Катрин О’Нийл
Господарят на рая (53)

52.

Кълън слезе от свидетелската банка и се хвърли в обятията на сестра си. Габриела го прегърна и разроши пречема му, като че ли беше още малко момче.

— Толкова се гордея с теб — каза тя.

Родриго просто протегна ръка и стисна Кълъновата, изразявайки безмълвната си благодарност.

Когато забеляза покровителствено положената на рамото й Родригова длан, Кълън каза на сестра си:

— Винаги съм си мислил, че сте родени един за друг.

Но интимният момент трябваше да бъде прекъснат, защото съдебните заседатели, които до този момент си бяха шушукали помежду си, сега ги призоваха.

— Милорд, искаме да чуем пълните показания на свидетеля, без оглед на тяхната продължителност.

Хейстингс се хвърли към катедрата.

— Матсън, не можем да им позволим това!

Съдията погледна към намръщеното лице на адмирала и, повдигайки вежда, заповяда:

— Лорд Брекънридж, бъдете така добър да седнете или ще наредя да ви изведат със сила от залата.

Значи съдията Матсън късаше с Хейстингс. Габриела видя как нейният несъщ брат отстъпва назад, преценява ситуацията и накрая напуска бързо съда.

Кълън се обърна към адмирала:

— Мисля, че Хейстингс ще се опита да спре баща ми.

— Да го спре от какво?

— Мисля, че баща ми отива да вдигне ветото си в Парламента. Може би още има време да се промени изцяло гласуването на закона против робството. Хейстингс ще опита да го спре дори ако това означава да убие собствения си баща.

Габриела се извърна към съдията.

— Освободете го! — извика тя. — Веднага освободете Родриго!

— Не мога — отвърна съдията. — Нищо не може да промени статуса на задържания.

Родриго дърпаше отчаян веригите си. Трябваше да се измъкне от тук. Трябваше да спре Хейстингс. Габриела се хвърли към адмирала.

— Направете нещо! Сигурно и вие искате този закон да се приеме. Пуснете Родриго да направи каквото може!

— Ще пратя войници — предложи адмиралът.

— Аз мога да се движа много по-бързо — каза Родриго. — Няма да го оставя да ми се изплъзне.

Адмиралът усети логиката в думите му и взе решение. Взе ключовете от пазача и каза с най-властния си тон:

— Както вече казах, този мъж е пленник на Кралската флота и като такъв е в моя власт да го поема под лична отговорност за кратко време. Вярвам, господин Соро, че няма да се подиграете с тази привилегия. Очаквам да ви видя отново до час.

— Няма да предам доверието ви, адмирале.

Когато веригата падна от китките на Родриго, той прескочи преградата, разблъска столовете и изскочи през вратата. Габриела тичаше плътно до него. Чу името си и се обърна. Кълън извади с широк жест сабята на адмирала и я хвърли към нея. Тя я хвана, кимна на брат си и хукна напред.

Родриго стоеше на ъгъла с длан над очите и оглеждаше улицата. В далечината Габриела забеляза Хейстингс, който галопираше на гърба на коня си. Изведнъж тълпата ги забеляза.

— Това са те! — извика някой. — Пиратът и кучката. Бързо! Ще избягат!

Родриго сграбчи ръката й и се отдръпна.

— Никога няма да го стигнем. Мисли бързо, Габе! Не ни трябва просто идея. Трябва ни вдъхновение.

— Реката! — извика тя.

— Разбира се.

Те се обърнаха и хукнаха по страничната алея. Тълпата ги последва. Трябваше бързо да се измъкнат. Множеството крещеше:

— Спрете ги!

Още граждани, помислили, че затворниците бягат, се присъединиха към гонитбата.

Минаха покрай катедралата Сейнт Пол и стигнаха Пъдъл Док. Там бяха акостирали множество съдове, ладии, лодки и един-два кораба. Плъзгайки поглед по тях, Габриела видя един потеглящ параход.

— Това трябва да е параходът, с който е дошъл Кълън — каза тя.

Те се спогледаха и помислиха за едно и също.

— Ще го вземем — каза Габриела и за двамата. Завтекоха се по дока и се качиха без позволение. Пробиха си път през протестиращите моряци и намериха капитана. Габриела вдигна сабята на адмирала и я опря в гърлото на човека.

— Сега ние командваме този съд, капитане. За едно кратко пътешествие — каза Родриго. — Съдействайте ни и никой няма да пострада. Ако се съпротивлявате, не отговарям за последствията.

Американецът погледна Габриела, после и Родриго.

— И къде искате да идете?

— В двореца Уестминстър — заповяда Родриго. — И то бързо.

За секунди машините бяха пуснати в ход и параходът се насочи към сградата на Парламента. Скоростта, която разви параходът, беше впечатляваща.

— Вие вероятно сте докарали брат ми от Египет — каза Габриела на капитана. — За което ви благодаря.

Той изглеждаше объркан.

— О, сигурно не сте знаел, че е на борда. Бил е пътник без билет.

— Ах — каза накрая капитанът. — Виждам, че ви е семейна черта.

Сега обаче не беше време да се разсейват.

— Бързо — каза Габриела. — Накарайте това чудо да върви колкото се може по-бързо!

Минаха под няколко моста — Блекфрайърс, Ватерлоо, а когато стигнаха моста Уестминстър, Родриго каза с възхищение:

— Този кораб е бърз. Можем да се върнем с него у дома за по-малко от три месеца.

— Ще желаете ли да ви направим резервация? — попита сухо капитанът.

Родриго не му обърна внимание.

— Само побързайте!

Още докато казваше това, той забеляза нещо и хукна към перилото. Отпускайки сабята от гърлото на капитана, Габриела се присъедини към него.

— Спрете! — извика Родриго като господар на кораба. Американците предадоха заповедта, но нямаше къде да закотвят огромния съд.

— Какво виждаш? — попита Габриела.

Родриго посочи към Уайтхол и тя забеляза Хейстингс, който галопираше бясно по улицата. А вляво Габриела видя баща си, който се качваше по стълбите на Уестминстър. Едва придвижвайки се заради тълпата, която се беше събрала на входа, за да чуе изхода от гласуването. Хейстингс се беше устремил към него.

Родриго се огледа. Бяха твърде високо, за да скочи в реката. Точно тагава преминаха под моста. Той вдигна поглед, скочи върху парапета и буквално излетя нагоре, за да се залови за долната част на моста, докато корабът преминаваше под него.

— Родриго! — извика Габриела. — Забрави сабята.

Но той нямаше време да се връща. Изкатери се по моста, подплаши минувачите, разблъска ги и хукна към Хейстингс.

Когато парахъдът спря край брега, Габриела чу вика на несъщия си брат:

— Стой, татко! Не мърдай!

Дъглас се обърна и погледна сина си.

— Няма да ми попречиш да направя това, Хейстингс. Вече нямаш власт над мен.

Габриела наблюдаваше как Родриго спира за миг, а Хейстингс вдига пистолета си и запъва петлето.

— Така ли, татенце?