Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (26)

ГЛАВА 25

Лъки мисли много, след като си тръгна от Палм Спрингс. Чувстваше се така, сякаш се е втурнала сред гъста мъгла — Лени си беше отишъл и след като се беше случило, тя трябваше да се научи да го приема.

Подкара направо към дома си, където прекара известно време с децата си. Взе бебето Джино, притисна го към себе си и си позволи да се разтопи в неговата приятна топлина и безпомощност. Осъзна, че децата й имат нужда да бди над тях. Едно нещо знаеше със сигурност — за тях винаги щеше да бъде тук.

Мария се носеше из къщата както обикновено. Имаше повече енергия и от майка си. Малката заподскача нагоре-надолу от радост, когато Лъки й каза, че ще прекарат сутринта заедно.

— Мамо, мамо, мене приказка… Искам приказка… Моооля те! — приплака тя.

— Добре — каза Лъки, седна и прочете на Мария приказката за агнето Лари и петунията Пити от една шарена книжка.

Мария се превиваше от смях, докато слушаше как майка й чете с различни гласове.

— Сега отиваме да плуваме, мамо. Сега! Сега! — извика тя, когато приказката свърши.

Вместо да плуват, Лъки изведе дъщеря си на дълга разходка по брега, след това й обеща в края на седмицата да излязат и да й изберат нова играчка. Мария беше във възторг.

Сиси й каза, че се е обаждала Винъс. Лъки беше наясно, че е пренебрегвала приятелите си, и реши да направи нещо в тази посока.

Пристигна в „Пантър“ след дванадесет, премина през целия паркинг и спря на обичайното си място.

Киоко беше на бюрото си във външния офис.

— Съжалявам за вчера, Ки — каза тя на път за собствения си офис. — Трябваше да се измъкна оттук, или щях напълно да се побъркам. Премести ли ангажиментите, които пропуснах?

— За всичко съм се погрижил — отговори той и я последва. — Помислих си, че може да закъснееш, така че отмених и всичките ти сутрешни срещи.

— Защо? — попита тя кисело. — Да не би да не бях на себе си вчера?

— Така изглеждаше.

— Много хитро, Ки. Имах интересно пътуване, но сега се върнах.

— Вероятно си имала нужда от почивка — каза Киоко със симпатия.

— Имах. Само че днес съм наказана сериозно. Имам ужасен махмурлук. Дали някъде тук има аспирин?

Той й донесе аспирин, чаша силно черно кафе и голяма чаша пресен портокалов сок. След това сложи пред нея списъка с телефонните обаждания.

Тя прегледа имената — Алекс Уудс се беше обаждал два пъти. Нямаше и намерение да му се обажда — вероятно беше по-добре да му даде време да охладнее и след това, когато се срещнеха отново, щеше да става дума само за работа. За момент позволи на мислите си да поблуждаят, спомни си Алекс в леглото… горещия бърз секс… Не! С Алекс беше за една нощ чукане за отмъщение. Никога нямаше да се повтори.

— Ъъъ… Ку… — каза тя и се опита да звучи както обикновено. — Ако отново се обади Алекс Уудс, разбери за какво става въпрос. Не искам да говоря с него, ако не е нещо, свързано с „Гангстери“. Ще се погрижиш за това, нали?

— Да, Лъки — отговори Киоко. Не беше в негов стил да задава въпроси, които очевидно не бяха негова работа.

— И ме свържи с Винъс — добави Лъки и изпи два аспирина с портокаловия сок.

Киоко се обади в дома на Винъс и говори с Антъни.

— Тя не е в къщи — каза той. — Да се опитам ли да се свържа с колата й?

— Ако обичаш.

След няколко секунди Винъс се обади — звучеше доволна.

— Това е нещо като телепатия — рече тя. — Сиси каза ли ти, че те търсих у дома ти снощи?

— Наистина бих искала да се срещнем — отвърна Лъки. — Твърде дълго не сме се виждали. Не си ли свободна за обяд?

