Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (5)

ГЛАВА 4

Винъс Мария беше в отлична форма. За това работеше прилежно, ставайки всяка сутрин в шест часа, за да тича нагоре-надолу по Холивуд Хилс със Свен, личния си треньор, преди да се върне в дома си за един час мъчителна аеробика и вдигане на малки тежести.

Господи! Трябваше да правиш това-онова, за да останеш в отлична форма. Основните й усилия бяха насочени към най-големия й проблем — задника, но тя никога не се отпускаше, защото отпускането означаваше вече да няма най-хубавото тяло в Холивуд. Да вървят по дяволите — единственото нещо, за което не можеха да се хванат, беше великолепното й тяло.

Вирджиния Винъс Мария Сиера за първи път беше дошла в Холивуд малко след като навърши двадесет години, с приятеля си, Рон Мачио — момче, което искаше да стане хореограф. Двамата пристигнаха на стоп от Ню Йорк и оцеляха в Лос Анджелис, като приемаха всяка работа, която можеха да намерят. Винъс беше работила в супермаркет, където опаковаше храни, като гол модел на клас по изобразително изкуство, като статистка в киното и в различни нощни клубове, където пееше и танцуваше.

Рон се беше хващал като сервитьор, като момче за поръчки в куриерска служба и като шофьор на лека кола. Заедно бяха успели да преживеят, докато една нощ Винъс беше открита от продуцент на сингъли, който висеше в същите нощни клубове, които тя и Рон посещаваха често. След сериозно преследване тя го беше принудила да запише нейна плоча, а после тя и Рон бяха сглобили заедно скандален порноклип, който да върви с нея. Винъс беше обмислила типа и стила, докато Рон пристигна с всички необходими филми.

Цялата нощ се бяха трудили, но след шест седмици плочата им стана номер едно и Винъс Мария вече беше поела по пътя.

Сега, пет години по-късно, на двадесет и седем годишна възраст, тя беше известна суперзвезда с огромен брой почитатели. А Рон беше станал голям режисьор с два успешни филма зад гърба си. Помогнало беше и това, че настоящият приятел на Рон, Харис фон Щеп, изключително богат шоубизнесмен, беше финансирал първия филм на Рон. Както Винъс често посочваше — ако Рон не беше притежавал талант, това никога нямаше да му се случи. Тя не харесваше Харис, той беше с двадесет и пет години по-възрастен от Рон и невероятно деспотичен.

Като актриса критиката пишеше много за нея, още повече, че всеки от нейните филми носеше мега-печалби. Последният й филм „Откривател“ вече беше донесъл повече от осем милиона долара само за първата седмица. Тя беше една от малкото актриси-суперзвезди, които бяха в състояние да представят филм.

Обикновено повечето мъже критици я плюеха за това, как може една жена да си позволява да върши и да говори такива неща и в същото време да прави фантастична кариера. Журналистите винаги пишеха за нея унизителни неща — казваха, че с нея е свършено, изтрита е, отнесъл я е вятърът.

Свършено било! Ха! Последният й компактдиск с най-големите й хитове беше влязъл в класациите като номер едно и беше останал там седем седмици.

Наистина било свършено! С кого се подиграваха? Тя имаше легиони искрени почитатели и ако критиците не я харесваха — толкова по-зле за тях — тя предизвикваше голям шум наоколо и беше по-добре те да свикнат с това или да се разкарат.

Преди две години тя се беше омъжила за Купър Търнър — класически красива кинозвезда с изключително успешна кариера. Въпреки че вече беше стигнал до четиридесет и седемте години — с двадесет години по-възрастен от Винъс, — тя бързо беше открила, че скъпият й съпруг не може да си държи члена прибран в панталоните. Той обожаваше жените и въпреки че тя беше сигурна, че я обича, не можеше да направи нищо, за да го накара да не й изневерява. Купър беше играч, на когото не можеше да се помогне. Твърде зле, защото те бяха прекрасна двойка.

