Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лъки Сантанджело (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vendetta: Lucky’s Revenge, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 23 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джаки Колинс. Вендета

Издателство „Прозорец“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ГЛАВА 45

— Здравей — каза Лъки.

— Здравей — отговори момичето, открито загледано в нея; беше облечено с бюстие и сцепени джинсови къси панталони.

Те стояха една до друга на щанда за гримове в „Дарт“ на Ла Сиенега.

— Опитвала ли си този цвят? — попита Лъки и й подаде бронзово червило.

Сара му хвърли едно око.

— Не, но изглежда доста интересно.

— И аз мисля така — каза Лъки и остави червилото. — Хей — тя се втренчи в нея, — ти не си ли Сара Дърбън?

Това привлече вниманието на Сара.

— Е, да, аз съм — отвърна тя, докато подръпваше късите си панталони, изрязани точно по извивките на задника й. — Познавам ли те?

— Всъщност не — заяви Лъки и взе друго червило. — Имаме общ приятел.

— Общ приятел? — Сара потриваше брадичката си с тънкия си показалец. — Например?

— Мортън Шарки.

— Мортън е твой приятел? — попита Сара и сбърчи нос.

— Точно така.

— Никога не съм срещала някой от приятелите на Морти — изкиска се Сара. — Откъде ме познаваш?

— Говорил ми е много за тебе. Виждала съм и твоя снимка.

— Той е говорил за мене? — изненада се Сара. — Мислех си, че съм неговата малка мръсна тайна. Нали знаеш, наред с това, че е женен и така нататък.

— Наистина трябва да си пада по тебе.

— Не разбирам — каза Сара и сбърчи чело. — Аз никога не трябва да казвам нищо на никого.

— Ти какво правиш, Сара? — попита Лъки. — Актриса ли си, модел ли си — какво?

— О, сега схванах — кимна Сара разбиращо. — Жена му те е изпратила, нали? Старата прилепка е разбрала за мене и сега ти си тук, за да ми кажеш да се разкарам, да ми отмъстиш или нещо подобно.

— За какво да ти отмъщавам? — Лъки се чудеше какво, по дяволите, е видял Мортън в тази оръфана тийнейджърка.

— Да не те е изпратила дъртата му жена? — войнствено настоя Сара.

— Не, не е. Обаче аз съм заинтересована да разменя пари за информация. Как се отнасяш към това?

Сара присви очи.

— Ама какво толкова му има на този Мортън Шарки? — попита тя. — Първо получавам всичките онези пари…

— Какви пари? — бързо се включи Лъки.

— Няма значение — Сара се осъзна, преди да си създаде проблеми.

— Сара, ти и аз трябва да седнем и да поговорим. Мога да ти бъда много полезна.

— Като например? — попита тя подозрително.

— Е, ако ти си актриса, аз мога да ти намеря работа. Ако си модел — също.

Недоверие изпълни очите на Сара.

— Че защо да го правиш за мене? Аз съм никоя.

— Имам си причини. На колко си години?

— На двадесет и една — излъга тя.

— Истината?

Сара сви рамене.

— На седемнадесет — призна си и се изхили. — Но сякаш че съм на седемдесет.

— Какво си направила? Да не си избягала от къщи?

— Откъде знаеш?

— Ще съм откровена с тебе, Сара. Имам лични сметки за уреждане с Мортън Шарки и съм готова да платя всичко, за да го направя. Кажи ми какво искаш и ти обещавам — твое е.

— Всичко? — каза Сара с нотка на алчност в гласа си, докато обмисляше възможностите.

— Назови го.

— Мадам, ти току-що сключи голяма сделка.

* * *

— Тя никога не ми се обажда, Киоко.

— Съжалявам, господин Уудс. Предадох й вашите съобщения.

— Да, да — Алекс започваше да се чувства като глупак. Поболял се от любов кинорежисьор пламенно преследва жена, която не дава и пукната пара за него. — В града ли е?

— Да, господин Уудс.

— Ще се обадя по-късно.

— Ще се върне в къщи в четири часа — каза Киоко — съжаляваше го.

Алекс затвори телефона. Беше пред започването на филм с бюджет от двадесет и два милиона долара, а единственото, за което можеше да мисли, беше Лъки Сантейнджело. Поне не я ли интересуваше какво става в бившето й студио?

Лили му се обади по интеркома.

— Алекс?

— Какво има?

— Всички са се събрали на долния етаж.

— Кажи им, че веднага идвам.

— Не забравяй, че ще вечеряш у Мики Столи. Тин Лий ще бъде в апартамента ти в седем и половина.

— Господи! Защо ли казах „да“?

