Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (34)

ГЛАВА 33

— Още шампанско? — предложи Мишел.

— Благодаря — каза Бриджит и му позволи отново да напълни чашата й.

Сега двамата бяха сами в апартамента му. Всички гости си бяха тръгнали, включително и ядосаната Робъртсън. Бриджит ги беше видяла да спорят разгорещено на входната врата.

— Отвращаваш ме — беше казала Робъртсън с нисък гневен шепот. — Приличаш ми на разгонено старо куче.

— Не говори глупости, за които ще съжаляваш — бе отвърнал Мишел спокойно.

— Единственото нещо, за което съжалявам, е, че навремето се пренесох при тебе — беше заявила Робъртсън. След това си бе тръгнала, тряскайки вратата пред лицето му.

Бриджит знаеше, че навлиза в територията на друга жена, но не можеше да се противопостави — намираше Мишел за хипнотично привлекателен, въпреки че беше достатъчно възрастен, за да й бъде баща.

Тя седеше на канапето в дневната му и очакваше да види какво ще предприеме един опитен, по-възрастен мъж.

Един сервитьор събра няколко мръсни чаши от масата за кафе и напусна помещението, като дискретно затвори вратата след себе си.

— Вдигам тост за тебе, Бриджит — каза Мишел, вдигна чашата си и я чукна о нейната. — Ще постъпим по френски — добави той. — Преплети ръката си с моята — ето така.

Тя се опита да направи каквото я помоли той. Ръката му се плъзна и неволно докосна гърдите й. Тя се изкиска.

— Защо ти е толкова весело? — попита Мишел.

— Не знам — отговори тя — вече усещаше ефекта от няколкото чаши вино и после шампанско. — Ти и аз — тук. Преди няколко седмици дори не можех да се срещна с тебе. А сега ти си моят агент и аз седя в апартамента ти.

— Ще ти кажа какво харесвам в тебе, Бриджит — каза Мишел и леко докосна бузата й с пръстите си. — Твоята наивност. Прави те толкова свежа.

Тя не му каза, че майка й е била наследница на голямо състояние и че вторият й баща е бил Лени Голдън. Не му каза, че е израснала, обградена от лукс и богатство, или че тя също ще наследи милиони долари, когато стане на двадесет и една.

Определено не искаше да му казва нищо за Тим Уийлт или за Сантино Бонати. Това бяха нейните тайни и тя нямаше намерение да ги разкрива на никого.

— Не съм наивна — възрази тя. — Била съм тук-там.

— Никъде не си било, скъпо мое момиче. Нищо не знаеш за живота. Нямаш представа какво ще се случи, когато името ти стане известно и лицето ти е навсякъде.

Точно така! Той беше мъжът от сънищата й, изпратен да я защитава.

— Девствена ли си, Бриджит? — попита той със загрижен бащински тон.

Тя усети, че иска да чуе „да“. Не че това беше негова работа.

— Нещо такова… — излъга тя. Тим Уийлт беше отнел девствеността й, когато беше петнадесетгодишна. Може би някой ден, когато опознае Мишел по-добре, щеше да му разкаже тази история.

— Колко си чаровна — каза Мишел и се приближи. — Чаровна и толкова, толкова сладка. Недокосната от тъмната страна на този бизнес.

— А каква е тази тъмна страна? — полюбопитства тя.

— Много от моделите вземат наркотици. Възбудителни, успокоителни, кокаин… Дори хероин.

Голяма тайна. Тя знаеше за наркотиците — годеникът й се друсаше и я беше научил на много неща. Не че тя някога бе пробвала — беше твърде умна. Наркотиците бяха убили майка й.

— Робъртсън взима ли? Затова ли е толкова слаба?

— Твърде слаба — заяви Мишел, без да отговори на въпроса й.

— Не бих имала нищо против и аз да съм по-слаба.

— Не! — силно каза той. — Ти си като праскова, която е готова да бъде разтворена, така че истинският мъж да може нежно да изпие девствения нектар.

Тя потръпна, когато ръката му я прегърна през раменете и дългите му чувствителни пръсти нежно загалиха кожата й. Движенията му бяха много бавни — твърде бавни — и тя усети внезапно надигнало се желание. Бяха минали осемнадесет месеца, откакто беше скъсала с годеника си. Осемнадесет дълги месеца, откакто беше имала мъж около себе си. Тя искаше той да докосне гърдите й, без повече да чака. Отпусна се назад на канапето — чувстваше се доста главозамаяна. Мишел се наведе и я целуна по врата.

— Хубаво е — промърмори тя окуражително и усети силния му одеколон и слабата миризма на чесън в дъха му.