Когато се срещнаха за първи път, тя имаше връзка с един от неговите най-добри приятели — нюйоркския магнат Мартин Суонсън. По онова време Мартин беше много влюбен в нея и много женен. Връзката им беше завършила със самоубийството на съпругата на Мартин пред очите и на двама им.

Купър беше около нея през цялото време. Трагедията ги беше сближила и те се бяха влюбили един в друг и се ожениха.

По едно време Купър беше споменал, че иска да има семейство. Тя му беше отговорила, че още не е готова, защото точно знаеше какво щеше да стане: тя ще ражда деца, докато той ще шества по сцените; тя ще развали фигурата си, докато той ще се пъчи в костюмите на Армани; тя ще си седи в къщи с децата, докато той ще се мотае навън, размахвайки известния си пенис.

Не. Да създаде семейство с Купър не беше за нея. Бракът — тя го беше разбрала — вероятно беше грешка и по-късно тя беше сметнала за необходимо да поиска бърз развод.

Това би докарало таблоидите до френетизъм. Тя беше тяхна любимка, беше предпочитана от тях. Дори след като нейният брат, простакът Емилио, им беше разказал историята на живота й, те пак не се бяха отдръпнали от нея. Според таблоидите тя беше спала с всекиго от Джон Кенеди младши до Мадона!

Ако само знаеха истината. Тя беше вярна жена, докато Купър вършееше наоколо като пияна проститутка в петък вечер. Е, да върви по дяволите, дошло беше време да се сложи край на шоуто.

След като потренира, Винъс взе душ и слезе на долния етаж, за да посрещне масажиста си Родригес — съскащ двадесет и две годишен латиноамериканец с опитни ръце като на мъж, два пъти по-възрастен от него. Родригес беше целият мускули, с тъмна къдрава коса и пламенни очи — точно по начина, по който Винъс ги харесваше. Тя имаше слабост към изключително красивите мъже, особено към мъжете със стегнати и изпъкнали задници и с ръце и крака, които да те обхванат и да те погълнат. Бяха я нарочили, че има връзка с него, но може ли човек да има връзка с едно дете?

В никакъв случай, реши тя. Двадесет и две годишните са си още деца, а и Родригес изглеждаше много светски. Той беше от Аржентина и я забавляваше, като й разказваше за своите любовни връзки с по-възрастни омъжени жени, чиито богати съпрузи не могат да ги задоволяват.

Точно такъв проблем тя нямаше. Купър беше изключително добър любовник. Имаше бавни ръце — най-доброто. Той наистина обичаше жените и искаше винаги да е сигурен, че им доставя пълно удоволствие. Твърде жалко, че това удоволствие скоро щеше да свърши.

* * *

Винъс закъсняваше за обяда. Това не обезпокои Лъки, която беше използвала времето, за да поговори няколко пъти по мобифона си.

Когато Винъс влезе в салона, всички разговори спряха, сякаш платинено-русата блондинка царствено се носеше през препълненото помещение към личната си трапезария в дъното. Имаше нещо около Винъс, което крещеше: СЕКС! В Холивуд имаше актриси и по-високи, по-слаби, по-млади и по-красиви, но Винъс стоеше над тях, защото успяваше да изглежда едновременно уязвима, фина и невероятно разпусната. Това беше неустоима комбинация. Жените се възхищаваха на силата й, а мъжете не можеха да дочакат да я чукат. Плъзгайки се на стола си, тя веднага си поръча чаша бяло вино.

— Искам извинение за петнадесетминутното закъснение — каза Лъки, почуквайки по часовника си.

— Бях в ръцете на моя масажист — измърмори Винъс провокиращо.

Лъки кимна — Винъс не каза нищо, което да я изненада.

— Изглежда ми като добро извинение.

— Така си и мислех.

— А какво реши?

Винъс присви очи и облиза устните си.

— Мм… Сигурна съм, че е много талантлив.

— А ти си много омъжена.

— Такъв е и Купър — каза остро Винъс и настроението й бързо се промени. — Но не виждам това да го спира.

