Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (9)

ГЛАВА 8

— Здравей, прекрасна — каза Купър Търнър, докато влизаше в луксозната баня на Винъс Мария.

Тя седеше пред тоалетката и решеше дългата си коса, Той се промъкна зад нея, плъзна ръце по гърдите й, докосвайки зърната им, и я целуна по платиненорусата коса. Тя не трепна и с един мускул. Това беше нейното шоу и смяташе да го изиграе по своя си начин.

— Как мина днес? — попита тя спокойно.

— Доста добре — отговори Купър, отдръпна се и застана пред друго огледало. — Изглеждам ли уморен? — попита той, завъртайки се, за да получи нейното одобрение.

— Хмм… Малко — отвърна тя — знаеше, че тази дума го влудява. Купър умираше за комплименти.

— Наистина ли мислиш така? — попита той намръщено.

— Не може да ти се помогне, скъпи — каза тя с фалшиво съчувствие. — Работиш твърде много. Искам да кажа, за Бога — ти си в студиото сутрин, обед и вечер. Обзалагам се, че едва ли имаш време да обядваш. Какво яде днес?

„Жена“ — изкушаваше се да отговори той. Но се контролираше. Нямаше нужда Винъс да открие, че е бил в леглото с Лесли Кейн. Жена му имаше ужасен темперамент, а Лесли беше сегашната му лудост.

— Ъъъ… Само салата — отговори той колебливо. — А ти?

— Обядвах с Лъки.

— Как е тя?

— Супер. „Пантър“ ще финансира следващия филм на Алекс Уудс.

— Исусе! — възкликна Купър. — Алекс напълно подхожда на Лъки. Те ще се убият един друг.

Винъс продължи да реши косата си.

— Познаваш ли го?

— Прекарахме няколко безумни нощи заедно. Алекс е много див.

— Мм… — започна Винъс, усмихвайки се лукаво, защото се насочваше към целта. — С един от най-големите пениси в Холивуд.

Тя привлече вниманието на Купър.

— Откъде знаеш? — попита той насмешливо.

— Защото аз знам всичко.

Купър беше напълно удовлетворен от отговора й.

— По-голям от моя?

— Толкова си самонадеян.

Той направи физиономия.

— Не, просто съм реалист, скъпа, само реалист.

„Да — помисли си Винъс, — нека да видим колко реалистично ще се почувстваш след малкото ми представление на вечерята у Лесли тази нощ. Да видим как ще се справиш с това.“

* * *

Бриджит пристигна на приема на Уебстърови, сякаш че вече беше най-известният супермодел в света. Достатъчно дълго беше наблюдавала елитните момичета по подиумите, за да знае как да върви, как да изглежда. Видът й казваше: „Аз притежавам света, а всички вие сте кучета.“ Походката й го потвърждаваше. Бриджит ги беше усвоила и двете.

Тя беше използвала времето си, за да се облече за приема, пробвайки няколко тоалета, преди да се спре на убийствено късата черна рокля на Ерве Леже и доста високите ботушки на Маноло Бланик. Тя знаеше, че изглежда върховно без сутиен и с меднорусата си коса, небрежно спусната върху раменете.

Намерението й бе някой да я открие тази вечер, защото беше убедена, че всеки момент кариерата й на модел ще започне.

Родителите на Нона я поздравиха на вратата, сепнати от нейното преображение. Те си я спомняха като хубава скромна блондинка. Сега тази изключителна красавица се движеше сред техния прием, изпълнена с наглост и поза. Тя спря на вратата на дневната.

— Скъпа моя, изглеждаш чудесно — възхитено каза ексцентричната майка на Нона.

— Ти също, Ефи — отговори Бриджит, докато светлите й сини очи обхождаха гостите, търсейки правилните хора, които да впечатли.

— Нона ми каза, че сега си модел — каза бащата на Нона Юл, висок и импозантен мъж.

— Ъъъ… Да.

— Сигурно е много вълнуващо.

— Така е — излъга тя.

— Е — рече Юл, повеждайки я през огромното помещение, претъпкано с еклектични групи гости. — Сигурен съм, че ще видиш десетки хора, които познаваш.

— Благодаря. И аз съм сигурна, че ще стане така — каза тя, докато се огледаше наоколо. Истината беше, че не познава никого. Дори не можеше да види Нона. Чудничко. Беше влязла така забележително, а сега стоеше там като градския идиот.

