Джаки Колинс
Вендета: Отмъщението на Лъки (57)

ГЛАВА 56

Лъки взе Буги със себе си — да се запознае със Сара и да й връчи парите. Срещнаха се в онова кафене, „Хард рок“, където Сара се беше чувствала много добре миналия път. Сара влезе, седна на масата и незабавно си поръча двоен сандвич със сирене.

— Това ли е единственият път, когато ядеш през деня? — попита Лъки.

— Имам страхотен апетит — отговори Сара. След като сандвичът й пристигна, тя го сграбчи веднага — отхапваше огромни хапки, пълнеше устата си, докато вече не можеше да дъвче. — Трябва да получа парите, преди да ви дам записите.

— Ще дойдеш с мене в колата ми — там има видео — каза Лъки. — Ще изгледаме касетата и ако съдържа това, което ти казваш, ще си получиш парите. Така ще е най-лесно.

— О, да — наистина изглежда лесно — подсмръкна Сара и изгледа Лъки много подозрително. — Откъде да знам, че няма да ме отвлечеш? Да ме продадеш в робство или кой знае още какво.

— Трябва да ми се довериш — спокойно отвърна Лъки и се зачуди дали момичето взима наркотици — определено имаше достатъчно мании.

— Аз… Аз не се доверявам на никого — Сара се гордееше с голямото си откритие. — Всеки да си гледа собствената работа.

— Ако си искаш парите, ще трябва да ми се довериш — студено произнесе Лъки.

— Кой е този? — Сара посочи с груб жест към Буги.

— Моят помощник.

Сара присви очи.

— Откъде да знам, че няма да ми направи нещо?

Лъки започваше да губи търпение.

— Или си искаш парите, или не — отсече тя.

— Добре, добре — бързо отговори Сара — не желаеше да пропусне такъв случай. — Къде е колата ти?

— Отвън.

— Трябва също така да ти кажа — изражението на Сара внезапно се промени, — че приятелката ми знае къде съм и ако не се прибера в къщи до един час, ще се обади на ченгетата.

— Много разумно — сухо каза Лъки. — Радвам се, че знаеш как да се грижиш за себе си.

Излязоха навън, към чакащата ги кола.

— Страхотно — Сара одобри това, че е лимузина. — Знаеш ли — тя продължаваше да бърбори, докато влизаше в нея. — Имах един клиент… ъъъ… искам да кажа — приятел. Той беше дошъл в салона за масаж с голямата си шибана лимузина и след това поиска много интимен масаж на задната седалка, докато шофьорът му ни разкарваше нагоре-надолу из града. Огромната кола имаше черни стъкла, така че никой да не вижда вътре. Понякога сваляше междинното стъкло, за да може и шофьорът му да хвърля по някое око. Аз не си падах по това, но старият развратник плащаше добре.

Защо Мортън се беше хванал с това тъжно малко момиче — за да си създава неприятности ли? Те изобщо не си подхождаха.

— Мортън знае ли за всичките ти приключения, преди да го срещнеш?

Сара се изкиска истерично.

— Морти си мисли, че работех в салона за масаж просто като едно добро момиче.

Лъки се наведе напред и пусна касетата. В началото картината беше размазана, но после се изясни.

Взря се в екрана. Мортън седеше в спалнята на Сара на ръба на леглото й, напълно облечен в костюм от три части. Сара влиза, облечена като ученичка.

Сара: „Здрасти, татенце.“

Мортън: „Беше ли добро момиче днес в училище?“

Сара: „Много добро, татенце.“

Мортън: „Сигурна ли си?“

Сара: „Да, татенце.“

Мортън: „Ела да седнеш на коленете ми и ми разкажи всичко.“

Сара: „Направих нещо лошо…“

Мортън: „И сега трябва ли да те напляскам?“

Сара: „Не знам, татенце. А ти беше ли добро момче днес в офиса?“

Мортън: „Не, и аз направих нещо лошо.“

Сара: „Тогава мисля, че аз трябва да те напляскам.“

И така нататък. Лъки гледаше като в транс. Тя знаеше, че някои хора можеха да се възбудят само ако се отдаваха на фантазиите си, но доколкото и тя беше засегната, това си беше направо болестно състояние. Какво му беше на нормалния секс? Кой имаше нужда от фантазии и помощ?

