Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Лъки Сантанджело (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Vendetta: Lucky’s Revenge, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 23 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джаки Колинс. Вендета

Издателство „Прозорец“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ГЛАВА 48

Алекс откъсна една жълта роза от градината си и я понесе със себе си, когато отиде да вземе Лъки. Щом излезе от колата си пред дома й, той внимателно хвана розата за бодливото й стебло — не беше свикнал да прави романтични жестове.

Лъки сама отвори вратата — изглеждаше зашеметяващо в черния вечерен костюм на Ив Сен Лоран, бяла блуза по врата и диамантени халки на ушите. Тъмната й коса обграждаше красивото й лице с немирни кехлибарени къдрици.

Алекс забеляза в дъното на стаята да се върти телохранител. Разсеяно се зачуди за какво й е охрана.

— Влизай — каза тя. — Моята къща е направо тъпа в сравнение с твоята.

— Не, не е — и той се огледа наоколо. — Много е уютна.

— Твоята е версията на „Аркитекчъръл дайджест“ на моята — добави тя печално. — Но пък аз имам деца, а ти нямаш, защото никога не си се женил, нали?

— Ти си спомняш за какво говорихме онази нощ?

Тя кимна.

— Разбира се.

— Беше прекалено пияна — знаеш го.

— Хей, сама мога да си преценявам. Може и да съм била пияна, но знам точно какво се случи — тя се засмя меко. — Спомняш ли си… как й беше името? А, да — Шофиращата мис Дейзи, това е.

— Как бих могъл да забравя някога?

— Ще я включиш ли в „Гангстери“?

— Може би — каза той и й подаде жълтата роза. — Между другото, тази вечер си много красива.

— Благодаря ти — и тя остави розата на масата. — Не знаех, че си такъв специалист по градинарство.

— Благодари на моя градинар. Аз само отивам и ги бера.

— Имаме ли време за по едно питие?

— Само ако и ти пийнеш едно.

— Нямам намерение да повтарям представлението.

— Едно питие, Лъки. И двамата сме пораснали.

Очите им се срещнаха за един интимен момент. Лъки първа отмести поглед — знак на слабост.

— Какво да бъде? — попита тя мило, докато отказваше да си позволи да бъде погълната. Алекс беше изключително чаровен мъж, но тя продължаваше да си повтаря, че за нея все още е много рано дори да започне някаква връзка.

— Водка с мартини.

Телефонът иззвъня.

— Ти се обади, а аз ще направя питиетата — каза той и се отправи към бара.

Тя вдигна телефона. Беше Дженифър.

— Приятелят ми Рико, този, за когото ти казах, че работи в Рим, е в Лос Анджелис и е отседнал в „Шато Мармон“ — Дженифър звучеше като останала без дъх. — Мисля, че трябва да чуеш какво може да каже той. Можем да се срещнем след половин час.

— Не може ли по-късно? — предложи Лъки.

— Не. В полунощ ще вземе самолета за Италия, а и има планове за вечеря. Трябва да е сега.

Лъки погледна как Алекс усърдно бъркаше коктейлите.

— Добре, сега — бързо реши тя.

— Да се срещнем във фоайето на хотела колкото е възможно по-скоро.

— Ще бъда там — каза Лъки и затвори телефона.

Алекс тръгна към нея с питието й.

— Много съм добър в това — обяви той необичайно щастлив. — Трябваше да стана барман.

— Как ще се чувстваш, ако се срещнем у семейство Столи? — попита тя. — Изникна нещо важно. Първо трябва да отида другаде.

Лъки Сантейнджело имаше труден характер.

— Шегуваш се, нали? — изрече той.

— Не, съжалявам.

— Тогава ще дойда с тебе.

Тя помълча за момент, опитвайки се да реши дали иска той да дойде с нея.

— Така ще закъснеем за вечерята — най-сетне каза тя.

— Голяма работа — отговори той, изпълнен с любопитство към това, къде трябваше да върви тя.