Лъки беше очаквала този момент. Всички познаваха Купър и неконтролируемото му либидо. Винъс предпочиташе никога да не дискутира това, въпреки че бяха близки приятелки. Просто беше предоставила на Винъс избора да пренебрегва недискретността на прочутия си съпруг.

— Като че ли беше само мой — каза Винъс, упорито разтърсвайки платинените си къдрици. — В началото си мислех, че само флиртува, което беше добре за мене, защото и аз не съм светица в това отношение. Сега разбирам, че той скача върху всичко, което диша — тя спря и отново разтърси глава. — Не го разбирам — продължи с перверзна усмивка. — Той има мене — влажния фантастичен сън на всеки мъж. Какво повече би могъл да желае?

— Карала ли си се с него? — попита Лъки, знаейки, че Винъс е от този тип жени, които не падат по гръб.

— По дяволите, не! — избухна Винъс. — Според моя фризьор, който знае всичко, скъпият ми съпруг донжуан сега е в леглото на Лесли Кейн — умишлена пауза. — Доколкото това ме засяга, той може да си остане там. Не съм полудяла по него, най-вече искам развод.

— Е… — Лъки спря за момент. — Ако има нещо, което аз мога да направя…

— Да — каза Винъс поуплашено. — Не вярвай нито на една дума, която ще прочетеш, защото всички изведнъж ще се нахвърлят върху мене — тя се намръщи, преди да добави възмутено: — Той е този, който чука по целия си път из този град, но аз ще съм тази, която ще се окаже курва и разпусната в заглавията.

Лъки се съгласи. Добре известен беше фактът, че мъжете винаги бяха протежирани, докато жените биваха обвинявани за всичко. Ако Мерил Стрийп участва във филм, който се провали, тя ще бъде постоянно освирквана. Но ако Джак Никълсън има три провала поред, ще намерят откъде да му платят милионите долари и за следващия. Не и в „Пантър“. Лъки се беше постарала към жените да се отнасят по същия начин във всяко едно отношение, включително и що се отнася до заплатите на звездите.

— Защо не можах да се докопам до Лени, преди да го грабнеш ти? — оплака се Винъс. — Лени е толкова готин. Няма да го хванеш, че се увърта около своята партньорка.

„А ако го хвана, вероятно бих го убила“ — помисли си Лъки спокойно. Тя беше толкова отмъстителна, че надали някой би могъл да се мери с нея.

— Лесли Кейн! — изсумтя Винъс. — Нима Купър е единственият мъж в града, който не знае, че тя е една от проститутките на мадам Лорета?

— Каза ли му вече, че всичко е свършено?

— Лесли дава вечеря в дома си довечера. Смятам да го обявя към десерта, така че всеки да има време да сподели добрата новина. Може също и да го тресна с нещо.

Лъки поклати глава.

— Ти наистина си лоша, знаеш ли?

Винъс вдигна вежди.

— Аз да съм лоша? Защо не се опиташ да обвиняваш копелето, което ми изневерява нагоре-надолу?

До края на обяда те говореха за бизнес, включително за печалбите от „Откривател“, за няколкото сценария, които бяха заинтересували Винъс, и за бъдещите планове на собствената й продуцентска компания. След това Винъс поиска съвет, откъде да си ангажира агенти. Фреди Леон я преследвал, а и тя самата чувствала, че има нужда от промяна.

— Фреди е най-добрият — каза Лъки, отпивайки „Перие“. — Всъщност аз имах среща с него и с Алекс Уудс тази сутрин — многозначителна пауза. — Познаваш ли Алекс?

Винъс изобщо не се поколеба.

— Голям талант. Голям пенис. Чука само азиатки. Не си губи ума, а обича да си го взима обратно.

— Как става така, че знаеш всичко?

— Прекарах една тъпа вечер на някакво парти с една от неговите бивши — сочно китайско парче. Тя разказваше с големи подробности.

— Ще реализираме следващия му проект. Филм, наречен „Гангстери“.

