Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лъки Сантанджело (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vendetta: Lucky’s Revenge, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 23 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джаки Колинс. Вендета

Издателство „Прозорец“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ГЛАВА 54

Вечерята у семейство Столи продължаваше.

Джеф се напиваше все повече, Лесли се цупеше. Абигейл се суетеше още повече. Мики ставаше все по-дързък, Алекс — все по-ядосан, Тин Лий — все по-напрегната, Джони — все по-възбуден. Винъс флиртуваше още повече. Джордж беше млъкнал напълно, Дона бе съвсем потисната. Вероника говореше все по-силно, а Купър ставаше все по-резервиран.

Веднага след като сервираха кафето, Алекс скочи.

— Хайде — каза той на Тин Лий и грубо я изправи на крака. — Кажи „довиждане“.

Бяха застанали отвън, пред къщата, до забележителните си коли.

— Не би ли искал да дойда с тебе в дома ти? — попита Тин Лий и кротко постави на бедрото му малката си ръка.

— Знаеш ли, Тин Лий — той осъзнаваше, че няма никакво желание да я залъгва повече. — Това не е подходящо за никого от нас.

— Моля, Алекс? — обади се тя и отдръпна ръката си.

— Аз не мога да те направя щастлива.

„О — помисли си тя тъжно. — Това «аз не мога да те направя щастлива», преведено направо, означава: «Ти не можеш да ме направиш щастлив.»“

Очите й се напълниха със сълзи. В течение на месеците, през които беше с него, въпреки че не бе най-големият любовник на света, тя беше свикнала той да бъде винаги край нея. Дълбоко в себе си усещаше, че и той има нужда от нея, защото тя беше спокойното влияние върху неговия иначе бурен живот. Дали обаче той го разбираше?

— Алекс… — започна тя.

Той я отряза.

— Сега не искам да говорим — рязко изрече той.

— Но ако не поговорим сега, кога?

— Виж какво, започвам да правя филма си, много съм зает. Дори изобщо не трябваше да излизам.

— Тази вечер посетих майка ти — тихо проговори тя. — Проведохме интересен разговор. Разгледах семейния ви албум. Бил си много сладко момченце, Алекс.

— Защо го направи? — беше побеснял от това, че Доминик си е позволила такава недискретност.

— Майка ти е самотна, Алекс. Тя много те обича.

— Не желая да слушам какво мислиш за мене и за майка ми — ядно отговори той. — Искам да ни оставиш на мира. Доминик не е твоя приятелка, нали?

Тин Лий въздъхна.

— Какво искаш от една жена, Алекс? — попита тя. — Какво може да те направи щастлив?

Той не й отговори веднага — просто обмисляше въпроса.

— Мир — каза най-накрая. — Това, което искам, е мир.

* * *

Винъс и Джони Романо си тръгнаха почти веднага след Алекс. Разположил се удобно на задната седалка в колата си, Джони протегна дългите си крака и наля на Винъс още шампанско.

— Беше наистина досадно, скъпа — заяви той. — Тези хора изобщо не знаят как да се забавляват.

— Може пък това да е тяхната представа за забавления — отбеляза Винъс.

Джони приглади назад силно напомадената си коса — като на истински латиноамерикански филмов любовник.

— Е, те водят доста тъп живот.

— Абигейл не мисли така.

Той отпи шампанско направо от бутилката.

— И защо ми каза да не споменавам нищо за филма?

Тя пусна една малка триумфална усмивка.

— Защото… аз получавам ролята.

Той се усмихна широко.

— Хей, скъпа, сигурно е заради нещо, което аз съм казал.

— Сигурна съм, че е така, Джони.

— Тогава да празнуваме — предложи той. — Искаш ли да отидем у нас?

— Че какъв празник ще е това?

— Не се отказвай, преди да си видяла — проточи той. — А искаш ли да видиш, скъпа?

— Какво? — попита тя, сякаш изобщо не беше разбрала намека му.

Той направи похотлива гримаса. Вече беше възбуден — това беше съвсем очевидно при плътно прилепналите му черни панталони.

Винъс извърна очи и се прозина престорено.

— Повече ме интересува един здрав сън… сама.

— Хей, скъпа — той се отметна малко. — Джони Романо никога не се е натискал на някого. Никога. Но ти казвам — добави той гордо. — Нямаш представа какви хубавини пропускаш.