— Добре, да тръгваме. Ще ти обяснявам, докато караме.

Той глътна питието си.

Защо всеки път, когато се видеше с Лъки, това се превръщаше в приключение?

* * *

Самолетът на „Америкън ейърлайнс“ излетя от летище „Кенеди“ навреме.

— Сигурна ли си, че постъпваме правилно? — попита Бриджит.

— Да — спокойно отговори Нона. — Никоя от нас няма желание да работи с Мишел. Той е болен психар. Лъки ще каже как да се оправим с него.

— Чувствам се толкова зле — безпокоеше се Бриджит. — Всеки път, когато я оплескам, Лъки трябва да идва и да ме спасява.

— Какво искаш да кажеш?

— Е, онзи път с отвличането и всичко останало… — провлече тя. — Лъки пое цялата вина, когато застрелях Сантино Бонати. И известно време беше в затвора за нещо, което не беше направила тя.

— Да, но на процеса й ти стана и каза истината. Такива неща се случват, Бриджит. Трябва да се научиш да се справяш с тях.

— Тогава защо тичам при Лъки?

— Защото са те измамили. Всяка нощ ти и Айзък обикаляте града надрусани и пияни. Такъв ли искаш да бъде твоят живот?

— Не съвсем.

— Значи, време е да спреш да бягаш. Освен това искам да си с ума си, за да ми помогнеш да планирам сватбата си.

— Знаеш ли, помолих Айзък да ми намери пистолет.

— Не може да бъде.

— Напротив, направих го.

— И какво смяташе да правиш, ако ти беше намерил?

— Не знам. Да пречукам Мишел.

— Не ти вярвам. И без това имаш достатъчно неприятности.

— Предполагам, че си права.

— Още не е твърде късно нещата да се оправят — каза Нона успокоително. — Когато се отървем от Мишел, ще намерим някой уважаван агент. Кариерата ти тъкмо започва.

— Знам, че си права — Лъки е единственият ми шанс.

След като вечеряха и изгледаха един филм, и двете заспаха, докато стюардът обяви, че е време да се приготвят за кацане.

— Страхотен полет — произнесе Нона, докато затягаше колана си и будеше Бриджит. — Резервирала съм стая в „Хилтън“. Не мисля, че ще е много мъдро от наша страна да се натресем на Лъки непоканени.

— Искам да си там, когато й кажа — плахо каза Бриджит.

— Разбира се, че ще съм там.

Бриджит сложи ръката си върху тази на Нона.

— Благодаря ти, че си толкова добра приятелка.

— Хей — меко отговори Нона. — Единственото, което правя, е да си пазя десетте процента!

* * *

Лесли и Джеф пристигнаха първи у семейство Столи. Джеф беше с единствения си костюм на Армани, купен му от Лесли. А самата тя беше облякла бяла копринена рокля за коктейли на Ескада.

Абигейл ги посрещна на вратата. Жените си размениха въздушни целувки и комплименти. Джеф сияеше щастлив — как можеше да е такъв късметлия? Беше голям плюс за него да е в такава компания. Слава Богу, имаше много разбрана жена, която го беше оставила да урежда всичко в полза на общото им бъдеще.

— Мики ще слезе след минута — каза Абигейл и ги поведе през огромното антре към бара.

Красив барман скочи веднага.

— Бяло вино — поиска Лесли, докато нервно опъваше надолу полите на роклята си.

— Текила с лед — обади се Джеф несигурно.

Лесли му хвърли предупредителен поглед — той не можеше да носи много пиене и това го знаеха и двамата.

— Само една, готина — каза Джеф, след като улови погледа й.

Лесли го мразеше, когато я наричаше „готина“.

На Абигейл й се искаше някой друг да дойде бързо или Мики да си размърда задника и да слезе. Не й харесваше сама да се грижи за гостите. Всичко беше наред, когато те бяха много и можеха да говорят помежду си. Но сега тя трябваше да забавлява тези двамата, докато дойдеше още някой, защото всичко, което искаше, беше да е свободна да надзирава. Да не споменаваме пък това, че трябваше да провери Табита, която беше отказала да излезе от стаята си и да покаже какво ще облече. Малката мадам.

