Катрин О’Нийл
Господарят на рая (7)

6.

С едно-единствено бързо движение той я вдигна и я метна на рамото си. Ревейки на португалски заповеди към хората си, той прекоси палубата, сграбчи края на едно висящо въже и се прехвърли с него на своя кораб, който беше започнал да се отдръпва от плячкосания съд. Габриела видя океана далече под себе си, когато те прелитаха във въздуха. Тогава си спомни всичко, което се беше насилвала да забрави. Усещането за допира на тялото му, стегнато като стоманена кама, на силните и ловки ръце, които я обгръщаха с властното чувство за собственост на корсар, отнасящ плячката си. Мускулите й омекнаха от облекчение, когато ботушите му докоснаха дървената палуба на пиратската фрегата. С широки крачки той се отправи към каютата си. Тя чу как вратата се отвори и затвори. Той я остави на пода и отиде да заключи вратата. Габриела постоя замаяна за момент, а след като главата й се проясни, огледа стаята, в която се намираше. Стените бяха отрупани с книжни лавици, каютата беше обзаведена със старинни португалски мебели, а на стената срещу нея беше окачена богата колекция от великолепни ками и саби, инкрустирани със злато и скъпоценни камъни по старинен маниер. Тя се почуди за миг дали не са принадлежали на предците му пирати. В същия момент забеляза огромното легло в средата на стаята, застлано с алени чаршафи. Загледа се в него и потръпна от откровената чувствена покана, която разбърканата коприна отправяше. Тогава Родриго се хвърли към нея и я сграбчи в обятията си, притискайки я така силно до мощната си гръд, че я остави без дъх. След това склони глава към нейната и запечата устните й с дълга целувка. Габриела беше забравила прелъстителната сила на целувките му. Бяха толкова страстни, толкова прекрасни, толкова неустоими… Сякаш цяла вечност той можеше да изследва с прелъстителна бавност и най-потайните кътчета на устата й. Сякаш искаше да сломи несигурността й с настоятелната атака на езика си.

Вдигна я в могъщите си ръце и я пренесе през стаята, полагайки я във водовъртежа от алена коприна. Габриела не беше в състояние да мисли. Беше прекарала годините след бягството му, потискайки всяка мисъл за времето, прекарано заедно, заличавайки в гнева си и обидата си всеки спомен за него. И сега в нея нахлуваше отново старото желание, едновременно въодушевяващо и плашещо.

Той легна върху нея. Тялото му беше твърдо и неумолимо. Сграбчи главата й и отново завладя устата й, като я държеше неподвижно. Сърцето й биеше бясно срещу гърдите му. Тя чувстваше ерекцията му, неудържима като меч на варварин. Толкова го желаеше!… Простена и придърпа главата му към себе си в завладяващата я страст. Беше прекрасно, невероятно. Тялото й се почувства живо за пръв път от години под опитната му уста, гореща като екваториалното слънце.

— Години чаках този миг — каза той, без да отделя устни от нейните. Акцентът му беше станал още по-тежък, отколкото си спомняше, тъй като след като напусна Англия, беше оставил истинската си природа да го завладее. — Години мислех за теб, мечтаех за теб, боготворях спомена за теб. Години се измъчвах, желаех те в обятията си и знаех, че не би се отдала на никой друг мъж.

Нищо друго не можеше да й причини повече болка от това, което беше казал. Тя отдръпна уста от неговата.

— Откъде знаеш, че не съм била с друг?

— Шпионите ми наблюдаваха всяко твое движение.

Тя ахна, поразена от признанието му. Опита се да си спомни дали се е чувствала следена някога, но не можа. Той вдигна глава и срещна пронизващия й поглед.

— Да не би да си си мислила, че ще те оставя просто така? Че няма да следя това, което е мое?

Ella a minga — беше казал той на хората си. Тя е моя.

Беше толкова самоуверен, толкова сигурен във властта си. И все пак имаше неща, които и най-добрите шпиони не можеха да открият. Неща, които още отдавна бяха унищожили всяка възможност за бъдеще с Родриго — даже и ако той не беше посветил живота си на целта да стане най — кървавия пират на седемте морета.

Преди осем дълги години тя беше мислила за това, когато се бяха сбогували. Тогава бе видяла доказателството за тъмните страсти, за опасната чувственост на неговото тайно аз, което той беше скрил от нищо неподозиращия свят. За студения, безскрупулен начин, по който преследваше целите си. Не се ли беше научила и тя тази нощ да следва собствените си цели също така хладнокръвно, също така безскрупулно? Но никога не беше виждала този гняв, това чувство за груба жестокост, което нажежаваше атмосферата помежду им. Изведнъж се изплаши, тъй като за пръв път осъзна къде се намира — сама в една заключена стая с човек, който беше меко казано, опасен за нея. С вдигнати над бедрата й поли. Лежаща под прелъстителното му тяло, чиято твърдост потъваше в меко поддаващата й плът. Чиято с години потискана страст се готвеше да я завладее.

Тонът му омекна, сякаш беше прочел мислите й. Той продължаваше да държи главата й в големите си ръце, когато каза:

— Но всичко това е зад гърба ни. Сега сме заедно. Дойдох, за да те спася.

Тя сложи ръце на раменете му и го отблъсна от себе си.

— И от какво ме спасяваш?

— От оковите на Англия, разбира се.

Тя не повярва на ушите си.

— Аз сама се спасих от Англия, ако нямаш нищо против! Да не си си мислил, че ще чакам толкова време като някоя безпомощна девойка да направиш чудо и да ме спасиш? Когато си нямах и представа, че въобще си помисляш някога за мен?

