Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (63)

ГЛАВА 62

— Минаха три дена — помислих си, че си ме изоставила — каза Лени.

— Съжалявам, татко ми — върна се — извини се Клаудия.

— Да, знам — горчиво каза той. — Господин Жизнерадостният се е върнал. Така изтърсва тук храната, сякаш аз съм куче. Трябва да ти кажа, че мразя баща ти, Клаудия. Ти трябва да се махнеш от него — неговата карма е лоша.

— Какво е… карма?

— Надявам се никога да нямаш повод да разбереш.

— Тази вечер татко ми ще пие твърде много вино. Когато заспи, ще открадна ключа и ще ти го донеса. Пазиш ли картата?

Той посочи джоба си.

— Тук е на сигурно място.

Тя му подаде малко фенерче.

— Ето, ще ни потрябва.

— Благодаря — каза той.

— Ако открият, че си избягал, ще тръгнат след тебе — загрижи се тя. — Но няма да знаят до утре, когато Фурио донася храна.

— Как ще стигнеш дотук късно през нощта?

— Аз също много ще внимавам.

— Твоят приятел не трябва ли да дойде с тебе?

— Не! — остро изрече тя. — Ако той знаеше, нямаше да ми позволи да ти помогна. — Тя се поколеба, очевидно стресната. — Ако той разбере за нас…

— Няма нищо за разбиране, Клаудия — увери я той. — Ти си тук, за да ми помогнеш — това е всичко. Никога няма да кажа на никого какво се случи между нас.

Тя кимна, доволна, че той няма да я предаде.

— След като взема ключа, ще съм тук. Трябва да си готов да тръгнеш веднага.

Той не знаеше как ще изкара следващите няколко часа, докато тя се върне. Но някак си трябваше да намери сили.