Абигейл отдалече чу звънеца на входната врата. След малко бавно влезе Джони Романо в компанията на Винъс Мария.

Абигейл се намръщи. Как си позволяваше Джони да не съобщи коя ще го придружава, след като тя беше толкова известна като Винъс. Този мъж нямаше никакви маниери. Ами да, какво можеш да очакваш от актьор? Особено от латиноамерикански актьор, който случайно беше забогатял от поредица от отвратителни порнографски филми. На Абигейл й беше удобно да забрави, че Мики беше отговорен за повечето от тях.

— Аби, скъпа — измърка Джони, като я удостои с прочутия си похотлив поглед на латиноамерикански любовник и с бързо потупване по задника. — Как е любимата ми холивудска съпруга? — и той се наведе да я целуне.

— Джони, скъпи — отговори Абигейл и сбърчи нос, когато вдиша силното ухание на странно екзотичния му одеколон. — Изглеждаш чудесно. О, Винъс, сякаш са минали векове! Толкова е хубаво да те видя отново.

— Благодаря, Аби — спокойно произнесе Винъс, макар че вътре в себе си кипеше, защото беше забелязала Лесли, а Джони не й беше споменал, че и тя ще бъде там.

Абигейл ги поведе към бара.

— Познавате ли Лесли и … — тя отново беше забравила името на Джеф.

Лесли, шокирана, гледаше диво и едва успя да заекне:

— Дж… Джеф.

Не беше виждала Винъс от ужасната нощ в дома си. Това беше живо нещастие. Сега нямаше никакъв шанс при Купър.

— Здравей, Лесли — студено каза Винъс.

За момент Лесли реши да не забележи поздрава. Но вместо това промърмори сковано:

— Здравей.

Джеф, изглежда, беше забравил към кого трябва да е лоялен.

— Винъс! — възкликна той с гримаса, която казваше: „Аз съм най-големият ти почитател.“ — Срещнахме се у Лесли, помниш ли? Каква нощ беше само!

През главата и на двете жени мина една и съща мисъл. Какъв задник!

Джони, който, доколкото си спомняше, не се беше срещал с Лесли по-рано, й стисна ръката и я задържа няколко секунди по-дълго.

— Чел съм много хубави неща за тебе — каза той. — Добре дошла в стратосферата.

Лесли успя да му се усмихне пресилено.

— Благодаря ти.

Тя предполагаше, че той не си спомня тяхната нощ на необуздана страст в едно бунгало в хотел „Бевърли Хилс“ — с нея и с още две момичета. Беше платил десет хиляди долара за трите и се беше държал като разгонена свиня.

— Не, аз ти благодаря — отговори Джони и тежко се втренчи в очите й. Ако не успееше при Винъс, тази червенокоса красавица определено можеше да го обезщети.

В този момент се появи Мики — изкъпан и избръснат. Плешивата му глава блестеше. Беше облечен с риза от „Търнбол & Асър“, с костюм на Дъг Хейуърд Инглиш и вратовръзка на Бриони.

— Добре дошли на всички — сияещ каза той на гостите си. Когато забеляза Винъс, се направи, че ги оглежда още веднъж. — Добър вечер, скъпа моя — обърна се към нея с толкова прелъстителен чар, колкото можеше да докара. — Не те очаквахме.

— Знам колко обичаш изненадите, Мики — тя започна автоматично да флиртува. — И ето ме тук.

— Да — добави Джони. — Аз и Винъс сме двойка.

— Двойка? — включи се и Абигейл, докато си мислеше, че роклята на Винъс е абсурдно къса.

Джони стисна ръката на Винъс.

— Хей, Мики, помислихме си, че след като ще играем заедно в „Гангстери“, бихме могли да ти направим и допълнителна реклама. Таблоидите ще се нахвърлят на това.