— Не знам, Алекс, но си го направил.

— Добре, добре.

Той излезе от офиса си, недоволен от себе си — вечерите в обществото не бяха в негов стил.

Лили го спря на вратата.

— Джони Романо отново се обади за промените в сценария.

— Разкарай го, Лили. Знаеш как да го направиш по-добре от всеки друг.

Ръсел го поздрави на долния етаж. Бяха определили всички места за снимки с изключение на едно и днес беше последната им възможност да го открият.

— Определил ли си няколко добри места, а, Ръсел? — попита той.

— Няма да бъдеш разочарован — отговори Ръсел.

Качиха се във фургона, където ги чакаха останалите от екипа, и потеглиха.

Късметът беше на негова страна. Второто място, което посетиха, беше това, което търсеше.

— Работата е свършена — каза на Ръсел. — Няма нужда да гледаме нищо повече.

Фургонът го откара рано до колата му. Той погледна часовника си — беше около три и половина. За момент си помисли дали да не се върне в офиса си — имаше много работа. Но вместо това се качи в поршето си и подкара направо към къщата на Лъки на брега.

Ако Лъки Сантейнджело не искаше да говори с него по телефона, той щеше да я чака и да я поздрави, когато тя се прибере в къщи.

Толкова по-зле за нея, ако не й харесаше.

* * *

Лъки седеше със Сара на ъглова маса в едно от кафенетата „Хард рок“. Наоколо се носеше силна рок музика — инстинктивно беше усетила, че шумът ще накара Сара да се чувства по-удобно и оттам — да я направи по-разговорлива.

Вече й беше дала две хиляди долара в брой и сега очакваше да получи нещо в замяна.

— Добре, Сара — каза Лъки, докато наблюдаваше как Сара нагъва двоен сандвич със сирене. — Разкажи ми всичко. Когато го направиш, за тебе ще има още две хиляди.

Сара, която обичаше парите повече от всичко на света, беше готова бързо да съобщи новините и затова за малко остави сандвича си.

— Срещнах Морти, когато работех в салон за масаж на булевард „Холивуд“ — започна тя. — Той дойде един ден — изглеждаше толкова потаен и отчаян. Само че аз съм достатъчно опитна и му казах, че не бих направила някоя глупост в такова състояние. — Хитра усмивка. — Разбира се, все ми беше едно, но когато си в този бизнес, трябва да научиш какъв е проблемът на мъжете. Веднага можеш да различиш дали имат пари или неприятности. Разбрах, че той е от типа с парите, така че се направих на невинна. И още преди да разбера, ми беше пъхнал петстотин долара, за да ме гледа и да онанира — и тя завъртя очи, сякаш не можеше да повярва, че някой би бил толкова глупав. — Петстотин шибани долара за шестдесет секунди мастурбация! И след това продължи да идва. — Тя спря за малко, за да отхапе голямо парче от сандвича си. По брадичката й потече доматен сос, няколко капки паднаха и върху бюстието й. Тя, изглежда, не ги забеляза. — Добре, след това идваше да ме види след работа, така че го заведох там, където живеех. Той хвърли едно око и каза, че трябва да ме премести в мой собствен апартамент. Дядката се шегува — помислих си аз. Но неее — Морти беше сериозен. След това ме посети онази жена.

— Каква жена? — попита Лъки.

— Беше много модерно облечена. Появи се на вратата ми с някакъв мъж. Те ми предложиха много пари, за да им разреша да поставят скрита камера. Голяма работа. Казах „да“.

— Как беше името й?

— Не знам.

Трябваше да е Дона.

— И какво стана после?

— Сложиха камерата в гардероба в спалнята ми и ми казаха как да застана аз, за да направят няколко горещи снимки на Морти, докато ме работеше — Сара се изкиска. — Морти винаги беше готов за това. Предполагам, че жена му никога не му е пускала, защото той е най-похотливият старец, с когото някога съм била.

Лъки въздъхна. Похотлив старец, на когото му става. Гаранция, че ще те предаде по всяко време.

— Той знаеше ли, че има камера?

— Разбира се, че не — Сара се закашля, докато отхапваше поредното парче от сандвича. — Така че аз взех неговите записи, дадох им ги и те ми платиха толкова много пари, колкото ми бяха обещали. След това Морти разбра какво съм направила.

— Как разбра?

— Жената започнала да го изнудва. Той беше побеснял! Наби ме — не мислех, че може да бъде толкова груб — тя сграбчи шепа пържени картофи и ги напъха във вече пълната си уста.

— Той те удари?

— Предполагам, че си го заслужавах. Но както му казах, имах нужда от парите. Иначе за какво щях да постъпвам така?