— Господи, колко голямо е твоето его — провлече тя.

— Да, и е най-добре да те изям с него.

Тя не можа да се удържи да не се разсмее. Поведението на Джони беше абсурдно старомодно.

— Хей — и той се протегна за още шампанско. — Видя ли лицето на онова дебело момче, когато те видя?

— Какво дебело момче?

— Синът на семейство Ландсман. Той ти хвърли едно око и едва не се изпразни в панталоните си!

— Джони!

— Може би е най-големият ти почитател, сладурче.

— Не съм го и забелязала.

— Толкова си студена. Той има да говори за тебе месеци наред, а ти дори не си забелязала горкото дете.

— Видях обаче как дъщерята на семейство Столи върти халката на пъпа си в твоята посока.

— Шестнадесетгодишна? Твърде е млада.

— С колко? — тя се забавляваше. — С около три месеца?

Той се засмя.

— Много си забавна. Ще си прекараме страхотно, докато снимаме този филм.

— Обзаложи се, Джони. Първо ще работим много сериозно, а след това ще си прекарваме чудесно.

— Ще наема къща във Вегас. Там ще има място за още някого.

— Благодаря, Джони, но ще си наема собствена къща. Това му е хубавото да бъдеш звезда — мога да правя каквото си искам. А точно сега искам да бъда оставена на мира.

* * *

— Утре рано имам снимки — каза Вероника и многозначително погледна Купър.

Той разбра намека и стана.

— Тези каталози, в които се появяваш, много ми харесват — обади се Мики, докато отсъстващо поглаждаше плешивата си глава. — Много са секси, Вероника. Наистина много секси.

— Благодаря ти, Мики — отговори Вероника и се извиси над него.

Мики се приближи малко по-близо. Той харесваше високи жени — те придаваха съвсем ново значение на френската любов.

— Мислила ли си някога да участваш във филм? — попита той.

— Всъщност — да. Миналата седмица подписах с Уилям Морис — освен за филма и за търговското му представяне.

— Добър ход.

Тя го дари с конската си усмивка.

— Радвам се, че мислиш така.

Той облиза плътните си устни — тази определено го възбуждаше. Щеше да му хареса да притисне члена си между големите й гърди и да се просне отгоре й по цялата й дължина.

— Обади ми се в студиото някой път. Може би ще мога да ти помогна.

— Непременно ще го направя, Мики.

Купър целуна Абигейл по двете бузи.

— Хубава вечеря, Аби. Благодаря — но изобщо не мислеше така.

— Трябва да я повторим — засия Абигейл. Винаги й беше приятно Купър да й гостува.

— Абсолютно — каза Купър и си помисли: „В никакъв случай!“

Хвана ръката на Вероника и я изведе през входната врата.

— Извинявай за вечерта — тихо произнесе той, докато чакаха колата му.

— Сигурна съм, че смяташ да я компенсираш — измърка провокиращо Вероника.

— Определено — отговори той автоматично, въпреки че мислите му бяха при Винъс. Да я види с Джони Романо — това наистина го беше разстроило.

Той подкара право към апартамента на Вероника, слезе от колата и я придружи вътре.

В асансьора тя внезапно се хвърли към него, притисна раменете му към стената и го целуна с най-настоятелния език, с който той се беше сблъсквал някога. Господи, колко беше силна!

Това си беше направо ново двайсет — той беше този, който беше свикнал да започва атаката.

— Хей — възрази той, докато ръцете й интимно се плъзгаха надолу по тялото му и докосваха члена му. — Да не се увличаме.

— Не се дразни толкова де — каза тя, докато изследваше лявото му ухо с опитния си език. — Чувала съм каква репутация имаш. Всички момичета умират да разберат.

— Какви момичета?

Нисък гърлен смях.

— Имаме си малък клуб на супермоделите. Нали знаеш, да видим коя е изчукала най-много милиардери или кинозвезди.

— Това наистина е впечатляващо — саркастично се обади той.

— Не — рече тя — ръката й здраво беше обхванала члена му. — На това му викам аз впечатляващо.

И преди той да може да каже каквото и да е, тя натисна бутона за спиране, асансьорът престана да се движи, а тя започна бързо да разкопчава колана му.