Той се протегна зад нея и изключи осветлението. След това без предупреждение се хвърли отгоре й и започна да дърпа полата й, за да й я вдигне на кръста.

— Не! — каза тя остро и седна. Той беше французин — предполагаше се, че французите трябва да са невероятно опитни любовници. Особено възрастните французи. Но Мишел не се държеше по-различно от всеки друг мъж. Пет минути романтика и след това — непременно трябваше да свърши, без да спира. Това не можеше да го приеме — не беше чакала осемнадесет месеца заради едно бързо чукане на канапето му.

— Какво става? — попита той — избледнелите му сини очи вече не бяха толкова мили.

— Аз… Аз не искам да правиш това — каза тя, отдръпвайки се от него.

Той се изправи и застана точно пред нея. Тя можеше да види опънатите му от възбудата тъмносиви панталони — бяха направо в лицето й.

— Да не би да го правя твърде бързо? — попита той по същество, сякаш имаше твърда процедура, която трябваше да следват.

— Да — каза тя и отмести поглед.

— Тогава се извинявам — отвърна той, взе бутилката шампанско и напълни чашата й.

Докато сядаше до нея, потърка възбудения си член.

— Изпий го — рече той.

— Не искам повече, благодаря — каза тя и си помисли, че може би вече е време да се прибира в къщи.

— Уплаших те, нали? — попита той със странно удебелен глас.

— Не… Защо да ме плашиш?

— Сексът… Порастването… Непознатото… Това винаги плаши. Мога да те науча на много неща…

В главата й прозвуча предупредителен глас. Мишел не беше мъжът, когато си бе представяла — значи, наистина беше време да изчезва бързо.

— Мисля, че трябва да си тръгвам — каза тя и се опита да звучи спокойно.

Опита се да стане. С рязко и неочаквано движение той я сграбчи за двете китки, събра ги заедно и ги вдигна над главата й. След това я дръпна на канапето до себе си и почти легна отгоре й.

— Какво правиш? — извика тя и се опита да го отблъсне.

Той бръкна някъде отстрани на канапето и измъкна дълъг копринен шал, с който здраво завърза китките й заедно.

— Спри! — изпищя тя, сериозно обезпокоена.

— Посвещаването може да бъде сурово — заговори той сякаш на себе си. — По-късно, когато осъзнаеш какво удоволствие можеш да получаваш от нещата, на които ще те науча, ще ми благодариш.

О, Боже! И той като Сантино Бонати беше някакъв извратен сексуален маниак.

„Остани спокойна. Не се паникьосвай.“

— Махни… се… от… мене… — каза тя, докато се бореше да отмести тежестта от себе си. — Ако ме пуснеш да си вървя, няма да кажа на никого.

— Бриджит — каза той меко. — Сигурно си нетърпелива да научиш?

— Спри, Мишел. Предупреждавам те…

— За какво ме предупреждаваш, ma cherie? — С друго рязко движение той свали горната част на роклята й и разголи гърдите й. — Ах… — въздъхна той. — Точно толкова хубави, колкото си представях.

След това я вдигна, сякаш тя изобщо не тежеше, и я отнесе в спалнята, където я хвърли в средата на легло с колони в четирите му краища. Преди тя да успее да помръдне, силните му ръце съдраха бикините й и ги хвърлиха настрани. Тя се опита да го ритне, но той беше твърде бърз за нея. С твърдо движение хвана левия й глезен и го завърза за една от колоните на леглото. След това направи същото и с десния.

Тя започна да крещи.

— Това е мансарден етаж, моя petite coquette. Персоналът си тръгна. Няма кой да те чуе — каза той спокойно.

С изключение на роклята, навита около кръста й, тя беше съвсем гола и изложена на показ.

О, Господи! Той щеше да я изнасили, а тя беше съвсем безпомощна. Сълзи изпълниха очите й и тихо се застичаха по бузите й.

— Не плачи — каза той с нежен глас. — Имаш честната ми дума, че няма да те докосна.

— Защо… правиш… това? — изхълца тя.

— Така е по-добре — рече той меко. — Изглеждаш толкова сладка… Рошавата ти малка катеричка моли за внимание — толкова розова и готова.

— Пусни ме да си вървя — молеше тя. — Не е толкова късно.

Той отиде до вратата и я отвори. В стаята влезе Робъртсън, облечена само в къса римска тога. Нищо друго.

— Слава Богу! — едва си пое дъх Бриджит, като си мислеше, че това е спасението.

— Сега — каза Мишел и седна на един стол, разположен така, че да му е удобно да наблюдава леглото — ти ще научиш какво представлява истинското удоволствие.