Когато Мортън започна да сваля дрехите си, тя изключи видеото и каза:

— Добре, видях достатъчно.

След това отвори прозореца и се обърна към Буги, който чакаше отвън:

— Дай й парите и да вървим.

Сара излезе от колата и неудобно застана отстрани. Буги й подаде хартиена торбичка.

— Заповядай — рече той. — Искаш ли да ги преброиш?

Сара сграбчи торбичката и надникна вътре, едва прикривайки възбудата си.

— Това ли е всичко, което трябва да направя?

— Това е — обади се Лъки. — Прибери парите в някой сейф и се прибирай в къщи. И не казвай нито дума на Мортън.

— Той няма ли да разбере? — попита Сара.

— Може би — каза Лъки. — Това обаче не те обезпокои миналия път — нито пък него. Нали все още ти плаща наема.

— Ще използвам парите да напусна града заедно с моята приятелка — призна Сара. — Дойде ми до гуша от Лос Анджелис. Трябваше да видиш някои от ексцентричните типове, които идваха в салона за масаж. Игрички, игрички, игрички — само това искаха. А на повечето от тях им се щеше да съм на десет години!

— Спести ми детайлите — сряза я Лъки.

— Добре — и Сара здраво стисна торбичката. — Ще опитаме късмета си във Вегас. Аз и моята приятелка. Ако има още нещо, което мога да направя… Имаш ли телефон?

— Не се безпокой, Сара. Ако имаме нужда от нещо, ще се свържем с тебе.

Буги влезе в колата и потеглиха.

* * *

Санто обвиняваше Джордж. Майка му никога не би го наказала по такъв начин, ако Джордж не я беше притиснал. Той беше на шестнадесет години, за Бога. Ако не можеше да си легне с момиче в своята стая, какво тогава можеше?

Джордж предложи списък с наказания и Дона се съгласи. Санто никога не я беше виждал толкова ядосана. Лицето й беше пребледняло, чертите й се бяха изострили и тя едва можеше да го гледа.

„1. Никакво ферари.

2. Никакви джобни пари за шест седмици.

3. Никакво излизане след училище.

4. Никакви кредитни карти.“

По дяволите! Бяха го хванали да прави секс, а не да убива шибания президент.

Дона не каза нито дума, докато Джордж му представяше списъка с наказанията.

— Хайде, мамче — изплака той и се обърна към нея. — Не беше чак толкова лошо.

— Наркотиците са много лошо нещо — зловещо произнесе Джордж, сякаш че беше федерален прокурор — какъвто, разбира се, вероятно е бил. — Майка ти и аз няма да ги толерираме в дома ни.

— В нейния дом — кисело промърмори Санто.

— Не — на Дона не й се нравеше поведението на сина й. — Този дом е и на Джордж. Точно той ще се погрижи за този проблем — докато ти се научиш как да се държиш.

Той не можеше да повярва, че тя е на страната на Джордж. Беше немислимо. Шибана крава!

Чудеше се какво ли наказание е отнесла Табита, след като баща й дойде да я вземе.

— Никога вече не искам да я виждам със сина ми — беше чул да казва Дона, докато Мики буташе Табита навън.

След като Джордж приключи с четенето на морал, а Дона отказа да се намеси, той се прибра в стаята си, седна начумерено пред компютъра и празно се загледа в екрана.

Никакво ферари. Никакви джобни. Никакви привилегии. Никаква телевизия.

Майната му.

Беше объркан. Не беше искал да го прави с Табита — през цялото време се беше пазил за Винъс. И шибаната Табита беше пристигнала и беше провалила всичко.

Ами ако нещата, които бе казала за Винъс, бяха истина? Че Винъс не е нищо друго освен развратница и курва?

Внезапно му хрумна, че Табита изобщо не беше виновна. Трябваше да обвинява Винъс. Ако не я беше видял на вечерята у семейство Столи и ако Табита не му бе казала всичките тези неща за нея, той нямаше да се надруса така, че да не знае какво прави.

Да. Винъс беше отговорна за това, че нямаше да получи ферари. Нейна беше вината. Тя беше съсипала живота му и той щеше да я накара да си плати за това.

* * *

— Това е за тебе — каза Купър и се надвеси над Винъс.

Тя се претърколи в леглото и мързеливо се протегна.