Ръката му застина, докато се протягаше към гърдите й.

— Винаги съм мислел за теб. Никога не съм спирал да мечтая за теб.

— Не ми написа и ред. Сигурно си очаквал, че мога да чета мислите ти? Да очаквам с години мъж, който ме е изоставил, без дори да се обърне за сбогом? Без да съжали и за миг?

— Грешиш, Габе. Ужасно съжалявах, че те оставям.

— Съжалявал си? Знаеше, че заминаваш и не си и помисли да ми кажеш. Можеше да направиш какво ли не. Можеше да ме вземеш със себе си. Ако ми беше казал какво възнамеряваш да правиш и ме беше помолил да те чакам, дори… но за това трябваше да ми вярваш, нали? Защото можех да кажа на баща си — когото презирах — какво замисляш. Не мога да повярвам, че се осмеляваш с цялата си арогантност да нахълташ в живота ми и да диктуващ бъдещето ми след всичко, което ми стори.

Ръката му продължи прекъснатото движение и легна върху гърдата й.

— Толкова ужасна перспектива ли ти се струва бъдещето с мен? — попита той хапливо. Тя го отблъсна отново и се опита да седне.

— Бъдеще ли? Що за живот бих живяла аз с теб? Курвата на пирата? Преследвана от закона? Обесена публично? Ти май не разбираш, Родриго. Ти ми пречиш да придобия всичко, което ми е скъпо, всичко, за което съм мечтала. Веднъж ми беше казал, че не се вписвам в плановете ти. Е, сега ти не се вписваш в моите.

— Значи, ти не чувстваш нищо към мен? — попита той с тон на отблъснат мъж.

Тя вдигна гордо глава и каза:

— Нищо!

Очите му се присвиха и хладен, пресметлив блясък замести безпомощния поглед.

— Някога ти ме искаше.

— Но тогава те мислех за друг! Ти си играеше ролята толкова добре, че ти повярвах. Мислех, че ще се оженим и ти ще ме отведеш, за да съживим заедно Бо Валон.

— Бо Валон е празна мечта, Габе. Винаги е бил.

— Не и за мен. И освен това той е онова, което винаги съм искала да ми дадеш. Каквито и чувства да съм имала към теб, те изстинаха в мига, когато ме изостави. Въпреки това получих всичко, което исках без твоя или нечия друга помощ. Аз не съм невинното момиче, което напусна, което се нуждаеше от теб, за да го защитиш от несправедливия свят. Аз съм голяма жена, която знае какво иска и знае как да го получи. Аз просто нямам повече нужда от теб. Дори нямам нужда от онова, което ми обещаваше някога. Беше ми хубаво с теб, не отричам. Но ти беше просто едно бягство от живота, който ненавиждах. Сега имам това, което искам. А ти само стоиш на пътя ми.

— Значи избираш Бо Валон. — Той стана и се заразхожда из кабината. — Не знаеш какво избираш.

— Това не те засяга.

— Ако толкова не те интересувам, защо тогава написа пиеса за мен и изигра ролята ми? Защо ме представи пред света като обекта на скритите си желания?

В главата й нахлу странното чувство, че отново играе пиесата си. С единствената разлика, че ролите бяха сменени и сега той беше силният.

— Скритите ми желания — каза тя саркастично — бяха да получа от баща си онова, което той открадна от майка ми. Аз те използвах, Родриго. Знаех, че това ще вбеси дука дотолкова, че ще отстъпи пред искането ми. Какъв по-добър начин да постигна целта си от това да опиша пирата, който го унижава, в една толкова чувствена пиеса, че да шокира цяла Англия? Уверявам те, че не съм ти отправяла покана да довършиш започнатото. Много съжалявам, ако не си ме разбрал правилно. Но едва ли можеш да ме виниш, че не споделям намеренията ти.

— Съжаляваш? — Той сграбчи китките й и я издърпа от леглото така, че тя полетя право в прегръдките му. Ударът беше като с тухлена стена. — По дяволите съжаленията ти, аз те познавам. Знам колко страстна е душата ти. Без значение какво казваш. Сега си моя. Този път няма да позволя на никого да се доближи до теб. Преди сгреших. Но това — добави той с горчивина — е глупост, която няма да повторя.

Сега си моя. Пак обявяваше правото си на собственост. Слагаше ръка на нея като че ли беше красива дрънкулка, която му беше хрумнало да притежава. Сякаш нямаше чувства. Не й позволи даже да каже какво мисли, за Бога!

— Няма да ти позволя да ми сториш това — извика тя. — Хората ти вече се опитаха да ме вземат против волята ми. Да не мислиш, че съм се борила с тях само за да дойде друг пират и да довърши онова, което те започнаха?

Родриго се засегна, както тя се надяваше. Можеше да го види по начина, по който челюстта му се стегна и по блясъка на лъвските му очи. Тя се дръпна, но той я последва и отново я притисна в себе си. Очите му мятаха мълнии. Тя трескаво запълзя назад през кълбото червена коприна, но гърба й опря в стената — онази стена, която беше отрупана с неговата колекция от оръжия — всяко от които на една ръка разстояние.

Той забеляза блясъка на острието в момента, в който тя го откачаше от стената. Сграбчи ръката й вбесен и я стовари в краката си. Но не си беше направил сметката за умението й да върти шпагата. Принудена да се бие с него, тя завъртя оръжието над главата си и опря острието в гърлото му.