Купър се чувстваше като момиче, чийто приятел се е възбудил прекалено много. Тази да не смяташе да го изнасили? „О, Боже! Винъс, къде си точно когато имам нужда от тебе?“

Преди да разбере, Вероника вече беше смъкнала панталоните до глезените му и сега усърдно се трудеше да свали и бельото му.

Струваше му се, че всеки момент някой може да извика асансьора, вратите да се отворят и той да се окаже изложен на погледите на всички.

— Да отидем в апартамента ти — предложи той.

— Искам да го направим тук — възрази тя. Дишаше тежко, докато смъкваше ципа на гърба на роклята си. Позволи й да се плъзне по дългото си, мършаво тяло.

Най-известният модел на бельо в света не носеше такова. Тя беше висока, имаше хубава кожа, избръснат пубис и големи зърна. Беше и много, много гола.

— Целуни я — каза тя и бутна едната от гърдите си към устата му. — Целувай, смучи — хайде, любовнико, покажи ми какво можеш да правиш.

— Аз да не би да трябва да увелича твоя списък с милиардери и филмови звезди? — изпъшка той и лапна зърното.

— Може би ще бъдеш върхът на списъка — обеща тя и обгърна кръста му с дългия си крак — сръчно се опитваше да го вкара в себе си.

— Сигурна ли си, че в тези асансьори няма охранителни камери? — попита той и усети, че ерекцията му спада.

— Карай по програмата, скъпи — окуражи го Вероника с гърления си глас. — Направи ми го — направи ми го добре.

Чукане в изправено положение — като че ли точно това му се искаше.

Зачуди се какво ли прави сега Винъс. Беше ли в небезизвестната лимузина на Джони? Той наливаше ли я с шампанско, докато й казваше, че тя е най-секси жената в света? Джони беше твърде обикновен — Винъс нямаше да се върже на старомодните му глупости.

Докато си мислеше за Винъс, ерекцията му окончателно изчезна и той се отдръпна от Вероника. Тя не беше доволна.

— Какво има? — отсече тя — звучеше като сержант на плаца.

О, Боже, никак не му се искаше тя да изтича сред тълпата супермодели и да им докладва, че вече не му става.

— Не мога да го правя в асансьор — мястото е много публично — обясни той. — Не е в моя стил.

— Сексът на публични места ме възбужда — каза Вероника, показа изключително дългия си език и го завъртя срещу него. — Веднъж го направих в банята на Белия дом. Никой не знае.

— С изключение на президента — пошегува се той.

Тя не го разбра.

— Да видим дали не мога да те накарам да преодолееш страха си от асансьорите — изрече тя, падна на колене и налапа пениса му заедно с тестисите.

Този дребен ход не го възбуди, а го нервира. Тя имаше най-голямата уста, която някога беше виждал. С всеки изминал момент се смаляваше все повече.

— Това няма да помогне — той се опитваше да се измъкне от устата й, преди тя да е направила на парчета прекрасните му топки.

— Не те ли възбуждам, Купър? — попита тя с дълбокия си гърлен глас. — Всички мъже в Америка искат да ме чукат. Разлистват каталога ми, поглеждат дебелите си жени и: „Ах, Вероника… Моята фантазия. Искам да налапам гърдите й, да завра езика си в нея.“

— Проблемът е, че нямам дебела жена в къщи — каза Купър, вдигна панталоните си от пода на асансьора и бързо ги навлече. — Имам нужда да пийна нещо — добави той кратко.

— О, трябва да пийнеш, за да ти стане, така ли? — гадно изрече тя.

Тя започваше да му харесва все по-малко и по-малко. Въпреки външния й вид в нея нямаше нищо женствено.

— Бях женен за Винъс Мария — каза той. — Всъщност още съм. Но се разделихме.

— Тя е по-ниска, отколкото очаквах.

— Тя е много специална жена.

— Тогава защо сте разделени?

Добър въпрос.

Някой извика отдолу в асансьорната шахта:

— Да не сте заседнали?

Вероника спокойно скочи в роклята си.

— Вдигни ми ципа — изкомандва тя.

Той направи каквото тя искаше и натисна бутона. Асансьорът се раздвижи.

Вероника оправяше роклята си.

— На колко години си, Купър? — попита тя.

— Публична тайна — усмивката му не се промени, но той тайничко пребледня — тя не трябваше да задава такива интимни въпроси.