— Какво? — промърмори полузаспала.

— Портокалов сок, препечени стафидени филийки, кафе, днешната преса и това…

Тя се помъчи да седне. Купър държеше сребърен поднос и всичко, което бе изредил, беше наредено върху него. Той беше съвсем гол и внимателно балансираше подноса точно под възбудения си пенис.

Тя започна истерично да се смее.

— Ама ти какво правиш? — възкликна тя и седна.

— Нищо — лицето му беше безизразно.

— А аз какво правя? — изохка тя — осъзнаваше, че е прекарала нощта със съпруга, с когото смяташе да се развежда.

— Да не би отново да се влюбваш в съпруга си? — предположи той, докато се опитваше да я очарова с хубавата си усмивка.

— О, не… Веднъж беше достатъчно, благодаря ти, Купър. Ти си много забавен, но аз накрая разбрах — не ставаш за съпруг.

— Колко други мъже ти правят закуска? — попита той жално. — Къде другаде можеш да получиш такова обслужване?

— Хмм… — тя все още се усмихваше. — Портокалов сок, препечени стафидени филийки, кафе, възбуден… Може би отново ще трябва да помисля.

— Виж — той дръпна члена си от подноса и седна на края на леглото. — Знам, че това, което направих, е непростимо. Ако ти беше постъпила така с мене, аз вероятно щях да си отида. Истината е, че си научих урока, и сега искам отново да се съберем.

— Хмм… — промърмори тя отпуснато.

— Миналата вечер бях с една от най-желаните жени в Америка. И знаеш ли какво? Зарязах я и изтичах насам, за да съм с тебе.

— Ха! — тя не помръдваше.

— Какво означава това „ха“?

— Според господин Романо — а той ги разбира тези неща — Вероника си е сменила пола.

— Господи! Винъс! Това е абсурдно. Не може да е вярно.

Тя се изкиска.

— Предполагам, че си взел правилното решение, Куп.

Той се намръщи. Можеше ли това да обясни липсата му на интерес? Трябва да се е обадил инстинктът му за самосъхранение, спасявайки го от… от какво?

— Ние си принадлежим, Винъс — настоятелно произнесе той, без да й позволи да смени темата. — И ти го знаеш.

— Купър — отговори тя със сериозно лице. — Този нов филм, който съм на път да започна, е много важен за мене и…

— Тази нощ не беше ли специална? — прекъсна я той, фиксирайки я с ледено-сините си очи. — Не беше ли най-страхотната? Заедно ние наистина сме нещо — всеки го казва.

Тя се усмихна при спомена за невероятния начин, по който той правеше любов.

— Трябва да призная, Куп — ти имаш такава техника — като никой друг…

— И нека да те уверя — оттук нататък ще я пазя само за тебе.

Тя искаше да му повярва. Обаче говореше Купър Търнър — мъж с дългогодишната репутация на отчаян женкар. Веднъж вече беше опитала с него… Щеше ли да бъде толкова глупава да го направи отново?

И сега той беше тук — с ново обещание.

— Всичко, за което те моля, е още един шанс. Хайде, скъпа, знаеш, че това е правилно.

Тя се почувства слаба.

— Е… Вероятно можем да се виждаме — като че се запознаваме отново.

— Мислех, че отново се запознахме тази нощ.

Тя отново се изкиска.

— О, да, и аз бих искала още от това снощи… и утре и… Ако нещата вървят добре… Е… Евентуално бихме могли да поговорим за това, да се преместиш отново тук.

— Дадено — той се усмихна широко.

— Сега трябва да ме извиниш — каза тя и скочи от леглото. — Трябва да говоря с агента си.

— Обичам те, когато ставаш сериозна — той я хвана за раменете и опря гърба й о леглото.

Тя се усмихна… Какво, по дяволите… Още един опит не би я убил.

* * *

Лъки пристъпи иззад мраморната колона и заговори Мортън Шарки във фоайето на сградата в Сенчъри сити, където беше неговият офис.

— Здрасти, Мортън — каза тя, свали тъмните си очила, марка „Порше“, и го фиксира с черните си очи.

Той сепнато отстъпи назад.

— Изненадан си да ме видиш?

— Ъъъ… Лъки — той почти заекваше. — Това е… ъъъ… изненада. Какво правиш тук?

— Дойдох да те видя.

