Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лъки Сантанджело (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vendetta: Lucky’s Revenge, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 23 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джаки Колинс. Вендета

Издателство „Прозорец“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ГЛАВА 52

След като гостите се събраха в трапезарията на семейство Столи, Мики хвана Абигейл.

— Уредих го — каза той, доволен от себе си. — Дадох на онова хлапе Санто сто долара и му казах да заведе Табита на кино и после да отидат да ядат хамбургери.

Абигейл се намръщи.

— А какво ще каже Дона?

— На кого му пука? Ако мислиш дъщеря ми да седи на масата ни, облечена по този начин…

— А Санто съгласен ли е с това?

— Той взе парите, нали?

— Щом ти го казваш — произнесе Абигейл с едва прикрита въздишка. — По-добре тогава да махна местата им.

— Вече казах на прислужницата да го направи.

— Благодаря ти, Мики.

Той й намигна.

— С всичко се оправям.

— Да, така е — съгласи се Абигейл и кимна. Беше твърде възможно Мики да е прав — ако Табита я нямаше, тя щеше да бъде по-спокойна, въпреки че събралата се тази вечер група гости не беше нейният идеал.

Вече можеше да определи местата. Тя щеше да седне между Купър и Джони Романо — на най-добрите места около масата; Мики щеше да има за съседки Лесли и Дона Ландсман. Щеше да постави Лъки между Винъс и Алекс, а от другата му страна — Тин Лий — да видим той как щеше да се справи с това. Джордж беше до Тин Лий, а от другата страна на Лесли — Джеф, след това — Вероника.

Помисли си, че като цяло е свършила майсторска работа. Никога не беше лесно да се определят местата, но на Абигейл й харесваше да мисли, че се справя.

* * *

Алекс хвана ръката на Лъки, докато влизаха в трапезарията, а Тин Лий се влачеше нещастна след тях.

— Не искам да съм тук — прошепна Лъки. — Ама изобщо.

— Ти си тук — приеми го — каза Алекс.

— Никой не може да ме принуди да правя нещо, което не искам.

— Правиш ми услуга — настоятелно произнесе той. — В края на краищата, аз дойдох с тебе на срещата ти с Рико.

— Никой не ти е опирал пищов в чатала — дръзко отвърна тя. — Ти пожела.

Той я насочи другаде.

— Как смяташ да се справиш с тази ситуация?

— Може би ще отлетя за Париж — небрежно каза тя. — А, не, Алекс, не можеш да дойдеш с мене. Това пътуване ще бъде соло.

— И ще прелетиш целия този път на риск?

— Не, не на риск. Вече се обадих на Буги, той ще включи няколко души в проучването.

— А Буги е…?

— Частният ми детектив. Много е умен — може да открие всичко за всекиго.

— Ти си имаш свой собствен частен детектив?

— Трябва да се срещна лице в лице с тази жена. Всички знаем, че с пари могат да се купят повечето неща. Сигурна съм, че и тя може да бъде купена.

— Защо не почакаш, докато твоят човек не събере някаква достоверна информация?

— Това трябва да го направя сега.

— Много си импулсивна.

— Виж я — Лъки кимна презрително към Дона, която тъкмо влизаше в трапезарията. — Помня, когато Сантино накара да му я доведат от Сицилия. Беше селянка, която не можеше да каже и една дума на английски. Знаеш ли, че бях на тяхната сватба?

— Каквото и да е станало, трябва да се възхитиш на това, което е постигнала.

— Майната ти, Алекс! — Лъки рязко се извърна към него. — Та тя е убийца. Няма да се възхищавам на нищо, свързано с нея, нито пък трябва да го правиш ти.

— Не исках да кажа…

— Не ми пука какво искаше да кажеш. Върви се погрижи за приятелката си — тя се чувства пренебрегната.

* * *

Мики хвана Лъки, преди тя да седне на масата.

— Идването ти тук се оказа голям ташак — каза той с нисък и груб глас.

Лъки се втренчи в него.

— Не беше ли Абигейл, дето носеше твоите на ушите си като обеци?

— И преди кучка, и сега — пак кучка.

— Хайде, изхвърли ме — предизвика го тя. — Поне ще има добра тема за разговор около масата.

— Бих искал да можех — дрезгаво отговори той.

Черните й очи се присвиха.

— Да не мислиш, че аз искам да бъда тук? Гарантирам ти, Мики, оставам само за да те ядосам.

* * *

Табита и Санто седяха в БМВ-то на Табита пред дома на семейство Столи. Двигателят работеше.

— Мразя нередовните си родители — чумереше се Табита.

— И аз мразя моите — съгласи се Санто.