Мики бързо погледна Лесли. Тя говореше с Джеф и, изглежда, не чуваше. Слава Богу.

Абигейл обаче беше чула. Тя хвана Мики за ръка и каза:

— Извинете ни за момент.

Заведе го в другия край на стаята и остро изрече:

— За какво говори Джони? Никой ли не е казал на Винъс, че няма да играе в „Гангстери“?

Мики кимна.

— Да, да, скъпа, за всичко съм се погрижил. Не безпокой малката си главичка с това.

— Малката ми главичка? — високомерно попита тя. — С кого си мислиш, че разговаряш — с някоя от твоите безмозъчни звездички?

— Имаше промяна в плана — намръщи се Мики. Не можеше да понася Абигейл, когато тя се надува.

— Какво искаш да кажеш с „промяна в плана“? — тросна се Абигейл.

— Намерих по-добър филм за Лесли. Помислих си, че ако първо на нея изпратя сценария, тя ще се въодушеви. Ще играе заедно с Гиър.

— Ричард?

— Не, Макси — той вдигна вежди. — Ти какво си мислиш? Разбира се, че Ричард.

Държанието на Абигейл изведнъж се промени, когато си представи Ричард Гиър на някоя от бъдещите си вечери.

— О, това е много хубаво. Тя ще бъде очарована.

— Казах ти го, нали? Алекс е твърде груб за нея. Няма да направи нищо друго, освен да я наскърби. Правя й нещо като услуга. Но няма да го обявяваме тази вечер.

— Защо не?

— Защото не искам Винъс да разбере. Тя вероятно ми е ядосана. Както и Алекс. Всички са ми ядосани. Аз ръководя студиото, а никой не ме харесва.

— Това е абсурдно, Мики — всички те обичат.

Той трябваше да я върне към задълженията й.

— Благодаря, скъпа. Сега да се отпуснем и да прекараме приятна вечер. Дръж си устата затворена — по този начин ще си спестим неприятностите.

— Не, Мики — величествено каза Абигейл. — Ти си дръж устата затворена. Твоята е по-голяма.

Тя забърза обратно към гостите си. Винъс и Джони бяха излезли навън, при басейна. Лесли и Джеф разговаряха разпалено на бара. А Купър Търнър и неговата приятелка току-що влизаха.

— Абигейл, сладурче — рече Купър и я целуна по двете бузи. — Това е Вероника.

— Здравей, скъпа — Абигейл изпъна врат, за да поздрави високия модел.

Лесли, която на четири очи кастреше Джеф, че е бил толкова мил с Винъс, се огледа и видя Купър да влиза. Позата й незабавно се промени.

— Купър — усмихна му се тя за добре дошъл. — Колко е хубаво да те видя.

— Здрасти, Лесли — каза той. — Запознай се с Вероника.

Лесли кимна и продължи да се усмихва, докато си мислеше: „О, Господи, той е с онзи долнопробен модел, дето позира в онези каталози за секси бельо, които ти хвърлят в пощенската кутия — независимо дали ги искаш или не. В реалния живот тя не е толкова пламенна. Изглежда като кобила, толкова е висока, има такива огромни зъби!“

— Вероника — спокойно продължи Купър. — Кажи „здравейте“ на Лесли Кейн и на приятеля й Джеф.

— Здрасти, Купър — Джеф протегна ръка, без изобщо да е засегнат от това, че тя и Купър някога са били любовници.

Винъс и Джони се върнаха вътре. Тъкмо навреме, защото почетните гости — Дона и Джордж Ландсман — влизаха в салона, а зад тях се влачеше нацупеният Санто.

Като домакиня Абигейл се втурна към тях.

— Дона — започна излиянието си тя. — Очарована съм да се запозная с тебе. Мики толкова ми е говорил за тебе. Добре дошла в Холивуд! Щастливи сме, че Мики се върна в „Пантър“.

Будният Мики също се задейства.

— Дона — каза той, неволно игнорирайки Джордж. — Добре дошла в дома ми.

