Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (43)

ГЛАВА 42

Това, че Мики Столи е голям отврат, не убягна на Алекс. Имаше дузини като Мики из Холивуд. Нисък, непривлекателен мъж с много власт. Такива никога не ги допускаха в университета. Тези мъже нямаха никакъв талант и това личеше в сравнение с истинските кинаджии, но пък правеха капитал от всички успешни филми, около които се навъртаха.

Алекс ги наричаше „холивудски изпълнители, които не могат да различат задника си от дупка в земята“. Мики Столи беше точно такъв.

След като подобните нему получеха власт, те развихряха собственото си бездарие. Филмите, на които се даваше зелена светлина, бяха само за проститутки, стриптизьорки и за хубави момичета, които търсеха истински мъж да ги избави.

Фантастично време за Холивуд. На екрана се проявяваше само тяхната неудовлетвореност, с която всеки беден глупак можеше да се идентифицира.

Някои от тези момчета използваха властта си, за да спят с толкова много прочути жени, с колкото е възможно. Имаше един известен продуцент, чиито филми винаги бяха с голям бюджет. Набирането му на актьори беше легендарно — винаги ставаше в дома му. Той интервюираше много значими актриси. Когато те дойдеха у тях, той включваше скрита видеокамера и ако наистина искаха да участват, той завършваше с това, че снимаше как ги чука.

В съботните следобеди забавляваше приятелите си със своята видеотека. Съпругите им си мислеха, че са се събрали в дома му да гледат мач.

Други момчета придобиваха власт, като се женеха. Мики Столи се бе оженил за Абигейл — внучката на влиятелния някога холивудски магнат Ейб Пантър. След сватбата си с Абигейл Мики се бе превърнал в студиен шеф. Никак не беше зле.

Алекс знаеше, че за да оцелее като филмов автор в Холивуд, трябва да поддържа сърдечни връзки с тези момчета, иначе щяха да го прецакат. Така че когато Мики Столи дойде при него и обяви колко му е приятно, че „Пантър“ ще правят „Гангстери“, Алекс беше сигурен, че това ще има цена.

— Имаш определен бюджет от двадесет и два милиона долара — отбеляза Мики. — Твърде много е, Алекс.

— Всяка стотинка ще я видиш на екрана — отговори Алекс.

— Да, да, разбирам. Ти си голям творец, Алекс. Не голям — велик. Горд съм да работя с тебе.

Какво, по дяволите, искаше противният боклук?

— Благодаря, Мики.

— Ъъъ… Искам да те помоля за една услуга.

Това щеше да е.

— Да?

— Ролята на Лола… Дай я на Лесли Кейн.

— Лесли коя? — попита Алекс.

— Участвала е в няколко хита. Америка я обича. Лесли е момичето, което всеки мъж желае да отведе в къщи и да я запознае с баща си.

— Планирах да я дам на Винъс Мария.

— Винъс? — изсумтя Мики. — Тя ще провали филма. Повярвай ми, знам го — работил съм с нея няколко пъти.

— Тя направи пробни снимки с Джони — направо е динамит. Това може да е обратът в кариерата й.

Мики прокара пълната си ръка по голата си глава.

— Обрат, мобрат — на кого му пука? Направи ми тази услуга с Лесли и няма да имаш проблеми с бюджета си. Нали се разбираме един друг?

Алекс не каза „да“ веднага. Обеща на Мики, че ще си помисли.

Лили направи от това голям проблем.

— Мики Столи няма да прави нищо друго, освен да ни създава проблеми — рече тя. — По-добре вземи Лесли Кейн, ролята така и така не е голяма.

— Виждала ли си я някога как играе? — попита Алекс.

— Ще се оправи. Твърде късно е да ходим в друго студио с „Гангстери“, вече почти започваме снимките. Трябва да го направиш.

Накрая той каза „да“. Сега това, което му оставаше, беше да се срещне с Лесли Кейн и да види каква голяма грешка е направил.

* * *

— Какво? — извика Винъс. — Алекс Уудс не може да ми направи такова нещо. Този кучи син просто не може да го направи.

