Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (35)

ГЛАВА 34

Буги се появи в дома й рано сутринта. Лъки го очакваше.

— Трябва да поговорим — каза тя. — Веднага.

Буги я последва в кабинета й без нито една дума. Мария изтича от кухнята след тях.

— Мен също идва, мамо! Мен също! — пееше тя.

— Не, любов моя — твърдо каза Лъки. — Ти ще останеш със Сиси. Мама има работа.

— Раб’та — изкиска се импулсивно Мария. — Мен също идва.

— Сиси — извика Лъки.

Сиси се появи. Малкото момиченце започна да рита и да вика:

— Искам с мама. ИСКАМ С МОЯТА МАМА.

— Обещавам ти, че по-късно ще отидем да видим дядо — каза й Лъки. — Но само ако си добро момиченце и си изядеш цялата закуска.

Сиси прегърна Мария и я отведе обратно в кухнята.

— Мария е точно като мене — печално заяви Лъки и прокара ръка през дългите си тъмни къдрици. — Когато иска нещо, го иска сега.

Буги кимна.

— Добре ли прекара отпуската си, Буг?

Той отново кимна.

— Добре — каза тя. — Да се хващаме за работа. Има големи новини. Докато те нямаше, друг пое контрола над „Пантър“.

Буги изсвири продължително.

— Да, знам, и за мене също беше шок — тя си запали цигара, дръпна дълбоко и продължи: — Това, което ми трябва, е пълен доклад за жената, която го направи — семейство, откъде е, информация за всяка компания, с която има нещо общо, кои са бизнес партньорите й, всичко. Ако трябва, включи и други хора в разследването, но го запази в тайна. И искам всичко колкото е възможно по-скоро.

— Добре — обади се Буги. Издълженото му слабо лице се оживи.

— Постави Мортън Шарки под наблюдение. Нещо не е наред, но не знам какво. Намери ми и информация за жена му и децата му — може би поведението му има нещо общо с тях.

— Няма проблеми — каза Буги.

— След това има една госпожа Сморг, чийто единствен адрес е кантората на някакъв адвокат в Пасадена. Открий коя е тя, къде живее. Също и всичко за „Конкуест инвестмънтс“ — компания със седалище на Бахамските острови.

— Ще го имаш.

Тя отиде до бара и й се прииска да си налее едно уиски. Твърде рано. Не то беше отговорът. Освен това все още имаше страхотен махмурлук.

— Добре, предполагам, че засега е това.

Буги я последва през стаята.

— Ти добре ли си? — попита той.

Тя сви рамене.

— Истината е, че ще се чувствам напълно безпомощна, докато не получа пълна представа.

— Ще направя всичко възможно. Част от информацията може да не е достъпна до началото на седмицата.

— Разбирам. Ще отведа децата при Джино за края на седмицата — и тя му подаде копия от всички документи, с които разполагаше. — В момента, в който имаш нещо, ми се обади тук.

След като Буги си тръгна, тя се забърза към кухнята. Мария седеше доволна на масата и закусваше, а големите й очи бяха вперени в телевизора, където вървеше анимационно филмче с Бъгс Бъни. Изглеждаше напълно щастлива.

— Здравей, мамо — каза тя с малка ангелска усмивка.

Лъки се намръщи.

— Кое е това момиче? — попита тя строго. — Да не е онова, което толкова викаше?

— Не знам, мамо — Мария погледна невинно майка си.

— Хмм… — Лъки все още се преструваше на сериозна. — Мисля, че беше… ти! — и тя се хвърли към дъщеря си и я загъделичка по коремчето.

— Не, мамо! — изпищя Мария.

— Да! Мисля, че беше едно лошо малко момиченце с големи очи и голяма уста — продължаваше да я дразни Лъки.

— Искам да видя татко — каза Мария и долната й устна внезапно се нацупи — не беше съвсем сигурна дали Лъки й се сърди или не.

