Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (71)

ГЛАВА 70

Лени продължи да се движи цяла нощ, придържайки се плътно към скалите над морето, след като случайно се беше намерил на крайбрежен път, който водеше надолу, към изолираните плажове. След известно време земята започна да става много плоска, заобиколена от неравни струпвания на скали и малко дървета. Забравил за разранения си глезен и порязания си крак, той се концентрира върху това, до достигне сигурно убежище.

Няколко часа по-късно започна да се зазорява. Той се сви до дънера на високо дърво и лакомо затъпка в устата си парчета от хляба, който беше прибрал. Бяха по-вкусни от деликатесна мръвка.

Порови в джобовете си. Там бяха фенерчето на Клаудия и картата, с която се консултираше от време на време. Имаше около шестстотин долара в смачкани американски банкноти, кредитна карта, която вероятно вече беше невалидна, паспорт и няколко хиляди долара в пътнически чекове. За щастие, когато беше извън Америка, винаги носеше със себе си паспорта си и пари. И още по-хубаво — похитителите му не бяха намерили парите, които бе държал скрити в пещерата.

Беше се отказал от идеята да отиде в американското посолство. Ако го направеше, трябваше да им разкаже цялата история, щеше да има въпроси и голяма публичност. Плюс това не искаше да създава неприятности на Клаудия.

Новият му план беше да се прибере в къщи колкото е възможно по-бързо.

У дома в Америка и Лъки и децата — това беше всичко, което искаше.

Когато стана светло, се намери на път към живописна долина. По дяволите, вече трябваше да е на сигурно място — беше вървял цяла нощ.

„Свободен си“ — говореше на себе си, докато се влачеше нататък. Свободен, свободен, свободен. Чувството беше главозамайващо.

Малко след това достигна околностите на някакъв град и започна да вижда хора. Не спря да моли за помощ — просто продължаваше да върви.

Едно учениче го посочи с пръст. Мършаво куче се появи отнякъде и го залая. Някаква старица, облечена цялата в черно, го видя да минава и се прекръсти. Контакт с човешки същества — беше странно приятно.

Стигна до една малка гара. Старецът зад билетното гише го изгледа странно и му каза, че ще има влак след час. Взе си билет за Палермо, след това влезе в малкия магазин до вратата и си купи хляб, сирене и някакъв пушен колбас. Отвън слънцето грееше. Седна на една пейка и се опита да яде бавно, наслаждавайки се на всяка хапка.

Когато влакът пристигна, беше напълно изтощен. Седна до прозореца и заспа дълбоко, докато стигна до големия град.

В Палермо намери туристически магазин и оттам си взе риза, панталони и обувки, които облече в една задна стая, която момичето от магазина му позволи да използва. Погледна се в огледалото и беше шокиран. Откакто го бяха пленили, виждаше отражението си за първи път. Беше слаб, направо мършав, имаше неравна брада и дълга сплъстена коса. Единственото добро нещо — никой нямаше да го познае. Поне можеше да остане в анонимност, докато бъде на сигурно място в къщи.

Момичето от магазина говореше малко английски. Попита я дали наблизо има бръснарница и тя го насочи към едно място на пет минути оттук.

Веднага отиде там и се отърва от брадата като рогозка и от дългата коса. Външният му вид се подобри значително, въпреки че все още изглеждаше ужасно.

Чувстваше се съвсем сам в света, но това чувство му доставяше удоволствие. Още веднъж щеше да ръководи собствената си съдба.

След час взе ферибот за Неапол и оттам — отново влак, този път за Рим, където отиде направо на летището и използва пътническите си чекове, за да си купи евтин билет за Лос Анджелис. Имаше полет след час. Купи си някакви списания и евтини слънчеви очила — само за в случай, че го разпознаят.

И докато не седна в самолета и не потегли за в къщи, не се почувства на съвсем сигурно място.