Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (27)

ГЛАВА 26

Костюмът на Шанел й стоеше добре. Морскосиньо с бяла гарнитура и златни копчета. Диамантите за през деня. Прическа, която да отразява живота й на изключително преуспяваща бизнес дама.

Дона Ландсман, бившата Донатела Бонати, стоеше пред огромното огледало, наслаждавайки се на отражението си. Да, изглеждаше съвсем различно — нямаше и следа от образа на Донатела. Нямаше начин Лъки Сантейнджело някога да я познае. А Дона нямаше намерение да й казва. Още не.

Дона често се чудеше каква ли щеше да е реакцията на предишния й съпруг, ако можеше да я види сега. Толкова студена и изискана. Толкова светска. В новата си роля тя не би погледнала два пъти такъв недодялан дървеняк като Сантино с отвратителните му хигиенни навици и мръсна уста. Независимо от недостатъците му тя си напомняше никога да не забравя, че въпреки всичко той беше баща на децата й и като такъв заслужаваше за смъртта му да бъде отмъстено достойно.

Дотук беше свършила отлична работа. Първо Лени Голдън, а днес — и прекрасните студии „Пантър“ на Лъки. Беше открила дори къде е Бриджит Станислополус и в главата й вече имаше план как да се справи и с нея.

Предния ден беше говорила с брат си Бруно в Сицилия. Той я беше уверил, че всичко е наред. Лени беше техен затворник и никой не знаеше нищо с изключение на него и на Фурио. Точно както си беше помислила — пещерите бяха отлично скривалище.

Това я караше да се чувства чудесно и да тържествува, защото знаеше, че държи пленен съпруга на Лъки Сантейнджело на място, където никой не би могъл да го открие. Всъщност още по-добре — всички си мислеха, че той е мъртъв. Колко майсторски беше планирала това.

Разбира се, Лъки можеше случайно да разбере — Дона щеше да се погрижи за това. Но не и докато Лъки не започнеше връзка с друг мъж — може би дори докато не стигнеше до брак. Това щеше да е времето, когато Дона щеше да уреди да освободят Лени и да го върнат на жена му. Това щеше да е истинско наказание за Лъки.

Междувременно, след като поемеше ръководството на „Пантър“, щеше да заповяда да приключат с бащата на Лъки — небезизвестния Джино. Той вече беше старец, щеше да е лесно да се погрижат за него.

Фактът, че тя щеше да уреди провала на семейство Сантейнджело, я караше да се гордее. Кръв се беше ляла толкова много години, а Сантейнджело винаги бяха побеждавали. Е, тя, Дона Ландсман, най-сетне щеше да промени това.

С тази мисъл в ума си се отправи към студиите „Пантър“ и към възмездието.

* * *

— Виж дали можеш да намериш Чарли Долар и го попитай дали иска да обядва с мене — каза Лъки, като си мислеше, че няма нищо против доза от приятното спокойствие на Чарли.

Киоко направи каквото поиска Лъки и й съобщи, че е намерил Чарли и че той ще бъде очарован да я види.

Срещнаха се в залата за частни вечери в ресторанта на киностудиото — Чарли, както винаги, подвижен и небрежен, с опърпани кадифени панталони, развлечена фланелка с надпис „Хавай“, с хубав тен и с черни очила. Лъки — страхотна в белия си костюм на Армани.

Чарли направи гримаса на маниак.

— Здрасти, прекрасна — каза той. — От доста време не сме се виждали да хапнем и да поговорим.

— Много е гот, че те виждам, Чарли. Как беше в Европа?

Той направи спонтанен жест.

— Старата кинозвезда им взе акъла. Филмите ми правят голям бум — дословно цитирам „Варайъти“.

Лъки кимна.

— Знам. Очарована съм от статиите.

Чарли събра късите си пръсти с никотинови петна по тях.

— Ще ти кажа как става. Дай на голямата тълпа нещо, което тя иска да види, и тя с бой ще си пробива път към киното.

— Подценяваш се, Чарли. Идват заради тебе и заради особената ти магия.

