Катрин О’Нийл
Господарят на рая (51)

50.

На следващата сутрин един от помощниците на господин Еймс дойде да отведе Габриела в съда. Когато го попита къде е защитникът й, той й каза, че бил повикан по спешност. Тя се усъмни. Очевидно адвокатът се притесняваше да се срещне с нея след това, което направи миналата нощ. Англичаните, въпреки романтичната си настройка през нощта, по принцип се срамуват от делата си, щом пукне зората. От добрите си дела също.

Тъмничарите с мъка й отваряха път през тълпата отвън. След нежната среща с Родриго враждебното множество й подейства като плесница. Вестниците бяха разгласили скандала, заради който я бяха отстранили от съдебната зала. Някой дори я беше нарисувал с гол гръб, на който птицата се виждаше съвсем ясно, ако и зле прекопирана от некадърен художник. Тълпата крещеше безспирни хули към Габриела. Тя виждаше как устните им се движат, но за щастие не беше в състояние да различи думите. Само един креслив женски глас раздра неясната глъчка, изразявайки общите чувства:

— Обесете пиратската курва!

Когато влязоха в съда, тя видя баща си смъртно блед. Той пристъпи импулсивно към нея и устните му оформиха името й. Габриела. Как беше мечтала през всичките онези години, в които беше расла самотна в мрачното му имение, да я погледне по този начин. Сега, когато беше на стъпалата към бесилото, в очите му най-сетне се беше появило нещо като съчувствие.

Тя отвърна поглед, смазана от милостта му повече, отколкото от дългогодишната му жестокост.

Въведоха Родриго, окован както преди. Слабостта и отчаянието на Габриела се притъпиха при вида на любовта в очите му. По някакъв странен начин и той, и тя получаваха всичко, което някога бяха искали. Бяха мъж и жена, равни пред Бога. Щяха да вървят заедно, ръка за ръка, към съдбата си.

Всички заеха местата си. Хейстингс дойде последен, впечатляващ с гробовния си вид. Спря пред масата на защитниците и изгледа Родриго отгоре надолу.

— Може би ще ти е интересно да научиш, че законът срещу робството е обречен. Баща ми наложи вето върху голяма част от гласовете. Ще спечелим с огромно мнозинство. Законът е сринат, ти също, Родерик. Просто си мислех, че ще е чудесно да го знаеш, преди да те обесят.

Като си тръгваше, той хвърли поглед към Габриела и й се ухили зловещо.

— Габи, скъпа, винаги съм казвал, че импулсивността ти ще те вкара в гроба. Избра не когото трябваше, миличка.

Габриела погледна към Родриго, очаквайки да го види разгневен, но вместо това забеляза такова дълбоко доверие, че замръзна. Обърна се към своя несъщ брат и каза:

— Не, Хейстингс. Избрах точно когото трябваше.

Черните му очи потъмняха като на ястреб.

— Тогава, струва ми се, ще изпитам безкрайната наслада да те гледам как увисваш на бесилото.

— Съдебните заседатели готови ли са да издадат присъдата? — попита съдията Матсън.

— Готови сме, Ваша чест — отговори един.

— Моля обвиняемите да станат. И ще ви припомня, че няма да търпя повече скандали в съда. Ще се държите с уважението и достойнството, които това място изисква.

Габриела се изправи на треперещите си крака. Почувства как една ръка стисна нейната и разбра, че това е Родриго. Не беше сигурна дали той иска да й прелее част от силата си, или да вземе от нейната. Нямаше значение. Хвана дланта му и разбра, че ще понесе всичко, което ще се случи.

Но точно когато говорителят стана, за да прочете присъдата, вратата се отвори и вътре се втурна задъханият господин Еймс. Той притича между банките и спря при Габриела, за да й каже:

— Молете се за чудо.

После поиска разрешение да се приближи към трибуната.

— Милорд, имам ново доказателство. Важно доказателство. Молим за снизхождението на съда и за позволение да го представим.

Прокурорът протестира.

— Милорд, моят опонент знае добре, че е твърде късно за това. Съдебните заседатели са издали вече присъда.

— Но, милорд — заспори господин Еймс, дишайки тежко, — този свидетел има възможно най-близко познание върху това дело. Да не чуем онова, което той има да каже, би било най-груба грешка на правосъдието.

Хейстингс стана и отиде при защитника до трибуната.

— Кой е този свидетел? — попита гневно той.

Господин Еймс отговори тихо. Очите на Хейстингс се извърнаха за миг към Габриела. Тя видя шока в тях.

— Категорично не! — изкрещя той. — Това е невъзможно, милорд! Не можем да го разрешим!

Господин Еймс, който вече дишаше по-спокойно, надигна глас, за да го чуят всички.

— Много се съмнявам, че от лондонския „Таймс“ ще се радват да чуят, че единственият свидетел, който защитата е могла да представи, е бил отхвърлен. Ако не му позволят да се изкаже, милорд, ще отнеса жалбата си до народа.

Съдията Матсън понижи глас и заговори нещо на Хейстингс, но Габриела успя да чуе думите му:

— Длъжен съм да го допусна да свидетелства.

Хейстингс се поколеба за миг, после се втурна обратно към мястото си.

— Ще приемем свидетеля — каза съдията.

Господин Еймс се обърна и се усмихна окуражително на Габриела.

— Съдебният пристав, моля!

Приставът отвори вратата и в съдебната зала влезе Кълън.