— Татко не е тук в момента, любов моя — меко обясни Лъки и се зачуди как да каже на двегодишно дете, че баща му е мъртъв и че никога повече няма да го види. — Той е далече… Снима филм.

— Искам да видя татко — повтори Мария, малкото й лице се намръщи и една-единствена сълзичка потече по бузата й. — Искам да видя татко сега.

Лъки я взе в ръце и я притисна до себе си.

— Ето какво ще ти кажа, ангел мой. По-късно ще отидем при дядо в Палм Спрингс.

— Добре, мамо — произнесе Мария и сълзите й спряха, щом започна да гали лицето на майка си. — Обичам те, мамо.

Лъки я притисна още по-силно.

— И аз те обичам, детенце. Обичам те колкото целия широк свят.

* * *

Алекс се тръшна на мястото си в самолета за Лос Анджелис с чудовищен махмурлук. Това не го бе предвидил, но такъв беше резултатът от предишната нощ със съпротивляващия се Ръсел, който беше по-заинтересуван да се върне в хотелската си стая и да се обади на жена си, отколкото да придружава Алекс при обиколката му на стриптизьорските клубове.

Бяха ги обходили всичките и във всеки от тях Алекс отпадаше все повече и повече. Тези момичета, тези голи танцьорки навираха гърдите си в лицето на всеки и въртяха задници пред него, сякаш му казваха: „Хайде, приятелче, ти си най-привлекателният мъж в целия свят.“ А това, което единствено искаха, бяха много пари. Имаше нещо напълно бездушно в секса, когато го представяха по този чисто печалбарски начин. Въпреки че когато разпознаха, че това е той, Алекс Уудс, известният режисьор, те се нахвърлиха върху него като ято лешояди върху прясно месо. Всеки искаше да чука звезди.

Беше го вбесил отговорът на Лъки в телефонния им разговор — тя не реагираше, както беше предвидил. Толкова по-зле за нея. Имаше много жени, които умираха за шанса да прекарат десет минути в неговата компания. Тин Лий би направила всичко, което той би поискал. Същото биха сторили и много други жени.

Затова беше такъв махмурлия — „просто искам да легна и да умра“. А сега трябваше да се върне обратно в Лос Анджелис и да се справи с огромното его на Джони Романо и на Винъс, защото добре знаеше, че няма да бъде като в Дисниленд, след като тези двамата се съберат заедно.

Когато пристигна в офиса си, намери камара съобщения, на които трябваше да отговори. В негово отсъствие Лили правеше каквото може, но много неща изискваха лично да се занимае с тях.

— Джони Романо настоява за сценарно събрание — информира го Лили. — Иска също и Армани да му направи дрехите, макар че от гардероба ясно му заявиха, че Армани не може да бъде открит по това време на годината.

Още когато Фреди го убеди да ангажира Джони Романо, той беше наясно, че суперзвездата ще създава неприятности. Но все пак го взе, защото Джони беше съвсем подходящ за ролята. Слава Богу, беше подписал с неизвестен актьор за другата главна роля.

— Ще се оправя с това — отряза той. — Той ще прави пробни снимки с Винъс днес, нали?

— Каза непременно да ти предам, че го прави само като лична услуга за тебе.

Алекс се засмя сухо.

— Каква тръпка, а? Да работиш със звезди.

— Ти ще го поставиш на мястото му — отговори Лили по обичайния си безизразен начин. — Винаги го правиш.

— Ще дойдеш ли с мене на снимките днес, Лили? — попита той — имаше нужда от съчувстваща му женска компания.

— Ако ме искаш — отговори тя. Харесваше й Алекс да е в някое от настроенията си, когато му беше необходима.

— Какво щях да правя без тебе, Лили? — въздъхна той с блед вариант на убийствената си усмивка. Добре знаеше, че каквото и да направи, тя винаги щеше да му бъде вярна поклонничка.

