Катрин О’Нийл
Господарят на рая (48)

47.

Лондон, Англия

21 август 1833

Габриела седеше в килията си в затвора в Нюгейт и една матрона я готвеше за първата й поява в съда. Жената четкаше косата й и я опъваше в до болка стегнат кок, сякаш откриваше шията й за примката на палача. Бяха й дали рокля, пратена от баща й — ужасна черна броня с бели маншети и монашеска яка. Без съмнение това беше представата на Дъглас за скромна поява, която да впечатли консервативните съдебни заседатели. А защо го беше грижа за това, тя не разбираше. Строгата униформа я ужасяваше, напомняше й слугинските дрехи, които някога я бяха принуждавали да носи. Но не можеше да откаже да я облече, защото собствени дрехи тя нямаше.

С нея разговаряше сър Томас Фауъл Бъкстън, човекът, който бе повел кампанията за отмяна на робството в британските колонии и като такъв, официално лице на това движение. Сър Томас беше безличен човечец с вълниста коса, нападала по челото му, и кръгли очилца, увиснали на върха на големия му нос. Устата му беше малка, но пухкава и извита като на жена. Беше облечен по модата в черен жакет и колосана бяла връзка, което караше Габриела да се чувства неугледна и жалка в чуждите дрехи.

— Господин Соро е задържан при пълни мерки за сигурност — каза сър Томас, докато тя машинално дърпаше косата си от грубите ръце на матроната. — Изолирали са го напълно, под подозрение за опасно криминално деяние.

— Какво означава това? — попита Габриела.

— Това значи, че при опасни престъпници не се разрешава достъп. С две думи, нашите противници имат право да го заключат и изолират напълно, като се аргументират с факта, че е твърде опасен, за да му бъде разрешено дори посещение от упълномощени адвокати. Ако съществуват някакви въпроси, защитниците му трябва да ги изложат писмено, като след това биват внимателно проверени от прокурор. Взети са всички мерки обвиненията да не могат да бъдат оспорени.

— Значи трябва да го направите — настоя тя. — Осигурете ни гласността, от която се нуждаем.

— Иска ми се да можех. Гласуването на моя закон е само след седмица. Много е скоро, наистина. Всеки глас може да преобърне нещата. Сега Англия е завладяна от вълна на промени, особено след закона за реформата от миналата година, но за съжаление движението против робството не стои на първо място в народното съзнание. Историята на господин Соро може да наклони везните в полза на нашите активисти. Но ръцете ни са вързани. Непрекъснато ни спъват в това отношение.

— В какъв смисъл спъват?

— Нашите опоненти направиха всичко възможно да контролират този процес, така че разкритието, което господин Соро представлява, да не излезе на бял свят. Успяха да назначат своя представител Матсън за главен съдия.

— Съдията Матсън! — Тя си спомни приличния на плъх мъж, когото често беше виждала да разговаря с баща й.

— Едва ли трябва да споменавам, че той е голям поддръжник на фракцията, покрепяща робството. Освен това е в приятелски отношения с баща ви и контролира отхвърлянето на моя закон. Не предполагахме, че ще се заеме с това дело и нищо по-лошо не можеше да ни се случи. Той наложи вето на всяка възможна гласност около този процес. Ако някой дръзне да го наруши, ще бъде подведен под съдебна отговорност. Той ще се погрижи никой да не пророни и дума, която да подразни слуха на хората, поддържащи робството. Така че както, надявам се, сама виждате, просто не мога да ида при пресата. Ще ми се присмеят точно в момента, когато най-малко мога да позволя това.

Габриела въздъхна отчаяно, докато жената най-сетне си тръгна.

— Какво говорите, сър Томас? Обяснявате колко тежко е положението ни ли?

— Не бих искал да употребявам думи като „невъзможно“.

— Но е така.

— Очевидно намерението им е да дирижират процеса и да обесят господин Соро за пиратство преди гласуването следващата седмица, така че и полъх от скандал да не накърни каузата им. Няма да се изненадам, ако делото приключи, преди даже да сме започнали да четем закона.

— Ако изолират Родриго наистина толкова строго, защо тогава ми позволиха да се срещна с вас?

— Не сте обвинена в опасно криминално деяние. Смея да кажа — заради влиянието на баща ви. Колкото и да иска да види Родриго на въжето, все пак той се опитва да ви помогне. Разбрах, че се е наложил над сина си, разрешавайки ми да говоря с вас.

