Катрин О’Нийл
Господарят на рая (41)

40.

— Не прилича много на рай — каза Габриела, когато влязоха в пещерата.

— Ще заприлича — обеща й той, — преди да премине следобедът.

Удари кремък в скалата и го приближи до един фенер. Той явно не беше пален известно време, затова се противи и пращя, преди да засвети с топла, уютна, приветствена светлина. Габриела въздъхна очарована.

Пред нея се простираше уютна скална зала, пълна със стари бутилки вино. Имаше каси вино, сандъци вино, високи рафтове с вино, заобикалящи ги от всички страни. В средата на тази неочаквана изба, под извития скален таван, имаше купчина разнищени възглавници, покрити с дебел слой плат.

Когато тя се приближи към една от стените, за да прочете етикетите, Родриго взе възглавниците, изнесе ги и свирепо ги затупа. Когато се върна, те бяха чисти. Материята беше излиняла от времето, но все още се забелязваше някогашният й ярък цвят.

Габриела вадеше бутилка след бутилка, държейки етикетите на светлината.

— Знаеш ли какво имаш тук?

— Най-добрата колекция от вина в света, бих казал.

— Тези са направо древни. Ето една бутилка мадейра от 1703. И бренди от 1692. Родриго, какво е това място?

Когато го погледна, той се усмихваше на ентусиазма й.

— Meu avo складираше плячкосаните вина тук. Той и неговите другари пирати идваха в пещерата и си пийваха славно, легнали на тези възглавници, наддумвайки се с морски историйки. Тази колекция някога беше прочута из нашите води. — Той обхвана с жест пещерата. — Наслаждавай се на скритото съкровище на meu avo.

Габриела видя във въображението си пиратите, кърпите на главите им, обиците на ушите им, ярките коприни на дрехите им, когато облегнати на възглавниците, изпиваха плячката си.

— Виждам ги. Разказват си дълги истории и безпътства с красиви жени, без съмнение.

— Не. Аз пръв водя жена тук с намерението да… безпътствам с нея.

Тръпка премина по тялото й.

— Избери си — предложи й той с грациозен жест.

В пещерата беше хладно, така че вината бяха естествено изстудени. Тя се повъртя известно време около старинните бутилки, чувствайки погледа му на гърба си. Той сякаш пламтеше и я изгаряше през дрехите. Габриела почувства как се овлажнява между бедрата — почувства се гореща и мокра като тежък тропически следобед.

Тя извади една бутилка порто. Родриго я отвори и й я подаде. После сам избра 140-годишната мадейра и издърпа тапата със зъби.

— Твоите пиратски предци носели ли са си чаши?

Той я погледна развеселен.

— Не, те са правели нещо строго забранено. Нещо, от което почтеният ти баща би се ужасил. Пиели са от шишето, caricia.

Габриела вдигна бутилката към устните си и отпи внимателно. Когато вдигна очи, той я гледаше и се смееше.

— Това не е змия. Няма да те ухапе.

Тя се почувства смешна.

— Винаги съм се притеснявала да правя това — обясни му тя. — Не заради баща ми. Когато ме отблъсна, вече не ми пукаше какво мисли. Но помня майка си в онези последни ужасни дни, преди да застреля дукесата. Тя пиеше доста в опитите си да удави мъката. Прибираше се вкъщи толкова пияна, че надигаше бутилката с ликьор направо, без да си прави труда да търси чаши. Това винаги ми се е струвало символ на падение.

— Именно — каза той. — Пий.

Взе бутилката и я наклони така, че тя трябваше да отпие.

— Не съм сложил кама на гърлото ти, нали? Com alegra. Com entusiasmo.

— C радост — повтори тя. — С възторг.

— Да. Ти пиеш стогодишно порто. Без да споменавам, че meu avo е рискувал живота си, за да можеш ти да му се насладиш днес. Пий и се наслаждавай. Вкуси го, Габе.

— Как се казва „вкусвам“?

— Sabor.

— Sabor тогава.

Тя вдигна отново бутилката и този път пи така, сякаш течността вътре е божествена амброзия. Сякаш прокарваше самата същност на Родриго през езика и гърлото си. Изпи половината шише с бавни, сластни глътки. Когато го дръпна от устните си, се почувства леко замаяна. Отпусна се в купчината възглавници и се разсмя.

— Така е по-добре.

Вдигна високо бутилката и пак я притисна към устните си с драматична въздишка. Тялото престана да й се подчинява. Виното потече от устата й и оцвети брадичката й в червено. Тя се разкикоти на това, но преди да успее да вдигне ръка да се избърше, Родриго се хвърли върху нея с лъвски скок и облиза виното с език. Това я накара да замре. Устните му се плъзнаха над нейните, тя ги чувстваше, въпреки че те не я докосваха.