— И какво стана после?

— Е — тя направи гримаса. — След няколко дена той ми прости. Премести ме на друго място, защото повече не можеше да ми има доверие. Сега живея в един скъп апартамент и той ме издържа. Истината е, че ако ми попадне нещо по-добро, веднага ще се хвана за него.

— Аз ли съм по-доброто?

— Зависи какво имаш да предложиш.

Лъки се отпусна назад и изложи условията си.

— Първо, тази среща е поверителна. Това означава, че няма да казваш на никого. Второ, искам копие от видеозаписите.

— Нямам.

— Стига си лъгала.

Сара се изкиска — да лъже за нея беше естественият й начин на живот.

— Откъде знаеш?

— Направила си копие, нали?

— Това ще ти струва много — каза Сара с поредната хитра усмивка.

— Колко много?

Сара изду бузи и издиша.

— Десет хиляди — обяви тя, докато пресмяташе наум. — Да, десет хиляди — в брой — ще свършат работа.

* * *

Веднага след като видя червеното ферари на Лъки да се появява по частното шосе, Алекс скочи от колата си, застана на средата на пътя и замаха с ръце да я спре.

— Какво, по дяволите, правиш? — попита тя, удряйки рязко спирачките. — Можех да те убия.

— Какво ти изглежда, че правя? — каза той и се приближи към прозореца й. — Очевидно трябва да взема драстични мерки, за да говоря с тебе, след като ти никога не ми се обаждаш.

Тя прокара ръка през дългата си тъмна коса.

— Ти си луд — поклати глава Лъки.

— Да, да. Не знаеше ли, че почти сме съседи? Аз живея в края на улицата.

— Наистина ли? — тя изобщо не се впечатли.

— Какво ще кажеш да дойдеш у нас за по едно питие?

— Алекс — каза тя търпеливо. — Мисля, че ти обясних по телефона какво чувствам.

— Знам — отговори той. — Ти спа с мене само за да си върнеш на Лени. Това наистина ме кара да имам добро мнение за себе си. Е, добре, ако това е начинът, по който искаш да я караме, аз мога да го приема. Ела да видиш дома ми.

— Защо? — тя все още мислеше за срещата си със Сара.

— Защото би ми било приятно — каза той настоятелно и я ослепи с усмивката си, която винаги му отваряше пътя.

Тя не искаше да го окуражава, въпреки че не можеше да го отблъсне. Ако Алекс искаше да бъдат приятели — чудесно, стига той да разбере, че няма да има любовна история.

— Мога да остана само десет минути — спокойно заяви тя. — Ще те следвам с колата си.

— Ела с мене. Знам колко много харесваш шофирането ми.

— Казах, че ще те следвам, Алекс. Това е единственият начин, по който бих дошла.

— Не ме изпускай от очи.

Той са качи в поршето си и потегли, като поглеждаше в огледалото за обратно виждане. Тя беше точно зад него с ферарито си.

След петнадесет минути пристигнаха в дома му.

— В края на улицата, а? — попита тя и вдигна вежди.

— Делим един и същи океан — той направи физиономия, истински щастлив, че я вижда.

Тя излезе от колата си и огледа къщата му отвън.

— Хмм… Много е хубава — възхити се тя от изчистените архитектурни линии.

— Аз я построих — заяви той.

— В свободното си време?

— Много забавно.

Тръгнаха срещу зданието.

— Няма ли да започваш да снимаш? — попита тя.

— Следващата седмица.

— И се мотаеш из Малибу, опитвайки се да се самоубиеш пред колата ми?

— Недовършената работа занимава ума ми — за момент той се взря в нея мълчаливо. — Трябваше да те видя, Лъки.

— Е, сега ме виждаш — каза тя и се опита да не го гледа право в очите.

Тя влезе в огромното, високо антре с мощни потонни светлини и изсвири дълго и ниско.

— Това е великолепно — каза тя. — Мисля, че всичко, което си направил, е било правилно.

— Тази къща е много специална за мене — той посочи към откритите пространства. — Много лична. Никога не водя никого тук.

Лъки мина през антрето, през дневната и излезе на терасата.

— Направо ми спира дъхът — възкликна тя. — Къщата ми е направо колиба в сравнение с това — и тя се обърна с усмивка към него. — Искаш ли да продаваш?

Той й върна усмивката.

— Не.

— Не те обвинявам.

— Мога ли да ти донеса нещо за пиене?

— Вода.

— Със скоч?

— Вода — повтори тя — спомняше си последния им запой.

Той влезе в къщата и сипа на себе си водка, а на нея — чаша леденостудено „Перие“. Когато се върна навън, тя беше седнала.