— Така ли? — развълнува се той.

Тя се приближи.

— Откакто направи своя малък фокус в „Пантър“, вече не бях в състояние да се свържа с тебе, въпреки че всеки ден ти оставях съобщения, казвах на секретарката ти, че е спешно, и по два пъти ти изпращах факсовете. Майка ти не те ли е научила, че не е културно да не се отговаря?

— Извинявай, Лъки. Бях изключително зает.

— Ти ме продаде, Мортън — равно каза тя. — А това не ми харесва.

Той зае отбранителна позиция.

— Направих това, което беше най-доброто.

— За кого? — студено попита тя. — Ти беше моят бизнес съветник. Помогна ми да поема контрола над „Пантър“, след това започна да действаш зад гърба ми и ме прецака. — Пауза. — Не го разбирам, Мортън. Освен ако някой не те е принудил да се държиш толкова неетично.

Той започна да се приближава към асансьора, като се опитваше да увеличи разстоянието между себе си и нея.

— Ъъъ… Лъки, ти все още имаш четиридесет процента от „Пантър“. Сигурен съм, че с Мики начело студиото отново ще започне да печели…

Тя застана пред него и му прегради пътя.

— Точно като преди, а? Ти по-добре от всеки друг знаеш, че той ще провали студиото.

— Такива неща се случват — промърмори той — беше го срам да я погледне. — Бизнесът си е бизнес.

— Грешка номер едно — застана на страната на Дона Ландсман.

— Госпожа Ландсман е уважавана бизнес дама.

— Не. За твое сведение госпожа Ландсман е вдовицата на Сантино Бонати.

По лицето му премина тревожна тръпка.

— Ама ти за какво говориш?

— Спомняш ли си семейство Бонати? Сигурна съм, че трябва много пъти да съм ти разказвала историята.

Той се взираше мълчаливо в нея и си мислеше, че затова Дона Ландсман беше толкова нетърпелива да поеме контрола над „Пантър“.

— За твое щастие днес съм в добро настроение — продължи мило Лъки. — Затова ще ти дам възможност да се реабилитираш. Адвокатът ми ще уреди да ми продадеш твоите пет процента от „Пантър“ плюс твоята половина от акциите на „Пантър“, които имаш в „Конкуест инвестмънтс“. Това ще ми върне в ръцете контролния пакет. След това искам да разиграеш същия сценарий — точно както го направи за Дона. Аз ще си седя в офиса, когато я доведеш, и ще й кажа, че вече не е в играта. О, да, и направи така, че и Мики Столи да е с нея. Искам лично да уволня този дебел задник.

По лицето на Мортън се изписа колебание.

— Аз… Аз не мога да направя това.

— О, да, Мортън, определено можеш. — Дълга пауза. — Между другото, как е жена ти? А децата? — Още една дълга пауза. — Предполагам, че Дона още не им е показала записите.

Лицето му пребледня.

— Какви записи?

— Мортън, ти си добър бизнесмен, обаче трябва да разбереш, че когато си имаш работа с някой като Дона — или всъщност като мене, — не си на своя територия. Не само Дона те държи в ръцете си, но сега и аз имам копие от записите.

— О, Боже! — изохка той. — Моля те, не постъпвай така с мене.

— Съдействай ми, Мортън — студено каза тя. — И аз ще уредя всяко копие от записите — включително и оригиналът — да бъде унищожено. А ако не… Е… Лично ще се погрижа жена ти да ги види, защото си бил много лошо момче и заслужаваш да бъдеш наказан.

Раменете му потръпваха — той беше пред припадък.

— Исусе! Какво съм направил? — измърмори той.

Лъки въздъхна и поклати глава.

— Не разбираш ли? Не се предполага свестните хора да изневеряват на жените си — особено с малолетни проститутки. Не е хубаво. Бракът е договор. А в моя свят договорът означава нещо.

Тя се обърна и си тръгна и остави Мортън сам. Лицето му беше придобило пепеляв цвят.

* * *

Лесли прекара нощта с Джони Романо и се върна в дома си чак рано на другата сутрин. Влезе в спалнята си и беше доволна да види, че Джеф беше точно на мястото, където го беше оставила, напълно облечен и хъркащ. Идиотът дори не беше разбрал, че я е нямало цяла нощ.