— Струва ми се, че това няма да е единственото табу, което ще прекрача днес.

Очите му бяха влажни и й се усмихваха.

— Изпий това твое вино.

— Надявам се не замисляш да ме напиеш и после да избягаш, като мен? Да ме оставиш тук да копнея за теб и да се върнеш към задълженията си.

— Приличам ли ти на мъж със задни мисли?

Тялото му тежеше върху нейното, топлеше я, беше изключително. Тя се изви и почувства, как той се втвърдява до корема й.

— Имаш вид на лош и загадъчен човек. За какво мислиш?

— Мисля, че напоследък си доста крехка и ранима. Затова няма да искам от теб нищо, което не искаш и ти.

Нежността му беше по-упойваща от виното. Тя усети как дъхът й секва и главата й се замайва. Лицето му затрептя като мираж пред очите й.

— Какво… например… не бих искала?

Той я погледна.

— Ако… например… не си готова, аз няма и насън да поискам дори най-невинната целувка.

Той се отърка в нея и я притисна към възглавниците. Устата му завладя нейната в омайна целувка. Когато се отдръпна, тя трябваше да сграбчи рамото му със свободната си ръка, за да запази някакво чувство за реалност.

— Толкова е мило от твоя страна да не ме… превъзбуждаш в моето крехко състояние.

Той се пресегна към своята бутилка и отпи няколко лениви глътки. Когато я остави настрана, ръката му прелетя като невидима и разкъса полата й от кръста до коленете. Едното коляно се промуши през процепа като лъвица, протягаща се преди съвокуплението. Сърцето й спря, когато той смъкна мекия плат надолу по краката й, а палеца му милваше в това време вътрешната страна на бедрото й.

— О, Родриго!

Той плъзна длан надолу по крака й и хвана глезена. Вдигна очи и срещна погледа й. Продължавайки да я гледа, прокара пръст по хълбока и задната част на бедрото й. Тъй невинно, тъй спонтанно, сякаш просто искаше да пипне кожата й с ръка. И все пак на нея й се стори, че в утробата й е експлодирал динамит, разпилявайки недоизказани желания из дебрите на омаяното й сърце.

— Аз никога, например, няма да сложа устните си тук, защото знам какво би ти причинило това. — Докато говореше, той целуна нежната плът зад коляното й и тялото й се разтърси в хладни тръпки.

— Нито пък бих прокарал език по бедрото ти. — Той го направи, близа бедрото и дотогава, докато тя се почувства съвсем безпомощна, неспособна да вдигне и ръката си. Главата й се люшна назад, косата й се разпиля като дълга вълна чак до пода на пещерата.

— И дори да бих проявил дързостта да те целуна там, никога не бих те докоснал с пръст, защото знам какво би причинило това на мен.

Той погали бедрото й там, където бяха минали устните му, с гърба на пръста си.

— …защото знам как ще ми се прииска да те докосна тук… — пръстът му се придвижи нагоре, и тук… — още по-нагоре, — …и даже тук… — Той достигна гнездото от мокри къдри между широко разтворените й за него крака. Отмахна нежно къдриците, за да вижда навътре. После разроши тъмния триъгълник с пръст. Докосването му беше тъй леко, че тя се надигна буйно към него, желаейки още. Но той се дръпна.

— Не бих си и мечтал да те докосна тук.

Погали я отново, бавно. Това беше най-сладкото мъчение в живота й. Тя молеше да бъде докосвана, но всеки път, когато се надигаше към пръста му, той се преместваше.

— Въпреки че ми се иска. Deus знае, че ми се иска. Но въпреки че виждам колко си мокра, не смея да те докосна. Особено пък тук.

Той я докосна и соковете й бликнаха, карайки я да крещи. Но той се дръпна тъй бързо, че я остави копнееща за още. Тя се пресегна към ръката му, отчаяно желаеща я обратно там, но той я отдръпна. Беше влудяващо. Това че той не искаше да я пипне, я караше да го иска толкова безумно, че я болеше.

— Никога не бих те облизал тук — каза той. — Ще ми се, но никога не бих го направил.

Тогава той се наведе и я облиза с бавно, силно движение на езика.

Дъхът заседна в гърлото й. Беше тъй възпламенена от докосванията, че чувстваше как всяка нейна частица пулсира от живот. Пръстите й се протегнаха към него. Връхчетата им туптяха от желание да го докоснат. Никога не беше искала нещо или някога повече от него… сега…

Тя се надигна и го целуна, молейки тихо за още. Той се наведе над нея и тялото му я затисна.

— Ще направиш ли каквото поискам?

Тя почувства колебанието си, преди да успее да го скрие.

— Ти все още не ми се доверяваш — каза той.

