Метаданни
Данни
- Серия
- Лъки Сантанджело (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Vendetta: Lucky’s Revenge, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвия Вълкова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 23 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и корекция
- Xesiona (2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Джаки Колинс. Вендета
Издателство „Прозорец“
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация
ГЛАВА 44
Абигейл бе подредила масата добре. Тя обичаше да развлича звезди — това беше любимото й занимание — занимание, с което се справяше отлично. Да даде вечеря за Дона и Джордж Ландсман изглеждаше подходящо, тъй като на практика Дона беше новият шеф на Мики. Не че Абигейл беше чувала някога за семейство Ландсман, но какво от това? Ако имаш пари, в Холивуд можеш да се издигнеш до върха изключително бързо.
Списъкът с гостите й беше звезден. Включваше Купър Търнър, който не беше разкрил кого ще доведе; Джони Романо, който беше казал на секретарката й, че ще бъде с приятелка, но не й беше предал никакво име.
Какво правеха тези мъже? Обаждаха се на жена половин час преди да излязат от дома си и й нареждаха да си облече рокля? Какво ставаше със социалните порядки?
Алекс Уудс щеше да доведе някаква на име Тин Лий, а Лесли Кейн щеше да бъде с приятеля си, с когото живееше.
Секретарката на Дона Ландсман се беше обадила вчера, за да каже, че Дона ще вземе със себе си и шестнадесетгодишния си син. Това направо вбеси Абигейл — подреждането на гостите на масата се проваляше.
Но благосклонно беше казала „добре“, а след това съобщи на собствената си дъщеря, Табита, която беше също на шестнадесет, че ще трябва да вечеря заедно с тях.
Табита, в къщи за ваканцията от швейцарския си пансион, направи отвратена физиономия.
— Хайде, мамо — оплака се тя. — Наистина ли трябва да седя заедно с тълпа досадни старци?
— Не бих нарекла Купър Търнър, Алекс Уудс и Джони Романо „досадни старци“ — хладно каза Абигейл, недоволна от липсата на уважение у дъщеря си.
— Бих — изрева Табита. — Защо вместо това не поканиш Шон Пен например?
Табита й беше проблем. На четиринадесет години беше избягала с осемнадесетгодишен испански сервитьор; на петнадесет случайно беше подпалила къщата по време на див купон, докато родителите й бяха на почивка. А на шестнадесет искаше да коригира носа си, да боядиса косата си пурпурна и да си направи няколко немислими корекции по тялото. Въпреки че беше достатъчно либерална, Абигейл не знаеше какво да прави с нея.
Беше само десет сутринта, но Абигейл настояваше прислужниците й да приготвят всичко отрано, за да е сигурна, че няма да има грешки. Тя лично инспектира масата за вечеря — прекрасна фантазия от свеж бежов лен, скъп кристал и фино старо викторианско сребро.
— Много хубаво, Консуела — каза тя на икономката си.
Абигейл смяташе себе си за една от най-големите холивудски домакини. Нейните вечери бяха легендарни и поканата от семейство Столи означаваше много. С малка триумфална усмивка тя си припомни вечеря, която беше дала преди няколко години, когато популярен чернокож политик и изключително известна феминистка се бяха спречкали и се разкрещяха през масата.
— Путка! — беше изревал чернокожият политик на феминистката.
— Как ме нарече, черен кур такъв? — беше му върнала феминистката.
И оттук нататък всичко се беше отприщило. Двамата бяха избягали от дома на Столи, крещейки си един на друг по целия път. Според слугите бяха продължили, като го бяха направили на задната седалка в колата на политика. Точно за тази вечеря в Лос Анджелис се говореше месеци наред.
Да… Абигейл определено знаеше как да даде вечеря.
Тя продължи да се усмихва на себе си при спомените и излезе от трапезарията. Трябваше да свърши много неща, преди да седне с гостите си. Маникюр, кожата, педикюр, лицето, фризьор, йога, фитнес при Нолан… Абигейл не знаеше как ще успее да свърши всичко.
* * *
— Какво ще кажеш да излезеш с мене довечера?
— Кой се обажда? — промърмори Винъс по телефона — едва се беше събудила. Щеше да убие Антъни, че я е свързал с някого толкова рано.
— Джони е, скъпа.
Умът й отказваше да функционира.
— Джони?
— Здравей. Джони Романо. От коя планета падаш днес?
— О, Джони, извинявай, толкова е рано… Още спях.
— Минава дванадесет, скъпа.
— Невъзможно!
— Провери сама.
Тя се пресегна за часовника до леглото и с учудване установи, че наистина е дванадесет и петнадесет. Действително трябва да е имала нужда от сън, иначе обикновено ставаше в седем.
— Какво ще кажеш, скъпа? — настоя Джони. — Да вечеряме у Мики Столи? Няма друга, която бих завел с по-голямо удоволствие.
— Кой ще бъде там? — попита тя полузаспало.
— Вечерята е за тези, които поеха „Пантър“ — каза Джони. — Нямам представа кой е поканен. Може би Алекс.
На Винъс й се стори, че той още не е чул, че тя няма да играе Лола. Реши да не му казва, въпреки че може би щеше да е добра идея да получи подкрепата му. Винаги можеше да му каже по-късно, ако се съгласеше да отиде с него.
— Не съм сигурна дали ще мога — изрече тя, като си оставяше време да помисли.
— Хей, скъпа, хайде — притисна я той. — Ти и аз — ние сме експлозив, готов да избухне. Да го направим.
— Ако дойда с тебе, ще е съвсем платонично — казвам ти го направо. Не съм някоя от легионите твои почитателки с разтворени крака, които уплашено те молят да им направиш нещо.
— Хей, защо си мислиш, че искам да те свалям? — възмути се той. — Ти не си лесна. Такава жена ми харесва. Много е необичайно. — Той млъкна за момент. — Разбира се, нетърпелив съм да видя как ще ми устоиш.
— Знаеш ли какво, Джони — каза тя хапливо. — Ще направя всичко възможно.
— Това „да“ ли е, скъпа?
Тя се прозина.
— Това е „може би“. Обади ми се отново след един час.
— Винъс, Винъс — въздъхна той. — Ти наистина си голям проблем.
Защо се беше съгласила? Защото искаше отново да види Мики, а ако и Алекс беше там, щеше да е още по-добре.
Както и да е, защо пък да не отиде? Да им се навре във физиономиите, да ги принуди да променят жалките си намерения.
Звънна на Антъни.
— Как така никой не ме е събудил?
— Беше оставила бележка снощи — каза Антъни. — Никой да не те безпокои преди обяд.
— Наистина ли?
— Разбира се. Родригес се обажда три пъти. Иска да знае кога ще гледаш видеоклипа си, каза, че би искал да го гледа с тебе.
— Обзалагам се — отвърна тя и реши, че Родригес се превръща във все по-голям проблем. — Имам ли някакви ангажименти, Антъни?
— Да, имаш.
— Отмени всичко. Днес си взимам свободен ден. Планът ми е да си седя край басейна, да ям каквото си поискам и да не правя абсолютно нищо. Изчакай няколко часа и след това се обади на Джони Романо и му кажи, че ще отида на вечерята у семейство Столи довечера. Разбери как трябва да съм облечена и в колко часа ще дойде да ме вземе.
Да, реши тя, би било добре да сблъска пряко Алекс Уудс и Мики Столи. Да им напомни, че тя е Лола и че те правят голяма грешка, като ангажират някоя друга.