл и погледна зад нея.

— Не е ли тук?

— О, разбирам… Той ти е казал да се срещнете тук. Не се безпокой, скъпа, сигурна съм, че ще пристигне всеки момент. Върви на бара и си вземи нещо за пиене.

Тин Лий покорно отиде на бара, където върху нея се нахвърли малко пияният Джеф.

— Я виж, я виж, я виж — възкликна той със сантиментална гримаса. — И това ако не е Тин Лий. Как я караш?

Тя почувства облекчение, като видя познато лице. Джеф и тя бяха посещавали един и същ актьорски клас.

— Добре съм, Джеф. А ти как си? Мина повече от година, откакто не сме се виждали.

— Хубава си както винаги — той си преплиташе езика, докато я хващаше за ръката.

— Ти с кого си? — попита Тин Лий, дискретно дърпайки се от неговия дъх.

— Живея с Лесли Кейн — гордо заяви той. — Тя е моето момиче.

— С онази Лесли Кейн?

— Можеш да заложиш готиния си малък японски задник.

— Аз не съм японка, Джеф — отвърна тя неприветливо.

— Както и да е — поколеба се той; не беше наясно, че се е държал агресивно. — А ти с кого си?

— С Алекс Уудс.

— Страшна работа! — той се засмя прекалено високо. — Не я ли караме много добре?

* * *

Лесли отиде при Купър и се опита да го въвлече в разговор. За нещастие, Вероника се беше залепила за него като клей. Плюс това той държеше Винъс под око, докато тя беше заета да разговаря с Мики.

— Помолиха ме да направя представяне на нашия филм — каза Лесли. — Искат да отлетя за Лондон и Париж. Ти няма ли да дойдеш?

— Изобщо не съм мислил за това — Купър все още наблюдаваше Винъс.

— Сигурна съм, че това ще е добре за филма.

— Ти и сама ще свършиш добра работа.

Отношението му я огорчи. Когато връзката им беше тайна и той можеше да я чука, когато си поиска, беше изцяло неин. Но след като ги бяха хванали, той се държеше зле с нея, а това не й беше приятно.

— Може ли да се пуши в тази къща? — на Вероника й беше досадно.

— За тебе не е добре да пушиш — напомни й Купър.

— Аз правя всичко, което не е добро за мене — натърти Вероника и показа конските си зъби в неприятна усмивка.

Купър се засмя.

— Ще си запаля край басейна — каза Вероника; наистина беше убедена, че може да прави каквото си иска.

— Ще дойда с тебе — предложи Купър.

— Не, чакай малко — Лесли сдържано положи ръка върху неговата. — Трябва да говоря с тебе.

— Не се безпокой, Купър — обади се Вероника. Дълбокият й глас му лазеше по нервите. — Ще се видим след минута — и тя се повлече към терасата.

Купър се взря в Лесли, сякаш двамата не бяха нищо повече от случайни познати.

— Какво има? — попита той тежко.

— Искам да ти задам един въпрос.

— Давай.

— Какво съм ти направила, че се държиш толкова студено с мене?

— Нищо — неспокойно отговори Купър. Чувстваше се хванат в капан.

— Ние правехме любов всеки ден, преди жена ти да разбере. Сега се държиш така, сякаш едва ме познаваш. Въпреки че вече не си с нея.

Купър помълча за момент. Знаеше, че не се е отнесъл почтено с Лесли, но това не означаваше, че тя трябва да му виси завинаги на врата. В края на краищата, момичето беше бивша проститутка, а не точно сладката малка девственица.

— Слушай, скъпа — той се надяваше да се отърве окончателно от нея. — Приеми го като чукане по време на снимки.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Какво?

— Продължи, докато снимахме филма. Това се случва често в този бизнес.

— Да не би да ми казваш, че не означавам нищо за тебе?

— На времето — да, Лесли. Но не и сега.

