Катрин О’Нийл
Господарят на рая (44)

43.

— Родриго, тази лудост трябва да се прекрати.

Тя го беше хванала за лакътя и го беше завъртяла към себе си, докато той разговаряше с Хигинс и Джон Фич. Родриго се обърна и я погледна така, сякаш не можеше да повярва, че е направила това.

— Не може да продължаваш така. Това е самоубийство.

— Струва ми се, че разговаря с Уолис.

— Нещо, което трябваше да направя още много отдавна.

— Ще говорим за това по-късно.

— Не, трябва да се разберем сега.

— Не и пред хората.

— Но аз имам една идея. Нещо, което ще сложи крй на тази война и ще ти даде всичко, което искаш, без да става нужда да жертваш живота и на един човек.

— Аз бих я чул, капитане — каза Джон Фич. — Идеите й са фамозни, залагам главата си, и обикновено вършат добра работа.

— Добре, щом вие казвате така, господин Фич, рабира се — каза Родриго със саркастично учтив тон.

Те се отделиха от другите и тръгнаха към колибата си.

— Това трябва да е някаква страхотна идея, а?

— Да, Родриго.

— Ами, чудесно. Слушам те.

— Първо, трябва да осъзнаеш, че войната срещу Англия е безсмислена. Абсолютно невъзможно е да я спечелиш. Дори и да победиш в тази битка, какво от това? Те просто ще изпратят повече кораби, повече хора. Няма да спрат, докато не са те изравнили със земята. Рано или късно ще те обесят точно като баща ти.

— Мило е, че вярваш в мен толкова безрезервно.

— Но ти сам виждаш, че това е напразно. В Парламента се обсъжда закон, който, ако се приеме, ще унищожи робството във всички британски колонии, включително Сейшелите.

— Габе, този закон се обсъжда от години. Няма шанс мощните финансови лъвове, зависещи от плантациите — хора като баща ти и приятелите му в Парламента — да позволят на този закон да мине.

— Родриго, в последните две години върху Англия се изсипа лавина от реформи. Този закон ще се гласува на следващата сесия. На Махе се говори само за това.

Родриго прецени думите й. Помисли малко, после поклати глава.

— Никога няма да се приеме. Борбата е тук, не там.

— Можеш да си мислиш каквото желаеш. Аз ти казвам, че тази битка трябва да се води в Лондон. Ако искаш да спечелиш, отплавай с мен до Англия. Направи каквото можеш, за да повлияеш на Парламента. Там има един човек, някой си господин Бъкстън, човек с голяма власт, който е прекарал живота си в борба срещу робската институция. Можем да идем при него и да му кажем всичко, което знаем. Можем да му кажем за Хейстингс и Дъглас, и приятелите им в Парламента. Да му кажем за нелегалната търговия с роби. Как служители и офицери от Британската източноиндийска компания са въвлечени в това. Не разбираш ли? Само скандалът ще гарантира, че сме били чути. Това ще бъде огромна помощ за борещите се срещу робството. Те чакат само едно такова разкритие, което да подсили ръката им. Ще им помогнем да прокарат този закон. Но това трябва да стане сега, Родриго. Ако го отхвърлят, ще минат години, може би десетилетия, преди да го приемат на ново четене.

— Като че ли ще послушат един пират повече от дука.

— Ако не разбираш логиката в тази идея, то всички години, които прекара в изучаване на английската правна система са били напразни. Научил си се да мислиш като нас. Използвай това срещу тях. Използвай ума си вместо шпага. Дъглас винаги се е оплаквал как си преминал финансираното от него обучение и после си го обърнал срещу него. В името на Божията любов, в името на тези, които искаш да защитиш, направи същото на едно по-високо ниво. Победи ги в собствената им игра.

Той само поклати глава.

— Фантазираш. Ако се покажа в Англия, ще ме обесят на секундата.

— Няма. Току-що ти казах, че в Парламента има хора, които се нуждаят от теб. Те ще те защитават. Трябва да им се довериш. — Тя спря за миг и додаде по-спокойно:

— Трябва да се довериш на мен.

Той срещна погледа й и видя предизвикателството в очите й.

— Не става въпрос дали ти се доверявам. Въпросът е да намеря най-правилното решение.

— Въпросът е да избереш най-умното решение. Онова, което ще свърши работа. И ти казвам, Родриго, в тази идеализирана война ти нямаш шанс. Със същия успех можеш да си прережеш и гърлото. Но ако отидеш в Англия, можеш да спечелиш.

— Моята война е тук, Габе — каза той твърдо.

Тя се замисли за миг, чудейки се дали да изрече на глас мислите си.

— Ако отхвърлиш този напълно разумен път, може би ще трябва да ида при Хейстингс и да се опитам да му внуша малко разум. Той едва ли иска тази война. А и ти сам каза, че той сигурно… ме обича. Може би ще успея да го заинтригувам.

Родриго се извърна гневно.

— Ако си мислиш, че ще те пусна при него, жестоко се лъжеш. Той не е човек, с когото може да се действа така. Въпреки чувствата си, той е зъл. Преди все го подценявах. Не прави обратната грешка. Не го надценявай.

Тя му отвърна ядосано:

— Тогава хайде да идем при адмирал Фултън и да изложим случая. Чувала съм, че е честен човек.

— Габе, понякога си толкова наивна.

— Ти, ограничен, късоглед… — тя едва се удържа да не продължи.

Родриго мълчеше. После каза:

— Извинявай. Но това, което предлагаш, е празна мечта. Не си силна в стратегиите. Остави това на мен.

— Аха. — Тя се заразхожда напред-назад, размахвайки гневно ръка. — Значи аз трябва да ти вярвам така дълбоко, че да ти позволявам да белязваш плътта ми, за да покажа верността си. Но когато от теб се иска да покажеш доверието си…

— Не е същото! — изрева той. Стори, й се, че го вижда с нови очи.

— Ти не ми вярваш. Никога не си ми вярвал. Искаш аз да ти се доверявам във всичко, но първия път, когато поисках да ми отвърнеш със същото, ти ми отказваш. Аз съм права, мътните да те вземат! Израстнала съм, слушайки как офицери от Компанията дискутират политиката, докато им сервирах храната. Знам как мислят, знам и как работят. Знам и че единственият начин да победим в тази война е да идем в Англия и да променим закона. Каквото и да трябва да сторим, колкото и опасно да е.

— Това е диво и импулсивно, точно като теб.

— Това е начин да спечелим — ако наистина го искаш. Може би всъщност се стремиш само към слава. Може би просто искаш да загинеш в битка, така че хората да възпеят великия Mkombozi, който умрял в борба за доброто!

— Не желая да ми се говори по този начин — ядоса се той.

— Тогава няма да ти се говори въобще. Ти ме предаде, Родриго. Искаш от мен нещо, което отказваш да дадеш сам. Ако можех, щях да одера знака от гърба си и да ти го хвърля в жалкото лице!

По-късно през нощта тя се промъкна до леглото на Джон Фич и го разтърси, заглушавайки протестите му.

— Имам задача за теб — прошепна тя. — Отиваме на пътешествие.

— Като мъж ли ще ходите или кат’ жена, госпожа?

— Ще ме откараш до Махе. А аз ще бъда себе си.