— Щеше да се справиш — заядливо каза тя, но напълно съзнаваше, че не би могъл. Щеше да се разпадне на съставните си части без добрите й организационни умения. Не беше лесно да се работи за Алекс, но тя се беше специализирала в изкуството да го прави щастлив. Посрещаше всяка негова нужда — с изключение на сексуалните. Лили беше доволна, че тази част от връзката им е приключила — той беше егоистичен любовник, — но всичко вече беше наред — тя бе разбрала, че той е повреден. Алекс не знаеше как да дава, защото никога не му се беше налагало. В това отношение го бе провалила прекалено властната му майка.

— Добре, да вървим — каза Алекс — винаги в движение. — И ми дай някое и друго хапче — направо съм полумъртъв.

* * *

Всеки ден Лесли Кейн изчиташе вестниците от кора до кора. Чувстваше, че е важно да знае какво точно става в града. Това й създаваше определена тръпка.

Днес тя забеляза, че Лъки Сантейнджело е изхвърлена от студиите „Пантър“. Интересно. След това продължи да чете, че Мики Столи е възстановен като шеф на студиото. Много интересно, защото точно съпругата на Мики Абигейл я беше открила и бе накарала Мики да й даде първата й голяма роля.

Следващото, което прочете, беше, че Винъс ще прави пробни снимки за ролята на Лола в спорния филм на Алекс Уудс „Гангстери“. Тя веднага грабна телефона и се обади на агента си.

— Защо не си ми предложил тази роля? — поиска да знае тя.

— Защото е незначителна — отговори агентът й.

— Не ми пука. Незначителна, но във филм на Алекс Уудс. Намери ми сценарий.

— Ще говоря с Алекс още днес.

— Направи го. О, Куини — за в бъдеще ме осведомявай абсолютно за всичко — нека аз да вземам решенията.

Той с кого си мислеше, че има работа? С онова наивно момиченце, което беше открито в един салон за красота? Не, тя беше Лесли Кейн, настоящата звезда на американското кино и като такава, към нея трябваше да се отнасят с необходимото уважение.

Тя реши да изиграе тази роля, без да използва връзките си — дотолкова, доколкото това засягаше Мики и Абигейл. Те бяха нейната гаранция — Лесли знаеше, че ако натисне, ролята щеше да бъде нейна.

Понякога Лесли се чудеше какво би казала Абигейл, ако узнаеше за срамното й минало. Мики не я помнеше — въпреки че веднъж бе присъствала на ергенското парти на голям продуцент още когато беше момиче на повикване. Той и приятелите му се бяха държали ужасяващо; единственото, което ги интересуваше, беше да унижават и да тормозят жените и да задоволят долните си страсти. Стадо изтървани свине.

Слава Богу, тя бе имала силата да излезе от този специален бизнес, след като беше срещнала Еди. Той поне беше направил нещо за нея.

Джеф Стоунър влезе в спалнята само по хавлия, стегната около кръста му. Косата му беше мокра и той се хилеше. Изглеждаше щастлив и така трябваше да бъде — нали живееше с една от най-преуспяващите млади актриси в Холивуд.

— Може ли днес да отидем да видим новия мерцедес? — попита той.

Беше му казала, че иска да си купи друга кола, и знаеше, че Джеф си мисли, че ако й помогне да я изберат, много вероятно той да е този, който ще я кара.

— Може би — каза тя, за да го накара да почака.

Джеф беше свястно момче, но никой не можеше да се сравнява с Купър. Вече повече от два месеца тя планираше как да си върне Купър. Той се беше върнал в предишния си апартамент и отказваше да разговаря с нея.

Какво му беше направила? Нищо, освен че го обичаше. Това, че го бяха хванали, не беше по нейна вина. Той обвиняваше нея, а това не й харесваше. Тя го беше обичала, но сега започваше да го мрази. Но какво можеше да направи?