Тя седеше в офиса на Фреди и страните й бяха почервенели от яд. Фреди току-що я беше информирал, че Лесли Кейн ще играе ролята на Лола в „Гангстери“.

— Съжалявам — каза Фреди с отлично изработено изражение на учтивото му лице. — Алекс искаше тебе, но от студиото настояват за Лесли. Той нищо не може да направи.

— Нищо не можел да направи! — изкрещя тя вбесено. — Това е неговият филм, Фреди. Той ще снима. Лесли изобщо не става за ролята. Та, за Бога, тя е досадното съседско момиченце!

Фреди сви рамене.

— Имам три други сценария, които да прочетеш. Ще намериш нещо, което повече да ти харесва.

— О, да, какво? — каза тя саркастично. — Филм на Скорсезе? Нещо на Оливър Стоун? Сигурна съм, че нямат търпение да ме ангажират. Аз искам тази роля.

Тя напусна офиса му разгневена, мърморейки на себе си. Наистина Лесли Кейн. Първо й отне съпруга, сега взимаше и ролята й в „Гангстери“. Не беше честно. Мики Столи я бе прецакал отново.

Седмицата й не беше добра. Емилио я влудяваше с безумните си искания, като й се обаждаше по няколко пъти на ден. След това в дома й дойде Купър да я моли за прошка. За щастие, точно когато тя беше започнала да омеква, пристигна Родригес и тя бързо каза „довиждане“ на Купър.

Купър не беше свикнал да си съперничи с някого — особено с някой по-млад и също толкова привлекателен. Беше бесен.

Тя се отпусна на задната седалка в колата си и взе импулсивно решение.

— Откарай ме в студиите „Пантър“ — нареди на шофьора си.

Мики Столи говореше по телефона в офиса си, когато тя нахлу вътре.

— Помниш ли ме? — тя се изправи пред бюрото му с ръце на кръста и се втренчи в него.

Той я погледна и закри с ръка слушалката.

— Здрасти, Винъс, скъпа. Какво правиш тук?

Объркана, секретарка я последва.

— Съжалявам, господин Столи — каза секретарката. — Не можах да я спра.

— Всичко е наред, Маргарит, ние сме стари приятели — отговори Мики, благосклонен за първи път в живота си.

Мики беше петдесетгодишен, нисък, плешив, с траен тен, със собствените си зъби и с тяло, стегнато благодарение на ежедневния тенис — неговата страст. Имаше груб глас, в който се усещаха спомени от Бронкс само когато беше ядосан. Преди това беше шеф на студиите „Орфиъс“, но не се разбираше с японеца, който ги притежаваше, така че когато Дона Ландсман му беше предложила да се върне в „Пантър“, той веднага се бе съгласил. „Пантър“ беше неговата награда. Неговото студио. Да се върне там беше като завръщане в къщи.

— Ще ти се обадя по-късно, Чарли — каза той в слушалката.

Затвори телефона и насочи цялото си внимание към Винъс.

— Какво мога да направя за тебе, сладурче?

— Алекс Уудс иска да играя в „Гангстери“ — заагитира го тя. — Аз искам да играя в „Гангстери“. Направих страхотни пробни снимки, а сега ти искаш да включиш в състава малката досадница Лесли Кейн. Какво става с тебе, Мики?

— Лесли Кейн ще закара хората в кината. Беше време, когато Алекс Уудс ги държеше отвън.

— Не ми говори глупости — отсече тя. — Алекс е брилянтен автор и ти го знаеш.

Мики сви рамене.

— Той иска Лесли. Какво друго да ти кажа?

— Лъжеш, Мики. Само защото ние навремето…

— Фреди знае ли, че си тук? — прекъсна я Мики.

— Не — отговори Винъс. — Но си помислих, че след като имаме такива общи спомени, мога да дойда сама да видя как стоят нещата. — Тя се облегна на бюрото му. Очите му жадно пробягваха по нейните форми. — Тази роля означава много за мене, Мики. Какво ще кажеш да поразмислиш отново?

— Че какво общо имам аз с това? — попита той и започна да се поти чак до плешивата си глава, докато наблюдаваше как се вълнуват големите гърди на платиненорусата суперзвезда.