Влезе в банята си, взе си душ, облече се и се гримира. След това забърза към гардероба на Джеф и напъха всичките му дрехи в куфар, който изтика до входната врата.

След като направи това, седна и му написа кратка бележка:

Скъпи Джеф,

Това вече не ме устройва. Ще бъда навън до три следобед. Когато се прибера в къщи, искам тебе да те няма. Моля те, остави ключовете ми на кухненската маса.

Лесли

Остави бележката върху куфара и подкара към „Четирите сезона“, където остана през целия ден. Ако имаше нещо, което Лесли мразеше, това бяха преките сблъсъци.

* * *

Алекс се втурна в офиса си като стрела — работоспособен и пълен с енергия. Бе се събудил рано и беше решил, че засега е по-добре да забрави Лъки и отново да се концентрира върху филма си. След като веднъж взе това решение, започна да се чувства по-добре.

— Какво става? — попита той, след като влезе и тупна Франс по задника, докато минаваше покрай нея.

— Алекс! — произнесе Франс. Не беше възражение — просто друг начин да му каже „благодаря“.

Лили беше очарована да го види в толкова добра форма.

— Да не би да се е върнал старият Алекс? — попита тя и го последва в офиса му.

— Какво искаш да кажеш? — отговори й той с въпрос.

— Не беше съвсем на себе си напоследък — дрезгаво рече Лили.

— Не говори глупости — отряза я Алекс.

— Просто казах истината.

— Добре — бързо се съгласи той и премина към по-важните неща. — Ето каква е работата. Лесли е извън играта. Винъс получава ролята. Обади се на агента й, потвърди го при Мики и уреди тя да дойде в четири часа. Днес ще прегледам костюмите на Джони. В четвъртък да се събере целият състав — за пълен прочит. Разбра ли?

— Да — щастливо се усмихна Лили. — Ще изпращаме ли цветя на някого?

— Съвсем не — спокойно отговори Алекс. — Връщаме се на работа, Лили. Тук правим филми. Време е да се организираме.

* * *

След като видя Мортън, Лъки се срещна с Инга. Беше й се обадила рано сутринта и й бе предложила да поговорят.

— За какво? — подозрително беше попитала Инга.

— За нещо, за което съм сигурна, че не искаш Ейб да знае.

Това беше достатъчно да накара Инга да се размърда. Тя се съгласи да се срещне с Лъки за обяд в хотел „Бевърли Уилшър“.

Когато Лъки влезе, Инга вече седеше на една маса.

— Здравей — каза Лъки и се плъзна на един стол с гръб към прозореца, така че да може да наблюдава помещението.

Инга кимна, широкото й, грубо шведско лице беше безизразно — както винаги.

— Можех да дойда у вас — изрече Лъки. — Само че си помислих, че не искаш Ейб да чуе разговора ни.

— За Ейб ли е? — попита Инга. Силната й брадичка беше издадена напред.

— Не — отговори Лъки и се зачуди дали Инга би възразила тя да си запали на масата. — Е, казвам „не“, но донякъде има връзка и с него.

— Как така? — отново попита Инга.

Да. Инга определено щеше да бъде недоволна, ако тя запалеше.

— Ще поръчваме ли? — обади се тя и махна на сервитьора. Той дотича с менютата.

— Аз обикновено не обядвам — каза Инга. — Може би само една ябълка и парче сирене.

— Колко скромно — Лъки прегледа менюто и си поръча пържола и пържени картофи. — Имам нужда от сили — и тя слабо се усмихна на Инга. — Толкова много хора ме удрят в гърба напоследък, че съм отслабнала много. Този следобед може да повдигам малко тежести. Ти правила ли си го някога? Страхотна терапия е.

— Не — отвърна Инга. — Моето упражнение е да преплувам десет дължини на басейна всеки ден.

— Много хубаво — и Лъки си представи как Ейб седи край басейна и я наблюдава.

Инга си поръча салата. Вече беше нетърпелива да разбере какво има да й казва Лъки.

— Колко добре познаваш Мортън Шарки? — най-сетне попита Лъки и опря лакти на масата.

Инга сви рамене.

— Всъщност — не много добре — войнствено произнесе тя.

— Кажи ми как се запозна с него. Чрез Ейб?

— Да — потвърди Инга.

Лъки кимна.