— За нещастие, не — каза Винъс разочаровано. — Какво ще кажеш за вечеря?

— Става. Ще накарам Киоко да направи резервация в „При Мортън“.

— Супер! Можем да вземем акъла на всеки мъж в града. Обичам да правя това! — преди да продължи, Винъс замълча за малко. — Ъъъ… Не смятах да го споменавам, защото знам, че е твоят филм, но отивам да се срещна с Алекс Уудс. Чета ролята на Лола в „Гангстери“.

— Лола? — попита Лъки, изненадана, че Винъс би се съгласила на толкова малка роля. — Това не е роля за звезда.

— Знам, но твоят приятел и мой агент, Фреди, ме увери, че трябва да приема, защото това ще ме представи в друга светлина.

— Довери се на Фреди и той все ще ти излезе с някоя велика идея.

— Прочетох сценария и ми хареса. Сега знам защо искаш да направиш този филм.

— Ще се видиш ли с Алекс днес?

— След около десетина минути. Така че… ако те пита за мене…

— Алекс има последната дума за това, кой ще участва във филма. Но ако трябваше аз да реша, ти ще си Лола, въпреки че това ще надуе бюджета. Миналата седмица Алекс подписа с Джони Романо.

— Според Фреди той е трябвало да се бие, за да ми уреди среща с великия господин Уудс, който — както можеш да си представиш — изобщо не ме вълнува.

— Сигурна съм, че е така.

— Ти си се срещала с него. Какъв е той?

Лъки посегна към цигарите — навикът й се влошаваше с всеки изминал ден.

— Мислех си, че ти си тази, която знае всичко за него — каза тя неуверено.

— Само това, което бившата му приятелка нямаше търпение да сподели с мене.

— И какво беше казала тя?

— Хм… Чакай да видя… О, да — че чука само азиатки и не си губи акъла.

— Голям мъж — произнесе сухо Лъки.

— Ти би трябвало да знаеш.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Хайде, Лъки — настоя Винъс. — Сподели с мене. Наистина ли е таралеж в гащите, както казват всички?

— Алекс изглежда свестен — каза Лъки, внимателно подбирайки думите си. — Пресата просто му е създала лош образ. Сигурна съм, че ще се спогодиш с него.

— Ако ти се случи да говориш с него по-късно, разбери какво мисли за мене.

— Добре — спокойно отвърна Лъки. — Може би ще го направя.

После повтори на себе си:

— Може би няма.

* * *

Когато Винъс свърши разговора си с Лъки, вече пристигаше в продуцентския офис на Алекс.

Като й посочи паркинга с махване на ръката, един пазач я посрещна сияещ и ентусиазиран.

— Мога ли да получа автограф за сестра си? Тя е ваша най-голяма почитателка.

Колко пъти го беше чувала.

Излезе от колата си и оправи прилепналата копринена рокля. Очите на пазача не се откъсваха от нея и поглъщаха всеки открит сантиметър от тялото й, докато тя надраска подписа си на грубото парче хартия. Съветниците й по сигурността я бяха посъветвали никога да не кара сама из Лос Анджелис. Толкова по-зле за тях, защото тя обичаше да бъде сама в колата си — да слуша най-новите дискове, да мисли за разни неща, да се отпусне. Ако имаше шофьор, пътуването беше съвсем различно. Въпреки че откакто тя и Купър бяха скъсали, вечер никога и никъде не излизаше сама. Бракът й с Купър беше забавен, а тя се беше чувствала добре да бъде вярна само на един мъж. Жалко, че той не можеше да се държи по същия начин.

Изключително азиатско момиче я посрещна на входа на зданието на Алекс.

— Здравейте, аз съм Франс — каза момичето и й подаде малка, добре поддържана ръка. — Добре дошли в „Уудсън продакшънс“. За нас е чест, че сте тук. Моля, последвайте ме.