Тя облиза пълните си розови устни.

— Какво искаш, за да имаш нещо общо с това?

— Да ми духаш.

— Да ти духам ли, Мики? И това е всичко? — засмя се тя подигравателно.

Той можеше да усети как се втвърдява в панталоните си.

— Дали чух „да“? — попита с надежда.

— Покажи ми подписан договор и ще видим.

Мики видя как прекрасният й задник се изнизва през вратата. Тя беше нещо — Винъс Мария. Винаги я беше желал пламенно — дори и когато беше чукал Уорнър Франклин, черната полицайка, а тя не си беше направила труда да се присъедини към тях в участъка.

Мики си представи как Винъс стои на колене пред него — краката му — широко разтворени, докато русата й коса потъваше между тях, — как ближе и смучи и прави всичко, на което той знаеше, че е способна. Отърси се от тези мисли.

Нямаше да направи мръсно на Лесли. Тя беше приятелка на Абигейл и въпреки че бе чул слуховете, че някога е била проститутка, не беше сигурен, че им е повярвал. Лесли беше твърде свястна.

Винъс имаше право — Лесли въобще не беше подходяща за филма на Алекс. Той трябваше да принуди Алекс да я вземе, а сега можеше да обърне нещата.

Хей, като новия шеф на „Пантър“ имаше пълна автономия. Ако искаше да ангажира Винъс Мария, можеше да го направи. А ако тя се съгласеше да му духа — е… , може би просто тя имаше късмет.

* * *

Абигейл Столи и Лесли Кейн обядваха в „Айви“.

Лицето на Лесли беше свежо както обикновено, дългата й червена коса беше вързана на тила в момичешка конска опашка, а убийственото си тяло беше скрила под проста индийска бабешка рокля. Такъв имидж я устройваше — въпреки миналата си слава тя беше все още на двадесет и три и трябваше да се държи едновременно невинно и секси.

Абигейл Столи беше в началото на четиридесетте — дребна жена с дълга до раменете кестенява коса и чип нос. Тя не беше красавица, а и нямаше нужда — беше могъща холивудска съпруга с чиста кръв. Абигейл беше истинско холивудско величие.

Всички хвърчаха около Лесли и й говореха: „Госпожице Кейн, това…“ и „Госпожице Кейн, онова…“ На нея й харесваше всеки подобен момент, а и защо не? Тя се беше борила, за да стигне там, където беше днес.

— Благодаря ти за помощта, Аби — каза тя и вдигна чашата си с прясно изцеден портокалов сок срещу Абигейл, за да я почете.

— Ами това са „Гангстери“ — отговори Абигейл. — Ще изглеждаш чудесно в него, скъпа.

— Надявам се да се разбирам с Алекс Уудс — загрижи се Лесли. — Каква репутация само има, а?

— Ако имаш някакви проблеми, направо отиди при Мики — сърдечно рече Абигейл, доволна от себе си, защото обичаше да я виждат да обядва със звезди. — Той ще се погрижи за господин Уудс. Мики ръководи студиото с желязна ръка.

— Радвам се да го чуя — каза Лесли. — Сигурна съм, че ще се наслаждавам на това, отново да работя с него.

— Над всичко друго Мики е професионалист — заяви Абигейл.

Професионалист в какво? Това беше въпросът на Лесли. Когато бе омъжена за Еди, той много й бе говорил за Мики Столи, който беше негов шеф в „Пантър“ по онова време.

— Този човек е крадливо, гадно, пресметливо копеле — често беше ругал Еди. — И ми създава големи неприятности.

Лесли никога не разбра какви точно са били тези големи неприятности, всичко, което знаеше, бе, че това има нещо общо с присвояването на пари и с наркотици.

— Между другото, скъпа — заяви Абигейл. — Ще даваме малка вечеря за Дона Ландсман и нейния съпруг Джордж утре вечер. Само няколко души. Алекс Уудс, Купър Търнър, Джони Романо. Ще ни бъде приятно да дойдеш. И доведи… — тя млъкна — не беше в състояние да си спомни името на мъжа, с когото живееше Лесли, въпреки че го бе срещала няколко пъти.