— Спомням си, преди да купя „Пантър“, Ейб ми препоръча Мортън. Беше го използвал за няколко сделки и му имаше доверие. Трябва да кажа, че аз също му се доверявах. Каква глупачка съм била. Доверих му се дори когато ме принуди като частно лице да продам голяма част от акциите. Той предложи да разнообразя вложенията си — да продам шестдесет процента от „Пантър“ и да използвам парите за други инвестиции. Съгласих се. Разбира се, трябваше да си запазя петдесет и един процента, но… Последвах съвета на Мортън. Той каза, че има на разположение инвеститори, които могат да бъдат контролирани, и че никога нищо няма да тръгне зле…

Инга започваше да се чувства неудобно.

— Какво целиш?

— Ти знаеш какво целя, Инга — гласът на Лъки стана по-твърд. — Не си глупачка… Или трябва да те наричам госпожа Сморг?

— Ейб е вече на деветдесет — безцеремонно каза Инга. — Аз живях с него през последните четиридесет години. Като придобих част от акциите на „Пантър“, аз си осигурих бъдещето.

— Нямам нищо против — произнесе Лъки спокойно. — Но защо застана на страната на Дона Ландсман?

— Мортън ме посъветва да постъпя така.

— О, имаш предвид партньора си Мортън Шарки, заедно с когото притежаваш „Конкуест инвестмънтс“?

— Ейб никога не е направил нищо за мене — Инга беше преизпълнена с горчивина. — На мое име няма нито пари, нито нищо. Знам, че когато той умре, внуците му ще наследят всичко.

— Ти си омъжена за него, Инга — спокойно отговори Лъки. — Според законите в Калифорния ти наследяваш половината от неговото състояние.

Инга се загледа в пространството.

— Ейб направи няколко неоспорими завещания още преди да се оженим. Аз предварително подписах, че се отказвам от дял от неговото състояние. Той ми оставя сто хиляди долара. Това е всичко — и тя въздъхна тежко. — Аз вече не съм млада. Трябва да поддържам определен начин на живот.

— Докато защищаваше себе си, ти прецака мене — отсече Лъки. — Не ми даде никакъв шанс, като застана на страната на Мортън.

— Трябваше да направя това, което той ми каза — той се грижи за моите инвестиции.

Лъки премина направо към своите условия:

— Ето как стоят нещата, Инга. Ако не искаш Ейб да научи за изключителната ти активност, продай ми акциите си веднага. Ти лично притежаваш шест процента, а половината от „Конкуест“ са още пет. Това ще ми върне единадесет процента. — Тя спря, за да си поеме дъх. — Адвокатът ми е готов с документите. Бъди спокойна — ще получиш максималната цена. С тези пари ще можеш направо да си купиш Ай Би Ем.

Инга беше наясно, че няма избор.

— Много добре — сковано отговори тя. — Ще направя каквото казваш.

* * *

— Имам страхотно главоболие — изръмжа Мики.

— Съжалявам, че чувам такова нещо — със симпатия отговори Лесли.

Бяха седнали в ресторанта на студиите „Пантър“.

— Не е от махмурлука — Мики разкърши рамене. — Въпреки че бях пил.

— Вечерята ви беше много хубава — обади се Лесли, без наистина да го мисли, но можеше просто да накара Мики да се почувства добре.

— За тебе може и да е била хубава — буйно отговори Мики. — Но дъщеря ми завършила с това, че изчукала онова хлапе Санто у тях, и аз трябваше да отида да я прибера.

— Нима? — Лесли беше страшно шокирана.

— Ама какви са тези днешните деца, Лесли? — попита той тъжно. — Правят секс, употребяват наркотици — сякаш че не е кой знае какво. Когато аз бях на шестнадесет години, беше голяма работа само да си купиш презерватив.

— Съжалявам, че Табита ти създава големи неприятности — каза Лесли. Очевидно дъщерята беше поела по пътя на баща си.

Той изпи половин чаша минерална вода „Евиан“.

— Неприятности, проблеми… Предполагам, че детето просто си гледа собствения живот. След няколко седмици се връща в пансиона.

Лесли посегна към салатата си. Вече беше време да поговорят за нея.

— Е, вероятно ще си доволен да научиш, че последвах съвета ти.

— Какъв съвет, сладурче?

— Джеф вече е минало.

