Катрин О’Нийл
Господарят на рая (57)

Бележка на автора

Един от плюсовете в живота на писателя на любовни романи е радостта от пътешествията до романтичните места, за които разказвам, за да придам автентичност на книгите си. И със сигурност на света няма по-романтично място от Сейшелските острови — последният истински рай на тази земя. Сега е почти Коледа и все пак аз седя на най-красивия плаж край най-красивата лагуна, под сянката на една палма, която ни пази от слънцето, заобиколена от тъй приказно зелен океан, че прилича на филм, рисуван от Дисни. Съпругът ми и аз сме почти съвсем сами тук. Няма туристи, нито каквито и да било пътешественици. Спокойствието и тишината ме упойват, както и уютната топлина. Докато пиша това, мъжът ми трупа пясък върху краката ми — този прочут гранитен пясък на Сейшелите, толкова необикновено мек и чувствен, че не може да се опише с думи.

В далечината има руини от пиратска крепост. Нищо на тези острови не напомня за модерния свят и аз почти виждам Габриела и Родриго, които се търкалят по пясъка и се крият в пещерите.

Също като Габриела и аз вярвам в духа на местата. Затова мястото е толкова важен елемент в тази книга. Аз се преродих в африканските савани и нежните прегръдки на Индийския океан. Мога само да се надявам, че съм успяла да опиша това несравнимо вълшебство. Иска ми се всеки от вас да изживее тази магия поне веднъж в живота си. И ако наистина отидете там, моля, пожелайте ми да се върна още веднъж.