— Хмм… — кимна с разбиране тя. — Може би имаш нужда от доза тестостерон.

Кучка!

— Не, когато съм с жена си, нямам — отговори той и това изтри усмивката от конското й лице.

* * *

Единствените, които бяха останали на вечерята, бяха Абигейл и Мики, Дона и Джордж, пияният Джеф и скованата Лесли. Тя направо умираше да си тръгне още преди половин час, но беше невъзможно да помръдне Джеф. Той се беше проснал на едно канапе и на лицето му беше застинала глупава усмивка.

— Знаеш ли, Мики — каза той. — Някой ден бих искал да стана продуцент.

„По-добре първо се научи да играеш“ — помисли си кисело Мики. Нищо друго не мразеше повече от тълпата привлекателни момчета, които идваха в Холивуд и си въобразяваха, че могат да станат актьори, продуценти, режисьори. Този Джеф определено беше голям неудачник. Някой трябваше да налее малко разум в главата на Лесли.

— Къде мислите, че са децата? — обади се Дона — устните й бяха стиснати в тънка, неодобряваща черта.

— Не знам — доста безгрижно отговори Мики. — Може би филмът е продължил по-дълго, отколкото са очаквали.

— Разочарована съм — каза Дона, пренебрегвайки предупредителния поглед на Джордж.

— Как така? — попита Мики.

— Бяхте поканили Санто на вечеря тук, а след това го изпратихте на кино. Това не е много учтиво.

— Децата не искаха да седят на една маса с тълпа стари хора като нас — нападателно изрече Мики. — Табита ще се погрижи за вашето момче.

— Той няма нужда да се грижат за него — студено каза Дона. — Също така няма нужда да го водят безпътници.

— Какво искаш да кажеш с това? — бързо се включи Абигейл. Никой не можеше да си позволява да критикува дъщеря й.

— Санто е добро момче — отвърна Дона.

— Да не би да искаш да кажеш, че Табита ще има лошо влияние върху него? — наежи се Абигейл.

— Може би трябва да се обадя в къщи — предложи Джордж.

— Да — Дона се опитваше да овладее раздразнението си.

— Използвай телефона зад бара — предложи Мики.

Лесли стана и се отправи към банята за гости.

— Мога ли да разменя няколко думи с тебе, скъпа? — последва я Мики в хола.

— Разбира се, Мики — Лесли беше станала апатична, откакто Купър си беше тръгнал с мършавия, висок над един и осемдесет модел с огромния балкон.

— Изглеждаш изморена — каза той.

— Така ли мислиш?

— Знаеш ли, Лесли — продължи Мики и я прегърна през раменете. — Водещите дами трябва да са блестящи през цялото време. Кой е този боклук, с когото си тук?

— Имаш предвид Джеф?

— Какво общо имаш ти с неудачник като него? Да не би да е страшен в леглото? Защото аз мога да ти намеря друго момче, което хем ще е по-добро в леглото, хем има мозък и може да го използва.

— Наистина не ми харесва да се бъркаш в личния ми живот, Мики — подразни се тя. — Може и да играя в твой филм, но това не ти дава правото да коментираш с кого излизам.

— Скъпа — търпеливо каза той. — Опитвам се да те отуча от уличните навици. Никога недей да живееш с актьор. Те са егоцентрични копелета. Сигурно вече си го разбрала?

— Виж какво, признавам, че Джеф е малко… ъъъ… щастлив тази вечер, но това е само защото се радва, че е тук.

— Обзалагам се, че е така — изсумтя Мики.

— Както и да е, Мики, не се безпокой — той няма да е за постоянно. Използвам го по начина, по който мъжете използват жените.

— Никога не съм използвал жена през живота си — възмути се Мики.

„Не, разбира се, че не — помисли си тя. — А какво ще кажеш за онова ергенско парти, когато беше проснал едно момиче на масата и ядеше празничната торта от между краката й за радост на останалите момчета?“

— Както и да е, сега ще го прибера в къщи — каза Лесли. — Между другото, Мики, имам една идея.

— Каква?

— Купър няма ли да е страхотен в „Гангстери“?

— Ролите са разпределени, Лесли.

— Знам — очите й блестяха. — Но можеш ли да си представиш? Купър Търнър в „Гангстери“ — с Джони Романо и с мене — каква комбинация!