* * *

Джони Романо изглеждаше като истинска кинозвезда с плътните си, чувствени устни, лукава усмивка и дълбоко разположени и сексуално подканващи кафяви очи. Той беше испанец, висок малко над един и осемдесет, със стройно тяло, чиято горна част беше развил достатъчно добре, за да може да се хвали с мощните си мускули.

Жените не можеха да оставят на мира Джони Романо.

Джони Романо не можеше да остави на мира жените. Те бяха неговата страст. Да ги покорява беше всичко за него. Джони имаше ненаситен сексуален апетит — не беше необичайно за него да си ляга с една или две жени на ден. Съвсем наясно с опасността от СПИН, той се предпазваше с два презерватива и с безцеремонно поведение, въпреки че за себе си беше уверен, че него не може да го хване СПИН. Той беше мегазвезда, за Бога; още повече — той беше честна мегазвезда. Презервативите бяха просто жест във вярната посока, кимване към добрия Господ, защото Джони беше също така и набожен католик.

Преди осемнадесет месеца той беше застанал пред олтара с Уорнър Франклин, чернокожа полицайка. Неблагодарната вещица беше избягала с висок над два метра американски баскетболист точно преди да заминат на сватбено пътешествие в Европа. Джони никога нямаше да й прости.

Приятно му беше, че ще прави пробни снимки с Винъс Мария — той винаги си беше падал по нея, въпреки че на времето, когато я беше поканил да излязат заедно, тя беше отказала. Но сега това, че тя искаше да играе в „Гангстери“, можеше да бъде неговият шанс за успех.

Той вече стоеше на снимачната площадка, а антуражът му обикаляше покровителствено около него, готови без подканване да се втурнат в действие във всеки момент, в който някой непоканен убиец застраши тяхната звезда.

Алекс дойде да го поздрави.

— Джони — каза той, след като си размениха по едно здраво мъжко ръкостискане. — Благодаря ти, че правиш това. Винъс също ти благодари.

— Хей, мъжки, всичко е наред — рече великодушно Джони. — За тебе ще направя каквото кажеш.

„Да, разбира се. Ако ти отърва.“

— Е… — започна Алекс. — За какво е цялата дандания? Чух, че си искал Армани да изработи дрехите ти. Всички знаем, че Армани не може да бъде открит в момента. На когото му е хрумнала тази идея, явно е достатъчно тъп.

Дори и от най-малкия намек, че някой може да го помисли за тъп, на Джони му се завиваше свят.

— Разбира се, Алекс — съгласи се той. — Армани. Ха! Кой, по дяволите, го е измислил това?

— Знаех си, че не си ти — каза Алекс.

— Хей, мъжки, по никой начин — заяви Джони.

— От гардероба ще изработят специални костюми за твоя герой. Ще ти харесат. Тази роля е създадена за тебе, Джони, ще си велик в нея.

— Знам — рече Джони нескромно. — И, Алекс, трябва да направим сценарно събрание. Има няколко неща, които искам да променя.

— Разбира се — мило изрече Алекс, докато си мислеше: „Майната ти, задник такъв. Няма да променя нито една дума от моя сценарий.“

— Къде е дамата? — попита Джони, докато заставаше зад камерата.

— Идва насам.

— Не съм виждал Винъс от известно време — заяви небрежно Джони. — Беше твърде неприлично, а също и глупаво, че се омъжи за Купър Търнър, щом можеше да има мене.

„О, Господи! — помисли си Алекс. — Никога не я е чукал и това го дразни.“

— Добър ден, Джони — каза Лили и му стисна ръката за добре дошъл.

Джони я дари със заспала усмивка.

— Здрасти, прекрасна. Как така този мъж те е пуснал да излезеш от офиса?

— За да те видя, разбира се — Лили се включи добре в тона му.

Алекс се усмихна на себе си. Лили винаги знаеше какво точно да каже, за да направи щастлива коя да е суперзвезда.