— Приятно ми е, че дойде — каза той и й подаде питието.

— Предполагам, че си прав, Алекс — замисли се тя. — Имаме недовършена работа.

— Радвам се, че го разбираш.

— Знаеш ли — продължи тя. — Ако ще продължаваме да се виждаме като приятели, ще трябва да уважаваш моите чувства.

— Мога да го направя.

— Ще мине много време, преди да забравя Лени.

— Това е разбираемо.

— Истината е, че действително съжалявам за това, което се случи между нас онази нощ.

— Толкова ли беше зле? — попита той разкаяно.

— Знаеш какво имам предвид, Алекс. Беше вълнуващо и страстно и двамата бяхме в настроение. Но моите причини да го направя бяха погрешни. Не мога да забравя Лени толкова бързо.

— Това, което се опитваш да кажеш, е, че ако аз играя ролята на добрия приятел и съм на твое разположение достатъчно дълго, нещата могат да се променят, така ли?

— Нямам представа какво ще ни донесе бъдещето, Алекс.

Дълго и интимно се вгледаха един в друг.

— Разстроих се, като чух за баща ти — наруши мълчанието той. — Какво стана?

— На път съм да разбера — каза тя. — По-сложно е, отколкото си мислех.

— Той добре ли е?

— Джино е силен. Ще се оправи.

Той се чувстваше напълно успокоен, след като тя вече беше в дома му.

— Какво ще кажеш да останеш за вечеря? — предложи той. — Готвачът ми ще ни направи нещо, което ще ти хареса. Можем да си седим тук, отвън, и да наблюдаваме залеза…

— Звучи изкусително, само че довечера съм заета — отвърна тя и се изправи.

„Хей — искаше да каже той. — Аз също съм зает, но съм готов да проваля срещата си.“

След това започна да мисли — дали тя се срещаше с някого другиго? Имаше ли той съперник?

— Трябва да се връщам — изрече тя.

Той изпита внезапното лудо желание да я вземе в прегръдките си, да я притисне и да я целуне. Никога не беше изпитвал такова нещо към една жена. Преди Лъки си беше мислил, че те са там само за да извикват усмивка на лицето му. Сега всичко се беше обърнало.

Тя влезе вътре.

— Между другото — обади се през рамо. — Става ли нещо в моето студио, което трябва да знам?

Харесваше му начинът, по който тя все още говореше за „своето студио“. Тази жена наистина не приемаше поражението и това искрено го възхищаваше.

— Още не съм се срещал с Дона Ландсман — той я последва в къщата. — Но ще имам това удоволствие довечера.

Тя го погледна насмешливо.

— Не ме ли покани на вечеря току-що?

— Хей… Ела с мене.

— Къде?

— Мики Столи дава вечеря за Дона Ландсман в дома си.

— Исусе! — възкликна Лъки. — Мики й целува задника.

— Както казах — ела с мене.

Лъки обмисляше възможностите. Лице в лице с Дона Ландсман в обществото. Без Дона да знае, че на нея й беше известна истинската й самоличност. Мики щеше да се гръмне, ако тя се появеше в дома му. Перспективата беше изкусителна.

— Кой друг ще е там?

— Мога да накарам секретарката ми да провери — сега беше негов ред да я погледне насмешливо. — Мислех, че имаш други планове.

— Винаги мога да променя мнението си.

„Както и аз“ — помисли си той. Тин Лий щеше да бъде изоставена още веднъж точно на олтара.

— Е — каза той. — Да вечеряме тук и да наблюдаваме залеза не беше достатъчно добро. Ала се съгласяваш да отидеш у Мики?

Тя се засмя.

— Единствената причина, поради която бих се съгласила, е, че нямам нищо против да седя на една маса с Дона Ландсман и да чуя какво ще каже тя. А що се отнася до Мики — е, ние сме смъртни врагове. Само за да видя лицето му, когато вляза… И говедото няма да може да направи нищо само защото ще съм с тебе.

— Знаеш ли, Лъки, наистина можеш да накараш един мъж да се почувства добре. Първо спиш с мене, после ми казваш, че това не означава нищо. Сега ще отидеш на вечеря с мене само за да можеш да си върнеш на хората, които ще са там. Благодаря ти, скъпа, егото ми е страшно поласкано.

— Искаш ли да дойда или не?

Очите му срещнаха нейните. Във въздуха протече ток.

— Да, искам да дойдеш.

— Тогава ми се обади след половин час — тя се засмя меко. — Обещавам да ти отговоря.

Той я изпрати до колата й. Тя се качи в червеното си ферари и подкара към къщи.

Нещата започваха да се нареждат.