— Не завърши ли току-що един филм с Купър?

— Да. И той ще бъде велик. Защо не намериш друг сценарий за нас двамата? На екрана си пасваме направо сензационно.

— Да — и той си помисли, че именно това чакаше. — Идеята не е лоша. Ако попадна на нещо такова, ще направиш ли по-скоро него, отколкото „Гангстери“?

— Да — каза тя. — Стига да е с Купър.

— Хубава романтична комедия, нали?

— Отлично.

— Определено ще се заема с това. Ела да обядваме в студиото.

— С удоволствие, Мики.

— Междувременно откарай неудачника в къщи. Не искам да ми се излежава по канапетата.

* * *

— Чувам телефона да звъни — пропя Табита съвсем не на себе си. Двамата се бяха проснали в средата на леглото на Санто, надрусани до дупка.

След като бяха пристигнали в дома му, си бяха поделили още една цигара марихуана. След това Табита беше обърнала стаята му наопаки, търсейки нещо по-силно.

Той си спомни за хероина, който му беше продал Мохамед.

— Момичетата си падат — беше казал Мохамед.

Табита беше момиче. Имаше малки остри гърди, почти разголени от оскъдното й бюстие. Той нямаше нищо против да ги пипне — никога не беше пипал истинско момиче. Така че те изпушиха и хероина и се понесоха на красив син облак над света, наблюдавайки всички останали отгоре.

Санто беше преизпълнен с добри чувства. Всичко беше толкова хубаво, а той беше толкова радостен. Ау! Табита се чувстваше по същия начин. И двамата бяха тихи и мирни и им се стори съвсем естествено да свалят дрехите си и да се замерят един друг с тях, пищейки и смеейки се.

Санто продължаваше да мисли за Винъс на вечерята — за сините й очи, русата коса и за това, как изглеждаше в дръзката си червена рокля.

Той се съблече, погледна надолу и не можа да повярва колко се е втвърдил. Членът му напомняше ракета, готова за излитане. Преди да го осъзнае, Табита вече седеше отгоре му и те го правеха. Тя се движеше бързо, яздейки го като кон. Всичко, което можеше да види, беше как малките й остри гърди и пъпът й със златната халка подскачаха нагоре-надолу. Това му взе акъла. Когато тя падна от него, двамата избухнаха в неконтролируем смях и се затъркаляха по леглото.

Той се зачуди дали да не й покаже колекцията си, може би да й прочете някои от писмата, които беше изпратил на Винъс и на които прилежно беше направил копия. Нещо му подсказа, че тя може и да ревнува. Нямаше да му е от полза, ако тя и Винъс започнеха да се бият за него.

— Не си лош, Санто — неохотно каза Табита и протегна ръце. — Трябва да го направим пак.

— Винаги, когато кажеш.

— Умирам от глад — и тя скочи от леглото.

Те се втурнаха голи към долния етаж и нападнаха хладилника в кухнята. За щастие, прислужниците се бяха оттеглили за през нощта в техните отделени от главната къща квартири зад басейна.

— Къде е спалнята на родителите ти?

Той я заведе в стаята на Дона. Тя се хвърли в средата на огромното старомодно легло с четири колони отстрани и запрати по Санто бродираните кадифени възглавнички, като през цялото време се смееше високо и пронизително.

— Как ще разчистим всичко това? — загрижи се той за момент. — Майка ми ще разбере, че сме били в стаята й.

— На кого му пука? — безгрижно се обади Табита. — Ела тук. Да го направим отново в нейното легло.

Той нямаше нужда да бъде убеждаван дълго.

Сега те отново бяха в неговата стая и телефонът звънеше.

— Зарежи го — каза той и сграбчи острите малки гърди.

— Сигурен ли си?

— Искам да ти покажа нещо.

— Какво?

Той слезе от леглото и се отправи към заключения си гардероб.

— Какво? — нетърпеливо повтори Табита.

След като отключи гардероба, той бръкна отзад и измъкна новата си ценна собственост.

— Майната му! — възкликна тя. — Това е голяма пушка.

— Най-добрата, с която да ги убия — отговори Санто и се разхили като някакъв маниак.

— Ъ? — примигна бързо Табита.

— Някой ден — похвали се Санто — смятам да пръсна шибаните им глави!