За момент се паникьоса, но после си помисли за това, как ли би действала Лъки в тази ситуация — Лъки, която никога не губеше контрол. „Мисли като Лъки! Мисли като Лъки!“ Тя вдигна високо глава, когато се отправи към бара.

— Бриджит?

Първият човек, на когото наскочи, трябваше да бъде Пол. Братът на Нона и нейният бивш приятел. Не го беше виждала най-малко няколко години. Изглеждаше различен. Преди ходеше с дълга коса, небръснат и с една златна обичка. Сега носеше респектиращо синьо сако, сиви панталони, бяла риза и консервативна вратовръзка. И ако това не беше достатъчно, косата му беше подстригана изключително късо. Беше направо жив кошмар!

— Пол! — възкликна тя.

— Изглеждаш фантастично — каза той, докато се отдръпваше назад с одобрителна усмивка.

— Хмм… А ти изглеждаш различен — отговори тя, мразейки това, което вижда.

— Ъъъ… Това е жена ми Фенела — рече той, прегръщайки със собственическа ръка дребна брюнетка и включвайки я в разговора. — Скъпа — каза той, — запознай се с Бриджит Станислопулос. Спомняш ли си, че съм ти говорил за нея? Най-добрата приятелка на Нона.

Той сигурно не беше казал на скъпата си женичка, че някога почти бяха гаджета.

— Приятно ми е да се запознаем — каза Фенела с тежък бостънски акцент. — Значи, вие сте приятелка на Нона?

— Точно така — произнесе Бриджит, връщайки вниманието си към Пол. — Между другото, сега съм Бриджит Браун. Моля те, не споменавай онова другото име.

— Извинявай.

— Всичко е наред — настъпи неловка тишина. Тя я наруши. — Чух, че имаш дете.

— Момче — каза Пол гордо.

Фенела се облегна собственически на рамото му.

— Да, малкият Милитъри изглежда съвсем като баща си.

Бриджит се насили да не се разсмее високо.

— Милитъри^[1]? — попита тя, хвърляйки на Пол поглед, който означаваше „не говориш сериозно, нали?“.

— Искахме някакво необичайно име — отговори Фенела.

„Толкова е странно — помисли си Бриджит. — Някога бях готова да направя всичко за този мъж, а сега стоя тук и говоря с напълно непознат. Непознат, който е кръстил детето си Милитъри! В какъв глупак се е превърнал Пол!“

— Е, хубаво е, че ви видях — каза тя, опитвайки се да изчезне бързо. — Предполагам, че по-късно ще се видим отново.

Тя тръгна през помещението, усещайки очите на Пол върху гърба си. Неколцина мъже се опитаха да я заговорят. Тя се усмихваше и продължаваше да върви.

Най-сетне забеляза Нона да разговаря до прозореца. Продължи нататък, като се стараеше да запази походката и вида си. От вниманието, което привличаше, изглеждаше, че успява.

Нона скочи към нея и я прегърна.

— Толкова се радвам, че си тук — каза тя, усмихвайки се тайнствено. — Големи неща се случиха от обяда насам.

— Например? — полюбопитства Бриджит.

Нона изправи на крака красив чернокож, облечен в свободна африканска роба.

— Запознай се с годеника ми! Зандино — представи го тя триумфално.

Зандино се поклони и се усмихна. Зъбите му проблеснаха.

— Зандино — повтори Бриджит, малко изумена.

— Да. Зан долетя днес и ме изненада — каза Нона щастливо. — Запознахме се, когато посетих Африка. Бащата на Зан е племенен вожд, но Зан е ходил в колеж тук, така че не е точно чужденец в Америка.

— Ау! — Бриджит поклати глава. — Това е голяма изненада.

— Знам — рече Нона, правейки овча физиономия.

Бриджит се обърна към Зандино:

— Ще искате ли да живеете тук?

Широката зъбата усмивка на Зандино беше неустоима.

— Така и ще направя — каза той на много прецизен английски. — Надявам се да следвам право.

Нона й намигна.

— Не е ли най-добрият? — прошепна тя, доближавайки се до ухото на Бриджит. — И… има най-големия пенис, който някога съм виждала!

— Нона! Говориш за бъдещия си съпруг!

— Вярно е — засмя се щастливо Нона. — Разбира се, това не е единствената причина да се омъжа за него. Зан просто е най-нежният и най-сладкият младеж, когото някога съм срещала.

— Страхотно — каза Бриджит, докато се оглеждаше из залата. — Знаеш ли, Нона, трябва да завържа някои връзки тази вечер. С кого мислиш, че бих могла да се запозная?

