Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (29)

ГЛАВА 28

След като дойде на себе си след поредния кошмар, на Лени му се стори, че чува шум, различен от всички останали звуци, които познаваше толкова добре. Помисли си, че чува жена да се смее. Седна изправен в отчаяния си опит да чуе. Нищо — само безспирното бучене на морето.

Нямаше представа за времето. От светлината, която се процеждаше надолу в пещерата, предположи, че е рано сутрин. Стана и се протегна. Всички кости го боляха. Напоследък беше започнал да тренира, но никак не беше лесно с окования му глезен. Целта му беше да не губи повече от физическата си сила. Вече беше осъзнал, че е важно да си намери причина да живее. Където има ред, има и надежда. Където няма, няма нищо.

Днес беше един от онези дни, когато той просто не можеше да се организира. Вместо това отново седна на импровизираното дървено легло и започна да си мисли за времето, когато той и Лъки се срещнаха за първи път във Вегас. Той беше танцьор в програма в нейния хотел. Тя дойде, уволни го, а след това се опита да го примами в леглото си. Сега се усмихваше на спомените. Година по-късно те се бяха сблъскали, докато той беше женен за Олимпия, а тя — за Димитри. Един поглед и двамата вече знаеха, че този път никога няма да се разделят.

Чудесната му, упорита, красива Лъки. Какво ли не би дал, за да бъде сега с нея. Чудеше се как я кара тя. Дали похитителите му са й се обадили? Толкова ли беше голям исканият откуп, че тя не беше в състояние да го плати? Това не беше възможно. Той познаваше своята Лъки. Тя щеше да намери начин да го плати, дори и ако беше един милиард долара.

Отново чу звука — мек женски смях. Този път беше сигурен, че не си въобразява.

— Има ли някой там? — извика той. — Някой наблизо?

Ехото от гласа му се върна обратно. С изключение на него цареше обичайната тишина. Мозъкът му ли си правеше жестоки шеги с него? Може би наистина започваше да полудява. Да можеше поне да свали проклетата верига от крака си. Глезенът му беше разранен от опитите.

Отпусна се обратно върху така нареченото легло и вдигна ръце към лицето си, за да прикрие очите си. Отчаянието го обгръщаше като тежко наметало от непрогледен мрак.

„Лъки, Лъки, Лъки. Ах… Любов моя… Защо не ме спасяваш?“

Отново потъна в лек сън и сънува как кара моторница по морето — бърза лодка, която си проправяше път през големите вълни и го носеше към свободата.

Събуди го момичешки вик. Той стана рязко. Като се въртеше на всички страни, на входа на пещерата стоеше млада жена на около двадесет години с облаци къдрава кестенява коса и лице на мадона.

Той сигурно сънуваше. Тя сигурно беше видение.

Ръката на жената се вдигна към устата й, когато тя промълви нещо на италиански — език, който той не говореше.

„За Бога, тя е истинска — помисли си той. — От плът и кръв. ТЯ Е МОЯТ СПАСИТЕЛ.“

— Благодаря на Бога, че сте тук — извика той. — Благодаря на Бога!

Тя се втренчи в него — очите й издаваха страх и изненада. След това се обърна, затича се и се скри от погледа му.

— Върни се! — изкрещя той след нея. — Върни се, която и да си. Няма да ти причиня зло. По дяволите — ВЪРНИ СЕ!

Беше си отишла.

Той се надяваше и се молеше тя да му помогне, защото без нея беше загубен.