Катрин О’Нийл
Господарят на рая (52)

51.

Кълън премина между скамейките и застана зад свидетелската банка. Хейстингс го спря насред пътя, трескаво шепнейки му нещо, подбуждайки го към предателство, без съмнение. Габриела се разкъсваше от нахлулите в нея чувства — радост, облекчение и изумление. Как така това мамино синче, което не можа да събере смелост да се спаси пред шпагата на Родриго, е успяло да избяга от султанския дворец и да премине половината земно кълбо? Тя не можеше да разбере какво се е случило с брат й. Изглеждаше добре, макар и малко отслабнал. Но все избягваше погледа й, сякаш се страхуваше да я погледне в очите.

Хейстингс пак отиде при съдията, сякаш за да се опита да го убеди да изгони Кълън. Адмирал Фултън, не помръднал нито за миг от мястото си на първия ред, явно беше забелязал необичайното влияние на Хейстингс върху съдията и каза нещо на адютанта си.

Когато Хейстингс най-сетне се върна на мястото си, съдията Матсън каза:

— Нямам намерение да разрешавам дълго и обширно свидетелстване. Обвиняемите могат да седнат, докато свидетелят приключи.

Габриела седна до Родриго, но продължи да стиска ръката му.

— Назовете името си — каза съдията.

— Кълън Аштън.

Младежът положи клетва.

Господин Еймс застана пред него.

— Господин Аштън, по-рано в тази зала обвинението заяви, че сте бил отвлечен от обвиняемия господин Соро. Вярно ли е това?

— Да, сър.

— Заяви също така, че можете да свидетелствате за пиратските му дела срещу короната.

Хейстингс се наведе напред в креслото си.

— Мога да свидетелствам, сър — каза спокойно Кълън, — че господин Соро е направил за Англия повече от всички след дук Уелингтън^[1].

В залата се понесе шепот.

— Но той е считан за пират — каза господин Еймс.

— Само спрямо онези англичани, които вършат най-ужасни престъпления срещу човечеството. Които са създали обширна мрежа за търговия с роби…

— Протестирам, милорд — изкрещя прокурорът.

Но господин Еймс настоя:

— Но търговията с роби бе забранена официално преди двайсет години.

— Обаче продължава да се практикува в Индийския океан. Благодарение на някои хора тук, в Англия, които се облагодетелстват безкрайно от нея. Хора като лорд Брекънридж ей-там и като неговия приятел съдията Матсън.

Съдията удари гръмовно по катедрата. Хейстингс изглеждаше глупаво.

— Това празно дърдорене продължава твърде дълго. Братът, разбира се, ще каже всичко, за да защити сестра си. Това е ясно.

Съдията Матсън се съгласи.

— Това е невероятно. Веднага ще сложа край на това безобразие. Господин Аштън, напуснете свидетелската банка.

Докато господин Еймс протестираше разгорещено, адмирал Фултън стана и отиде до катедрата с авторитетност, която беше като островче спокойствие сред това море от безредие. Вдигна ръка за тишина и шумът секна веднага.

— Милорд, искам да напомня на съда, че Соро официално е пленник на Кралската флота. Затова делото живо ме интересува. Мисля, че е задължително разпитът на свидетеля да продължи.

Съдията сбърчи нос и придоби вид на подгонен от котка плъх, но нервно махна с ръка в знак на съгласие.

Господин Еймс пое дълбоко дъх и поднови разпита.

— Та вие казвахте, господин Аштън?…

— Че Хейстингс Крос, маркиз Брекънридж, поддържа конспирация с френските плантатори, които се нуждаят от роби, и със султана на Занзибар, който ги осигурява. Дълги години Сейшелските острови са рай за робовладелците, както и основна спирка на тази търговска мрежа, която продължава да съществува, снабдявайки не само мюсюлманския свят, но и онези острови в Индийския океан, чиято икономика зависи от робския труд.

— Как разбрахте това?