Винъс се появи на снимачната площадка с няколкоминутно закъснение — беше облечена с къса прилепнала алена рокля, а косата й беше по-руса от всякога. Изглеждаше великолепно. Придружаваше я антураж, по-малък от този на Джони — само трима души — фризьор, гримьор и Антъни, на когото беше позволила да дойде с нея като специално отношение.

— Лелеее! — подсвирна Джони възхитено, когато я видя да влиза. — Изглеждаш добре, момиче. Изглеждаш много възбуждащо!

— Здравей, Джони — каза тя небрежно, като добре знаеше, че той просто иска да я вкара в леглото си.

— Знаеш ли какво, скъпа? — и той силно я прегърна. — Имам усещането, че най-сетне ще бъдем заедно. Време е, момиче.

— Репетиция — нареди се Алекс, нетърпелив да започнат, преди двамата да се заемат един с друг.

— Готова съм — произнесе Винъс, измъквайки се от смазващата прегръдка на Джони.

Тя не беше в най-добро настроение, като се има предвид фактът, че Емилио й се беше обадил тази сутрин, за да й каже, че иска още пари. А когато излизаше от къщи, същият глупав пазач й беше подал писмо, оставено в къщичката на охраната, докато идиотът напуснал поста си, за да пусне една вода. Изглеждаше, че това е поредното любовно порнопослание от почитателя й номер едно. Какъв ужас! Тези писма я караха да се чувства несигурна.

Но, от друга страна, Родригес я беше любил предната вечер с голям финес. Трябваше да признае, че всеки следващ път той ставаше все по-добър. Реши, че определено ще го включи в клипа си, ще му осигури тази тръпка — той беше млад и пламенен и заслужаваше награда.

Алекс беше динамит на снимките. Движеше се бързо като бродеща черна пантера, знаеше всичко, което става, и беше близо до всекиго. Никой не смееше да се мотае, докато Алекс Уудс снима. Пробите вървяха добре. Джони се държеше по най-прекрасен начин, а Винъс наистина беше влязла в ролята.

Когато приключиха, Алекс каза:

— И двамата свършихте чудесна работа, благодаря ви.

Той беше впечатлен от представянето на Винъс. Ако изглеждаше така и на екрана, ролята беше нейна.

— Да — съгласи се Джони. — Тук моята Винъс е една пламенна малка палавница, нали, скъпа? — и той интимно я потупа по задника.

Тя веднага му го върна, като силно го ощипа.

— Не съм твоя, Джони — мило изрече тя. — Когато я закъсам, ще ти се обадя. Става ли?

Джони избухна в смях.

— Бива си я!

На Винъс започна да й изглежда, че работата с него ще бъде кошмар, защото егото му вероятно беше толкова голямо, колкото Емпайър стейт билдинг.

Джони се обърна към Алекс със сериозно изражение.

— Хей, мъжки — каза той. — Кога ще се съберем за сценария? Искам си поправките.

— Виж какво ще ти кажа, Джони. Напиши забележките си и аз ще ги погледна. Точно сега съм в разгара на предпродукцията и нямам време.

Винъс знаеше, че Алекс просто иска да разкара Джони. Не беше изненадана, защото Джони беше твърде глупав, за да го разбере. Той беше зает да бъде господин Голямата-филмова-звезда и не възприемаше нищо друго освен себе си. Беше направо срамно — той беше по-самовлюбен и от Чарли Долар — приемаше това, че е звезда, много по-сериозно.

Тя се отдръпна от двамата мъже, горда със себе си — беше сигурна, че се е справила добре.

Антъни беше пламнал от въодушевление, че е бил на снимки и толкова близо до Джони Романо.

— Ти си чудесна! — увери той Винъс, когато си тръгнаха. — Страшно съм впечатлен.

Тя реши, че Антъни също заслужава награда. Щеше отново да покани Рон — и двамата се нуждаеха от малко окуражаване. Усмихна се и се отправи към колата си. Доколкото можеше да го направи, щеше да отстрани всички пречки.