Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (28)

ГЛАВА 27

— Закъсня — каза строго Мишел Ги. — С около осем седмици.

— Моля? — произнесе Бриджит. Това не беше поздравът, който очакваше.

— Трябваше да бъдеш тук преди два месеца, не си ли спомняш? Когато те срещнах на приема на Ефи. Казах ти да дойдеш да ме видиш на следващия ден — той се отпусна на стола си и я загледа изпитателно. — Знаеш ли, покана от моя страна се смята в този град за сериозна сделка.

— Причината, поради която не приех предложението ви — обясни Бриджит, — беше, че почина вторият ми баща. Отидох в Лос Анджелис за погребението.

— Съжалявам — каза Мишел. — Не знаех.

— Както и да е. Сега пак съм тук.

— Да — включи се и Нона. — Тя се върна, а аз съм нейният импресарио.

— Ти? — Мишел едва скри изненадата си.

— Да, аз — предизвикателно отвърна Нона. — Можехме да отидем в коя да е от големите агенции, но Бриджит поиска ти да я представляваш. Предполагам, че си е паднала по акцента ти.

Избледнелите сини очи на Мишел Ги се присвиха учудено.

— Това е нов начин да принудиш някой агент да подпише с тебе — каза той. — Мислех си, че Бриджит е тази, която иска да бъде представена, а аз се предполагаше да й направя голяма услуга.

— Нещата се промениха — заяви Нона. — Бриджит е на път да сключи фантастична сделка.

— И каква ще е тя?

— Ще ме представлявате ли? — попита Бриджит и втренчи в него сините си очи.

— Вече се съгласих — бавно отговори Мишел. — Въпреки че, първо, трябва да видя как изглеждаш пред камерата. И, Бриджит — добави той. — Моделите нямат нужда от менажери. Не и докато не станат суперзвезди.

— Смятам да стана много повече от обикновен модел — отвърна тя уверено.

— Отнема доста време да си създадеш име — посочи Мишел.

— Това го знаем — прекъсна го Нона. — Положението обаче е такова, че идваме при тебе с фантастичен удар. — Тя млъкна, за да постигне драматичен ефект. — Джинсите „Рок-енд-рол“ искат Бриджит да бъде техният нов рекламен модел.

Мишел кимна, докато мислеше бързо. Значи, ето затова джинсите „Рок-енд-рол“ не подписаха сделката с Робъртсън и Нейчър — и двете — негови клиентки.

— Кога се случи това? — попита той, докато си драскаше в жълт настолен бележник.

— Люк Казуей я снима, преди тя да замине за Лос Анджелис. От рекламната агенция видяха снимките и полудяха по нея.

Мишел знаеше, че Робъртсън ще побеснее, ако агенцията му подпише с Бриджит. Е, и какво? За Мишел парите винаги бяха на първо място. След това той се обърна към Бриджит:

— Ако това е така, ще ти осигуря най-добрите сделки в този бизнес.

— Точно това искам — съвсем определено каза Бриджит.

— Отиваме да се видим с Аурора в „Мондо“ — обади се Нона. — Реших, че ако й кажем за джинсите, тя може да поиска да сложи Бриджит на корицата.

— Не, не, не! — почти извика Мишел. — Не правете това. Аз ще го направя. И ето как ще стане: ще дам вечеря в апартамента си. Ще поканим Аурора, съпруга й и няколко други интересни гости. По време на вечерята ще съобщя на Аурора, че двете списания — „Алуър“ и „Глемър“ — се надпреварват кое да постави Бриджит на корицата си заради новата й рекордна сделка, която ще я направи по-известна от кое да е от момичетата на „Гес“. Уверявам ви — на следващия ден Аурора ще дойде при нас, за да моли Бриджит да се появи първо на нейната корица.

— Звучи ми добре — каза Бриджит и широко се усмихна.

— Ах! — Мишел се хвана за главата. — Мозъкът трябва постоянно да работи. — Избледнелият му син поглед се срещна с нейния. — Не съм ли прав, ma cherie^[1]?

— О, да — отвърна тя ентусиазирано — беше впечатлена от него. — Абсолютно.

* * *

— Какъв е произходът ти? — попита Алекс. — Откъде си?

Винъс осъзна, че Алекс Уудс очевидно не знае кой знае колко за нея. По дяволите — тя щеше да продължи да играе играта и да развеселява големия творец.

— Аз съм истинско бруклинско момиче — каза тя любезно. — Имам усещането, че половината Холивуд е започнал оттам.

— Не и аз — отвърна Алекс. — Аз съм местно момче.

— О, хайде — рече Винъс, флиртувайки съвсем малко. — Не може да си от Лос Анджелис. Никой не е оттук.

— Аз съм.

— Изненадана съм — каза тя. — Работите ти звучат толкова по нюйоркски.

— Прекарах много време в Ню Йорк — рече той. — Но да не се отклоняваме от въпроса. Предполагам, че трябва да те интервюирам.

— Няма да е точно интервю, Алекс. Дойдох да те видя, защото си написал сензационен сценарий и аз искам да играя Лола. Знам, че мога да свърша невероятна работа.

— Много си сигурна в себе си.

— Защо пък да не съм? Постигнала съм много — тя му хвърли невинен поглед, за да го накара да омекне. — Като тебе.

Той я погледна учудено.

— Не е необходимо да се продаваш. Знам коя си.

— Какво успокоение! — каза тя насмешливо, убедена, че той изобщо няма представа коя е тя.