Тя загриза един нокът.

— Поне имаме нещо на ръка.

— Татенцето ти ми даде сто долара — като че ли имам нужда от парите му. Самият аз си имам достатъчно.

— Аз пък трябва да карам тази скучна кола, защото мамчето мисли, че е безопасна — презрително каза Табита. — Ти какво караш?

— Ще получа ферари — похвали се той.

— Не е лошо.

— Майка ми ми купува всичко, което поискам, защото се чувства виновна.

— За какво?

— Че се омъжи за този боклук Джордж, след като убиха баща ми.

Най-сетне привлече вниманието й.

— Наистина, честно — убит? — въодушеви се тя. — Ама как?

— Застреляха го — каза той; знаеше, че гласът му действително звучи студено.

— От засада?

— Не. Ченгетата казаха, че малтретирал някакви деца. Едното от тях му изпратило куршума.

— Каква ексцентрична история.

— Не е вярно.

— Ами кое тогава е вярното?

— Има нещо общо с това, че майка ми хванала татко с друга жена.

— И кой го е застрелял? Да не би майка ти?

— Не бих се учудил. Те винаги си крещяха един на друг. Да… Мисля, че дъртата крава може като нищо да го е направила.

— Ау! — Табита беше напълно впечатлена.

— Видя ли как изглежда майка ми?

— Като всяка друга холивудска грозотия — с лице, цялото — пластика.

— Тя беше дебела.

— Като тебе?

— Спести си обидите.

— Ама ти можеш да се упражняваш. Виж ме мене — аз наистина съм слаба, защото хвърлям много усилия. Мога да те науча как да го правиш, ако искаш. В началото наистина е отвратително. Но след време свикваш.

— Веднага след като се отърва от баща ми, тя се направи наистина слаба. Оправи си и лицето. След това се омъжи за този глупак. Мразя ги и двамата.

— Не се обвинявай — Табита не можеше да си намери място.

— Бихме могли да отидем у нас и да вземем моята корвета — предложи Санто — опитваше се да задържи вниманието й.

— Имаш ли още трева там? — попита тя с надежда.

Той кимна.

— Какво чакаме тогава?

— Не трябваше ли да отидем на кино и да ядем хамбургери?

Табита го погледна презрително.

— Живей си живота, Санто. Ще изпушим малко трева и след това ще се върнем обратно по-късно. На тях изобщо не им пука какво ще правим.

* * *

— Та значи — каза Вероника — гърленият й глас беше твърде силен за масата. — Аз съм на ревю в Париж и не нося нищо друго освен сутиен и бикини, а онзи японски велможа се е вторачил в задника ми, когато се спънах и паднах направо в ръцете му. Едва не размазах горкия дребосък.

Джеф избухна в смях. Купър учтиво се усмихна. Грубият глас на Вероника започваше почти напълно да го влудява.

Той погледна през масата към Винъс. Тя беше заета да разговаря с Лъки. Той се опита да привлече вниманието й. Тя обаче отказваше да го забележи. Какъв глупак се беше оказал той да смята, че има някой друг толкова лоялен като Винъс. Тя му липсваше отчаяно и той би направил всичко, за да я спечели отново.

Като се наведе през Джордж и не обърна внимание на Тин Лий, Дона каза на Алекс:

— Очарована съм, че ще правим вашия филм в моето студио.

Алекс я погледна безизразно. Чудеше се дали всичко, което Лъки подозира, е истина.

— Всъщност вие откъде сте? — попита той.

— От Италия — отговори Дона. — Защо?

— Помислих си, че долавям слаб акцент.

— Не — произнесе тя уплашено. — Аз нямам акцент.

Намеси се и Джордж:

— Твоите родители са от Италия, Дона. Но ти си родена в Америка.

— Да, така е, тук съм родена — излъга тя.

— Наистина ли? — обади се Лъки, която имаше невероятната способност да води няколко разговора едновременно. — И от коя точно част на Италия са?

— От Милано — отново излъга Дона.

Лъки я фиксира със стоманения си поглед.

— Баба ми и дядо ми са от Бари. Семейство Сантейнджело — многозначителна пауза. — Може би си чувала за тях?

— Не — промърмори Дона, бясна, че се оставяше да бъде въвлечена в това. Мразеше да не може да се контролира, да бъде с тези хора, с тези от Холивуд, които си мислеха, че са по-добри от всички останали. Но особено много мразеше да си има работа с Лъки Сантейнджело лице в лице. Това не беше според нейния план.

Лъки Сантейнджело изглеждаше неунищожима. Какво още можеше евентуално да направи, за да накара кучката да падне на колене? Дона започна да обмисля възможностите.