Винъс не можа да скрие учудването си.

— Ще правиш филм на Алекс Уудс? Ти? Сигурно знаеш, че е абсолютен женомразец?

— Но сценарият му е бомба.

— Момчета… Желая ти късмет с това.

Лъки се усмихна.

— Благодаря, но не мисля, че ще имам нужда.

* * *

Второто производствено съвещание за деня вървеше добре, обсъждаше се възможният актьорски състав на „Гангстери“ и изплуваха някои известни имена. Лъки знаеше, че Алекс Уудс ще има свои собствени идеи. Тя беше наясно, че обикновено той не работи със звезди, но Фреди й се беше обадил след обяда, за да й каже, че натиска латиноамериканския филмов идол Джони Романо за една от главните роли. Идеята хареса на Лъки — Джони с тълпите му почитатели можеше да гарантира големи пари още през премиерната седмица.

— Имаш съгласието ми — каза тя.

— Добре. Ще кажа на Джони.

След като производственото съвещание завърши, последното нещо, което й се правеше, беше да дава интервю за някакво списание. Обаче беше съвсем наясно със силата на рейтинга и известността и беше важно да върне студиите „Пантър“ там, където им беше мястото. С „Откривател“ и „Буря над реката“ нещата вървяха толкова добре и беше време да се изгради положителният рейтинг — въпреки че тя се отнасяше изключително предпазливо към пресата и обикновено правеше всичко възможно, за да остане далеч от страниците й.

Мики Столи, бившият шеф на „Пантър“ и настоящ шеф на „Орфиъс“, постоянно правеше отрицателни изявления в пресата, казвайки, че с „Пантър“ е свършено, че никой от техните филми няма да направи пари. Въпреки че всичко казано от него беше огромна лъжа, това не правеше рейтинга добър. Дошло беше време да отвърне със същото.

Лъки беше седнала с един сериозен тридесетгодишен чернокож и красноречиво говореше за бъдещето на студиото.

— „Пантър“ правят филми, каквито обичам да гледам — каза тя спокойно, прокарвайки ръка през разбърканите си черни къдрици. — В моя тип филми жените са фини. Те не са закрепостени към кухнята, спалнята или публичния дом. Те са силни, добре образовани жени, които имат своя кариера и живеят свой собствен живот, който не се живее чрез мъжа. Това е, което интелигентните жени искат да видят. Аз правя и продуцирам филмите, които Холивуд трябва да прави.

Алекс Уудс й се обади по средата на интервюто.

— Мога ли да те взема за онова посещение при баща ти? — попита той ниско и бързо. — Какво ще кажеш за този уикенд?

— Ъъъ… Не знам — отговори тя колебливо. — Трябва да го уредя с Джино.

Алекс звучеше като някой, натоварен с мисия.

— Ще дойдеш с мене. Важно е.

Тя не беше планирала да го придружава.

— Този уикенд няма да съм тук — каза тя, чудейки се защо й беше необходимо да обяснява.

— А къде? — настоя той, сякаш имаше право да знае.

„Изобщо не е твоя работа.“

— Ъъъ… Ще прекарам няколко дни със съпруга си.

— Не знаех, че си омъжена.

„О, така ли? Че ти къде живееш?“

— За Лени Голдън.

— Актьора?

— Точно така.

Той пропусна сарказма й покрай ушите си.

— Кога можем да отидем? — попита нетърпеливо.

— Ако толкова гориш от желание, ще го уредя за следващата седмица.

— А ти ще дойдеш ли? — беше много настоятелен.

— Ако мога.

Алекс Уудс беше от този тип мъже, с които можеше да има неприятности. Преди Лени… преди животът й да стане толкова подреден с децата, със студиото, което ръководеше, и с всички други неща, тя беше имала връзки с такива като него.

Тя се опита да върне вниманието си към интервюиращия, но две мисли продължаваха настоятелно да жужат из главата й.

Алекс Уудс беше опасно изкушение.

Лъки отказваше да бъде изкушавана.