— Джеф — обади се Лесли.

— А, да, Джеф. Разбира се. Може ли да се уреди?

Ако имаше някакъв начин, щеше да го пропусне.

— Ще сме очаровани — каза тя.

Джеф я взе от ресторанта с новия й бронзов мерцедес, доволен от ролята си на постоянен партньор и щастлив шофьор. Лесли не се чувстваше виновна — ако той някога станеше звезда, Абигейл щеше да си спомня името му.

— Ще вечеряме у Мики Столи утре — осведоми го тя.

— С мене нямаш проблеми, скъпа — каза той, маневрирайки с мерцедеса сред натовареното движение.

„Сигурна съм“ — помисли си тя. И започна да планира какво да направи, за да спечели Купър отново.

* * *

Мики се обади на Алекс късно вечерта в понеделник.

— Промених мнението си. Ако искаш да вземеш Винъс, можеш.

— Какво става?

— Има някаква връзка… Свързано е със съпругата ми и с приятелството й с Лесли. Слушай, не го споменавай на Винъс или на Фреди, че тя получава ролята, докато не ти кажа. Нека да го отложим с няколко дена. Ще дам на Лесли сценарий, който повече ще й хареса. Така ще е по-лесно за нея да излезе от „Гангстери“ — без никакви проблеми.

Алекс не можеше да повярва, че се е оставил да го забъркат в това.

— Не съм свикнал да работя по този начин, Мики — каза той сухо.

— О, хайде, Алекс — започна да го придумва Мики. — Отпусни се малко. Получаваш това, което искаш.

— Разбира се, Мики — той се мразеше, че е толкова лесен — не беше в негов стил.

— Добре. О, Абигейл ми каза да ти напомня — утре ще вечеряш у дома. Лесли ще бъде там. Прави се, че тя ще играе в „Гангстери“. Става ли?

Алекс се оплака на Лили, а тя мъдро поклати глава.

— Ти си ме научил на много неща за Холивуд, Алекс — каза тя. — Едно от тях — и с това ти ме впечатли — е, че никога не задаваш въпроси, когато вече знаеш отговора.

— Добре, Лили, добре.

Той влезе в офиса си и затвори вратата. Всеки ден интервюираше дузини актьори за незначителните роли. Алекс се виждаше лично с всеки. Това беше губене на време, но той отказваше да работи по друг начин.

Имаше няколко минути, преди да започне прослушването, така че вдигна телефона и отново опита да се свърже с Лъки. Звънеше й постоянно, но не откриваше никого — само телефонния й секретар. Беше чул, че са стреляли по Джино, и беше нетърпелив да научи повече. Искаше също и да се увери, че тя е добре, и да й каже, че винаги е на нейно разположение. Дори и тя да не искаше връзка, той можеше да е просто неин приятел.

Този път му отговори истински човек.

— Алекс Уудс търси Лъки Сантейнджело — каза той.

— Съжалявам, господин Уудс. Тя излезе.

— С кого разговарям?

— С Киоко, асистента й.

Той прочисти гърлото си и се почувства глупаво.

— Хей, Киоко. Опитвам се да се свържа с нея от цяла седмица. Кажи й да ми се обади.

— Да, господин Уудс.

— Може да ме намери в офиса ми или в къщи.

Затвори телефона. Ама какво толкова го привличаше в Лъки?

Духът й. Тя беше дива — също като него. И той умираше да я опознае по-добре.

* * *

Бяха в апартамента на Бриджит и се караха. Нона се беше появила неочаквано и Бриджит не беше доволна.

— Какво има? — попита тя раздразнено.

— Бих искала да знам какъв ти е проблемът — заяви Нона. — Наистина си се превърнала в таралеж в гащите.

— Защо да съм ти таралеж в гащите? — каза Бриджит. — Само защото не правя това, което искаш от мене?

— Не вършиш нищо, което предлагам. Нали аз съм твоят импресарио, а Мишел — твоят агент, но ти отказваш да правиш каквото и да било, свързано с някой от нас.

— Имам си причини — тайнствено съобщи Бриджит. Не желаеше да влиза в спор — имаше отвратителен махмурлук.