— Не, скъпа — отбеляза той саркастично. — Заради сцената в банята е, където хвърлят едно око на голия ми задник. От години никой не е виждал задник като този!

— Все същият стар Чарли — каза тя, протегна се и импулсивно стисна ръката му.

— И на мене ми е толкова хубаво да те видя, лейди Бос.

— Хей — възрази тя. — Как става така, че винаги ми измисляш по някой безумен прякор?

Той вдигна екстравагантните си вежди.

— Може би предпочиташ „мафиотска принцеса“?

— Да не започваме отново — каза сериозно тя.

Той вдигна ръце в престорен страх.

— Добре, добре, само не стреляй!

— Много забавно.

— Винаги се старая да те развеселя.

— Само посмей.

Той смъкна черните си очила и погледна над тях.

— Ама какво става?

— Тази сутрин се видях с Джино.

— Големият мъж да не би да е в града?

— Не, аз отидох до Палм Спрингс снощи.

— Че защо не ми се обади? Аз съм най-добрият спътник. Пея, давам указания, ям бисквити, спираме около двадесет и пет пъти…

— Ти винаги си добра компания, Чарли.

Той се изхили.

— Така казва и психоаналитикът ми!

Тя се усмихна.

— Беше ли забавно пътуването до Европа? Срещна ли най-сетне жената на живота си?

— Любовта на живота ми да го духа — провлачи той. — Те искат само да ме чукат, защото съм кинозвезда. При това го искат бързо, за да могат да изтичат и да се похвалят на приятелките си. Такава е цялата им работа.

— Сигурна съм, че някъде ще се намери свястна жена и за тебе.

Той се изсмя сардонично.

— Свястна жена? В Холивуд? Скъпа, ти от коя планета падаш? Всички са проститутки или актриси. Каквато и да хванеш, няма кой знае каква разлика.

— Господин Цинизъм.

— Хей — каза той, докато махаше на неколцина продуценти. — Ето ти задача. Намери ми свястна жена и ще бъдеш най-уважаваният човек на сватбата ми.

— Какво ще кажеш за Винъс?

— А ти какво ще кажеш да проверим дали не си луда?

— Тя и Купър скъсаха.

— Ужасно голяма изненада.

Бяха тъкмо по средата на обяда, когато Киоко се втурна към масата им ужасно възбуден.

— Лъки, по-добре веднага се върни в офиса си — каза той.

— Нещо с децата? Да не се е случило нещо? — попита тя, мислейки си за най-лошото.

— Не, не… Те са добре. Става въпрос за работа — обясни Киоко; обичайното му спокойствие се беше изпарило. — Моля те, Лъки, ела веднага с мене.

— Ще ви трябва ли помощта ми? — предложи Чарли. — Защото, нали знаеш, аз съм постоянната ти кино-икона в блестяща рамка.

Лъки си изправи.

— Остани тук, Чарли. Веднага ще се върна.

Тя тръгна от ресторанта след Киоко и изчака да излязат навън, преди да се обърне към него:

— Какво, по дяволите, става?

— В офиса ти има една жена. Тя отказва да си тръгне.

— Каква жена?

— Не знам. С нея е и Мортън Шарки. Те минаха покрай мене и влязоха направо в личния ти офис. Изобщо не се спряха.

Лъки имаше лошо предчувствие. Беше заподозряла, че Мортън играе някаква игра, беше го усетила миналия ден. Но каква? Минаха през двора в мълчание. Тя влезе в кабинета на Киоко и се втурна в офиса си.

Зад бюрото й седеше жена в костюм на Шанел. Около нея се въртеше Мортън Шарки, който изглеждаше така, сякаш му е неудобно.

— По-добре е да имаш добро обяснение на това — произнесе Лъки със стоманен глас. — Много добро обяснение.

Дона се завъртя в стола на Лъки и кръстоса поглед с врага.

— Аз съм Дона Ландсман, новият собственик на студиите „Пантър“ — каза тя — гласът й беше дори по-студен от този на Лъки. — А ти, скъпа, си уволнена.

— Какво? — едва си пое дъх Лъки.

