Катрин О’Нийл
Господарят на рая (27)

26.

Родриго постави пръст на устните си, предупреждавайки я да пази тишина, и се взря в двамата мъже, които стояха на върха на хълма и гледаха към хоризонта, засенчвайки очите си с длани. От студения му поглед се виждаше, че ги е разпознал.

Двамата заслизаха по склона към плажната ивица. В момента, в който се обърнаха, за да се заловят по-здраво за хлъзгавата гранитна скала, Родриго хвана ръката й и я задърпа до себе си. Коралите нараняваха стъпалата им, докато бягаха през водата. Габриела трябваше да прехапе устни, за да задържи вика си. Родриго сграбчи дрехите им и отново побягна с нея към близкия гранитен отломък. Оттам те можеха да проследят движението на нашествениците. Те напредваха бавно, спирайки от време на време, за да огледат околността, като единият сочеше нещо, а другият го слушаше с внимание. Чак сега Габриела разпозна Делон, мъжът, до чиято плантация тя беше проследила Хейстингс в нощта, когато напусна Махе. Видът му извика в паметта й спомените за онази нощ с нова сила. Това я изпълни с още по-голяма омраза към нейния несъщ брат, както и с мъка по Кълън. Всичко, което беше потискала до този момент.

Когато мъжете се приближиха, стана ясно, че ще минат точно през скривалището на влюбените. Габриела се притисна към гранита с изгарящи от пясъка стъпала и си пожела да изчезне. Ако Делон ги забележеше, веднага щеше да отнесе новината на Хейстингс. А той ще разпердушини целия остров, но ще ги намери.

Скоро те можеха да чуват гласовете на мъжете. Говореха френски, но и Габриела, и Родриго разбираха този език.

— Малко е хълмистичко — казваше Делон. — Бих предпочел нещо по-равно. Ще трябва да разчистим огромна площ, за да посадим толкова кокосови палми. Тъй че равната земя е за предпочитане.

— Сигурен ли сте, че това е мъдър ход? — попита спътникът му.

— Уверени сме, че копрата ще се превърне в най-новата златна мина. Почакайте и ще видите, приятелю. Скоро на този острови ще се ширят плантации за копра. А ние просто е бъдем първите.

— Но откъде ще вземем пари — без да слагаме робите в сметката — за такова едно начинание? Ако правилно съм разбрал плановете ви, това ще бъде една от най-големите плантации, съществували някога на тези острови.

— Не се тревожете за това, приятелю. Губернаторът ни е гарантирал всичко. Относно парите или робите няма да има никакви ограничения.

— Като заговорихме за Крос, къде е той? Не съм го виждал от седмици.

— Разположи се на старото място на Соро на Фрегат.

— Фрегат ли? Но той е толкова недостъпен.

— И точно това му харесва. А и как би могъл да устои на изкушението да седне на трона на стария си враг?

Спътникът на Делон се засмя на представата, но скоро отново се намръщи на терена, който изследваха.

— Вероятно по-надалеч ще е по-гостоприемно. Кълна се в честта си, тези хълмове не ми допадат особено.

Те продължиха нататък. Габриела въздъхна облекчено, облегна се на гранита и се загледа в морето. Нямаше нужда да поглежда към Родриго, за да усети напрежението му. Толкова отпуснат и весел доскоро, сега той се беше стегнал като въже, опънато до скъсване. Не й се говореше. Но някой трябваше да изрази с думи това, което и двамата знаеха, че тежи на душата му.

— Моля те, кажи ми, че няма да ходиш на Фрегат.

Той мълчеше.

— Не искам да напускам нашата долина — каза тя.

— Не можем да останем тук завинаги.

— Защо не? Какво извън нея ни интересува? Кълън е мъртъв. Ти отдалечи Бо Валон от мен. И сам признаваш, че се биеш за безнадеждна кауза! За първи път в живота си бях щастлива тук. За първи път… щастлива! Никога не съм знаела дори какво значи тази дума!

Когато той заговори, гласът му беше нежен, но непоколебим.

— Габе, не можем просто да се крием в дупката си, когато над света се разпростира злото.

Тя разбра, че е безсмислено да спори.

— Много добре. Но не подценявай Хейстингс отново. Със сигурност има пазачи навсякъде.

— Вярно. Но аз ще сломя съпротивата му. Той мисли, че съм мъртъв. Освен това аз познавам всяко сантиметърче от този остров. Не забравяй това. Той е моят дом.

Начинът, по който произнесе думата дом накара сърцето й да се свие болезнено. Тя го погледна и видя гнева в очи те му.

— Трябва да знам какво прави той там — каза Родриго. — А ти можеш да останеш тук.

Тя почувства решителността му и започна да навлича дрехите си.

— Не. Ако ти отиваш, отивам и аз.