— Какви причини? — настоя Нона. — Айзък, без когото, изглежда, повече не можеш да живееш? Всяка нощ си навън — до три или четири часа сутринта, — а след това спиш по цял ден. Кариерата ти тъкмо започна, Бриджит. Време е за работа.

— Мога да правя каквото си искам — агресивно отговори Бриджит. — Не съм ничия собственост.

— Какво означава това?

— Нямам нужда да бъда модел, ако не искам да го правя.

Нона въздъхна с неудоволствие.

— О, това е хубаво, нали? Особено от страна на момиче, което здраво се беше хванало и правеше всичко възможно, за да попадне на корицата на „Мондо“. И сега изведнъж: „Нямам нужда да бъда шибан модел.“ Хей, и аз мога да се откажа, ако това искаш.

— Добре, откажи се — каза Бриджит. Единственото, което искаше, беше да се хвърли в леглото и да заспи за цяла седмица — може би и завинаги.

— Аз обаче не искам — Нона поклати глава. — Да не се е случило нещо, за което да не знам?

Бриджит се извърна настрани и отиде в кухнята.

— Права съм, нали? — каза Нона и я последва.

С всеки изминал ден Бриджит ставаше все по-нещастна. Тя повече не можеше да го събира в себе си.

— Виж — произнесе тя, обърна се с гръб към Нона и заговори гневно: — Нищо не се е случило, за което да не си ме предупредила.

— Значи, станало е нещо… Права съм. Да не е Айзък?

— Мишел — промърмори Бриджит и седна на бара.

— Какво е направил?

— Не мога да ти кажа — Бриджит отпусна глава на ръцете си.

Нона дойде при нея и я прегърна през раменете.

— Хайде, Бридж, не може да е толкова зле.

— Ти ме предупреди, че той е мръсник.

— Е? Да не ти се е пуснал? Голяма работа. Сигурна съм, че си се справила.

— По-лошо е от това — и Бриджит наведе очи. — Той ме завърза — с разперени ръце и крака, като пиле — и доведе Робъртсън, за да ми направи всички онези неща, докато той гледаше и правеше снимки. Това беше най-унизителното нещо, което съм преживявала някога. Защо си мислиш, че не искам да имам нищо общо с него?

— О, Господи, Бриджит. Защо не ми каза това по-рано? Можехме да съобщим в полицията.

— О, да. Мога вече да видя заглавията: „Богата наследница вързана и принудена да прави лесбийска любов“. Не разбираш ли — ако това излезе наяве, ще провали живота ми.

— Толкова съжалявам… Нямах представа…

— Предполагам, че просто нямам късмет с мъжете.

— Шибано копеле!

— Нона — бързо каза Бриджит. — Трябва да ми обещаеш, че няма да кажеш на никого, дори и на Зан.

— Знаеш, че съм ти приятелка. Все пак трябва да направим нещо. Не можем да го оставим да се измъкне.

— Какво да направим? — отчаяно попита Бриджит. — Той има снимки…

— Знаеш ли на кого трябва да кажем? — обади се Нона.

— На кого?

— На Лъки. Ти винаги си казвала, че тя може да се справи с всичко. Тя ще знае какво да направи.

— Не мога да кажа на Лъки.

— Защо?

— Точно сега Лъки си има свои собствени проблеми — това, че стреляха по Джино, че загуби студиото… Не мога да я обременявам и с това.

— Лени би искал да го направиш. Слушай, можем веднага да отлетим за Лос Анджелис.

— Толкова е унизително.

— Сигурно сега се чувстваш по-добре, след като ми разказа.

— Да…

— Е, помисли си само как ще се почувстваш, когато кажеш на Лъки и тя направи нещо.

— О, Господи. Нона, защо той ми направи това?

— Защото е болен перверзник, който заслужава да си го получи. Сега ти трябва да ме изслушаш — идеята ми е добра. Отиваме при Лъки. Аз ще отлетя за Лос Анджелис с тебе.

Бриджит кимна.

— Може би си права.

— Знам, че съм права. Първото нещо, което ще направим утре, е да се качим на самолета.