Мики кимна одобрително.

— Добър ход. Момиче като тебе може да има когото си пожелае — и той заби пръст в нея. — Трябва да поддържаш това, че си звезда, Лесли. Работи по въпроса.

— Сигурна съм, че си прав — промърмори тя.

— И като говорим за това… Намерих подходящ за тебе сценарий.

— Наистина ли?

— Мислих си за кариерата ти. „Гангстери“ не става — твърде си хубава, за да изиграеш такава никаква роля.

— Какъв сценарий, Мики? — нетърпеливо попита тя.

— За момче и момиче, които се срещат в Париж, влюбват се, разлюбват се, след това се влюбват отново. Такава объркана история — публиката направо ще я глътне.

— Звучи чудесно. Ще го изпратиш ли и на Купър?

— Да, да, ще му го изпратя. Но, Лесли, ти трябва да разбереш — Купър е като дърта курва — дай му достатъчно пари и той ще застане на главата си и ще казва азбуката. Прави го само за мангизите.

— Това, което казваш, не е много хубаво — Лесли се хвърли в защита на бившия си любовник.

— Продължавам да ти го повтарям — по отношение на актьорите трябва да си много мъдра.

— Ще прочета сценария — сладко изрече тя, без да обръща внимание на критиката му. — И ако ми хареса, ще го направя.

— Скъпа — грубо се засмя той. — На мене ми хареса, значи, ти ще го направиш. Някога да съм ти давал лош съвет?

Не си струваше да спори. По-добре той да си останеше на нейна страна.

— Не, Мики, ти и Абигейл сте били винаги много добри към мене.

— Добре, сладка. Помни го това — каза той и я погледна косо през масата. — Днес изглеждаш по-добре — не си толкова дръпната. Да изхвърлиш Джеф ти отива.

— Благодаря ти, Мики — отговори скромно тя.

Не му каза за нощното си приключение с Джони Романо. Беше само една нощ — само за да си върне за разочарованието от Купър. Пък и не чак толкова вълнуваща.

Джони Романо беше просто лакома свиня, която се интересуваше само от собственото си удоволствие.

Това никога нямаше да се повтори.

* * *

— Външност — сензационна. Поведение — точно каквото трябва — каза Алекс.

— Благодаря — усмихна се Винъс. Тя седеше в офиса му и се наслаждаваше на срещата им. — След като идва от тебе, това е голям комплимент.

— Говорих с Фреди.

— Аз също.

— Всичко е наред — изрече Алекс. — Договорите са на път.

— Не знаеш колко съм очарована, че ще играя в „Гангстери“ — обади се Винъс. — Предполагам, че ти го казах и преди — критиците ме мразят. Този път не искам да видят на екрана Винъс — искам да бъда Лола — тя го погледна преднамерено. — Знам, че можеш да ме накараш да играя така, както никога досега не съм била способна.

— Ако аз не мога да го направя — значи, никой не може — Алекс никога не скромничеше по отношение на това, какво може да постигне. — Аз лично ще работя с тебе по сценария. Днес ще прегледам пробните костюми, прически и грим. Утре ще се чете сценарият от останалата част от състава.

— Днес за мене е толкова специален ден — Винъс преливаше от ентусиазъм. — Не само че получих ролята на живота си, но и реших да дам на съпруга си още един шанс.

— На Купър? — попита Алекс и вдигна вежди.

Тя щастливо се засмя.

— Той е единственият съпруг, който имам.

— Прибираш го обратно, а?

— Истината е — и тя направи овча физиономия, — че той е неустоим.

— Точно такава трябва да си и ти в „Гангстери“ — заяви Алекс с цялата сила на убийствената си усмивка. — Неустоима.

* * *

Докато караше обратно към дома си, Лъки имаше много време да разсъждава. Накрая всичко си идваше на мястото.

Можеше да си върне студиото.

Никога не можеше да си върне съпруга.

След като отново поемеше контрола над „Пантър“, тя знаеше, че вероятно ще трябва да приключи и с Дона Ландсман. Нямаше начин да позволи на Дона да се измъкне за това, че е убила Лени. Беше притаила тази мисъл някъде в главата си. Скоро трябваше да застане лице в лице с нея.

Въздъхна — дълбока въздишка. Кога най-сетне семейство Бонати щеше да научи урока си?