— Е… Предполагам, че бих могла да те представя на шефката си от „Мондо“. Тя може би ще може да ти помогне. А там пък има неколцина модни фотографи. И… Чакай… Хмм… Мишел Ги — той е онзи френски сваляч, който ръководи агенцията за модели „Старбрайт“. Той е истински гадняр с невероятно его, но пък „Старбрайт“ е една от най-добрите агенции.

— Искам да се запозная с всички — каза Бриджит и в очите й проблесна видима светлинка.

— Добре, добре, само не се стягай. Сега ще направим едно кръгче и ще се спрем при всеки, до когото можем да се доберем.

Бриджит кимна.

— Какво чакаме тогава?

* * *

Лесли Кейн живееше в малка, но кокетна къщичка на Стоун кениън роуд в Бел Еър. Беше я купила веднага след като бе започнала да печели пари, наела беше интериорен дизайнер и бе повече от доволна от резултатите. За първи път в живота си тя имаше дом, място, което наистина беше нейно. Сега всичко, от което имаше нужда, беше мъж, който да го запълни, а Купър Търнър беше идеалният кандидат.

Малка подробност: той беше женен.

Още по-малка подробност: Лесли беше напълно уверена, когато ставаше въпрос за мъже. Наред с всичко друго тя беше обучена от великата мадам Лорета, а мадам Лорета беше уредила някои от най-преуспелите в бизнеса момичета — момичета, които се бяха омъжили за филмови звезди и магнати.

Лесли знаеше, че е на вярна следа с Купър. Той определено беше достатъчно ентусиазиран — през всяка почивка, която имаха, се нагорещяваше до червено. Господин На-когото-постоянно-му-ставаше. Много впечатляващо за мъж на неговата възраст.

Докато се обличаше за вечерята, Лесли мислеше за трите основни правила на мадам Лорета, за да направиш един мъж щастлив.

„Правило първо: Открий нещо в него, което смяташ за най-прекрасното нещо на света, и постоянно го ласкай.

Правило второ: Постоянно му казвай, че той е най-страхотният любовник, който някога си имала.

Правило трето: Каквото и да казва, учудвай се на знанията му. Гледай го обожаващо и настоявай, че той казва най-интелигентните и умни неща, които някога си чувала.“

Лесли бе прилагала тези три правила на практика и беше открила, че действат всеки път. Разбира се, сега, след като вече беше известна кинозвезда, тя нямаше нужда да впечатлява никого — мъжете се стремяха дори само да имат шанса да й кажат, че са на нейно разположение. Не че имаше нужда да правят нещо повече от това, защото тя беше изключително взискателна. Да спи с кого ли не не беше за нея.

Това, което беше за нея, беше сериозна връзка.

Това, което беше за нея, беше венчален пръстен.

Това, което беше за нея, беше Купър Търнър.

Тя облече прилепнала към тялото дантелена рокля, която Ноулън Милър беше изработил специално за нея. Деколтето беше прекалено скромно, но дантелата обгръщаше тялото й отвсякъде, прилепвайки провокиращо към извивките му.

Наслаждавайки се на себе си в огледалото, тя се зачуди какво ли ще облече Винъс Мария. Вероятно нещо вехто. Лесли просто не можеше да разбере защо Купър се е оженил за Винъс. Жената не представляваше нищо с изсушената си руса коса и разпуснат вид. Лесли може някога и да беше била проститутка, но винаги беше успявала да изглежда като дама.

Е… Той нямаше да изкара още дълго с Винъс, защото когато Лесли желаеше нещо, тя обикновено го получаваше. А тя искаше Купър.

Тази вечер тя беше поканила Джеф Стоунър, привлекателен млад актьор, който имаше малка роля във филма. Преди Купър често я задяваше заради Джеф, казваше, че той много си падал по нея, така че сега тя се надяваше присъствието на Джеф в дома й да раздразни Купър и да го накара да ревнува.

Когато Купър беше споменавал Джеф, тя се беше засмивала и бе казвала, че той е просто поредният досаден актьор. Но тази вечер, когато Купър щеше да седи до мърлявата си жена, а тя и Джеф щяха да си пускат ръце под масата, тя знаеше, че това ще принуди Купър да вземе някакво решение за тяхното съвместно бъдеще. Едно сериозно обещание беше точно това, за което тя мислеше.

Доволна от себе си, тя се спусна в дневната, готова да посрещне гостите си.