— Отсега аз поемам ръководството — обясни Дона и доволна установи, че Лъки изобщо не я е разпознала — това се четеше по лицето й. — Имаш тридесет минути да събереш личните си вещи и да напуснеш офиса.

— Какво, по дяволите, става? — Лъки се обърна ядосано към Мортън.

Той прочисти гърлото си.

— Вярно е, Лъки — каза той с изтънял глас. — Госпожа Ландсман държи контрола с петдесет и пет процента от акциите на „Пантър“. Това й дава правото да се разпорежда тук.

— Не е възможно — произнесе шокирано Лъки.

— О, напротив — злорадстваше Дона. — Даже е много възможно. И както мога да те уверя, е направено.

Лъки стана ледено спокойна. Тя беше атакуваната и трябваше да се опре на нещо, да открие точно как се е случило.

— Ти знаеше ли за това, Мортън? — попита тя с глас, в който се беше събрал толкова гняв, че всеки момент щеше да експлодира.

Той не можеше да я погледне в очите.

— Аз… чух, че нещо става.

Черните очи на Лъки внезапно станаха смъртоносни.

— Не ми пробутвай тези боклуци, Мортън. Ти си знаел. Трябвало е да знаеш, няма начин това да се е случило без тебе.

— Лъки, аз…

Сърцето й биеше така бързо. Тя си помисли, че ще се пръсне.

— Обзалагам се, че дори си й помогнал. Така ли е? ТАКА ЛИ Е, МОРТЪН?

Той безпомощно сви рамене.

— Лъки… Аз нямах избор.

— Нямал си избор? НЯМАЛ СИ ШИБАНИЯ ИЗБОР? — тя беше съвсем наясно, че крещи, но не беше възможно да се спре. — Как можеш да стоиш тук и да ми го разправяш. Не се ли срамуваш, копеле, да водиш двойна игра?

— Не е време да се обиждаме — промърмори Мортън — наистина се срамуваше, но беше хванат в капан, от който нямаше измъкване.

— О, не е, така ли? — викна тя разярена. — Каквото и да е станало тук, виновният си ти, Мортън. Ти беше този, който ми уреди сделката с акциите. Ти доведе всички инвеститори и ми каза, че повече няма за какво да се притеснявам. Сега влиза тази жена и ми съобщава, че държи контрола над моето студио — и тя се обърна към Дона: — Ти пък, по дяволите, коя си?

— Неподходящ език за вероятно изисканата бизнес дама — каза Дона остро, наслаждавайки се на всяка секунда от своя триумф.

Лъки беше побесняла.

— Искам да видя доказателства.

— Тук са всички необходими документи — отговори Мортън и й ги подаде. Погледът й пробяга по тях.

— Ти все още притежаваш четиридесет процента…

— Ти ме предаде — прекъсна го тя рязко. — Никой друг не може да го е направил — само ти.

— Съветът на директорите свика спешно събрание и реши, че услугите ти като шеф на студиото вече не са необходими — заяви Мортън. — Разбира се, ще ти бъде платена неустойка по договора ти.

— Ще ми платят неустойка? — каза тя невярващо. — Ще ми платят неустойка? Някой от вас не иска ли да я вземе? Това е моето студио. Всичко, което се прави тук в момента, е уредено от мене.

— Не трябва да се безпокоиш за студиото, скъпа — покровителствено рече Дона. — Ще върна Мики Столи да го ръководи.

— Ти да не се шегуваш? — избухна Лъки. — Мики Столи веднъж докара студиото до фалит.

— Той е щастлив да се върне — отбеляза Дона, все още наслаждавайки се на яда на Лъки.

— Защо го правиш? — настоя Лъки, треперейки от гняв. — ЗАЩО?

Дона погледна часовника си.

— Вече минаха десет минути. Значи, остават ти точно двадесет да събереш личните си вещи и да освободиш този офис. Не бих искала да те изхвърлят оттук.

— Майната ти — каза Лъки; черните й очи блестяха от ярост. — Която и да си. Майната ти. Защото смятам да си върна това студио. Не се съмнявай и за минута. Всъщност дори можеш да се обзаложиш!