Дона вече беше забелязала Купър Търнър, Джони Романо и Винъс Мария и беше напълно уплашена. Можеше да се справи с всичко, свързано с бизнеса, но да бъде заедно с толкова известни хора, беше съвсем ново за нея. Тя сграбчи Санто, който се криеше зад нея, и го избута пред себе си.

— Това е синът ми Санто.

— Здравей, Санто, скъпи — изрече Абигейл, докато се чудеше защо са позволили на момчето да надебелее толкова.

Санто забеляза Винъс през стаята и сърцето му започна да бие неистово.

Винъс. Неговата Винъс. От плът, само на няколко метра от него. Тъмна червенина се разля по цялото му лице.

— Трябва да отида до банята — промърмори той.

— Сега? — изсъска недоволно Дона.

— Да, сега.

Абигейл се обади великодушно:

— В антрето вляво, скъпи.

Санто се втурна вън от помещението. Винъс беше ли го забелязала? О, Господи! Не беше планирал да се срещнат по този начин.

Влетя в тоалетната и тресна вратата зад себе си. За щастие, беше си донесъл една цигара марихуана. Бръкна в джоба си, запали я и вдиша дълбоко, френетично опитвайки се да се вземе в ръце.

Докато слизаше, Табита видя дебелото момче да влиза в банята за гости. Изсмя се. То ставаше — тя щеше да го взриви и да го побърка. Ха-ха! Това щеше да научи майка й да не я принуждава да присъства на никоя от кретенските й вечери.

Стигна до вратата на банята за гости и я отвори. Санто, който беше забравил да я заключи, подскочи почти три метра във въздуха. Бяха го хванали с цигара марихуана на един сантиметър от устата му.

На сцената се появи Табита. Бърза като светкавица, тя заключи вратата.

— Ти трябва да си синът на персоната Дона — каза тя.

— Да — измърмори той. — Санто.

— Аз съм Табита, дъщерята на семейство Столи. Забелязвам, че имаш хубава, дебела цигара марихуана. Дай и на мене и аз няма да кажа на никого.

* * *

Арън Колински, дежурният портиер в сградата, където беше апартаментът на Алекс, го беше заболял стомахът. Някои от обитателите бяха достатъчни, за да разболеят всекиго с глупавите си искания: „Разходи кучето ми.“ „Измий колата ми.“ „Отиди до магазина.“

Те какво си мислеха, че е той? Момче за всичко? Другият на смяна беше младо пънкарче. Не знаеше нищо. Арън разбра, че той ще трябва да се погрижи за всичко.

В седем вечерта той приключи. Стигаше му. От седем сутринта до седем вечерта беше достатъчно за когото и да било, за да му се додрайфа от тези богаташи и от постоянните им искания.

Той си тръгна много преди да се появи Тин Лий. Така или иначе нямаше значение — напълно беше забравил инструкциите на Алекс.

Тин Лий отиде до портиерната, заяви, че се качва до апартамента на Алекс, взе асансьора нагоре и позвъни на вратата му. Никакъв отговор.

След пет минути тя отново слезе долу. Беше закъсняла с повече от половин час, Алекс вероятно беше побеснял и беше тръгнал първи.

— Господин Уудс оставил ли е съобщение за мен? — попита тя.

— Не, мадам — каза новият портиер; беше му по-интересно тайно да си чете брой на „Плейбой“.

— Сигурен ли сте?

— Да. Тук няма нищо.

— Имате ли телефонен указател?

Той й подаде голям и дебел указател на Лос Анджелис. За щастие, Мики Столи фигурираше в него. Тя си преписа адреса в Бевърли Хилс и взе колата си от пиколото, като си мислеше, че ще пристигне на вечерята тъкмо когато се сяда на масата. Алекс щеше да е очарован от нейната находчивост.

Някак си усещаше, че тяхната връзка ще премине в нещо ново. И при това — всеки момент. Тин Лий чувстваше, че е време да започне да отстоява себе си.