Изпълниха я смесени чувства. Мразеше го. Обичаше го. В гърлото й заседна буца и й се искаше да изкрещи силно.

— Не прави от това голям проблем — предупреди я Купър. — Ти провали брака ми, Лесли. Ето защо не можем отново да бъдем заедно. Защото — може да не съм прав — но ти си виновна за това.

— Аз съм виновна? — задъха се тя.

— Да — отговори той. — Така че стой далеч от мен, Лесли. По-добре е за всички.

* * *

— Трябва да пийна нещо, преди да отидем у семейство Столи — каза Лъки. — Не може ли да спрем някъде?

— Така и така сме закъснели — отговори Алекс. — Няма проблеми.

— Само едно питие, това е всичко. Нямам намерение да върша това, което направих онази нощ.

— Защо не? — меко се обади той. — Наслаждавах се на всяка минута от нашето приключение.

Влязоха в бара на „Льо Дом“. Той си поръча водка, а Лъки — „Перно“ и вода.

— Значи, сега ти твърдиш, че смяташ Дона Ландсман за виновна за смъртта на Лени? — попита Алекс, когато напитките им пристигнаха.

Лъки кимна.

— Точно така.

— Дори без доказателства?

— О, хайде, Алекс. На кого са му нужни доказателства? Със сигурност знам, че тя е наела онзи стрелец да се погрижи за Джино и шофьорът й е бил връзката.

— Откъде знаеш?

— Защото този мъж беше по-рано днес в дома ми, вързан на един стол в гаража. За щастие, копелето беше пълен аматьор. Призна си. Тя може и да е много умела бизнес дама, само че определено не знае какво да прави, когато трябва да наема мускули.

Той беше шокиран.

— Бил е у вас?

— Точно така.

— Защо не го предаде на полицията?

— Бъди сериозен, Алекс. Какво щях да им кажа? „О, здрасти, господин Детектив. Моля ви, арестувайте този стрелец. О, да, и мисля, че Дона Ландсман е инсценирала катастрофата, при която беше убит съпругът ми. Пак тя е наела този човек да застреля баща ми — всъщност именно този. Тя е много лошо момиче и трябва да бъде прибрана в затвора.“ Не мисля така!

— Предполагам, че си права.

— Знам, че съм.

— Исусе! Ти наистина казваш това, което мислиш.

— Ти правиш същото във филмите си.

Той пресуши водката си и махна с ръка за още една.

— Да, на екрана аз пресъздавам чувствата, които не съм способен да изразя в реалния живот. Много от моя гняв се появява във филмите ми. Теорията ми е, че по тази причина никога се съм печелил „Оскар“. Разбира се, филмите ми са номинирани, защото знам как, по дяволите, силно да изразя всичко, но гневът в тях отблъсква някои от членовете на Академията. Резултатът е, че не гласуват за мене.

— Това моментно откровение ли е, или ходиш на терапия?

— Имах психоаналитик. Момчето ми каза много неща. Но е по-добре да слушам тебе. Знам, че трябва да взема в ръцете си собствения си живот. Това е ключът към вътрешния покой.

— Каза го съвсем точно. Виж ме мене — не съм водила точно мирен живот, но се научих да се справям с това. Можеш да се обзаложиш, че никога не съм имала язва.

— Ти си щастлива жена, Лъки. Беше омъжена за човек, когато обичаше, имаш три хубави деца — той спря за момент. — Знаеш ли, никога не съм обичал някого, никога не съм имал смислена връзка, никога не съм искал такава. Единствените ми близки отношения са с майка ми и те са толкова шибани, че дори не можеш да си представиш.

— Вземи се в ръце — каза Лъки. — Силата е вътре в тебе. Използвай я.

— Може би си права.

Той се вгледа в нея продължително. Тя внезапно го почувства много близък. Беше й необходима цялата сила, която притежаваше, за да откъсне поглед от него.

Разбираше, че Алекс е прав — имаха недовършена работа, но сега не беше моментът.