Хм… Добро посрещане. Може би Алекс Уудс беше нетърпелив да я види — въпреки всичко. Франс я въведе в голяма приемна зала със стени, украсени с постери в рамки на всичките филми на Алекс. Впечатляваща колекция.

— Алекс ще закъснее с няколко минути — извинително произнесе Франс. — Може ли да ви предложа нещо? Чай? Кафе? Минерална вода?

Винъс седна пред чаша „Евиан“ и пред последния брой на списание „Ролинг стоунс“. Това беше нещо ново — не я бяха карали да чака от години. Той проверяваше ли я? Искаше да види дали наистина е примадона?

След двадесетминутно чакане, през което тя ставаше все по-нетърпелива, се появи друга азиатка. Тази беше по-възрастна и също поразително красива.

— Аз съм Лили, изпълнителен асистент на Алекс Уудс — представи се жената с топла усмивка. — Алекс неочаквано трябваше да напусне града снощи. Сърдечно се извинява за закъснението си. Ще бъде тук всеки момент.

— Колко дълъг ще е този момент? — попита Винъс. Нямаше намерение да чака повече — това щеше да се отрази зле на имиджа й.

— Съвсем скоро — увери я Лили и добави за по-сигурно: — Той с нетърпение очаква да се срещне с вас.

„Обзалагам се — помисли си Винъс, докато увереността й бързо намаляваше. — Фреди ме принуди да дойда тук. Той никога не е чувал за мене, а ако е чувал, мрази всичко, свързано с мене.“

Защо сама се поставяше в такова уязвимо положение, когато не беше необходимо? Тя беше звезда, за Бога, и нямаше нужда да чака когото и да било — особено Алекс Уудс с репутацията му на шовинист.

— Още минерална вода? — попита Лили.

Винъс стана.

— Знаете ли какво — каза тя учтиво. — Не мога да чакам повече. Моля, предайте на господин Уудс, че за мене беше ъъъ… удоволствие почти да се срещна с него.

Всъщност искаше да каже: „Писна ми, изчезвам и кажи на грубия си шибан шеф да се разкара.“

На Лили й беше видимо неудобно, докато се опитваше да измисли начин да спре Винъс, преди тя да си тръгне.

— Той ще дойде — каза тя меко. — Говори с мене от колата си само преди минути и вече е почти на стълбите.

— Чудесно — произнесе снизходително Винъс. — Ще уговорим нова среща.

Лицето на Фреди Леон изплува пред очите й.

— Иначе няма „Оскар“ — сериозно казваше Фреди. — Забрави гордостта си и остани.

„Съжалявам, Фреди, но дори и заради тебе…“

Вече беше на вратата, Лили вървеше подире й, когато Алекс влезе. Небръснат и разрошен, той блъсна Винъс, без дори да я забележи.

— По дяволите! — каза на Лили. — Шибаното движение. Не ме обвинявай.

— Алекс — спокойно рече Лили, но с доловима стоманена нотка в гласа. — Това е Винъс Мария. Тя тъкмо си тръгваше, обаче съм сигурна, че можеш да я накараш да остане.

Той погледна платиненорусата суперзвезда. Не беше зле. Беше се облякла в своя интерпретация на Лола и почти ставаше.

— Извинявай, скъпа — той пусна убийствената си усмивка на малко момче, която му беше уреждала милиони проблеми. — Защо не се върнеш обратно и да поговорим?

„Скъпата“ не беше доволна. Прекалено покровителствен. Усмивката му беше поразителна. Добре изчислена. Вероятно я използваше пред жените просто за да може да върви по собствения си път. Не беше толкова хубав като Купър. Беше по-едър, по-груб, по-мъжествен. Всъщност беше доста привлекателен — типът превъзхождащ силен мъж.

„На бас, че обичаш да ти правят вятър — помисли си тя. — Чудиш се защо не ти връщам комплимента.“

— Пет минути — каза тя студено. — Сигурна съм, че времето е достатъчно да ви убедя, че аз съм вашата Лола.