— Вярвам ти. Искам да ти вярвам. Накарай ме да ти вярвам. Покажи ми каквото ми обеща. Помниш ли? Дипломната ти работа. Това, на което те е научила Шейла — най-голямата любовна тайна на Зимбабве…

Но той само се усмихна.

— Не си готова още.

В очите й проблесна разочарование.

— Тогава ме направи готова!

Той погледна бутилката порто. Вдигна я и я поднесе към устата й.

— Изпий я.

В главата й проблесна подозрението, че той иска да я напие и да я направи по-лесно контролируема, но пожела това. Изпи виното до дъно. Главата й се завъртя.

Той й взе шишето и прокара език по устните й, облизвайки последните капки вино. После се наведе и я облиза долу, сякаш сравнявайки вкуса й с този на виното. После заби с лек стон езика си навътре. Вдигна глава, за да я подразни още малко, но когато я погледна, почувства непреодолима вътрешна нужда. Остави бутилката настрана, сграбчи я през коленете, дръпна я дивашки така, че тя легна хоризонтално по гръб с бясно биещо в гърдите сърце. Той повдигна устните й към своите и заби език между тях. Главата му се движеше като на гладувал прекалено дълго мъж. Чувствата, които събуди в нея, се смесиха с виното и тя се почувства лека и зашеметена. Той свали блузата й така, че силната му ръка можеше да гали и стиска гърдите й.

Тя гореше цялата. Дъхът й излизаше на тласъци, като огнени езици. Той пак се отпусна върху й и допря устни до ухото й.

— Не е лесно да се подготвиш за това — каза той с тих, интимен глас. — Трябва да отхвърлиш всичките си задръжки. Да ми покажеш, че няма да ми се съпротивляваш. Да ми вярваш напълно. Абсолютно.

Сякаш електрическа искра пробяга по тялото й. В този миг чувстваше, че е готова на всичко — абсолютно на всичко. Всичко, което би поискал, всичко, за което би я помолил. Той явно го усети, защото се протегна и взе бутилката с другата си ръка. Притисна я до устата й и каза:

— Намокри я.

Тя му позволи да вкара гърлото на бутилката в устата й. Докато той я движеше, тя я смучеше като ерекция. Беше странно еротично. Той я остави да я посмуче известно време, после я извади, засмука я сам и после я вкара в горещата, пулсираща сърцевина на тялото й. Тя се изви със стон, идващ от някакво първично място в душата й. Докато движеше бутилката напред-назад, той отново сложи език на най-чувствителното и място. Тя чувстваше шишето в себе си, движещо се като мъж, но два пъти по-твърдо. През тялото й преминаваха тръпки на удоволствие и болка и те я подлудяваха.

Той плъзна пръсти на мястото на езика си и седна, приковал поглед в нея. Тя отвори замъглени от виното и желанието очи и видя, че той я гледа. Засрамена, тя ги затвори отново.

— Погледни ме, caricia — простена той. — Дай да видя красивите ти очи.

Тя ги отвори. В началото не можа да види неговите. Беше странно, но той забърза тласъците на бутилката и тя забрави всичко освен удоволствието, което той й доставяше. Простена високо и срещна погледа му, видя потвърждението и желанието в животинските му очи.

— Ела при мен — каза й той.

Това беше възхитително любене с пълно доверие помежду им. Можеше да си позволи да му предостави пълна свобода, не в затъмнена стая, а в светлината на примитивната пещера, когато той можеше да наблюдава всяко нейно движение. С отворени очи, така че да може да вижда как той я гледа. Пръстите му се плъзнаха по нея, променяйки ритъма си, той тласна бутилката в тялото й така, че тя спря да мисли. Устата й се отвори и с приковани в неговите очи, тя изгуби контрол над себе си. Достигна върха и то беше като нищо дотогава. Не можеше да спре. Тя плуваше и гореше във вълна след вълна от екстаз. Беше напълно в негова власт. Той я държеше в мощната си ръка. Тя чувстваше, че никога няма да я пусне.

Когато най-накрая се успокои, той не й даде време за почивка. Веднага скочи върху й, изтегли бутилката и я замени със собствената си набъбнала ерекция. Беше толкова по-голям, че тя изпъшка високо, чувствайки се изпълнена докрай, сякаш другата половина от нея току-що си беше дошла на мястото. Когато той се задвижи, тя обхвана тила му с длани.

Той я целуваше страстно, а тя рошеше косата му с пръсти. Когато се забиваше в нея, главата й се завърташе бясно. Никога в живота си не се беше чувствала тъй извисена.

Устата му беше на гърдите й.

— Ще ти покажа — каза, преди да засмуче зърното й.

— Да — прошепна тя. — Покажи ми това, на което ти е показала Шейла.

И той го направи…