Това беше изненадващо.

— Защо ли го е сторил?

— Може би закъснял бащински инстинкт.

— Ако ми е отпусната малко свобода, то вие може би бихте могли да уредите някой кореспондент да…

— Няма абсолютно никаква вероятност да допуснат в съда някой журналист. Дори и да успея да издействам разрешение, кой представител на пресата ще рискува да попадне под съдебна отговорност, за да ви помогне?

— Тогава аз ще се опитам да извадя всичко наяве пред съда.

— Няма да ви позволят. Ако се опитате да кажете каквото и да било, което би противоречало на обвинението и официалната версия, те просто ще ви прекъснат.

Сър Томас млъкна за миг, виждайки как надеждата умира в очите й.

— Бог знае, че ми се искаше да носех по-добри новини.

— И на мен, сър Томас.

Значи въпреки всичко беше сгрешила. Беше заклинала Родриго да й се довери. И той го направи. Влезе слепешката в капана, за да й докаже верността си. А се оказа, че тя е грешала. Сигурно е била луда да мисли, че може да се вярва на това общество, което не беше правило нищо друго, освен да потиска и двама им.

— Значи сме загубили, преди да започнем — прошепна тя.

— Страхувам се, че да. Боя се, че пътешествието ви до тук е било пълна лудост. Възнамеряват да обесят господин Соро и просто не виждам какво би могло да ги спре.

Пазачите влязоха и казаха на сър Томас да си върви. После я оковаха и я поведоха по дългия затворнически коридор. Навън тя чу как търсачите на новини крещят подробности около процеса. Прочутият Родриго Соро е съден за пиратство, а любовницата му, негова съучастница, е актрисата Габриела Аштън-Крос, незоконородена дъщеря на дук Уестбъри, която вече е скандализирала Лондон с ролята си на пират. Беше непоносимо.

Когато я избутаха навън в светлината на летния ден, Габриела се изуми при вида на хилядите хора, събрани на площада. Някои от тях се подкрепяха с донесена от къщи храна, а други купуваха плодове и печени фъстъци от амбулантни търговци, плъзнали навсякъде. Когато я съзря, тълпата започна да дюдюка. Обгърна я море от разкривени лица, така че ескортът й трябваше да отблъсква хората със саби.

— Ето я пиратската курва! — извика някой.

Сякаш обесването на майка й се повтаряше. Някога Хейстингс я беше довел тук, проправяйки си път с лакти през тълпата, и беше казал: „Дайте път, това е дъщерята на френската курва!“ И хората се бяха отдръпвали, тази ужасна сган, за да може дъщерята да види по-добре агонията на майка си. Очите й се напълниха със сълзи при този спомен. Споменът как миловидното лице на майка й се разкривява в опит да поеме последна глътка въздух.

Габриела беше сънувала кошмари, в които я бесеха като майка й. Ето че те се сбъдваха.

Когато прекосяваха улицата към съда, тя хвърли поглед към кръчмата, откъдето най-вероятно Хейстингс наблюдаваше зрелището. От там модерните джентълмени гледаха публичните екзекуции, посръбвайки студена бира. Без съмнение той ще седне по същия начин и ще я гледа как увисва на въжето заедно с Родриго — нейния любим Родриго.

Тя беше предала човека, когото обичаше, като го беше накарала да й повярва. Той беше се оставил да го пленят. За да докаже, че й се доверява напълно. Значи това беше наказанието, което получаваше за изискванията си. Да знае, че го е пратила на смърт.

Напредваха бавно през враждебната тълпа. Най-накрая стигнаха стъпалата на голяма сграда в класически стил — съдът. Когато влязоха в мрачната съдебна зала, първото, което видя, беше окованият Родриго. Бяха го изкъпали и обръснали, но месеците затвор бяха придали бледнина на лицето му.

Косата му изглеждаше по-тъмна, без искрящото в нея слънце. Но беше толкова красив, че видът му накара стомаха й да се свие. Видя доверието в очите му. Но всичко беше толкова безнадеждно. Никой ли не му беше казал? Тя си спомни думите на сър Томас и почувства как сърцето й се смразява. Пътешествието ви до тук е било пълна лудост. Възнамеряват да обесят господин Соро и просто не виждам какво би могло да ги спре.