Той се изправи.

— Е, стигнахме до същината. Ще ме извиниш за момент? Трябва да отида до тоалетната.

„О, Боже — помисли си тя. — Той се друса. Не може да издържи и пет минути.“

— Естествено — каза тя невъздържано. — Защо да имам нещо против? И без друго вече прекарах последния час, като висях тук.

— Разбери — рече той и направи физиономия. — Природата зове.

Той влезе в банята, затвори вратата и веднага позвъни на Франс.

— Да, Алекс? — обади се тя.

— Цветя — поръча той. — За Лъки Сантейнджело. Увери се, че ще бъдат наистина много специални. Всъщност рози. Много рози.

— Колко искаш да й изпратят?

— Бъди сигурна, че ще са много. Всъщност нека да са шест дузини червени рози. Нека да ги занесат в дома й този следобед, така че да я чакат, когато се прибере в къщи.

— Какво да пише на картичката? — попита Франс. — Обичайното?

— Не, не обичайното, Франс — подразни се той. — Аз сам ще надпиша картичката.

— А Тин Лий?

— Какво?

— Цветя, защото си провалил срещата?

— Предполагам.

Върна се в офиса си, където Винъс се беше отпуснала на канапето в типична за Лола поза.

— Привет, скъпи — каза тя и махна подканващо. — Не искаш ли да се отпуснеш край мене?

Това беше реплика от сценария и тя я произнесе точно както трябва.

— Не можем да ти платим достатъчно — заяви Алекс.

— Знам, вече сте превишили бюджета с избора на Джони Романо.

— Обикновено не работя със звезди.

— Аз пък обикновено не работя с известни режисьори, които едва са чували за мене.

— Това не е вярно.

Винъс седна нормално.

— Ще го приема. Но, Алекс, ти не знаеш нищо за мене.

— Не си падам по клюките.

— О — каза тя сърдито. — За такава ли ме мислиш?

— Не. Не съм казал такова нещо. Хайде, Винъс, разкажи ми повече за себе си. Ти си от Бруклин… От какво семейство?

— Какво искаш? Биографията ми?

— Защо се стягаш?

— Не се стягам.

— Тогава давай, разказвай.

Тя се ориентира към съкратеното издание на житейската си история.

— Хм… Да видим… — започна тя. — Е, баща ми беше очарователен италиански шовинист. Майка ми почина, когато бях твърде малка. Имах четирима по-големи братя, но трябваше да се грижа за тях — нали знаеш — перях, чистех, правех спагети, цялата домакинска работа. Да знаеш само какъв шок беше за тях, когато заминах с най-добрия си приятел, Рон Мачио. Търсехме приключение — двама безумци, — така че хванахме стопа за Лос Анджелис, където вършех какво ли не — от певица в ъндърграунд-клубове до гол модел в школа по рисуване. След това срещнах продуцент на грамофонни плочи, който реши да ме запише. Рон пък направи видеоклипа ми. Получи се толкова добре, че аз станах… знаеш, вечен хит.

— И сигурно си се оказала там, където си искала да бъдеш.

— На върха, Алекс — каза тя много сериозно. — Там исках да бъда. И сега съм точно там.

— Тогава защо идваш при мене заради някаква дребна роля?

Това определено си беше удар в ченето й.

— Защото искам да докажа, че мога да играя. Че не съм само ужасна сексмашина, която не може да се оправи на големия екран. Критиците ме мразят. Имам зад гърба си четири филма, но всеки път те ми съдират задника.

Алекс произнесе:

— С мене го правят през цялото време.

— Но не те разкъсват физически на парчета, като те наричат всякак — от сексмашина до вулгарна и бездарна курва!

— В моя живот са ме наричали с какви ли не имена — криво се усмихна Алекс. — Но „вулгарна и бездарна курва“ не е едно от тях.

— Знаеш какво искам да кажа.

— Не обръщай внимание на критиката. Аз така правя.

— Не е толкова лесно, но се опитвам. Имам огромна армия от искрени почитатели и в техните очи винаги съм върхът. Те са тайната ми опора.

— Искаш ли да ми прочетеш една сцена? — попита Алекс. Възможно беше наистина да има потенциал, а и той я беше харесал.

— Малко съм обидена, че ме караш да чета — каза тя, твърдо решила да го накара да разбере как се чувства.

— Не познавам работите ти, Винъс — обясни той. — Никога не съм гледал някой от твоите филми. И дори всичко, с което ми се представи, да е вярно, трябва да съм луд, ако не те накарам да четеш.

Тя кимна, изправи се и отиде до прозореца.

— Ще го направя, ако ти четеш с мене — каза тя и се обърна с лице към него.

— Екипът ми чака да се присъедини към нас. С тебе ще чете Линди, тя е добра.

— Сигурна съм, че е добра, но не е мъж — Винъс беше непоколебима. — Имам нужда от взаимодействие, от сексуално напрежение. Трябва да вляза в ролята, Алекс.

Той я изучаваше, притеглен от уязвимостта, която усещаше между големите пози. Само ако можеше да хване това й качество във филма, тя щеше да бъде перфектната Лола.

— Коя сцена искаш да прочетеш? — попита той.

— Тази, в която Лола е в криза, наистина има неприятности и не знае кой би могъл да й помогне.

Алекс взе сценария от бюрото си.

— Добър избор — каза той. — Добре, Винъс, давай. Убеди ме.