— Знам, защото бях с тях в двореца в Занзибар, когато го обсъждаха.

— И какво правехте в този дворец?

— Бях роб. Лорд Брекънридж ме продаде на султана.

Няколко дами ахнаха. Други запърхаха с ветрилата и се наместиха в креслата си.

— От какъв вид роби се възползват тези хора?

— От всякакви. Най-вече за работа по плантациите в този район. Роби за полето, за къщите, за султана на Занзибар. Той е… той предпочита специално роби мъже. Особено от бялата раса. — Намекът му беше ясен.

— Това е нечувано! — извика Хейстингс.

— Откъде знаете всичко това, господин Аштън?

Кълън вдигна брадичка и погледна адвоката в очите

— От първа ръка. Тук съм, за да ви кажа, че се държаха с мен не като с човешко същество. Държаха ме окован, биеха ме, не ме хранеха, принуждаваха ме да се подчиня с всички възможни мъчения. Скоро омекнах в ръцете им. Използваха ме… станах любимец на султана. Беше неописуемо унижение — да не завися от себе си, да не разполагам със собствената си личност в името на удоволствията на султана. И не бях единствен. Бяхме дузини.

— Смея да кажа, че вашите преживявания биха сломили духа на повечето от нас.

— Бил съм роб през целия си живот, сър. Роб по силата на извънбрачното си раждане. — Той погледна към Дъглас, който стана с пълни със сълзи очи. — Роб на собствените си — и чуждите — очаквания. Но никога по този начин. Заробването на човешки същества е проклятие, което трябва най-сетне да спре. Трябва да го изтрием от лицето на земята, защото пред Бога ние сме толкова виновни, колкото и онези, които слагат веригите. Това е мисията на Родриго Соро. Да осигури на всички човешки същества достойнството, което е наше право.

До този момент никой в залата не беше издал и звук. Сякаш дори не дишаха.

— А как стигнахте до тук?

— Преди да тръгне насам лорд Брекънридж прати човек при султана, за да му каже, че ще отведе сестра ми и Родриго обратно в Англия и че ще се постарае да провали гласуването на закона против робството. Аз чух това, както и че Хейстингс ще направи всичко възможно да обесят сестра ми и нейния пират незабавно. Както казах, бяха ме били, за да ме накарат да се подчиня, но и аз си бях страхливец. За да се спася от мъченията, започнах да се подчинявам. Като разбра, че нямам смелостта на избягам, султанът ми даде доста голяма свобода. Използвах тази свобода, за да се измъкна с надеждата, че ще пристигна навреме, за да обясня всичко.

— Значи сте избягал и сте намерил начин да дойдете в Англия, за да свидетелствате на този процес?

— Да. Промъкнах се на един американски параход, идващ от Кайро.

— Струва ми се, господин Аштън, че човек, посмял да стори това, което сте направили вие, за да помогнете на други, всъщност е мъж със забележителна смелост.

— Трябваше да се добера дотук, за да кажа истината за Родриго. Знам, че Хейстингс никога не би позволил истината да излезе наяве.

— И каква е тази истина?

— Че Родриго Соро стана пират само за да се бори срещу едно престъпление срещу човечеството. Ако ми позволите, мога да докажа, че всеки нападнат от него кораб е имал някаква връзка с незаконната търговия с роби.

— Пропътувал сте хиляди мили сам, за да дойдете в този съд и да дадете показания, които трябва да са били най-малкото унизителни за вас. Сигурно има и някаква друга причина, освен разбираемата обич към сестра ви.

Кълън погледна баща си в очите, от които сега течаха потоци сълзи.

— Може би за да докажа, че никоя човешка съдба не е предопределена.

Синът и бащата размениха дълги погледи.

— Съберете смелост, татко — прошепна Кълън. — Направете това, което знаете, че е правилно.

Дъглас въздъхна и излезе тичешком от залата. Габриела каза на Родриго:

— Пак избяга.

— А може би не — отговори той.